начало

Цвета Желязкова е новият председател на окръжния съд във Варна Цвета Желязкова е новият председател на окръжния съд във Варна

Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Виртуална приемна - кажете това, което мислите, за това, което искате!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот doc03 » 22 Ное 2014, 01:50

Срещу полицаите - да. Ежедневие е. Само че не е в този вид и форма, както във въпросното дело.
ПРЕД НАЙ-ВАЖНИТЕ ПЪТИЩА НЯМА УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ ...
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb :D

Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
Аватар
doc03
Активен потребител
 
Мнения: 2306
Регистриран на: 16 Апр 2009, 22:24

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот ilian_todorov » 22 Ное 2014, 13:59

ilian_todorov написа:
bebitor написа:
ОСЪЖДА подсъдимия В.П.Т., със снета по-горе самоличност, да заплати на Б.Л.С., ЕГН **********, направените разноски в размер 781,30 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата останалата част.

Присъдата не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.о.м.



Искам да попитам защо не подлежи на обжалване? След като е нова присъда би трябвало да има касационно обжалване? :roll:
П.П. Вероятно защото е по чл. 78 а от НК.
ilian_todorov
Активен потребител
 
Мнения: 1358
Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот justmy » 25 Ное 2014, 21:27

Вещите лица... а-ха, да си дойдем на думата. Вещото лице може да дава заключение всякакво, дори неверно, но за колко осъдени знаеш? Графолози, психиатри, икономисти, технически специалисти дават неверни заключения, ченгета взимат подкупи
:!: :!: :!: :!: :evil: :evil: :evil: :o :cry: :x
Принцип от римското право е по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. У нас нагласите са обратни. Съдебна система" - разбирай система, която трябва да бъде съдена.
Аватар
justmy
Потребител
 
Мнения: 325
Регистриран на: 16 Окт 2009, 16:03
Местоположение: пред Съдебната палат(к)а

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот svettoslav » 25 Ное 2014, 22:52

neutralen написа:Някои юзъри приемат написаното твърде лично. :D По спокойно - нямам лоши чуства към никой от пишещите.
Адвокатите и прокурорите са равнопоставени в наказателния процес. Когато Съда издаде оправдателна присъда, това означава ли че срещу прокурора и полицаите може да се образува дело за клевета по чл.148, ал.2, във вр с ал.1, т.4, във вр с чл.147, ал.1, предл.2 от НК. :idea:


Е,доста са разликите.Няма как да е идентично. Аз съм съгласен с изразеното по-горе мнение на "Портокал" по принцип,тъй като това, че си защитник не дава право да омаскариш всекиго и по всякакъв начин.Няма значение дали намекваш че прокурора е гей и затова е предявил обвинение неоснователно против твоя хетеросексуален клиент,който не му вързал,въпреки свалката. Примерите за оклеветяване могат да бъдат хиляди! Просто няма как да говориш на произвол...Можеш ли да припишеш всички грехове на пострадалия,опитвайки се да отръвеш клиента си и да му припишеш всичките на света хубости ?
Трябва да се внимава какво се говори и дори когато намекваш нещо таквоз,постоянно да поддържаш в пледоарията си,че се основаваш на някакви доказателства и действително да има някаква връзка с тях.Тук няма как да те мръднат,тъй като пък в противен случай защитата би била невъзможна,респ. силно ограничена,непосилна за осъществяване и гледана през призмата на страха от наказатенла отговорност.Дълга тема е,но не мога да не приема,че не е допустио съзнателно да дрънкаш врели-некипели,понеже си бил защитник. Кой защитник си-адвокат,съпруг,сестра Фидана Карамфирлова или майка и Зюмбюла...
Във всеки конкретен случай трябва внимателно да се търси критерия.Къде възниква съзнателното отношение,стоящо извън обективното по делото положение.Ако ли пък си с погрешни субективни разбирания(правни/по доказателствата)-мислиш си че онзи е пияница,дрънкаш всякакви работи по негов адрес,че и по роднините му,но уверен че говориш истината... Ноооо... в момента,в който изчезне тази увереност,ако някога изобщо си я имал..вече става друго.
Последна промяна svettoslav на 25 Ное 2014, 23:23, променена общо 1 път
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот svettoslav » 25 Ное 2014, 22:58

portokal написа:Навремето по работа се бях срещнала с подобен случай. Частният тъжител беше един досаден дедо, редовен клиент на съда, вечно в спор с някой от съселяните си за нещо. Подсъдимият го беше "оклеветил" в качеството си на свидетел по дело. Понеже една от тормозените от дядото с претенции и спорове съседки, възрастна жена, наскоро била починала, свидетелят изказал между другото пред съда убеждението си, че нашият герой я е уморил, и се превърнал в подсъдим за клевета. Дядото искаше събиране на доказателства от какво е умряла в действителност бабата. "


А ако бе добавил,че "дълго и мъчително я е уморявал,този изрод недоносен,този умопобъркан шизофреник..." Тогава?

