- Дата и час: 28 Ное 2024, 22:43 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013, vol. 1
|
|
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
[quote="svettoslav"]
Е, тука си противоречиш малко. Баш си е подпомагане.Още повече че няма как просто така някой с една клечка да се пръкне-все таки е имало разговор,пък дори и с две думи.
запалването на клечката да не е.[/color][/b].
quote]
Колега, аз приех, че заливането с бензин е част от изпълнително деяние на престъплението, а подаването на клечката не е. При всички случаи трябва да се определи какво обхваща изпълнително деяние на престъплението- ако приемем, че заливането с бензин не се включва в него, то съответно е помагачество по 127, а изпускането на клечката е непредпазливо убийство. И аз не съм сигурна дали се включват или не, затова и си противореча в заключенията. Всичко зависи от това каква теза ще се приеме. Може би трябва да разсъждаваме в тази насока и въпроса следва да бъде - какво включва изпълнително деяние на това престъпление и кое е подпомагане и кое е извъшрителство????
Относно дали кражба с каручка е техническо средство - тука съм категорична, че НЕ е. По принцип закона е въздигнал в квалифициращо обстоятелство кражбата извършена с моторно превозно средство (само такова, а не средство, което се задвижва посредством животни или собствена сила), защото се приема, че това средство е послужило за установяване на фактическа власт над предмета на кражбата. Пример - обир на банка, след което се товарят парите в автомобил и се отдалечават от престъплението. В конкретния случай фактическата власт над предмета на престъплението е установена преди да се качи в каручката, а тя служи само като средство за придвижване и в това си качество се явява извън изпълнителното деяние и е право ирелевантна.
Относно тръстиковата преграда - преграда е по смисъла на закона, ако служи за пазене на вещи. В този смисъл бях чела тълкувателно решение, в което се приемаше,че полиетиленови завеси също са преграда, ако служат за предпазване на вещта.
Ако е извършена кражба от разрушена къща , в стените на която има дупки и т.н., според мен отново сме пред хипотезата на преодоляване на прегради. Щом вътре има вещи, то преградите макар и частично разрушени се явяват по този начин пазещи спрямо вещите. Няма значение частичното им разрушение, с това те не са изгубили основната си функция.
Колеги, решихте ли към какъв казус ще се насочите? Аз за себе си мисля, че ще е по-добре да се пробвам с гражданския, въпреки че ще преценя на момента. Това ме притеснява, че ще се загуби много време в избор на казус. През 2010г, когато се явявах изобщо не ми стигна времето за последните въпроси, а какво остава да се чудя 1 час кой казус да подкарам...
Е, тука си противоречиш малко. Баш си е подпомагане.Още повече че няма как просто така някой с една клечка да се пръкне-все таки е имало разговор,пък дори и с две думи.
запалването на клечката да не е.[/color][/b].
quote]
Колега, аз приех, че заливането с бензин е част от изпълнително деяние на престъплението, а подаването на клечката не е. При всички случаи трябва да се определи какво обхваща изпълнително деяние на престъплението- ако приемем, че заливането с бензин не се включва в него, то съответно е помагачество по 127, а изпускането на клечката е непредпазливо убийство. И аз не съм сигурна дали се включват или не, затова и си противореча в заключенията. Всичко зависи от това каква теза ще се приеме. Може би трябва да разсъждаваме в тази насока и въпроса следва да бъде - какво включва изпълнително деяние на това престъпление и кое е подпомагане и кое е извъшрителство????
Относно дали кражба с каручка е техническо средство - тука съм категорична, че НЕ е. По принцип закона е въздигнал в квалифициращо обстоятелство кражбата извършена с моторно превозно средство (само такова, а не средство, което се задвижва посредством животни или собствена сила), защото се приема, че това средство е послужило за установяване на фактическа власт над предмета на кражбата. Пример - обир на банка, след което се товарят парите в автомобил и се отдалечават от престъплението. В конкретния случай фактическата власт над предмета на престъплението е установена преди да се качи в каручката, а тя служи само като средство за придвижване и в това си качество се явява извън изпълнителното деяние и е право ирелевантна.
Относно тръстиковата преграда - преграда е по смисъла на закона, ако служи за пазене на вещи. В този смисъл бях чела тълкувателно решение, в което се приемаше,че полиетиленови завеси също са преграда, ако служат за предпазване на вещта.
Ако е извършена кражба от разрушена къща , в стените на която има дупки и т.н., според мен отново сме пред хипотезата на преодоляване на прегради. Щом вътре има вещи, то преградите макар и частично разрушени се явяват по този начин пазещи спрямо вещите. Няма значение частичното им разрушение, с това те не са изгубили основната си функция.
Колеги, решихте ли към какъв казус ще се насочите? Аз за себе си мисля, че ще е по-добре да се пробвам с гражданския, въпреки че ще преценя на момента. Това ме притеснява, че ще се загуби много време в избор на казус. През 2010г, когато се явявах изобщо не ми стигна времето за последните въпроси, а какво остава да се чудя 1 час кой казус да подкарам...
