Бургаският апелативен съд потвърди, че Народното събрание, Върховният касационен съд и агенцията за приватизация трябва да платят компенсация за закон, погазващ правото на ЕС
http://legalworld.bg/52857.vks-shte-res ... 00-lv.html
Ще се самоосъди ли за 700 000 лв. Върховният касационен съд (ВКС)? Този въпрос се поставя по делото на старозагорска фирма, която преди дни спечели и на втора инстанция безпрецедентен иск срещу ВКС, Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз.
На 26 ноември 2015 г. Ямболският окръжен съд постанови трите институции да платят солидарно компенсация от 702 028 лв. на дружеството "Завод за каучукови уплътнители" АД ("ЗКУ") заради приемането и прилагането на закон, противречащ на чл. 63 от Договора за функционирането на ЕС.
На 26 април 2016 г. решението е потвърдено от състав на Бургаския апелативен съд (БАС) с председател Златина Иванова и членове Мария Тончева (докладчик) и Румяна Манкова.
Сега до окончателния край на делото остава само една инстанция, която ще е и ответник, и евентуално касационен жалбоподател - Върховният касационен съд. Съдии коментираха пред "Правен свят", че няма да е прецедент съд да осъди сам себе си. В случая с ВКС се приема, че като страна той се явява като юридическо лице, а ще реши делото като правораздавателен орган.
"Действително ВКС е изправен пред изключително сложен правен и морален казус. Категорично не съм съгласен с тезата, че ВКС може да действа едновременно като юридическо лице и като правораздавателен орган и да бъде едновременно страна и решаващ орган по това дело. Съществуващата практика в тази насока ми изглежда меко казано шизофренна и няма нищо общо с принципите за независимост и безпристрастност на съда, които са фундамент на справедливия съдебен процес по смисъла на чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС", заяви адвокат Михаил Екимджиев, който заедно с адвокат Катина Бончева представлява "ЗКУ" АД пред българските съдилища и пред ЕК. И допълни: "Използвам повода да изразя респекта си към мотивите, както на Ямболския окръжен съд, така и на въззивното решение на Бургаския апелативен съд. Те показват и доказват, че в България все повече съдии притежават и ерудиция и независимост, които им позволяват да се държат като истински магистрати. Такива съдии и такива решения могат да направят България правова държава много по-бързо, отколкото формални изменения в кодекси и закони".
Казусът със "Завод за каучукови уплътнители" АД е прецедент заради факта, че за първи път Народното събрание е осъдено за вреди, от закон, противоречащ на правото на ЕС.
В основата му стои отмененият през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Историята на "Завод за каучукови уплътнители" е класически пример за действието на §8. Заради неизпълнени задължения на частния му купувач, дружеството губи основни активи, които са ипотекирани и впоследствие продадени на публичен търг (цялата история виж тук). Фирмата е принудена да ги наеме от новия им собственик, а междувременно прави неуспешни опити да пребори в българските съдилища §8, като противоречащ на чл. 63 от ДФЕС. Делото стига до ВКС с искане за отправяне на преюдициално запитване до съда в Люксембург, но той не го допуска до касационно обжалване и не отправя и запитването.
Накрая по сигнал на "ЗКУ" през 2012 г. Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България. А на парламента му отнема 3 години да отмени §8 през 2015 г. Междувременно състав на ВКС сезира и Конституционния съд, който не се наложи да се произнася, заради отмяната на текста от Народното събрание.
След като тази част от историята приключва, "ЗКУ" АД завежда дело за вреди на основание чл.4, §3, ал.2 от ДФЕС, който гласи, че "държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на съюза." Искът е насочен солидарно към Народното събрание, ВКС, Пловдивския апелативен съд и Агенцията за приватизация. Дружеството иска те да му платят обезщетение за имотите, които е загубило, както и за наема, който е било принудено да плаща. Общо претенцията е за 712 115 лв.
Делото отиде в Ямболския окръжен съд, който уважи иска до 702 028 лв. и осъди три от институциите ответници, без Пловдивския апелативен съд (виж решението). За всяка от тях съдът посочи действието или бездействието, с което е причинила вреди на "ЗКУ" АД. Най-общо парламентът беше осъден, защото е допуснал нарушение на чл.63 от ДФЕС, приемайки разпоредбата на §8 от ПЗР на ЗПСК. Агенцията за приватизация, защото не отказала служебно да приложи §8. А ВКС, защото като последна инстанция, е бил длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, а не го е направил.
