- Дата и час: 27 Ное 2024, 07:46 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Допустимост на касационна жалба
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
33 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Допустимост на касационна жалба
Касаторът иска да се допусне жалбата единствено на основание чл. 280 (1) т. 3 от ГПК. Може ли ВКС, ако прецени е има основание да реши да допусне жалбата по някоя от първите две точки на чл. 280 (1), въпреки че в жалбата е посочена единствено точка трета?
- ilian_todorov
- Активен потребител
- Мнения: 1358
- Регистриран на: 08 Юни 2013, 13:34
Re: Допустимост на касационна жалба
Считам, че ако ВКС допусне касационна жалба на основание, което не е посочено, то това противоречи на принципа за диспозитивното начало. На още по-голямо основание ВКС се произнася само по спорните въпроси, посочени в жалбата на касатора.
- p_alipiev
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 24 Мар 2011, 21:14
Re: Допустимост на касационна жалба
Чл.290 ал.2 от ГПК.
- neutralen
- Активен потребител
- Мнения: 2634
- Регистриран на: 12 Фев 2012, 22:03
Re: Допустимост на касационна жалба
p_alipiev написа:Считам, че ако ВКС допусне касационна жалба на основание, което не е посочено, то това противоречи на принципа за диспозитивното начало. На още по-голямо основание ВКС се произнася само по спорните въпроси, посочени в жалбата на касатора.
neutralen написа:Чл.290 ал.2 от ГПК.
+1
Само да допълня, че една от малкото възможности ВКС да допусне жалбата дори и да не са налице предпоставките по чл. 280 ал 1 ГПК (напр. навели сте твърдения само по чл. 280 ал 1 т. 3), е тогава, когато прецени, че ВР е нищожно или недопустимо (на база материалите по делото).
Actio cum Deliberatio
- eurolinker
- Потребител
- Мнения: 711
- Регистриран на: 15 Яну 2010, 15:55
Re: Допустимост на касационна жалба
Ако ВКС има правомощията да допуска касационна жалба на основание , непосочено от жалбоподателя , то това би засилило много служебното начало и то във вреда на ответната страна по жалбата
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Допустимост на касационна жалба
Позоваването на чл.290 ал.2 ГПК е неуместно.
Преценката по чл.280 ал.1 ГПК се основава на съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а не на жалбата.
По мое мнение, ако правният въпрос наистина отговаря на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. и за него е налице основанието по т.1 (например), това, че касаторът се позовава на т.3 не е от съществено значение.
Преценката по чл.280 ал.1 ГПК се основава на съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, а не на жалбата.
По мое мнение, ако правният въпрос наистина отговаря на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. и за него е налице основанието по т.1 (например), това, че касаторът се позовава на т.3 не е от съществено значение.
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Допустимост на касационна жалба
mi_lena написа:Позоваването на чл.290 ал.2 ГПК е неуместно.
Уместно е. Даже и проф. Сталев го е направил- току що проверих в "тухлата".
Actio cum Deliberatio
- eurolinker
- Потребител
- Мнения: 711
- Регистриран на: 15 Яну 2010, 15:55
Re: Допустимост на касационна жалба
eurolinker написа:....Уместно е. Даже и проф. Сталев го е направил- току що проверих в "тухлата".
Щом казваш...
А провери ли кога е починал проф.Сталев, кога влезе в сила ГПК и какво пише в т.1 на Тълкувателното решение, което посочих?
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Допустимост на касационна жалба
mi_lena написа: По мое мнение, ако правният въпрос наистина отговаря на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. и за него е налице основанието по т.1 (например), това, че касаторът се позовава на т.3 не е от съществено значение.
Здравейте,
Ще си позволя да не се съглася с изложеното по-горе становище. По силата на ТР № 1 от 19.02.2010г. съдът има правото да уточни неясно формулиран въпрос, но при спазване на другите предпоставки предвидени като основание за допускане до касационна ревизия на постановен съдебен акт.
Налице е възможност, съдът да допусне до касационно обжалване едно решение по т.1, само в случай, че формулираният въпрос касае неговата допустимост или нищожност.
Съществува и практика, ВКС да допуска до касационно обжалване решение по въпрос, който да не е формулиран от касатора, а от самия състав на ВКС, но когато това се касае допустимостта или нищожността на обжалваното решение.
Не мисля, че съдът може да допусне до касационно обжалване едно решение по въпрос свързан с т.2 - противоречие с практиката на други съдилища, след като касатора го е поставил като въпрос по т.3. Това е така, понеже, по т.2. касаторът следва да цитира и приложи съдебната практика на други съдилища, която решава въпроса по друг, различен начин от този, по който се е произнесъл състава, чието решение е обжалвано. И тази друга съдебна практика трябва да е влязла в законна сила.