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Точно колега за каручката, добавила съм си в мнението това, което открих в интернет. Относно за кой казус, не мога да преценя, зависи много от това какви ще са. Ще реша на момента
- valerieva_d
- Потребител
- Мнения: 442
- Регистриран на: 15 Яну 2012, 19:23
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
В учебника на Стойнов е цитирано решение според което каруцата не може да се определи като техническо средство.
- jivko1
- Потребител
- Мнения: 129
- Регистриран на: 06 Мар 2013, 19:15
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
velikova_ написа:Колеги, решихте ли към какъв казус ще се насочите? Аз за себе си мисля, че ще е по-добре да се пробвам с гражданския, въпреки че ще преценя на момента. Това ме притеснява, че ще се загуби много време в избор на казус. През 2010г, когато се явявах изобщо не ми стигна времето за последните въпроси, а какво остава да се чудя 1 час кой казус да подкарам...
Гражданския също го имам,не се тревожи,мога да ти го дам.Касае частично разваляне на договор за издръжка и гледане с признаци на унищожаемост, вследствие самоубийство(като резултат от загубено гражданско дело) на единия от гледащите при уговорка, intuitu personae спрямо двамата гледащи.
Особеностите на прехвърлителите-склони са към самоубийства чрез скок-надОл с глАва от каручка в движение...
За "техн. средство" преди 2-3 г.,а може иповече, бях чул от колега, че се готви ТР(вероятно включващо и други въпроси,не зная),но не знам какво е станало.Колегата често го виждам,но не съм се сещал да го попитам.По-горе се посочи определение,но не знам откъде е изнамерено.
Не ми се връзва тая каруца;части от нея биха могли да бъдат-разни железа,жегли,както се посочи от колежката, но самото превозно средство...
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
velikova_ написа:кой казус да подкарам...
А защо да не подкараш каручката?
http://www.google.bg/url?q=http://vbox7 ... iH9zvzWMXQ
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Няма конкретно ТР за техническо средство, поне не знам за такова, това, което съм открила, е като обяснения в други ТР и самата практика
- valerieva_d
- Потребител
- Мнения: 442
- Регистриран на: 15 Яну 2012, 19:23
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Доста сложности сигурно има в практиката,де. Химикалката ТС ли е? Ако с нея човъркаш патрона и отключиш? А една ваза за цветя,с която понатиснеш малко,че да поотвориш вратницата?
Не знам какво значи "техническо",честно казано. Техническата наука е комплексно понятие. Така,да кажем,че ТС е продукт на Тнаука-де да знам-като се замисли човек в тая "техника" колко други науки участвуват.
Колко химични,физични,биологични дори и какви ли още не произведения,продукт именно на тези научни области,от ссвоя страна стават причина за някакъв друг,вече "технически продукт"
Какви технологични процеси трябва да е преминало едно "средство",за да може с основание да го наречем "Техническо" такова? Кави ли не научни области стават условия за създаването му?
За наказателното право трябва нещо по-конкретно и ясно да е,но какво ли ще да е ?Чантата ми не е ТС,но пък всички в глас ще рекат,че онова малко метално желязце-част от нея-би било такова. А тя не е ли? Продукт е сигурно повече на химическата наука,а металното произведение на каква наука е? Сигурно и механиката е замесена,не знам,ама и химията, вярвам с положителност.
В такъв случай-ако си напълня чантата с крадени вещи-по 194,ама ако оная джунджурия послужи да отворя вратата-по 195. По силата на какъв критерий?
Не знам какво значи "техническо",честно казано. Техническата наука е комплексно понятие. Така,да кажем,че ТС е продукт на Тнаука-де да знам-като се замисли човек в тая "техника" колко други науки участвуват.
Колко химични,физични,биологични дори и какви ли още не произведения,продукт именно на тези научни области,от ссвоя страна стават причина за някакъв друг,вече "технически продукт"
Какви технологични процеси трябва да е преминало едно "средство",за да може с основание да го наречем "Техническо" такова? Кави ли не научни области стават условия за създаването му?
За наказателното право трябва нещо по-конкретно и ясно да е,но какво ли ще да е ?Чантата ми не е ТС,но пък всички в глас ще рекат,че онова малко метално желязце-част от нея-би било такова. А тя не е ли? Продукт е сигурно повече на химическата наука,а металното произведение на каква наука е? Сигурно и механиката е замесена,не знам,ама и химията, вярвам с положителност.
В такъв случай-ако си напълня чантата с крадени вещи-по 194,ама ако оная джунджурия послужи да отворя вратата-по 195. По силата на какъв критерий?
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
valerieva_d написа:Дайте нещо по гражданско да решим
Ето бе, малката :
Сключен е предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Цената е 30 000 лв. Дадено е капаро(задатък) на продавача в размер на 5000лв.
