Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1

[miniscule]

"Разграничителният критерий между двете престъпления е у кого се намира фактическата власт - при кражбата деецът не владее вещта до момента на извършването й..." - разграничителният критерий не е само това, а дали съответната вещ е предоставена(връчена, поверена за пазене или управление) във фактическата власт на дееца на някакво основание, обсебването е от друг вид престъпление против собствеността, тук си е жива кражба, но обърнете внимание на третото лице, което е получило телефоните след като те са отнети от другите двама, нямаме ли и вещно укривателство по отношение на третото лице....?

[miniscule]

Колега Великова , чл 210 , ал. 2 ГПК казва " Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени."
Въпреки дълбокото ми уважение към Влахов , мисля че Стамболиев няма да застане на същата позиция .

[velikova_]

Да, колега така е. Мисълта ми беше друга,че иск по 33 от ЗС изобщо не може да се предяви и следва да се отхвърли като недопустим, пък било то и в друго производство. Такъв иск може да се уважи едва след обявяването на договора за окончателен.

[miniscule]

Според мен производството по делото за иска по чл 33 ЗС следва да се спре на основание чл. 229 , ал. 1 , т. 4 ГПК до произнасяне на съда по иска , предявен на основание чл. 19 ЗЗД , а не искът по чл. 33 ЗС да се отхвърли като недопустим .

[velikova_]

Според мен производството по делото за иска по чл 33 ЗС следва да се спре на основание чл. 229 , ал. 1 , т. 4 ГПК до произнасяне на съда по иска , предявен на основание чл. 19 ЗЗД , а не искът по чл. 33 ЗС да се отхвърли като недопустим .

Не съм съгласна

[valerieva_d]

Не, мисля че може да се съединят. Мисля, че за да се упражни правото на изкупуване по чл.33 първо е необходимо да се обяви договорът за окончателен, защото само тогава може да възникне право на изкупуване, понеже предварителният договор след като няма вещно-прехвърлително действие съответно и не поражда право на изкупуване по чл.33.

Съгласна съм за това


Относно Обсебването, което другата колежка каза, при заем за послужване, не се прехвърля собствеността, заемодателя си продължава да е собственик и може да си иска същата вещ от заемоприемателя. Дава му да я ползва само безвъздмезно, според мен тук не може да има владение, при владението лицето владее и има намерение да свои вещта, а при заема за послуждане заемоприемателя има задължение да я върне

[valerieva_d]

Колега Великова , чл 210 , ал. 2 ГПК казва " Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени."
Въпреки дълбокото ми уважение към Влахов , мисля че Стамболиев няма да застане на същата позиция .

Дам, затова и аз мисля, че първо ще е окончателния и чак тогава има правно основание съсобственика на когото не е предложено да иска изкупуване

[valerieva_d]

Според мен производството по делото за иска по чл 33 ЗС следва да се спре на основание чл. 229 , ал. 1 , т. 4 ГПК до произнасяне на съда по иска , предявен на основание чл. 19 ЗЗД , а не искът по чл. 33 ЗС да се отхвърли като недопустим .

Ако по 33 е предявен преди този по 19, мисля, че трябва да е неоснователен, но ако имаме един по 19 и после след 2 сецмица по 33, си мисля, че този по 33 ще се спре, докато не се изкаже съда по 19, тъй като той е преюдициален

[velikova_]

За да се иска уважаването на едно право по съдебен ред, самото то като изискване трябва да е възникнало.Иск за бъдещи права е недопустим. Наистина делото се спира, когато има преюдициален спор, но мисля, че случая не е такъв.Това е моето мнение разбира се..

[frina_]

Относно обсебването - явно разковничето на въпроса е това дали законът в чл.206 НК под "владее" има предвид владение по смисъла на гражданското право - corpus i animus domini или има предвид въобще фактическ власт, която може да се прояви и под формата на държане. Доколкото разбирам вие го тълкувате стеснително. И дали заемът за послужване може да се тълкува като правно основание за "владението на вещта" от Петров.