Няма разлика свидтел/защитник. Съдията явно ще е още по-несъставомерен,като се провикне в алкохолно опиянение: А,бе,вие и двамата винаги ли сте толкова наср*ни и от вас ли смърди така в тая съдебна зала или не е проветрявано скоро?
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот svettoslav » 25 Ное 2014, 23:15

Вероятно няма и закана за убийство, ако пострадалия се закани да отмъсти със смърт, в речта си по същество? Така щото му била дадена думата за "защита правата и законните интереси"...и може спокойно да каже,че майка му е к..ва. И как да има съществено значение дали това изявление има някаква(каквато и да била връзка с делото) или просто вметва майка му по никое време в делото,да участува и тя в процеса,пък макар и по същество...

Както се казва в едно не много старичко решение на ВКС правото на защита не е абсолютно....а преди да дрънкаш-мисли !

П.П. Едно е да твърдиш,че ПОСТРАДАЛИЯ ПЪРВИ ПОСЕГНА ДА МЕ НАРЪГА С НОЖА,търсейки защита по обвинението ти за убийство,пледирайки неизбежна отбрана.Няма да отговаряш за набедяване(не клевета)т.к. ти не желаеш да оклеветиш никого,не желаеш да омаскариш,не искаш държавата да го съди за опит за убийство с/у теб.Нямаш умисъл за това.Искаш просто да отървеш кожицата и нищо повече....А и не може да бъде отмината практическата липса на защита у подсъдимия,ако следва да се въздържиш под страх от наказ. отговорност от подобно твърдение. Какво право да упражняваш..на защита.... :?

П.П. във всеки случай този русенски случай е доста тънък.Трябва да се свърже изявлението на адвоката с контекста.Как го е изтърсил,на какво се е основал,пък и в крайна сметка има едно понятие СТЕПЕН НА ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ НА ДЕЯНИЕТО. Всяко едно формално съставомерно деяние ли е престъпление?
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот svettoslav » 25 Ное 2014, 23:28

И какъв е извода?

Никога не изпускай локума! Сапуна да,може! Но локума-никогаш! :)
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот neutralen » 26 Ное 2014, 00:01

Извода е - Някои хора говорят преди да мислят, а други говорят без да мислят. 8)
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот Pause » 26 Ное 2014, 12:48

Според ,руският професор Владимиров "Адвокатъ няма чест, която може да бъде оскърбена той има дълг който не може да бъде оскърбен". Несправедливо е според цитата на професора за пледоария на адвоката да се носи отговорност.
Аватар
Pause
Активен потребител
 
Мнения: 1615
Регистриран на: 29 Авг 2008, 16:14

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот justmy » 27 Ное 2014, 21:36

neutralen написа:Извода е - Някои хора говорят преди да мислят, а други говорят без да мислят. 8)

много рядко има време за мислене в реални ситуации :!: :!: :!: :!: :evil: :evil: :evil: :evil: :idea: :arrow:
Принцип от римското право е по-добре десет виновни на свобода, отколкото един невинен в затвора. У нас нагласите са обратни. Съдебна система" - разбирай система, която трябва да бъде съдена.
Аватар
justmy
Потребител
 
Мнения: 325
Регистриран на: 16 Окт 2009, 16:03
Местоположение: пред Съдебната палат(к)а

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот neutralen » 27 Ное 2014, 22:07

Аз имам предвид не действията на Адвоката(той не е извършил никакво престъпление), а действията на Съда, постановил присъдата 8)
neutralen
Активен потребител
 
Мнения: 2634
Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот sunnyset » 28 Ное 2014, 19:30

Този безпрецедентен случай - защитник да бъде осъден за пледоария пред съда накара Висшия адвокатски съвет да излезе с остра декларация.
"Начинът, по който защитникът се изказва, е въпрос на представяне на неговата теза и по никакъв начин не може да съставлява престъпление чрез слово. Осъждане на адвокат поради изразената от него защитна теза е нарушение както на правата на адвоката, така и накърняване на правата и свободите на гражданите, чиято защита е основното задължение на всеки адвокат", заявява ВАдС в декларацията. И допълва: "Постановяване на присъда против адвокат за изразена негова защитна теза е в грубо противоречие с Конституцията на Република България и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Такава присъда е удар както против адвокатурата, така и против принципа за справедлив съдебен процес. Интересите на правосъдието налагат подобни съдебни грешки никога да не бъдат повтаряни, а допуснатата вече да бъде коригирана".
sunnyset
Потребител
 
Мнения: 222
Регистриран на: 02 Авг 2011, 20:33

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот iva_sh » 29 Ное 2014, 12:21

Надявам се този случай да има сериозно отражение и да бъде повод за някаква промяна в съдебната практика. Трябва да има утвърдени критери за въвеждане на граници - относно съдебния език и допустимото вмешателство в чужда лична сфера, когато се упражняват процесуални права.
Не че не е възможно процесуален представител да е извършител на такива деяния по НК /по принцип/! Винаги когато се действа недобросъвестно правото /процеса/ може да вреди!
Трябва да има механизъм за защита срещу думи, чрез които се твърдят позорни или неверни факти. ОК.
Но ако твърденията целят изчерпване на всякакви допустими и относими доказателства и доказателствени искания или имат за цел изясняване на предмета на делото по един общоприет правен език, в защита на представлявания, защо представителя трябва да се превръща в подсъдим по НЧХД? Ако се ползват неверни доказателства или се злоупотребява с доверие, това са установява по друг ред. Ако се нарушава реда в залата, съдията да налага глоби - както в своя защита, така и в защита на страна.
По ГПК заради ранната преклузия представителя на ответника има само 1 месец, в който да изчерпи всички възражения, но на този етап може да няма време да се прецени всяко доказателство и има риск да се заяви нещо, което обаче по-късно да бъде повод за саморазправа по реда на НЧХД. Публикуването на документи, съставени от страните /напр. жалби/, на някои съдебни сайтове може да се окаже допълнително "наливане на масло в огъня" чрез осигуряване на нежелана публичност.