В договора е записано следното в раздел "Неустойки":
При отказ на продавача да прехвърли имота по нотариален ред,същият дължи връщане на задатъка в троен размер,като същевременно купувачът има правото да поиска обявяване на окончателен договора по съдебен ред.
В т.2 е уговорена отговорността на купувача-същият губи задатъка ако не желае изповядването на сделката в срока.
Могат да се поставят следните въпроси :
1.Има ли противоречие при уговорката за "неустойка" на продавача,с разпоредби на метериалния закон?
2.Неустойка ли е уговорена м/у страните или нещо друго всъщност?
3.Може ли продавачът да се откаже от предв. договор,независимо от уговореното право на купувача да иска обявяването за окончателен по съдебен ред.
4.Има ли право купувачът да иска обявяване на окончателен ПД по съд. ред и ведно с това да осъди продавача за трикратния размер на задатъка(както е уговорено в ПД).
5. Има ли приложение в случая чл.93 ал.3 ЗЗД и в какво точно се проявява то.Тази норма диспозитивна ли е или императивна?
П.П. А,бе,с две думи, кво правим?
Има и още двама други съсобственици на имота,които не знаят за тая работа?
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
2. не е неустойка, задатък е, има същите функции, както и неустойката(обезщетителна и обезпечителна), но задатъкът се предоставя преди сключването на договора, обезпечава сключването и има и потвърдителна и доказателствена функция. Само, че размерът - в казуса пише, че страните са уговорили същият да се върне в троен размер при неизпълнение, но по закон е двоен размер....в тази си част обаче ми се струва, че разпоредбата има императивен характер и трябва да е двоен размера....
3. да, може, и тогава ще трябва да върне получения задатък в двоен(троен) размер, точно тогава задатъкът ще изпълни едната от функциите си - обезщетителна, и то, без да е нужно да се доказват вреди, но това може преди купувачът да е упражнил потестативното си право на иск за обявяване на предв.д-р в окончателен, защото именно това е предмета на предв.д-р - всяка от страните разполага с правото да поиска по съдебен ред обявяването му за окончателен.
4. не може да иска и обявяване на ПД за окончателен, и връщане на задатъка в съответния размер, функцията на задатъка е обезпечаване на сключването на договора, ако не се сключи той и изправната страна няма интерес да иска изпълнение, тогава може да иска връщане на задатъка, но ако има интерес от сключването(а в случая има), дговорът се сключва, обезпечителната функция на задатъка по отношение на сключването на договора отпада, и ако страната, която иска изпълнение, ако смята, че все пак е претърпяла вреди преди сключването на договора/обявяването му за окончателен/, то може да си ги търси по общия ред, мисля, че за преддоговорна отговорност. Само в случай, че се разваля ПД и иска двойния размер на задатъка, тогава няма да се доказват вреди. Още повече в закона изрична пише, че изправната страна може или едното, или другото.
5. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила - в т 4. е обяснено.
3. да, може, и тогава ще трябва да върне получения задатък в двоен(троен) размер, точно тогава задатъкът ще изпълни едната от функциите си - обезщетителна, и то, без да е нужно да се доказват вреди, но това може преди купувачът да е упражнил потестативното си право на иск за обявяване на предв.д-р в окончателен, защото именно това е предмета на предв.д-р - всяка от страните разполага с правото да поиска по съдебен ред обявяването му за окончателен.
4. не може да иска и обявяване на ПД за окончателен, и връщане на задатъка в съответния размер, функцията на задатъка е обезпечаване на сключването на договора, ако не се сключи той и изправната страна няма интерес да иска изпълнение, тогава може да иска връщане на задатъка, но ако има интерес от сключването(а в случая има), дговорът се сключва, обезпечителната функция на задатъка по отношение на сключването на договора отпада, и ако страната, която иска изпълнение, ако смята, че все пак е претърпяла вреди преди сключването на договора/обявяването му за окончателен/, то може да си ги търси по общия ред, мисля, че за преддоговорна отговорност. Само в случай, че се разваля ПД и иска двойния размер на задатъка, тогава няма да се доказват вреди. Още повече в закона изрична пише, че изправната страна може или едното, или другото.
5. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила - в т 4. е обяснено.
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
а по т.1 - мисля, че чак противоречие на матер.закон няма, все пак това са договорни последици, страните си ги уговарят, може чрез тълкуване да се изведе смисъла, който са влагали....
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Само като прочетох неустойка и ми се изпраив косата.
Относно задатъка и двоен размер императивна е и в случая за троен е недействителна клаузата
Относно задатъка и двоен размер императивна е и в случая за троен е недействителна клаузата
- valerieva_d
- Потребител
- Мнения: 442
- Регистриран на: 15 Яну 2012, 19:23
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Така е,"неустойка" са го кръстили.
Наистина обаче има двама други съсобственици с по 1/5 ид част,придобили по силата на едно завещание,неизвестно на продавача.