Всичко извън казаното по-горе, излиза пряко обхвата на чл. 2 от ГПК относно обема на замоленото за защита право.
УСПЕХ !
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Re: Допустимост на касационна жалба
monteskio написа: ...Налице е възможност, съдът да допусне до касационно обжалване едно решение по т.1, само в случай, че формулираният въпрос касае неговата допустимост или нищожност....
Здравей, радвам се да те видя/прочета
Да. Прав си за основанието по т.1 на Тълкувателното решение, но въпросът беше за основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Правният въпрос се извежда от изложението (а не от жалбата) и ако той е правилно формулиран и страната твърди, че по отношение на него следва да се приложи т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, а на съда е известно, че по този въпрос има задължителна практика и въззивното произнасяне е в противоречие с нея - ще го допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Допустимост на касационна жалба
Здравей,
И на мен ми е приятно. Да, не съм влизал отдавна, нещо времето не стига
Както виждам, мнението ни се припокрива колега.
Като цяло касационното производство предоставя възможност за творчество в правния смисъл на термина. Става въпрос за начина на формулиране на изложението за допускане до касационно обжалване и в частност поставянето на въпросите, по който се е произнесъл въззивния съд, което е изкуство.
На следващо място, но не по значение е и съдебния състав на ВКС, който разглежда основанията и преценката, която извършва по тях. Защото понякога аз, както и други мои колеги сме имали случаи да не се допуска до касационно обжалване решение, при наличие на сериозни основания за това. Сега ми предстоят няколко обжалвания пред ВКС - търговски спорове, които са много интересни, но и сложни и се надявам, че правото ще възтържествува /Jus est ars boni et aequi/.
Може отново да се "срещнем тук" по друга интересна тема. Ние от време на време с "каранедев" си пишем и с някои други от "старите муцуни", но рядко.
УСПЕХ !
И на мен ми е приятно. Да, не съм влизал отдавна, нещо времето не стига
Както виждам, мнението ни се припокрива колега.
Като цяло касационното производство предоставя възможност за творчество в правния смисъл на термина. Става въпрос за начина на формулиране на изложението за допускане до касационно обжалване и в частност поставянето на въпросите, по който се е произнесъл въззивния съд, което е изкуство.
На следващо място, но не по значение е и съдебния състав на ВКС, който разглежда основанията и преценката, която извършва по тях. Защото понякога аз, както и други мои колеги сме имали случаи да не се допуска до касационно обжалване решение, при наличие на сериозни основания за това. Сега ми предстоят няколко обжалвания пред ВКС - търговски спорове, които са много интересни, но и сложни и се надявам, че правото ще възтържествува /Jus est ars boni et aequi/.
Може отново да се "срещнем тук" по друга интересна тема. Ние от време на време с "каранедев" си пишем и с някои други от "старите муцуни", но рядко.
УСПЕХ !
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Re: Допустимост на касационна жалба
monteskio написа: ...Може отново да се "срещнем тук" по друга интересна тема. Ние от време на време с "каранедев" си пишем и с някои други от "старите муцуни", но рядко.
И аз доста рядко влизам. Стана скучно. Дано се появят интересни теми, ама надали .
Иначе, от "старите муцуни" - с karanedeff понякога на ЛС; с "gega" се сблъскваме лично от време навреме; с Gudio си общуваме много активно, чрез един друг форум, а с marsidi - по мейла
Поздрави!
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Допустимост на касационна жалба
Здравей mi_lena,
Аз досега не съм имал дела срещу колеги от форума, но вие с "gega" явно имате късмет да се изправите един срещу друг в зала. Не знам как е при Вас, но аз от миналата година си ходя с тога навсякъде. Тук във Варна много от колегите ни не носят тога, да не кажа почти всички. Но когато ходят в други градове си вземат тога и ги питам защо не носят и тук - във Варна и отговарят, че нямало стаичка....