В този ред на мисли, може да се окаже че в близкото бъдеще някой съдия ще се почуства "обиден" от това че в поредната жалба на адвокат се поставят под съмнение с негативен ефект лични професионални възможности на съдията с твърдението че "решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила". :roll:
Не ми изглежда достатъчно само декларирането на протест от адвокатските среди.
iva_sh
Потребител
 
Мнения: 510
Регистриран на: 07 Ное 2008, 01:07

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот Pause » 29 Ное 2014, 17:48

Ми ,то такава присъда е прецедент в правото за пръв път срещам понятието позоряща пледоария. Адвокатъ си е направил субективни оценъчни съждения по събрания доказателствен материал и изградил защитна теза да пледира. И то ако иска да го клевети или препише престъпление ,защо да го прави в пледоария няма елементарна житейска логика да се наказва за изказаните си мисли понеже липсва умисъл?
Аватар
Pause
Активен потребител
 
Мнения: 1615
Регистриран на: 29 Авг 2008, 16:14

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот Melly » 29 Ное 2014, 20:13

Чета, чета и а да пиша, пък после се отказвам. Защо ли?
Не съм безразлична, но след като правото се изкриви до такава степен магистрати да постановяват присъди защото някой се бил почувствал засегнат, опозорен или Бог знае още какво от защитната пледоария на адвоката на другата страна, нещата отиват на зле, ама много на зле!
Колегата с тази опозоряваща присъда, да не говорим че деянието е несъставомерно т.к. липсва умисъл, да не би да не е опетнен, а? :roll:
"Понякога седя и си мисля...а понякога просто си седя."
http://vbox7.com/play:68f9c028
Аватар
Melly
Старши потребител
 
Мнения: 8012
Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
Местоположение: гр. София

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот a.lex » 30 Ное 2014, 03:08

В защитната реч, могат да се обсъждат само доказателствата, които са били събрани и проверени на съдебното следствие (чл.292 НПК)." - съставомерно ли е деянието - "не се обсъждат доказателствата в процеса" или не , щтото нещо не го виждам текста в НК.
a.lex
Младши потребител
 
Мнения: 32
Регистриран на: 15 Мар 2006, 11:32

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот bird_of_paradise » 01 Дек 2014, 02:38

a.lex написа:В защитната реч, могат да се обсъждат само доказателствата, които са били събрани и проверени на съдебното следствие (чл.292 НПК)." - съставомерно ли е деянието - "не се обсъждат доказателствата в процеса" или не , щтото нещо не го виждам текста в НК.


Опитай да формираш мисъл, че нищо не ти се разбира след 292, но преди това помисли върху следния цитат:
Няма никаква пречка съдът, ако по свой почин намери, че страна се позовава на довод, който не е проверен чрез съответното съдебно следствено действие, да прекъсне пренията и сам по собствена инициатива в изпълнение на принципа на чл. 13 от НПК да възобнови съдебното следствие, да провери аргумента на съответната страна чрез допустимите доказателствени способи, след което възобнови съдебните прения. В конкретния случай това не е било сторено от въззивния съд в резултат на недостатък на процесуалната му дейност, поради което абсолютно недопустимо е в съдебния си акт да отправя упрек към защитата, че е изложила защитното си твърдение едва в пледоарията.


iva_sh написа:Не ми изглежда достатъчно само декларирането на протест от адвокатските среди.

Едва сега се запознах, с цитираната по-горе от Съни, декларация - уви, и Беби е права- толкова си можем- безучастно, хилаво, неангажиращо, пожелателно и .. сервилно.
Влудяващо.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот bird_of_paradise » 01 Дек 2014, 12:51

Мотивите тук: http://www.justice-ruse.org/court/filte ... 391814.htm
Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 126 от 20.06.2014г., постановена от Русенски районен съд по НЧХД № 626/2014г. подсъдимият В.П.Т., роден на ***г***, бил признат за невинен в това, че на 03.10.2013г., в Русе, с израза „... Подзащитният ми е близо 80-годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и с видно от представените по делото доказателства, психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психически тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител..”, публично да е разгласил позорно обстоятелство и да е приписал на Б.Л. С. от гр.С., престъпление - нанасяне на телесни повреди, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдал за обвиненията в тъж­ба от 28.03.2014г. за престъпление по чл.148 ал.2 пр.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 и 2 от НК, като отхвърлил изцяло гражданския иск предявен от Б.Л.С. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано с 03.10.2013г. като неоснователен.

Недоволен от присъдата останал тъжителят Б.Л. С., който я обжалва с молба да бъде отменена и вместо нея постано­вена друга, с която подсъдимият бъде приз­нат за виновен по всички по­вдиг­нати с тъжбата обвинения. Оплакванията в жалбата могат да се свър­жат с необоснованост на съдебния акт, като единствено отменително основание.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, тъжителят Б.Л. С. поддържа жалбата на посоченото в не­­я основание.