Така че съд. ред ще отпадне на практика.
В такъв случай,ако продавача наистина не е знаел за тези двамата, според мен няма пречка да се позове на чл.81 ЗЗД и да се отърве от плащането на двоен задатък ?!?
П.П. Иначе съм съгласен с мнението на колегата.
Наистина обаче има двама други съсобственици с по 1/5 ид част,придобили по силата на едно завещание,неизвестно на продавача.
Така че съд. ред ще отпадне на практика.
В такъв случай,ако продавача наистина не е знаел за тези двамата, според мен няма пречка да се позове на чл.81 ЗЗД и да се отърве от плащането на двоен задатък ?!?
П.П. Иначе съм съгласен с мнението на колегата.
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Добре е да се разграничават неизпълнение, несключване, разваляне, прекратяване и отказ от договор, понеже имат различни последици.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
"Така че съд. ред ще отпадне на практика" - да, така е, купувачът е добросъвестен, той си иска изпълнение, ПД да се обяви за окончателен, продавачът, ако е знаел, че има други съсобственици, нещата са други - ясно, но ако не е знаел, какво пречи да се стигне пак до съд, само че съгл.363 ГПК съдът ще провери за това дали отчуждителят притежава правото на собственост върху имота и като установи, че не е точно така, няма да се обяви за окончателен. Дотук добре, но пък продавачът трябва да докаже, че е бил добросъвестен и, че не е знаел за др.собственици, тогава ще върне само получения задатък.
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
miniscule написа:"Така че съд. ред ще отпадне на практика" - да, така е, купувачът е добросъвестен, той си иска изпълнение, ПД да се обяви за окончателен, продавачът, ако е знаел, че има други съсобственици, нещата са други - ясно, но ако не е знаел, какво пречи да се стигне пак до съд, само че съгл.363 ГПК съдът ще провери за това дали отчуждителят притежава правото на собственост върху имота и като установи, че не е точно така, няма да се обяви за окончателен. Дотук добре, но пък продавачът трябва да докаже, че е бил добросъвестен и, че не е знаел за др.собственици, тогава ще върне само получения задатък.
Да. Като съм посочил че "няма да се стгигне до съд ред" имам предвид,че няма причина да се желае резултата,да се обяви със СР окончателния договор. В момента купувачът знае за тези двамата,така че няма интерес да води дело.
Относно "добросъвестността"-доста интересен въпрос за продавача.Знанието за други наследници(в случая заветници) предполага ли се до доказване на противното?Смятам че е добросъвестен изначално.Само ако от обстоятелствата може да се заключи друго-тогава;или пък другата страна ангажира доказателства,че му е било известно.
- svettoslav
- Активен потребител
- Мнения: 3901
- Регистриран на: 07 Апр 2009, 07:11
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Последно съдебната практика към кое клони може ли да има едновременно неустойка и мораторна лихва за забава , или не може Намирам мнения в подкрепа и на двете
- valerieva_d
- Потребител
- Мнения: 442
- Регистриран на: 15 Яну 2012, 19:23
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
"...то може да си ги търси по общия ред, мисля, че за преддоговорна отговорност..." - и никой не ме поправил...няма преддоговорна отговорност, предварителният договор е самостоятелен договор и той си е сключен, същинска договорна е отговорността.
А за добросъвестността, аз съм на обратното мнение, по-скоро си мисля, че се предполага неговото знание за другите съсобственици и той трябва да докаже, че не го е знаел, за да може по отношение на него да се породят по-благоприятните последици - да върне само получения задатък, а не двойния(тройния) размер.
А за добросъвестността, аз съм на обратното мнение, по-скоро си мисля, че се предполага неговото знание за другите съсобственици и той трябва да докаже, че не го е знаел, за да може по отношение на него да се породят по-благоприятните последици - да върне само получения задатък, а не двойния(тройния) размер.
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
valerieva_d написа:Последно съдебната практика към кое клони може ли да има едновременно неустойка и мораторна лихва за забава , или не може Намирам мнения в подкрепа и на двете
По принцип си има свобода на договарянето, т.е. както са кръстили задатъка "Неустойки", така и могат да го предвидят страните, но ако се стигне до съд и се иска за едно и също неизпълнение на парично задължение две обезщетения, то ще има неоснователно обогатяване на кредитора. А ако в договора е уговорена само неустойката, то ако се претендира и обезщетение за забава, би било неоснователно, точно поради посочената по-горе причина. Освен ако страните са договорили определен размер на неустойката, а вредите са повече, тогава може да се предяви горницата, но след като се докажат вредите по общия ред.
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
valerieva_d написа:...