Относно чл.19, ал.3 ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС - безспорно не могат да се съединят и да е разглеждат в едно производство. Безспорно също така, ако има сключен предв.договор, но няма предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, ако съсобственикът предяви иск по чл.33 ЗС, този иск ще бъде недопустим поради липса на правен интерес - няма продажбено отношение, в което да встъпи.

Спорният момент е дали, ако например на 01.01.2012 е предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а на 01.02.2012 е предявен в друго производство иск по чл.33, ал.2 ЗС, дали искът по чл.33 ЗС е недопустим поради преждевременното му предявяване или съдът, по искане на страната, може да спре производството по чл. 33, ал.2 ЗС до приключване на това по чл.19, ал.3 ЗЗД (преюдициалност).

[valerieva_d]

Аз затова смятам, че точно ако е по 33 като втори подаден, преди да има решение по 19 мисля, че трябва да се спре. Неоснователно ми се вижда да му връщам иска и после той да ми го обжалва с частна жалба и междувременно пък да има решение по 19

опитвам се да намеря дали наистина предв. от ограничен е действителен или не, аз също мисля, че е впрочем

[velikova_]

Спорният момент е дали, ако например на 01.01.2012 е предявен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, а на 01.02.2012 е предявен в друго производство иск по чл.33, ал.2 ЗС, дали искът по чл.33 ЗС е недопустим поради преждевременното му предявяване или съдът, по искане на страната, може да спре производството по чл. 33, ал.2 ЗС до приключване на това по чл.19, ал.3 ЗЗД (преюдициалност).

Много добре казано. Аз приемам тезата, че за да се спре едно производство, първо то трябва да бъде образувано, а за да се образува, то трябва да е относно право, което е възникнало и съществува към момента на предявяването му. Искът следва да се отхвърли като недопустим поради преждевременно предяваване.

Хубаво би било и други колеги да се включат в дискусията. Тази година интересът към тази тема е минимален.

[frina_]

По принцип по-скоро мисля като velikova - иск за евентуални бъдещи права е недопустим, но намерих едно определение, което ме кара да се съмнявам в този извод
Казусът е по-различен, но поставеният въпрос е сходен с дискутирания:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 525 ОТ 31.10.2011 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 327/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, І-во отделение, в закрито заседание в състав:


като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 327/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от адвокат Ст. К. от АК [населено място] - пълномощник на Д. С. Д., срещу определение 111 от 05.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 192/2011 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 701 от 17.03.2011 г. по гр. д. № 366/2011 г. на Ямболския районен съд за прекратяване на производството поради липса на правен интерес от предявения иск за ревандикация на недвижим имот. Относно основанията за допускане на касационно обжалване се поддържат чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът А. Г. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предявен е иск за ревандикация на един апартамент - самостоятелен обект в сграда, за построяването на която ищецът учредил на В. Ст. А. право на строеж, при задължение на последния да проектира и построи за своя сметка сградата, включително и обектите, които ищецът ще получи в собственост вместо заплащане на отстъпеното право. Твърди се, че този договор е предмет на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД по гр. д. № 2886/2010 г. на Ямболския районен съд, поради което ищецът се счита за собственик на земята и на построеното върху нея, което се връща заедно със земята в неговия патримониум в резултат на развалянето на договора за строителство. Тъй като междувременно спорният по делото обект бил продаден от В. А. на ответника по делото, ищецът е предявил иска си срещу него, като е въвел и твърдения за нищожност на договора за покупко-продажба.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд приел, че липсва интерес от предявяване на иска, тъй като ищецът не твърди да е собственик на имота, а твърди, че ако договорът за учредяване право на строеж бъде развален в спора по гр. д. № 2886/2010 г., той се явява собственик на земята и на построеното върху нея. Д., че правният интерес за ищеца произтича от висящия спор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, съдът приел за неоснователен, по съображения, че ищецът би могъл да черпи права от влязъл в сила съдебен акт, а не от висящо производство, а позоваването на чл. 235, ал. 3 ГПК е неотносимо, тъй като преценката за допустимост е направена при условията на чл. 130 ГПК, а не към момента на постановяване на съдебния акт. За неоснователна е счетена аналогията с други видове осъдителни искове, при които притезанието не е изискуемо, тъй като се касае за хипотези, в които законът изрично допуска предявяването им, за разлика от разглеждания случай. Възможността настоящият собственик, научавайки за гр. д. № 2886/2010 г., да отчужди имота, не е взета предвид по съображения, че това действие не може да се противопостави на ищеца, защото исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД задължително се вписва. Предвидената в ГПК възможност за спиране на производство по иска за ревандикация поради наличие на висящ преюдициален спор не е приложима, тъй като в исковата молба, както и във въззивната жалба, не е заявено такова искане. Не е налице съединяване на иска за ревандикация с иска за разваляне на договора за учредяване на право на строеж, поради което и преценката за допустимост не би могла да изхожда от такава правна конструкция.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: необходимо ли е твърдяното спорно право, чиято осъдителна защита се иска, да е налично към момента на завеждане на иска или е достатъчно неговото съществуване да е вероятно основателно към момента на постановяване на решението и да би могло да бъде застрашено от поведението на ответника, като това да се извежда от исковата молба.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /както следва да се квалифицира първото от посочените основания, предвид непосочването на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ не са налице, тъй като поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не е разрешаван противоречиво от съдилищата. Съдебната практика е последователна в становището, че активно легитимирано да предяви иск за ревандикация по чл. 108 ЗС е лице, което твърди да е собственик на вещта, предмет на спора. Това е така, защото с иска за собственост се защитават налични права. Лицата, които очакват в един по-късен момент да станат носители на правото на собственост, не разполагат с правната възможност за защита чрез иск за собственост. Посочените от касатора решения са неотносими при преценка за наличие на поддържаното основание, тъй като разглеждат хипотези, при които законодателят изрично е допуснал предявяването на подобни искове. Така, съгласно р. № 154 от 19.01.1962 г. по гр. д. № 9568/1961 г. на ВС, ІІ-ро г. о., иск за установяване на бащинство /майчинство/ може да се предяви и когато детето е осиновено, по съображения, че този иск е свързан със срок за предявяването му; съгласно р. № 2062 от 12.06.1959 г. по гр. д. № 1774/1959 г. на ВС, І-во г. о., страната по един договор за обещание за покупко-продажба не е лишена от правен интерес да предяви иск по чл. 336 ГПК (отм.), но не по съображения, свързани с възможността да придобие правото на собственост върху обещания имот, а тъй като е прието, че засегнатите от изпълнението трети лица могат да бъдат носители както на вещни, така и на облигационни права /каквото притежава купувачът по този вид договор/; р. № 240 от 07.02.1970 г. по гр. д. № 1582/1969 г. на ВС, І-во г. о. и опр. № 318 от 14.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., разглеждат хипотези на отрицателни установителни искове, какъвто предявеният от касатора не е; опр. № 391 от 15.07.2009 г. по ч. гр. д. № 396/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 270 ГПК за установяване нищожност на протокол на съдебен изпълнител - случай, различен от спорния между страните.
Поставеният от жалбоподателя въпрос е от значение за спора, но не и за точното прилагане на закона и развитието на правото - разглежданият случай не разкрива някаква специфика, която да налага допускане на касационно обжалване с оглед промяна на създадената трайна съдебна практика, поради което и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са налице.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по частната жалба следва да се присъдят 150 лева разноски за производството пред Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение 111 от 05.05.2011 г. по в. ч. гр. д. № 192/2011 г. на Ямболския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на А. Г. Д. 150 /сто и петдесет лв./ лева разноски за производството пред Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.