Ответникът по жалбата, подсъдимия В. П.Т. и упълномощеният от него защитник - ***В. К.от АК - Велико Търново, оспорват жалбата, като молят присъдата да се потвърди.

Съдът, след про­вер­ка на присъдата по основанията, по­со­­­­­­че­­­­­­ни в протеста и из­ця­ло слу­жеб­но на ос­но­ва­ние чл.314 ал.1 от НПК, кон­­­­­­­­­­­ста­­ти­ра:

Жалбата е подадена от правно легитимиран съгласно чл.318 ал.1 от НПК, страна, в срока по чл.319 ал.1 от НПК, поради което е про­­це­су­ално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основа­­тел­на.

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказател­ства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след­ните фак­тически положения:

Подсъдимият не е осъждан. Завършил е висше образование. Не е семеен. Регистриран е като в АК - Велико Търново. Жалбопо­дателят живее в гр.С. Област - Велико Търново. През пролетта на 2007г. сключил договор с А. С. Х. от с.гр. за покупко-продажба на недвижим имот. След сделката между двамата възникнал спор, който прераснал в открит конфликт. През същата година продавачът предявил иск и с окончателно решение, влязло в сила на 11.12.2012г., била проглА.а нищожността на договора. Междувременно в края на 2008г. продавачът А. Х. бил признат за виновен по чл.144 ал.З от НК и осъден за това, че се заканил с убийство на тъжителя. С многобройни становища по образуваното дело както и с множество сигнали до държавни институции А. Х. отправил твърдения които съдържат различни квалификации по отношение на тъжителя Б.С.. В отговор, той депозирал в Районен съд - гр.С. частни тъжби за извършени престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия. За период от три години, били об­разувани пет наказателни дела от частен характер. По едно от тях - НЧХД № 426/2012г. по описа на Районен съд - гр.С., съдът назначил на подсъдимия служебен защитник поради невъзможността му да се защитава сам в следствие на физически недъг - глухота, както и с оглед пре­клон­ната му възраст (77г.). След отвод на първия определен, от АК - Велико Търново, за служебен защитник бил определен подс.В.Т.. По-късно, след отвод на всички съдии от Районен съд - С., ВКС определил делото да бъде разгледано от Районен съд - гр.Бяла където било образувано като НЧХД № 37/2013г. Проведени били четири съдебни заседания, в които участвали както подсъдимия В. Т., така и подзащитния му А. Х.. При тези контакти последният го запознал със своята гледна точка на конфликта си с частния тъжител.

С присъда от 26.03.2013г. Беленският районен съд признал А. Х. за виновен в това, че приписал на Б.С. престъпление и му наложил наказание глоба. Първоинстанционната присъда била обжалвана както от подс.В. Т., като служебен защитник, така и от Б. С., в качеството му на частен тъжител. Пред Окръжен съд - Русе било образувано ВНЧХД № 509/2013г. Преди първото съдебно заседание подс.В. Т. бил уведомен от близки на подзащитния си, че е откаран от полицейски патрул в ЦПЗ - гр.Велико Търново след опит за самонараняване. Той го посетил там и разговарял с лекуващия лекар, като получил удостоверение, че Х. е лекуван в психиатричното заведение с диагноза специфично разстройство на личността, емоционално нестабилна личност. На 03.10.2013г. в Окръжен съд - Русе било разгледано ВНЧХД № 509/2013г. Тъжителят се явил лично, а подсъдимият А. Х. отсъствал, редовно призован. Служебният му защитник, ***В. Т. се явил и поискал назначаване на съдебно психиатрична експертиза подзащитния си. Искането му било оставено без уважение и съ­дът дал ход на делото по същество :idea: . Подсъдимият В. Т. за­поч­нал защитната си реч с думите: „..Подзащитният ми е близо осемдесет годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и видно от представените по делото доказателства, психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психически тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител..”. След заседанието, частния тъжител и подсъдимия напуснали залата и сградата на съда без да разговарят. Впоследствие тъжителят Б. С. се оплакал на близките си,че се чувства неразположен и разстроен от поведението на А. Х. и неговия защитник, подс.В. Т..

По-късно, по НЧХД № 302/201 по описа на Районен съд - гр. С., водено между същите страни, била назначена съдебно-пси­хи­ат­рич­на експертиза, която дала заключение, че А. Х. е невменяем, за­щото не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръ­ководи постъпките си.

Тези фактически положения са установени предимно с писме­ни доказателства и са безспорни. Дори думите, изречени от подс.В. Т., за разлика от типичните случаи за доказване на предстъплението клевета, са документирани в съдебния протокол по ВНЧХД № 509/2013г. Той не е оспорван и в настоящото производство, извършването на деянието като факт, се признава за доказано без уговорки от защитата. При тези обстоятелства, основно значение за правилното решаване на де­лото е тълкуването на думите: „..Подзащитният ми е близо осемдесет го­дишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и с видно от пред­ста­вените по делото доказателства психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психически тор­моз нанесен му през годините от частния тъжител..”, с които на 03.10.2013г. ***В.Т. започнал защитната си реч.