Относно задатъка и двоен размер императивна е и в случая за троен е недействителна клаузата
Ето едно решение на ВКС, постановено по реда на 290 ГПК, в което е възприето, че чл.93 ЗЗД е диспозитивна норма.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. София, 24.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Р. ИВАНОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 563/2011 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез адв. Г. И., против решение № 612 от 13. 11. 2009 г. по в.гр.д. № 754/2009 г. на Добричкия окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 92 и 93 ЗЗД. Поддържа се, че неустойката и задатъкът са сходни институти, със сходни функции и в случая, предвид постигнатата договореност между страните, претендираната сума е следвало да бъде присъдена като задатък или част от нея като задатък и част като неустойка. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответниците по касационната жалба Д. П. Д. и М. Т. Д. не изразява становище по същата.
С определение № 1213 от 11. 11. 2011 г. по гр. д. № 563/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното:
С обжалваното решение Добричкият окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Балчишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против Д. П. Д. и М. Т. Д. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 15000 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 5. 07. 2008 г.
За да постанови този резултат, окръжният съд е приел, че клаузата на предварителния договор, с която страните са постигнали съгласие при неизпълнение от страна на продавачите на задължението за сключване на окончателен договор, продавачите да върнат на купувача дадения задатък /по 2500 лв. на всеки от продавачите/ в троен размер представлява не уговорка за неустойка по чл. 92 ЗЗД /както се твърди в исковата молба и на каквото основание се претендира сумата/, а уговорка за задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Прието е, че при такава уговорка възможността на купувача се свежда до това да иска връщане на задатъка в двоен размер и обезщетяване на действително претърпените вреди, които следва да се докажат. Приел е, че тъй като ищецът не е доказал договаряне на неустойка, а на задатък, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Така постановеното решение на въззивния съд е валидно, допустимо, но неправилно.
Предявеният иск е по чл. 93 ЗЗД. Това е така, защото от въведените с исковата и уточняваща молби фактически твърдения и петитум е видно, че се претендира осъждане на продавача по предварителния договор Д. П. Д. да върне на купувача по същия [фирма] дадения задатък от 2500 лв. в троен размер, поради неизпълнение на поетото задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от недвижим имот. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца квалификация като текст от закона и като терминологично определяне на вида и характера на претендираното вземане, нито ищецът е длъжен да сочи правното естество на претендираното право и да го квалифицира. Определянето на правната квалификация е задължение на сезирания съд.
Настоящият състав намира, че независимо от неправилно определената квалификация на иска, обжалваното решение не следва да се обезсилва като недопустимо – постановено по непредявен иск, тъй като въззивният съд е обсъдил фактите и доказателствата, релевантни за спора при правна квалификация на претенцията по чл. 93 ЗЗД и е направил изводи, относими и към фактическия състав, пораждащ право на страната дала задатъка, да иска връщането му в уговорения размер. А и съобразно приетото в постановени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, определянето на вярната правна квалификация е дейност на съда по приложението на закона. Ако в резултат на неправилното приложение на материалния закон дадената от съда правна квалификация е неправилна, постановеното решение ще е неправилно, а не недопустимо, като горната инстанция следва да определи /при същите фактически твърдения и петитум/ вярната квалификация и да разреши спора по същество, произнасяйки се по основателността на предявения иск. В този смисъл е решение № 45 от 20. 04. 2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 71 от 2. 02. 2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 398 от 25. 05. 2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ІV г.о.
Искът е частично основателен.
Налице са предпоставките на чл.93,ал.2 ЗЗД за уважаване на предявения от [фирма] против Д. П. Д. иск за сумата 7500 лв. – наличие на действителен предварителен договор за покупко-продажба; виновно неизпълнение от страна на Д. Д., обещател по предварителния договор, на задължението за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот; уговорен и заплатен от ищцовото дружество задатък, обезпечаващ изпълнението на това задължение; изправност на ищеца; упражняване от страна на същия на избор на една от възможностите, предвидени в чл.93 ЗЗД – отказ от договора и претендиране на дадения задатък в уговорения троен размер.
Страните по делото са били обвързани от действието на валиден предварителен договор за покупко-продажба, пораждащ за всяка от тях права и задължения.
В чл. 2. от договора е постигнато съгласие част от уговорената продажна цена за имота /общо 36000 лв./ с размер от 5000 лв. да бъде заплатена от купувача на продавачите С. Д. и Д. Д. при подписване на предварителния договор /по 2500 лв. на всеки от тях/ и същата да обезпечава изпълнение на договорни задължения на продавачите и да има качеството на задатък по смисъла на чл. 93 ЗЗД.