Дори да няма интересни теми, при желание ние може да си ги създадем и да коментираме. Не знам дали си чела последните няколко тълкувателни решения, но може да се коментира по тях. Особено това за разваляне на дарението. Там наистина има аргументи и за двете тези .......... Или има едно решение на ВКС, търговска колегия по чл.290 от ГПК, където се коментира чл.293 от ТЗ - че когато е налице нарушение на императивна материална норма при търговска сделка, може да се позове на нищожност, дори и да е налице започнало изпълнение .... Сега ми е интересно и какво ще измислят съдиите от ВКС по тълкувателното решение за доказателствената тежест по установителния иск по чл. 422 от ГПК, когато е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Аз поддържам едно становище - че винаги заявителя трябва да докаже отношението, което стои извън записа на заповед и което е било основанието да се задължи по записа на заповед издателя, за разлика от много мои колеги, но да видим до какво разрешение ще се стигне. Защото абстрактността не трябва да се абсолютизира. Записа на заповед и менителницата са абстрактни сделки, доколкото не е налице изискване за посочване на основание в съдържанието им, за разлика от всички други сделки. Но само това. Абстракността не предпоставя едно лице да се задължи без да има каквото и да е основание. Хиперболизирането на абстракността може да доведе само и единствено до ...неоснователно обогатяване. А последното е непозволено благо.
Напоследък има и тълкувателни решения, които малко променят доктрината мисля...
А и защото "нямам какво да правя" започнах да пиша няколко предложения за законодателна промяна. Дори скоро мисля да ги приключа, защото малко ги изоставих и да ги изпратя до съответните лица, а те да му мислят вече. Ако проявиш интерес мога да ти кажа, къде да ги прочетеш. Първо исках да видя как ще се приемат и след това да ги изпратя. Но дори и тогава няма гаранция какво ще стане. Както и да е. Всеки да прави това, което може най-добре, а каквото е писано.
Аз досега не съм имал дела срещу колеги от форума, но вие с "gega" явно имате късмет да се изправите един срещу друг в зала. Не знам как е при Вас, но аз от миналата година си ходя с тога навсякъде. Тук във Варна много от колегите ни не носят тога, да не кажа почти всички. Но когато ходят в други градове си вземат тога и ги питам защо не носят и тук - във Варна и отговарят, че нямало стаичка....
Дори да няма интересни теми, при желание ние може да си ги създадем и да коментираме. Не знам дали си чела последните няколко тълкувателни решения, но може да се коментира по тях. Особено това за разваляне на дарението. Там наистина има аргументи и за двете тези .......... Или има едно решение на ВКС, търговска колегия по чл.290 от ГПК, където се коментира чл.293 от ТЗ - че когато е налице нарушение на императивна материална норма при търговска сделка, може да се позове на нищожност, дори и да е налице започнало изпълнение .... Сега ми е интересно и какво ще измислят съдиите от ВКС по тълкувателното решение за доказателствената тежест по установителния иск по чл. 422 от ГПК, когато е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Аз поддържам едно становище - че винаги заявителя трябва да докаже отношението, което стои извън записа на заповед и което е било основанието да се задължи по записа на заповед издателя, за разлика от много мои колеги, но да видим до какво разрешение ще се стигне. Защото абстрактността не трябва да се абсолютизира. Записа на заповед и менителницата са абстрактни сделки, доколкото не е налице изискване за посочване на основание в съдържанието им, за разлика от всички други сделки. Но само това. Абстракността не предпоставя едно лице да се задължи без да има каквото и да е основание. Хиперболизирането на абстракността може да доведе само и единствено до ...неоснователно обогатяване. А последното е непозволено благо.
Напоследък има и тълкувателни решения, които малко променят доктрината мисля...
А и защото "нямам какво да правя" започнах да пиша няколко предложения за законодателна промяна. Дори скоро мисля да ги приключа, защото малко ги изоставих и да ги изпратя до съответните лица, а те да му мислят вече. Ако проявиш интерес мога да ти кажа, къде да ги прочетеш. Първо исках да видя как ще се приемат и след това да ги изпратя. Но дори и тогава няма гаранция какво ще стане. Както и да е. Всеки да прави това, което може най-добре, а каквото е писано.
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Re: Допустимост на касационна жалба
monteskio написа:...Аз досега не съм имал дела срещу колеги от форума, но вие с "gega" явно имате късмет да се изправите един срещу друг в зала. ....
Не се "сблъскваме" в залата, а по улиците или по семинари. Много е сладкодумен
monteskio написа:........ Или има едно решение на ВКС, търговска колегия по чл.290 от ГПК, където се коментира чл.293 от ТЗ - че когато е налице нарушение на императивна материална норма при търговска сделка, може да се позове на нищожност, дори и да е налице започнало изпълнение ....