Според мотивите на обжалваната присъда, той нямал за цел да предизвика отрицателна оценка за тъжителя или да му припише престъпление. Действителното му намерение било да формира у съда вътрешно убеждение относно възрастта, здравословното и емоционално състояние на подсъдимия предвид неговото отсъствие. Освен това, изявлени­ето на не представлявало клеветническо твърдение, тъй като не съдър­жа­ло конкретни твърдения за извършени от тъжителя обществено укорими действия. В заключение първоинстанционният съд приел, че обективно под­съдимият не е заявявал, че А. Х. се е разболял от диабет и е раз­вил старческа деменция вследствие действията на С., а изразил личните си възприятия от влошаването на здравословното му състояние придобити при многобройните си срещи. Също така изразявал и споделено­то от подзащитния си за многобройните дела заведени от частния тъжи­тел срещу него и отражението на непрекъснатите съдебни процеси върху емо­ционалното му състояние.

Анализът на тези правни изводи показва на първо място вътреш­ната им противоречивост. От една страна съдът приема, че ***В. Т., изразявал личните си впечатления от здравословното състояние на А. Х., а от друга, че възпроизвеждал негови оплаквания от тъжителя. Тези две твърдения, изложени последователно в мотивите, очевидно са възприети от съда без обсъждане на очевидното им противоре­чие. В действителност, от думите на защитника по никакъв начин не мо­же да се прецени, че представляват цитат (точен или по смисъл) на чужди изявле­ния и конкретно на А. Х.. Няма също дори намек, че с тях ***В. Т. възпроизвежда лични впечатления от наблюденията си върху А. Х.. Поради липсата на мотиви, въззивната инстанция не може да прецени какви наблюдения е имал предвид първоинстанцион­ния съд, например за психическия тормоз, про­веждан от тъжителя Б. С..

От граматическа гледна точка двете изречения, казани от подс.В. Т. са прости и семантичното им тълкуване не предполага варианти. В първото, той изброил факти, свързани с личността на А. Х. - възраст, психично заболяване и страдание от тежка форма на диабет. С второто изречение, подс.В. Т. поставил възникването на тези заболявания в причинна връзка с действията на тъжителя. Неговите действия са окачествени като траен „психически тормоз”, който според защитника представлявал основната причина за тежкото здравословно и емоционално състояние на А. Х.. Няма спор между страните, че никакви доказателства за съществуването на такава причинно-следствена връзка не са събрани. Нещо повече, заболяванията на А. Х. са характерни за преклонната му възраст и датират далеч преди първата му среща с тъжителя преди четири години.

В мотивите си първостепенният съд приел, че думите на подсъдимия не представляват клевета по см. на чл.147 ал.1 от НК, защото не съ­държали конкретни твърдения за извършени от тъжителя обществено уко­рими действия. Освен това не били позорящи, защото липсвало твърде­ние за конкретно действие, недостойно от гледна точка на общественото мнение и оценка на личността на частния тъжител. На последно място с тях не се приписвало на тъжителя и конкретно престъпление.

Тези мотиви по своя характер не представляват обсъждане, а крайни изводи. За достигането им, съдът е следвало да се мотивира, защо заявлението, че тъжителят упражнява постоянен психически тормоз върху А. Х. и този тормоз му е причинил заболяване от диабет и тежко психическо разстройство, не представлява клеветническо твърдение. Според теорията, изпълнителното деяние на престъплението по чл.147 ал.1 пр.1 от НК, се състои в разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. От своя страна позорните обстоятелства са прояви, недостойни от гледна точка на общоприетите морални норми. В случая разгласяването в публично съдебно заседание е безспорно, а причиняването на две тежки заболявания на човек, намиращ се в преклонна възраст, трудно може да бъде окачествено като морално. Едва ли е случайно, че в защитата и мотивите, този въпрос въобще не е обсъден. Липсата на конкретика, която първоинстанционният съд изтъкнал има отношение само към обвинението по чл.147 ал.1 пр.2 от НК. Престъплението винаги представлява човешка проява, която трябва да бъде конкретизирана. По отношение „позорното обстоятелство” по см. на чл.147 ал.1 пр.1 от НК, обаче изискванията са много по-малки. Достатъчно е, лицата, до знанието на ко­и­то се довежда, да могат да разберат, с какви поведенчески прояви се твър­ди, че тъжителят е причинил заболяванията на опонента си. Отговорът на този въпрос е очевиден и дори се съдържа в мотивите на обжалваната присъда, къ­дето е записано дословно че: „...той (подс.В. Т.) целял да опише … отражението на многобройните дела заведени от част­ния тъжител върху здравословното и емоционално му състояние.”. Така, съдът фактически признал, че конкретно делата, заведени от частния тъжител са „психическия тормоз”, който причинил здравословните про­блеми на А. Х. - извод, напълно съответстващ с повдигнатото об­винение.