В чл. 9 от сделката е уговорено, че при неизпълнение на задължението на продавачите за сключване на окончателен договор в срок до 30. 09. 2008 г., за купувача се поражда правото да иска връщане на дадения задатък в троен размер. Тълкуването на посочените клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД налага извода, че страните са договорили заплатените на обещателите суми от по 2500 лв. да представляват част от продажната цена по окончателния договор за съответните 1/2 идеални части от имота и да имат качеството на задатък по предварителния договор по смисъла на чл. 93 ЗЗД. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.334 ТЗ изрично допуска при продажби с предварително плащане на цената платената цена да се смята за задатък, ако продавачът не предаде стоката. Действително, в случая цитираната разпоредба не би могла да се приложи, тъй като същата се отнася до сключени договори за покупко-продажба, а не за предварителни такива, но след като законът допуска платена продажна цена по сключен договор за покупко-продажба да придобива смисъла и качеството на задатък при неизпълнение на определени задължения от страна на продавача,то би била допустима и уговорка заплатената сума в изпълнение на поето с предварителен договор задължение за авансово плащане на продажната цена по бъдещия окончателен договор, да придобие качеството на задатък по предварителния договор при неизпълнение на определени договорни задължения от страна на прехвърлителя.
Единият от продавачите по предварителния договор /ответникът Д. Д./ не е изпълнил задължението си за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на 1/2 идеална част от имота и е уведомил купувача-търговско дружество, че няма да сключва окончателен договор и има готовност за връщане на дадения задатък ведно със законната лихва от получаването му. Същият не се е явил в уговорения ден и час пред нотариус за сключване на окончателен договор. Относно виновността на продавача Д. Д. следва да се посочи, че не бе оборена презумпцията за виновност, установена в ЗЗД, нито има основания за освобождаването му от отговорност. Обстоятелството, че той не е бил индивидуален собственик на 1/2 идеална част от имота, а същата е била обща собственост на него и съпругата му, със статут на съпружеска имуществена общност, поради възмездното й придобиване през време на брака, не го освобождава от отговорност, тъй като при сключване на предварителния договор същият е заявил, че е индивидуален собственик на обещаната за продажба 1/2 ид.ч. от правото на собственост, задължил се е да продаде същата в уговорения срок и за уговорената цена, но впоследствие изрично е уведомил купувача, че се отказва от договора и няма да изпълни поетото със същия задължение и не се е явил пред нотариуса за сключване на окончателен договор..
Ищцовото дружество-купувач по предварителния договор е бил изправна страна, тъй като е изпълнил в срок произтичащите от същия задължения.
Съобразно разпоредбата на чл.93 ЗЗД, при виновно неизпълнение на договорно задължение, за което е уговорен задатък, изправната страна, дала задатъка, разполага с възможността да се откаже от договора и да иска връщане на задатъка в двоен размер.
Следва да се отбележи, че нормата на чл. 93 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да предвидят, че даването на нещо при сключване на договора ще има последици, различни от уредените в закона. Същите биха могли да договорят както връщане на задатъка в троен размер, така й изправната страна да може да търси обезщетение за вреди или неустойка заедно със задатъка /т.е. връщане на задатъка в двоен размер и заплащане на неустойка в размер равен на размера на дадения задатък/.
По изложените по горе съображения, ответникът Д. Д. ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, сумата 7500 лв. В останалата част искът срещу този ответник е неоснователен. Искът срещу М. Д. е неоснователен, тъй като същата не е страна по предварителния договор и сделката не поражда за нея никакви задължения.
Като частично неправилно, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното в частта, с която искът срещу Д. Д. е отхвърлен за сумата 7500 лв. и вместо това бъде постановено решение, с което тази сума бъде присъдена в полза на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска /29. 10. 2008 г./ до окончателното й изплащане. В останалата част обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ищцовата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника Д. сумата 250 лв. част от деловодните разноски за трите инстанции, съответна на отхвърлената част от иска, а ответникът Д. ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1265 лв. част от деловодните разноски за трите инстанции, съответна на уважената част от иска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 612 от 13. 11. 2009 г. по в.гр.д. № 754/2009 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 137 от 25. 06. 2009 г. по гр. д. № 260/2008 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която предявеният от [фирма] против Д. П. Д. иск е отхвърлен за сумата 7500 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
Отменя решение № 137 от 25. 06. 2009 г. по гр. д. № 260/2008 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която предявеният от [фирма] против Д. П. Д. иск е отхвърлен за сумата 7500 лв. И ОСЪЖДА Д. П. Д., с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. „Г”, ап. 23, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], сумата 7500 лв., ведно със законната лихва върху същата считано от 29. 10. 2008 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 612 от 13. 11. 2009 г. по в.гр.д. № 754/2009 г. на Добричкия окръжен съд в останалите части.