Осъдените - Народно събрание, ВКС и агенция за приватизация, обжалваха решението на окръжния съд и делото стигна до Бургаския апелативен съд. Трите институции излагат най-разнородни аргументи срещу решението, с което са осъдени солидарно да платят над 700 000 лв.
Как 43-тото Народно събрание не иска да отговаря за закон на 40-тото
Агенцията за приватизация например твърди, че то трябва да бъде обезсилено, защото делото е трябвало да се гледа от административните съдилища (впрочем кой съд е компетентен да гледа делото е определено от Бургаския апелативен съд още преди началото на процеса). Според ведомството искът следва да се квалифицира по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и да бъде разгледан по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Освен това АСПК настоява, че решението е неправилно и необосновано. Агенцията твърди, че чл. 63 от ДФЕС, заради чието нарушение е ангажирана отговорността ѝ, се прилага само "при наличие на субект, в случая, юридическо лице, което е със седалище на територията на някоя от страните-членки на ЕС, което не било установено по отношение нито на ищеца, нито на неговите акционери". Предвид, че "ЗКУ" АД е със седалище в България, то не можело да се позове на колизия между правото на ЕС и българското законодателство,с която да му се създават пречки да привлича инвеститори.
Народното събрание твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно, защото по делото липсвали данни да е било ограничено трансграничното движение на капитали, касаещо "ЗКУ" АД. Следователно нямало нарушение на чл.63 ДФЕС. Нямало и причинно-следствена връзка с претендираните от ищеца вреди, поради което липсвали предпоставките за ангажиране отговорността на Народното събрание.
Вниманието обаче привлича твърдението във въззивната жалба на парламента, че " 43-то НС не може да бъде отговорно за разпоредба, която е приета през 2006 г. от 40-то НС". Заради този аргумент се налага БАС в решението си да обяснява на законодателния орган основни положения за собствения му статут. "С изтичане мандата на народните представители законодателната дейност на НС като основна негова функция не се прекратява, а само се спира до избора на нови народни представители, които след встъпването им продължават дейността на НС по приемане, промяна и отмяна на закони. Да се приеме изразеното в противния смисъл становище от процесуалните представители на НС означава, че всяко НС може само да приема нови закони, но не и да променя и отменя закони, приети от предходното Народно събрание", пише в решението на апелативния съд.
ВКС също настоява решението, с което е осъден, да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Той твърди в жалбата си, че в нито една от хипотезите на чл.2, чл.2а и чл.2б ЗОДОВ не се предвижда осъществяване на отговорността на държавата за вреди, причинени от национален съд в резултат на нарушеното право на ЕС. "Затова се подържа, че този закон, който е специален по отношение на общия ред за търсене на вреди по реда на чл.49 ЗЗД, е неприложим по отношение на съдебните органи, към които се претендира обезщетение за вреди от нарушаване разпоредби от правото на ЕС", преразказва БАС жалбата на ВКС.
Освен това ВКС твърди, че отговорността му за това, че не е отправил преюдициално запитване до съда в Люксембург е ангажирана неправилно. "Касационната инстанция е длъжна да отправи такова запитване, само ако допусне въззивното решение до касационно разглеждане ако са налице основанията на чл.280 ГПК и ако съдът прецени, че е нарушена нормата на ЕС. В случая, касационната инстанция е приела, че посочените от касатора доводи за неправилност на въззивното решение не представляват основания за допускане на касационно разглеждане", твърди върховният съд. И допълва, че Ямболският окръжен съд не е отчел факта, че към момента, в който ВКС отказва да допусне делото на "ЗКУ" АД до касация и съответно да изпрати преюдициално запитване не е била възбудена наказателна процедура от ЕК за §8 от ЗПСК.
Бургаският апелативен съд отхвърля като неоснователни всички доводи на Народното събрание, ВКС и агенцията за приватизация. За сгрешената подведомственост на иска, твърдяна от АСПК казва следното: "Отговорността, която носи държавата за нарушаване на задълженията си, произтичащи от Договорите е обективна. Залегналите в ДЕС принципи и установените с практиката на Съда на ЕС изисквания, които уреждат института на отговорността на държавите-членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на общностното право, дават основание предявеният иск да се квалифицира по чл.4, пар.3, ал.2 от ДФЕС. Действително във вътрешното ни право липсва специално уреден процесуален ред, по който да се реализира тази извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушения на общностното право. … съгласно установената практика на Съда на ЕС предявените пред националния съд искове за обезщетяване на тези вреди следва да бъдат разгледани по ред, който да не е по-неблагоприятен от този за подобни искове, засягащи националното право". БАС заявява, че именно това е редът по ЗОДОВ. Но понеже извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушения на общностното право обхваща всички вреди независимо от това от орган на коя власт са причинени - законодателна, изпълнителна или съдебна власт, затова квалифицирането на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е неоснователно.