При безспорно установените фактически положения, обяснимо основният акцент на защитата и следващите я мотиви е поставен върху субективните признаци на престъпния състав. Подробно и обстоятелствено е обяснено какво имал за цел да каже подсъдимият с процесните две изречения и какво не целял да каже. Тези изводи от една страна са необосновани, защото единствените доказателства, които ги подкрепят са собствените обяснения на подсъдимия. Обсъдена по-горе беше и тяхната нелогичност, като невъзможно тълкуване на ясни по своя смисъл, но противоположни по съдържание изрази. Независимо от това, дори да се прие­мат, изводът за отсъствие на субективните признаци на състава по чл.147 ал.1 от НК, е необоснован. Наличието на специална цел е елемент от волевия момент на прекия умисъл. Деецът съзнава общественоопасния характер на престъплението, предвижда неговите общественоопасни последици и иска настъпването им (чл.11 ал.2 пр.1 от НК). Според редакцията на състава на престъплението по чл.147 ал.1 от НК, наличието на такава цел е възможен, но не задължителен елемент от субективните признаци. Изисква се деянието да е умишлено, но то може да бъде извършено и при условията на евентуален умисъл. При него деецът само допуска настъпването на общественоопасните последици. В правната теория се приема, че евентуалността на умисъла за престъплението клевета, може да бъде представена в две насоки, една от които е, когато деецът извършва деянието въпреки съзнанието, че разгласите позорни обстоятелства могат да бъдат неистински. Точно такъв е настоящият случай. Подс.В. Т. е пълнолетен, физически и психически здрав. Няма данни да страда от някакви заболявания. Нещо повече, той е професионален юрист и в ка­чеството на ***, се занимава с разглеждането на наказателни дела. Не може да има съмнение, че в хода на продължителното си участие в раз­глеждането на НЧХД № 37/2013г. на Районен съд - гр.Бяла му станало из­вестно, че липсват каквито и да било доказателства за психически тормоз, упражнен от тъжителя Б.С. и още по-малко за причинната му връзка, със заболяванията, от които страда А. Х.. Следователно, в защитната си реч, произнесена в съдебните прения по ВНЧХД № 509/2013г., той най-малкото допускал, че твърдението му, че тъжителят тормозел А. Х. и с това му причинил увреждане на здравето може да бъде невярно.

Предвид изложеното, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия В. Т. са доказани безспорно. На 03.10.2013г. в Русе, той публично разгласил позорно обстоятелство за Б. Л.С. от гр.С., Област Велико Търново, с думите: „Подзащитният ми е близо осемдесетгодишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и с видно от представените по делото доказателства пси­хични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е при­чинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от част­ния тъжител.

По делото не са събрани доказателства, установяващи истинността на тези обстоятелства, няма и подобни твърдения, поради което липсват предпоставките за отпадане наказуемостта по чл.147 ал.2 от НК.

Като преценява какво наказание да наложи на подс.В. Т. съдът взе предвид, че за престъплението по чл.147 ал.1 пр.1 от НК, се предвижда наказание глоба от три хиляди до седем хиляди лв. и обществено порицание. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раз­дел VІ, гл.VІІІ от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Следователно, при наличието на всички предпоставки по чл.78„а” ал.1 от НК, следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, чиито размер може да бъде от хиляда до пет хиляди лв. Като преценява какъв да бъде нейният размер, съдът взе предвид, единствено липсата на минали осъждания и при превес на смекчаващите вината обстоятелства отмери наказание глоба в размер хиляда и петстотин лв.

Гражданския иск на стойност две хиляди и петстотин лв., предявен от тъжителя Б. С., с предмет обезщетение за претърпени неимуществени вреди е доказан по своето осно­вание. Извършеното от подсъдимия В. Т. деяние, квалифицирано по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК, съдържа обективните признаци на състава на непозволеното увреждане по см.на чл.45 от ЗЗД. Те се изразяват в уронване доброто име на тъжителя и престижа му в обществото. Доколкото деянието е извършено виновно, тези вреди следва да репарират според правилата на чл.52 от ЗЗД от подсъдимия. По справедливост, Окръжният съд преценява, че за възмездяване понесените в резултат от престъплението вреди са необходими и достатъчни две хиляди лв. В този размер искът е доказан и основателен, поради което в останалата част, до пълния предявен размер, следва да се отхвърли. Върху присъдения размер следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на деликта.

Подсъдимият трябва да заплати направените от тъжителя съдебни разноски.

Предвид изложеното обжалваната присъда следва да се отмени частично, като подсъдимият В. Т. бъде признат за виновен и осъден по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.1 от НК. В останалата част, с която е признат за невинен и оправдан за това, че по същото време и място приписал на тъжителя Б.С. престъпление, (чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1, вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК), присъдата е правилна и следва да се потвърди.

Мотивиран та­ка и на ос­но­ва­ние чл.336 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК, съ­­дът постанови присъдата си.

Председател:

Членове: 1.

2.

дъра-бъра пет чадъра.....ама извинете за процесуалната икономия, при направено изрично доказателствено искане, служебно вмененото задължение на съда за издирване на обективната истина отива по дяволите, а законността на присъдата под въпрос ( всъщност това, че определени съдебни актове не подлежат на ІІІ инстанционен контрол също допринася за случващото се). Правилото да се разтовари последната инстанция от дела ( макар и добра идея) води последните години до всякакви изкривени резултати- влизат в сила неправилни съдебни решения ( не само при наказателните дела, цивилистите добре ме разбират), и на нашенеца му остава да изпрати поздрави на възходащите от първа на магистратите, подписали това- онова.
Е, за т`ва казвам, че е криво раздаването.
Апропо, тая икономия изяде душите, и здравето, на много страни по делата.