ОСЪЖДА Д. П. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на [фирма] сумата 1265 лв. част от направените деловодни разноски за трите инстанции.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, да заплати на Д. П. Д. сумата 250 лв. част от направените деловодни разноски за трите инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Също и друго решение на ВКС, в което е дадено разрешението за недопустимост на уговорка за изправната страна да търси от другата едновременно задатък и неустойка за неизпълнение на конкретно поето задължение.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр. София, 20.04.2011г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми април , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 1161/2010 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е на касационна жалба на Т. В. Ч. ,М. М. А. и А. М. А. чрез адв. С. Б. от [населено място] срещу решение №200 от 09.03.2010г по гр.дело № 1251/2008г. на Софийски апелативен съд , с което в една част е оставено в сила ,а в друга част е отменено решение от 06.11.2006г на Софийски градски съд, І-4 състав и наред с присъдения от първоинстанционния съд двоен размер на задатъка по чл. 93 ал.2 от ЗЗД по субективно съединените искове , е присъдена и неустойка по чл. 92 от ЗЗД според припадащите се части на ответниците от задължението , съобразно размер , уговорен в предварителен договор за неизпълнение на конкретно поето задължение от продавачите.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението и неговата необоснованост. Неправилен е извода на съда, че касатроите са били неизправна страна по отношение на задължения, които са поели с предварителия договор, но които нямат връзка с неговия предмет. Законови пречки пред сключване на окончателен договор няма, продавачите са изрядни. Ответната страна не е имала основание да се отказва от договора и неоснователно претендира санкции, задето не били представени удостоверения за наследници във връзка с искани допълнителни гаранции, изключващи чужди права. Недопустимо е за едно нарушение да се предвиждат две неустойки, но основното възражение на касаторите е, че нищо не дължат .
Ответниците по жалбата М. В. М. и П. В. М. оспорват нейната основателност по съображения, развити в писмена защита. Неустойка се дължи, тъй като поведението на ответниците е било недобросъвестно .
С определение №17 от 12.01.2011г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по въпроса за допустимост на уговорката наред със задължение за връщане на задатък в двоен размер (чл. 93 ал.2 ЗЗД) кумулативно да се дължи и неустойка(чл. 92 от ЗЗД ) в случай, че двете обезпечения са уговорени за неизпълнение на едно и също действие, свързано с конкретно поето задължение на продавача по предварителен договор да се гарантира, установи или докаже едно правно положение, имащо значение за правата на насрещната страна-купувач след сключване на окончателен договор, но същевременно и задължение за действие, даващо право на отказ от договора при неизпълнението му .
По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното:
Подчинена на правилото, че страните са свободни да определят съдържанието на съглашенията помежду си, клаузата за неустойка допустимо ще намери приложение и тогава, когато страните отнапред желаят да обезпечат вреди от неизпълнението на едно конкретно задължение от гаранционен характер, за представяне на документ или друго уверение за права - положително или отрицателно, поето с предварителен договор по чл. 19 ал.1 от ЗЗД и което задължение, ако не бъде изпълнено, ще даде право и основание на другата страна да се откаже от сключването на окончателен договор. Страните са свободни да уговарят различни последици от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на всяко отделно поето задължение по него, единственото ограничение при неустойката е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави.
Тази допустимост на уговорката за неустойка обаче не е равнозначна на установеност по основанието за нейното присъждане с аргумент, че не е нужно вредите да се доказват. Тъй като в договорните отношения между страните правилото на чл. 92 ал.1 от ЗЗД не е ограничено от естеството на задължението, чието изпълнение обезпечава, страните могат да уговорят и други обезпечения или да препратят към други последици. Ако те относно за вреда, която изправната страна свързва с отказа си от договора, както е при задатък съгласно чл.93 ал.1 от ЗЗД, то задържането на задатъка или връщането му в двоен размер в полза на изправната страна, лишава от основание иска за неустойка, ако такава е санкционно уговорена за същото неизпълнение от страна на получилия задатъка. С приемането на капарото в двоен размер договорът се разваля, но не поради неизпълнение , а заради отказа от него , на основата на съгласие относно правното положение същият да не поражда други свързани с конкретното неизпълнение последици , освен тези по чл. 93 ал.2 , предложение второ от ЗЗД . Това правно положение произтича от закона, когато страните са уговорили задатък , разрешение по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК в този смисъл , но при друг спор , вече даде Р. №474 от 13.07. 2010г по гр. д.№457/2009г ІV отд. на ВКС. Освен да следят не противоречи ли клаузата за неустойка на добрите нрави , съдилищата следва да изясняват за всеки отделен случай дали вредата от конкретното неизпълнение не се компенсира по друг уговорен или предвиден в закона начин ,което налага при иск за неустойка да се изясни и естеството на вредата като последица от конкретното неизпълнение . Това е различно от доказването , от което ищецът по иска с правно основани чл. 92 ал.1 от ЗЗД е освободен .
Предвид гореизложеното, касационната жалба е частично основателна .