Защо ВКС не трябва да отказва запивания до съда в Люксембург
В решението е обърнато специално внимание на отговорността на ВКС. Позовавайки се на делото Kobler БАС подчертава, че държавите-членки носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на окончателен съдебен акт, постановен в противоречие с правото на ЕС. "Нарушаването на правото на ЕС от страна на държавата може косвено да бъде установено и по реда на преюдициалното производство по чл.267 ДФЕС посредством отправянето на преюдициално запитване относно съответствието с правото на ЕС на разпоредба или акт от националното законодателство. Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.3 ДФЕС, когато искане за отправяне на преюдициално запитване бъде поставено от страна по дело пред национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, тази юрисдикция е длъжна да отправи запитване до общностния съд независимо дали счита това за необходимо или не. Това ограничаване на правото на преценка на последната инстанция е гаранция, че окончателното решение по делото ще бъде правилно, а от друга страна, че правото на ЕС ще бъде прилагано еднакво в отделните държави членки", пише в решението на въззивната инстанция.
В него се заявява, че след присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. ВКС е бил задължен да съобрази чл.63 ДФЕС във връзка с приложението на §8 от ЗПСК. "Към момента, когато е направено искане за преюдициално запитване в касационната жалба на "ЗКУ" АД във връзка с приложението на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК и противоречието му с общностното право ВКС е бил длъжен да направи такова запитване с оглед въведеното в касационната жалба оплакване за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, свързани с точното прилагане на закона - дали разпоредбата на § 8 се прилага в аспекта на установената с чл.63 ДФЕС забрана за ограничение на свободното движение на капитали между държавите-членки, от което зависи правилното решаване на делото", пише БАС. И посочва, че отговорът на този въпрос би се получил единствено и само чрез преюдициално запитване и ВКС в случая не е изпълни задължението си да го отправи. Що се отнася до аргумента на ВКС, че делото въобще не е допуснато до касация и така е нямало как да отправи запитването до Люксембург БАС пише: "Нито разпоредбата на чл.267, ал.3 ДФЕС, нито нормата на чл.629, ал.3 ГПК съдържат такова разграничение на отделните фази, през които преминава разглеждането на делото от последната съдебна инстанция, а и според практиката на СЕС без значение в кой стадий на производството е отправено преюдициалното запитване. Достатъчно условие е съдът, пред който е направено искане за отправяне на преюдициално запитване да действа като последна инстанция".
Отговорността на държавата, която 8 години не признава примата на европейското право
В решението си въззивната инстанция подробно обяснява защо парламентът и агенцията за приватизация са нарушили чл. 63 от ДФЕС с приемането и прилагането на §8 от ЗПСК. "Съдът на ЕС по повод тълкуване на чл.63, § 1 ДФЕС последователно в своите решения е признавал за ограничение на свободното движение на капитали всяка мярка, въвеждана от националните законодателства на държавите-членки, която може да разубеди и да възпре чуждестранните лица да инвестират в съответната държава-членка като създава за държавата особени права или привилегии във връзка с участието ѝ в приватизационния процес и в управлението на акционерните дружества за сметка на правата и интересите на частноправните субекти, осъществяващи стопанска дейност на територията ѝ", пише в решението на БАС.
В него се казва, че, според практиката на съда в Люксембург, е недопустимо §8 ЗПСК да бъде прилаган от момента на приемането на България за член на Европейския съюз. "Непосредствено след влизането на България в Европейския съюз АСПК е приложила разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК и не само е вписана законна ипотека върху имуществото, собственост на приватизираното дружество-ищец, но и е извършена публична продан на същото имущество. Липсват данни за реално предотвратяване или ограничаване на придобиването на акции по отношение на реални инвеститори, но ЕК с мотивираното си становище по процедура за нарушение № 2012/4002 приема, че посочената норма накърнява правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор на дружеството със седалище в държава-членка или в трета страна. В този смисъл е решението на Съда на ЕС по делото Frankovich, с което Съдът създава принципа за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани заради нарушения на правото на ЕС дори и нарушената разпоредба от това право да няма директен ефект", завява апелативният съд.
И заключава: "С приемането на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК от Народното събрание и с прилагането на тази норма от АПСК безспорно е допуснато сериозно нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата в тяхно лице".
Както казах и днес: внимавай, какво си пожелаваш!
Т`ва, което съм повдигнала в червено "за липсата на проблем" някой би ли ми го разяснил?