[velikova_]

опитвам се да намеря дали наистина предв. от ограничен е действителен или не, аз също мисля, че е впрочем

По принцип е действие на обикновено управление, като такова следва да е действителен. Ама знам ли и аз

[ykovachev]

Кхъ-кхъ... извинете, ама има един стар-стар Закон за лицата и семейството от 1949 г., който обаче не е още изцяло отменен.
Та в него (все още) пише така (членовете ги пиша в скоби, щото по това време законодателят изобщо не си е давал труд да пише "Чл." или номерче в скобки пред членовете и алинеите):
"(Чл.) 4. (ал. 1) Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
(ал. 2) Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
(Чл.) 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) (ал. 1) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
(ал. 2) Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
(ал. 3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал. 2."
Еми тука е отговорът кво става с предварителния договор

[valerieva_d]

Хмм от това определение на ВКС излиза, че може би ще може да подаде по 33 съсобственика, преди по 19 да е решено, но да е заведено в съда, тъй като ищеца по 33 има правно основание като съсобственик

[valerieva_d]

Кхъ-кхъ... извинете, ама има един стар-стар Закон за лицата и семейството от 1949 г., който обаче не е още изцяло отменен.
Та в него (все още) пише така (членовете ги пиша в скоби, щото по това време законодателят изобщо не си е давал труд да пише "Чл." или номерче в скобки пред членовете и алинеите):
"(Чл.) 4. (ал. 1) Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
(ал. 2) Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.
(Чл.) 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) (ал. 1) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
(ал. 2) Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
(ал. 3) За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4,ал. 2."
Еми тука е отговорът кво става с предварителния договор

да това и аз го четох, но не мога да преценя дали предварителния договор е дребна сделка, от една страна мисля, че не е тъй като от него следва да се сключи окончателен, но от друга няма, прехвърлителен ефект и вещен характер

[ykovachev]

Колега, сделките по управление не винаги са "дребни сделки за задоволяване на текущите нужди" и обратното.
Примери: юношата бледен или ограничено запретеният отива да си купи баничка, с което той извършва сделка на разпореждане - придобива собственост върху баничката При което, тази сделка на разпореждане е в кръга на т.нар. "дребни сделки за задоволяване на текущите нужди", защото е очевидно, че не може да държим човека гладен, докато се появи родител или попечител пред магазина
И обратното - сключил същият юноша/огр.заопретен, предварителен договор за 80 000 лева цена и взел 8 000 при подписването. Да, облигационен е договорът, не се е разпоредил с вещ. Сега, ако ми кажете, че това е "обикновена дребна сделка за задоволяване на текущите нужди", или пък че е придобил имота "със своя труд" - хммм...

[miniscule]

Колеги , мненията по всеки въпрос са много , почти всеки преподавател или автор си има свое собствено , затова и според мен , ще ни оценяват как се аргументираме и как разсъждаваме , а не кого цитираме .
Мисля обаче , че е в плюс , ако изложим и другите становища , противоположни на нашето и се аргументираме защо не ги приемаме . Най - малкото това показва , че познаваме и уважаме и другото мнение и другата практика на съдилищата . А кое мнение е правилно - на Великова или моето относно обективното съединение на исковете по чл. 19 ЗЗД и по чл. 33 ЗС , едва ли някой знае - има практика и в двете насоки . Важното в случая е да покажем , че сме забелязали проблема - следва или не следва да има обективно съединение на исковете и сме посочили защо трябва да е така / всъщност тук казуса наистина е малко непълен липсват дати на сключване на договора , предявяване на исковете , на смъртта на съсобственика , данъчна оценка на имота и т.н. / . Ако изобщо не сме коментирали нищо относно това,оценката ни пада и после ...... да се сърдим на себе си .

[valerieva_d]

Аз не споря кое е дребно или не, а попитах , защото изложено добре и двете ми се виждат като реални обяснения. Друг е въпросът, че мисля, че съдът няма да обяви окончателен договор въобще. И като няма такъв съответно лицата с иска по 33 няма за какво да водят процес