Това го прочетох преди малко от тук http://www.legalworld.bg/40775.advokat- ... ariia.html и не мога да гарантирам истинността му ( както и на клипа с магистрат от състава, посочен в мненията под статията, по който ВСС отдавна трябва(ше) да се е САМОСЕЗИРАЛ 8), ама надали ):
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на мл. съдия Т. Славков по
ВНЧХД № 493/2014 г. по описа на Русенски окръжен съд

Не съм съгласен с мнението на мнозинството относно обективната и субективна съставомерност на деянието по повдигнатото с тъжбата обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, пр.1 от НК, по следните съображения:
Според легалната дефиниция, провъзгласена в текста на чл.147 от НК „клеветата“ е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписването му на не извършено от него престъпление. От обективна страна в този смисъл е необходимо конкретно да се назове пострадалия - в случая тъжителят Боян Славев, от конкретно физическо лице - в случая подсъдимият Венцислав Точков, като изпълнителното деяние е разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство или приписване на неосъществено престъпление.
В конкретния случай безспорно в производството пред първоинстанционния съд е било установено, че на процесната дата и място подсъдимият е възпроизвел инкриминираните изрази: „Подзащитният ми е близо осемдесетгодишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и с видно от представените по делото доказателства психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител“. Категорично е било установено, че това същият е направил в качеството си на назначен служебен защитник на подсъдимо лице, в рамките на съдебните прения по ВНЧХД № 509/2013 г. на РОС.
Преди навлизане в конкретика за процесния случай следва да се направи известно уточнение, свързано с провъзгласените в Конституцията на Република България и ЕКЗПЧОС основни права и свободи на гражданите. Преди всичко изхождайки обекта на защита охраняван от наказателната норма при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно на правото на лична чест и достойнство на отделния субект, пряко противостои свободата на словото, правото на мнение разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС (чл.10) и конституционно гарантирано (чл.39 от Конституцията на РБ). Границата за упражняване на това право с оглед общите правила е свързана с упражняването на личните права и свободи на останалите лица. Така накратко може да се обобщи, че правото на свободно изразяване на мнение граничи с правото на лична чест и достойнство на другия, по отношение на когото се изказва мнението. Изхождайки от тази принципна позиция следва да се анализира дали при депозиране на определено мнение, респективно на определени факти свързани с личността на определено лице сме в хипотеза на правото на свободно изразяване или при упражняването на това право изказващия се е прекрачил горепосочената граница и е нарушил правата на насрещния, засягайки честта и достойнството му.
Следва да се отбележи и провъзгласеното в същия международен акт и конституционно прокламирано право на защита, като част от което неизменно е правото на адвокатска защита в рамките на образувано наказателно производство. Реализирането на последното неизменно включва оценката на доказателствения материал, описанието на значимите факти и тяхното подвеждане съобразно обективната и субективна страна на престъпния състав. Касае за едно от основните права на привлеченото към наказателна отговорност лице, което следва да се приеме, че включва на общо основание всеобхватната възможност да се оспорват всички фактически и правни предпоставки, послужили за основание за реализиране на отговорността му, да се навеждат фактически и правни твърдения в подкрепа на липсата на елементи от състава на съответното престъпление. Правото на защитата от своя страна включва както провъзгласеното от НПК право на лична защита, така и правото в хода на наказателното производство подсъдимия да бъде подпомогнат от адвокат. На това право пряко противостои задължението на правозащитните органи да подложат на внимателна преценка и анализ твърдените обстоятелства, водещи до изключване на отговорността на лицето, привлечено да отговаря наказателно.
В конкретния случай сме изправени пред ситуация, в която подс. Точков устно и в хода на съдебните прения пред въззивен наказателен състав е депозирал израза „Подзащитният ми е близо осемдесетгодишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и с видно от представените по делото доказателства психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител“. За същия мнозинството приема, че има характера на клеветнически такъв.
На първо място, с оглед описаното по-горе относно клеветата намирам, че този израз не би могъл да се характеризира като клеветнически такъв. Същият не е в достатъчна степен конкретизиран, подлежи на разнообразно тълкуване от страна на възприемащия го и в този смисъл не може да се приеме за изнасящ опозоряващи тъжителя факти. Касае се за израз, нееднозначен, който от своя страна подлежи на субективна интерпретация. Така позорността му би могла да бъде изведена по пътя на тълкуването и съответно няма обективен, а субективен характер, като в конкретния случай зависи от една страна от волята на лицето депозирало процесния израз, а от друга – от начина на възприемането му от страна на тъжителя. Във всички случаи, когато не се касае за обективно опозоряващи пострадалия факти, а за такива нуждаещи се от анализ и тълкуване за осъществен състав на престъпление клевета не би могло да става въпрос. В тази насока и теорията и практиката са категорични-за съставомерността на деянието по този текст от наказателния закон е необходимо позорящите факти да са обективно съобщени, а не се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В останалите случаи се касае за интелектуална дейност, която по правило е недоказуема, тъй като резултатите от нея не могат да се обективират в реалността и никога не могат да бъдат еднозначни. Никое лице не може да бъде осъдено за вложен от другиго "смисъл" на неговото твърдение. В тази насока в Решение № 80 от 09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н.о. ВКС се посочва: „Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни..... Деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения....Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистини и са позорни. Те трябва да бъдат обективно твърдяни, съобщени, а не да се подразбират, изхождайки се индивидуално от собствено въображение. Престъплението е деяние, съществуващо в обективната действителност, а не само в нечие съзнание. .... "Позорността" на тези обстоятелства са продукт на субективен прочит, на оценъчни съждения, на изводи и определен начин на мислене, за което не може да се носи наказателна отговорност, тъй като не са на подсъдимата и не са част от обективната действителност. Те са резултат на интелектуална дейност, която е субективна....”.
На второ място следва да се посочи, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. В конкретния случай твърденията на тъжителя, че с инкриминираният израз е разгласено позорно обстоятелство са неоснователни, защото не намират опора в конкретното му словесно съдържание. Употребените изрази и думи от подсъдимия нямат характера на категорично твърдение за настъпване на определено обстоятелство, на определени факти от действителността, а имат характера на субективна оценка, израз на мнение на база на възприети от него факти и обстоятелства. В този смисъл следва да се възприеме изложеното от РРС, че излагайки процесните изрази подс. Точков е изразил собствената си оценка на базата на казаното от подзащитния му в производството по ВНЧХД №509/13 г. на РОС. Безспорно последното се извежда от обясненията на подсъдимото лице, но доколкото няма други доказателства, които да ги опровергават, то няма основания същите да бъдат изключени от доказателствата по делото като недостоверни. Нещо повече-обясненията на подсъдимия Точков изцяло се подкрепят от показанията на св. Маргаритка Стоева, която конкретно посочва, че Асен Христов се е чувствал зле – както емоционално, така и физически, като е споделял, че това е в пряка причинна връзка с множеството водени с тъжителя дела. Така намирам, че правилно първоинстанционния съд е възприел изложеното от страна на подсъдимия относно причината, поради която е възпроизвел инкриминираните изрази. Т.е. инкриминираните изрази “„Подзащитният ми е близо осемдесетгодишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и с видно от представените по делото доказателства психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител“ намирам, че по смисловата си същност съдържат единствено субективната оценка на автора им, в случая подсъдимия Точков, за поведението на тъжителя през определен период от време, свързано с участието му по дела с Асен Христов, състоянието на последния и изразеното от него относно причините затова състояние. Такава една субективна преценка, начин на мислене, оценъчно съждение, препредаване на казано от трето лице не могат да се криминализират.
Следователно решението на Районен съд - Русе е правилно и законосъобразно.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот svettoslav » 17 Дек 2014, 00:50