Има и по-стара практика (по ГПК-отм.). Мисля, че по чл.293 ТЗ има доста какво да се пише и тезите там ще се доразвиват в различни аспекти, защото има нюанси.
monteskio написа:......Сега ми е интересно и какво ще измислят съдиите от ВКС по тълкувателното решение за доказателствената тежест по установителния иск по чл. 422 от ГПК, когато е издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед. Аз поддържам едно становище - че винаги заявителя трябва да докаже отношението, което стои извън записа на заповед и което е било основанието да се задължи по записа на заповед издателя, за разлика от много мои колеги, но да видим до какво разрешение ще се стигне....
А аз - становището, че кой каквото твърди, той да си го доказва. Ако не е въведено каузалното правоотношение - зорлем не се включва
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Допустимост на касационна жалба
Не че някой ме пита, но нали е форум - лично към мен тук, във форума, отношението на Гега, also known as Охо-Бохо, често е било непредизвикано високомерно, включително веднъж получих с нищо неизпросен отговор към мой въпрос в дискусия: "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!".
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Допустимост на касационна жалба
portokal написа:Не че някой ме пита, но нали е форум - лично към мен тук, във форума, отношението на Гега, also known as Охо-Бохо, често е било непредизвикано високомерно, включително веднъж получих с нищо неизпросен отговор към мой въпрос в дискусия: "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!".
Само към теб ли? Я прочети по-старите теми. Идвало ми е да го удуша. Ноооо....Развитието му в чисто човешки аспект е забележително. И в професионален, де, но за да си говориш с някой на улицата, важен е човешкия
-
mi_lena - Потребител
- Мнения: 621
- Регистриран на: 02 Сеп 2005, 16:53
- Местоположение: София
Re: Допустимост на касационна жалба
Много се радвам да ви срещна тук.Не ми остава време да чета темите от лекс-а,тъй като почитаемия ВКС ни затрупва със задължителна практика по чл.290 от ГПК,която трябва да знаем
- sarbijanac
- Активен потребител
- Мнения: 1359
- Регистриран на: 29 Ное 2006, 17:47
- Местоположение: Нови пазар
Re: Допустимост на касационна жалба
Здравейте колеги,
Още няколко "поста" и ще се съберем всички от по-рано
Още няколко "поста" и ще се съберем всички от по-рано
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
Re: Допустимост на касационна жалба
Здравейте и от мен, колеги.
Чета ви, чета ви.
Възраждате у мен един мил спомен от доброто "старо време".
Чета ви, чета ви.
Възраждате у мен един мил спомен от доброто "старо време".
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Допустимост на касационна жалба
Здравейте,
Още малко и ще се съберем старата дружина...
Ще си позволя да изразя различно мнение...Приеме ли се, че длъжникът трябва да установи каузалното правоотношение по повод на което е издадена записа на заповед, то в този случай се "променя" правилото на чл. 154 и чл. 155 от ГПК, досежно доказването на относимите факти. Защото заявителят, ищец по чл. 422 от ГПК / при наведено възражение от длъжника/ претендира, че има да получава определена сума. Вярно е, че за действителността, валидността на записа на заповед не се изисква посочването на основание за издаването му - т.е. защо се е задължило лицето. Но след като категоричното разбиране на доктрината е, че "зад" ЗЗ стои винаги едно друго правоотношение, то това друго правоотношение трябва да се докаже от заявителя. Защото той има интерес да получи парите, които смята че му се дължат. Примери за различни ситуации - много, но ето един показателен ...Сключен е договор за наем за срок от 1 година. За да не се заверява нот и да се плаща нот. такса, наемателя подписва запис на заповед за сбора на всички наеми за 1 година, с цел обезпечаване на едно негово евентуално неизпълнение, като идеята е да не се води дело, за да се снабди наемодателя с изп. лист, а по реда на заповедното производство. Но 2 дни след сключването на договора за наем, наемателя напуска и страните прекратяват договора и унищожават екземплярите си, като наемодателя обещава да върне записа на заповед, но не го прави / недобросъвестен е/. След година завежда дело срещу наемателя си по записа на заповед на стойност над 15000 лв. В този случай, наемателя дори да твърди, че е бил сключен договор за наем за сума от 15000 лв., чието изпълнение е обезпечавал записа на заповед, но изпълнение по него не е започнало, той няма как да докаже тази своя защита. Защото няма документ - договор за наем, а същия е на стойност над 5000 лв. и със свидетели не може да установи неговото съществуване - на облигационното отношение, още повече неговото прекратяване. Е, тогава, как издателя да се защити, ако трябва да доказва облигацията ......Именно поради подобни, а и други ситуации, този, който ще доказва е този, който има да взема, да получава. Например, ако се даде заем от 1000 лв и се договори лихва от 500 лв. за месец или два, дали би бил действителен такъв договор за заем или същия ще бъде нищожен поради противоречие с добрите нрави ?! ....Т.е. заемодателя не може да сключи договор за заем с такъв размер на уговорената лихва... А от друга страна има издадена в негова полза запис на заповед за 1500 лв. Тогава сме изправени пред един нонсенс - ако беше сключен договор за заем то същия бил бил нищожен за лихвата, която надвишава определените стойности на обичайната лихва. Но от друга страна, при един запис на заповед той - кредитора би получил цялата сума от 1500 лв. ако не трябва да доказва каузата си. ........Това не е справедливо. Ето защо, тежестта този, който има да получава носи тежестта да докаже, че има да получава на валидно основание....Т.е. той трябва да си докаже каузата. В този смисъл е и доктриналното разбиране на проф. Герджиков в книжката му "Търговски сделки". По тази тема може да се пише още, но не е необходимо да изпадаме в полемика още ))
Апропо. Опитах се да пиша на лични, но нещо не се получи.
