RinTimTim написа:Като прочетох отговорите на въпросите, които е дала многоуважаемата комисия, леко се смутих...
След като разкъсването на слезката "обикновено" водело до отстраняването й по оперативен път, това означава ли, че при изключенията, когато не доведе и няма загуба на слезката, деянието според членовете на комисията въпреки това следва да се квалифицира като тежка телесна повреда, защото обикновено става другото?
Това - как и да е, съмнявам се, че някой е бил ощетен в оценката си, защото е писал средна, ама нали решение трябва да публикуват. Как да е и това, че не е написана и думица защо се приема, че убийството не поглъща телесната повреда, което, както се вижда, е доста дискусионен момент в казуса. Как да е и това, че на едно място фигурира съждението, че разпитът на разследващия полицай не бил съществено процесуално нарушение (това е оправено по-нататък) - съществено е, и още как, но просто: а) не е отстранимо и б) свързано е със събирането на доказателства, и поради тези причини не е основание за връщане на делото на предходна фаза/стадий.
Всичко това как да е - което обаче са приели като решение по въпрос 4, направо ме изуми. Това е едно класическо дописване на закона, защото никъде, повтарям никъде, в НПК няма основание за връщане на делото поради нарушени права на пострадалия, констатирано след разпоредително заседание на първата инстанция. Това е последният момент, когато делото може да се върне на досъдебна фаза за отстраняване на процесуални нарушения, свързани с правата на пострадалия. След този момент тази възможност се преклудира в това наказателно производство - превръща се в неотстранимо процесуално нарушение, макар и съществено, съдът може само да го констатира, но не и да го поправи чрез връщане на делото. Сравнете чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК с чл. 288 т. 1 НПК - това "отсъствие" на пострадалия в 288 не е случайно, неговите права са гарантирани, но гарантирането на неговите права не е основната цел и задача на този процес - след като процесът вече е достигнал до определен етап, законодателят изключва гаранциите за пострадалия - има и други производства, в които да си брани правата. Въззивният и касационният съд връщат делото за нарушение на права на страна, пострадалият не е страна и това е безспорно. Съждението, че като не е призован въобще на досъдебното и в съда, изначално не е и могъл да се конституира като страна, е, разбира се, правилно, но връщането на делото на такова основание е неправилно, защото противоречи и на буквата, и на разума на закона. Това тълкуване ще ни доведе до повече от абсурдното заключение, че ако първоинстанционният съд не е констатирал това процесуално нарушение от досъдебната фаза на разпоредително заседание, а го е сторил по време на съдебното следствие, той не може да върне делото на прокурора (виж чл. 288) и ще трябва да си продължи опорочения процес и да си чете присъда, а пък виззивният съд, понеже и той не може да го върне на прокурора, ще трябва да го връща на първоинстанционния, който от своя страна, върнат от въззивния на разпоредително, да го върне на прокурора!? Неконституирането на процесуалната фигура на пострадалия е процесуално нарушение на досъдебна фаза, а делото се връща там, където е извършено нарушението, което следва да се отстранява. Което е дори и заключението на комисията. Чл. 335 ал. 1 НПК обаче изчерпателно изброява хипотезите за връщане на делото на прокурора от въззивния съд и нарушаването на правата на пострадалия не е и там - логиката "връщам го там, където мога, за да се върне там, където трябва" е абсурдна, защото ако законът позволяваше, сам въззивният съд щеше да може да го върне там, където трябва, а именно на прокурора. След като законът не позволява, това не е грешка, която съдът трябва да поправя чрез подобни безумни тълкувания. Това е смисълът, заложен в закона - че тия права не са толкова ценни за процеса, колкото е приключването на делото в разумен срок и решаването с влязъл в сила съдебен акт на това има ли виновен по това дело, или няма.
Напълно съм съгласна с вас колега особено относно процесуалната част. Даже почти цитирахте част от отговора ми на втория въпрос относно процесуалните нарушения на досъдебната фаза във връзка с нарушените права на майката. Да проф. Чинова определено ще се срамува ако прочете това решение на комисията .