Вероятно ще бъде отменено при възобновяването.
Тъй като се тълкува превратно изавлението.Ос. мнение много сложно написано.Че такова било,че онакова било...Колкото повече словоплетстваш,толкова нищо не ти се разбира.
И аз смятам,че няма умисъл в конкретния случай,т.к колегата не желае да позори никого.Ръководната цел следва да е: "Чакай да го омаскаря този"- с някаква цел,пък и безцелно,с хулигански мотив...

В случая прав е ВАдв. съвет-това е противоконституционно,щом е същината на защитната теза.Можеш да твърдиш смекчаващи обстоятелства,нерядко засягащи личността на пострадалия.Няма умисъл за обида/клевета.А и що за степен на обществена опасност?

Думите му тр. да се разбират в смисъл "Според мен...психическия тормоз е причинил заболяванията на подзащитния ми" . Аз така смятам.Това е моето разбиране.Това е моята интерпретация,такава е тя в защитнита ми теза..."

П.П. Иначе си се придържам към написаното по-горе и не може принципно да се изключи отговорност за врели-некипели в с.з.,без оглед дали са част от съд.протокол или не.Може и закана за убийство да имаш...

Но тук са се престарали.Така щото и прокурора на съд за клевета,щом подсъдимия оправдан,а в ОА такива цинизми се твърди,че е изрекъл,че и в с.з. ...се прочете акта,всички хубаво да чуят. НЯМА УМИСЪЛ.Подобно на нашия случай тук. От едната страна е прокурора с неговите "позорящи обст/ва" в ОА,от другата защитата с нейните. Това не значи , че няма никаква отговорност.И в двата случая маскаренето може да е засегнало адресата.Щом е невярно-иска по ЗОДОВ-основателен на това основание.Иска с/у защитника-според мен основателен-само ако излиза извън нужното за защитата и е съвсем наясно с глупостите ,които говори.Каква връзка има с делото,че сестрата на тъжителя била уличница?(казано за да го злепоставим,понеже роднините му са пропаднали морално хора,защо и той да не е такъв?).И ако колегата съвсем ясно съзнава,че онази не е такава....
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

Re: Осъдиха колега за "позоряща" пледоария

Мнениеот svettoslav » 17 Дек 2014, 01:03

Такова възобновяване не гледаше ли се от Апелативния съд? :? Като е освободен по 78а

Всъщност виждам че има изменение-единствена възможност е да се пише до Гл. прокурор.Той тр. да бъде убеден.
svettoslav
Активен потребител
 
Мнения: 3901
Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11

ПредишнаСледваща

Назад към Общи дискусии


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 53 госта


cron