Още малко и ще се съберем старата дружина...
mi_lena написа: А аз - становището, че кой каквото твърди, той да си го доказва. Ако не е въведено каузалното правоотношение - зорлем не се включва
Ще си позволя да изразя различно мнение...Приеме ли се, че длъжникът трябва да установи каузалното правоотношение по повод на което е издадена записа на заповед, то в този случай се "променя" правилото на чл. 154 и чл. 155 от ГПК, досежно доказването на относимите факти. Защото заявителят, ищец по чл. 422 от ГПК / при наведено възражение от длъжника/ претендира, че има да получава определена сума. Вярно е, че за действителността, валидността на записа на заповед не се изисква посочването на основание за издаването му - т.е. защо се е задължило лицето. Но след като категоричното разбиране на доктрината е, че "зад" ЗЗ стои винаги едно друго правоотношение, то това друго правоотношение трябва да се докаже от заявителя. Защото той има интерес да получи парите, които смята че му се дължат. Примери за различни ситуации - много, но ето един показателен ...Сключен е договор за наем за срок от 1 година. За да не се заверява нот и да се плаща нот. такса, наемателя подписва запис на заповед за сбора на всички наеми за 1 година, с цел обезпечаване на едно негово евентуално неизпълнение, като идеята е да не се води дело, за да се снабди наемодателя с изп. лист, а по реда на заповедното производство. Но 2 дни след сключването на договора за наем, наемателя напуска и страните прекратяват договора и унищожават екземплярите си, като наемодателя обещава да върне записа на заповед, но не го прави / недобросъвестен е/. След година завежда дело срещу наемателя си по записа на заповед на стойност над 15000 лв. В този случай, наемателя дори да твърди, че е бил сключен договор за наем за сума от 15000 лв., чието изпълнение е обезпечавал записа на заповед, но изпълнение по него не е започнало, той няма как да докаже тази своя защита. Защото няма документ - договор за наем, а същия е на стойност над 5000 лв. и със свидетели не може да установи неговото съществуване - на облигационното отношение, още повече неговото прекратяване. Е, тогава, как издателя да се защити, ако трябва да доказва облигацията ......Именно поради подобни, а и други ситуации, този, който ще доказва е този, който има да взема, да получава. Например, ако се даде заем от 1000 лв и се договори лихва от 500 лв. за месец или два, дали би бил действителен такъв договор за заем или същия ще бъде нищожен поради противоречие с добрите нрави ?! ....Т.е. заемодателя не може да сключи договор за заем с такъв размер на уговорената лихва... А от друга страна има издадена в негова полза запис на заповед за 1500 лв. Тогава сме изправени пред един нонсенс - ако беше сключен договор за заем то същия бил бил нищожен за лихвата, която надвишава определените стойности на обичайната лихва. Но от друга страна, при един запис на заповед той - кредитора би получил цялата сума от 1500 лв. ако не трябва да доказва каузата си. ........Това не е справедливо. Ето защо, тежестта този, който има да получава носи тежестта да докаже, че има да получава на валидно основание....Т.е. той трябва да си докаже каузата. В този смисъл е и доктриналното разбиране на проф. Герджиков в книжката му "Търговски сделки". По тази тема може да се пише още, но не е необходимо да изпадаме в полемика още ))
Апропо. Опитах се да пиша на лични, но нещо не се получи.
"Divide еt impera" !
- monteskio
- Активен потребител
- Мнения: 1636
- Регистриран на: 04 Юли 2003, 12:51
- Местоположение: Варна
33 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 27 госта