Оплакванията на касоторите за незаконосъобразност и необостнованост са основателни по отношение на постановеното от въззивния съд решение по иска с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД ,но не и в останалата част , с която е оставено в сила първоинстанционното решение по иска с правно основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД
При постановяване на обжалваното решение Софийски апелативен съд обосновано е приел ,че при неизпълнение на конкретно поето с предварителен договор задължение - продавачите да представят и удостоверение за наследници на всеки от поименно посочени наследници на последващата съпруга на праводателя им, купувачите имат правото да се откажат от договора , като претендират задатъка в двоен размер . Правото по чл. 93 ал.2 от ЗЗД последните са упражнили по съдебен ред предвид уговорката по чл. 13 във вр. с чл. 3. (2) от предварителния договор, с която страните са се съгласили да придадат на капарото от 12 000 евро характер на задатък , а при виновно неизпълнение от страна на продавачите на „поето с договора задължение” и упражнено във връзка с това право на отказ на насрешната страна, капарото да се върне в двоен размер . В тази част въззивният съд правилно е потвърдил осъдителното решение на Софийски градски съд , с което искът по чл. 93 от ЗЗД е уважен. Продавачите не са представили удостоверенията ,за които са поели задължение и изправната страна правомерно се е отказала от договора . Въззивното решение е неправилно в частта , в която за неизпълнение на същото задължение по чл. 10 ал.3 от предварителния договор ,поето с анекс от 10.03.2005г към него, а именно продавачите да удостоверят наследниците на Ф. Х. ,Е. Н. и Н. Т. като наследници на втората съпруга на праводателя и лица с евентуални права , е кумулирана и присъдена санкционна неустойка на основание уговорка в чл. 14 ал.2 от предварителния договор , при положение, че купувачът е упражнил правото си да се откаже , в следствие на което отпада задължението за сключване на окончателна сделка . Кръга наследници не е бил удостоверен и е останал неизяснен като факт ,но за настоящия спор кръга евентуални наследници и факта на удостоверяването им има правното значение единствено с оглед последиците ,които от страните са му придали с оглед неизпълнението на едно задължение и право на отказ от договора , а не във връзка с вещните права върху имота ,който въпрос няма отношение към основанието на иска .Въззивният съд неправилно е коментирал въпроса за изключителните вещни права като решаваща предпоставка и „сбъднато условие” за дължимост на заявената с иска неустойка. При неизпълнение на задължението за удостоверяване и изясняване на лицата, евентуално призовани към наследяване на имущество , включващо продаваемия имот и при упражнено заради това право на отказ от договора , следвало да бъде направен обратния извод , а именно че липсва установеност на основанието , при наличие на което може да се претендира уговорената по чл. 14 ал.2 неустойка заедно с двойния размер на задатъка.
В частта , с която решението на Софийски градски съд , произнесено по иска с правно основание чл. 92 ал.1 от ЗЗД срещу ответниците Т. В. Ч., М. М. А. и А. М. А. за разделно присъждане на припадащата им се част от уговорената в чл. 14 ал.2 от предварителния договор неустойка е отменено , а исковете са уважени ,въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано .Същото следва да бъде отменено в тази част , както и в частта ,с която касаторите са осъдени да заплатят разноски в размер на 261 лева във въззивното производство и на основание 293 от ГПК следва да бъде постановено друго решение , с което исковете да се отхвърлят . В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила , като правилно и законосъобразно,
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция по компенсация следва да се присъдят разноските за нея ,които касаторите са установили в размер на 910лева , а ищците, ответници по касационната жалба , в размер на 1300 лева за адвокатска защита .Касаторите остава да заплатят на ответниците по жалбата 195 лева разноски ,които следва да се присъдят.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №200 от 09.03.2010г по гр.дело № 1251/2008г. на Софийски апелативен съд в частта, с което след отмяна на решение от 06.11 2005г по гр.д№ 2139/2005г на Софийски градски съд в частта по исковете с правно основание чл. 92 от ЗЗД, М. М. А. е осъдена да заплати на М. В. М. и П. В. М. сумата 1666.66 евро, А. М. А. е осъден да заплати на М. В. М. и П. В. М. сумата 1666.66 евро и Т. В. Ч.-М. е осъдена да заплати на М. В. М. и П. В. М. сумата 333.33 евро неустойка на основание чл. 14 ал.2 от предварителен договор от 06.02.2005г, заедно с дължими от всички ответници разноски за въззивната инстанция в размер на 261 лева И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. В. М. и П. В. М., двете от [населено място] [улица] , срещу М. М. А. от [населено място] за сумата 1666.66 евро неустойка на основание чл. 14 ал.2 от предварителен договор от 06.02.2005г , срещу А. М. А. от [населено място] за сумата 1666.66 евро неустойка на основание чл. 14 ал.2 от същия предварителен договор и срещу Т. В. Ч. – М. от [населено място] за сумата 3333.33 евро неустойка на основание на основание чл. 14 ал.2 от същия предварителен договор .
ОСЪЖДА Т. В. Ч. – М. , М. М. А. и А. М. А. от [населено място] да заплатят на М. В. М. и П. В. М., двете от [населено място], сумата 195 лева разноски за настоящата инстанция , след компенсация.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №200 от 09.03.2010г по гр.дело № 1251/2008г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част .
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Успех на явяващите се колеги!
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Ок явно е дипозитивна и може.
Относно Н и З- и двете имат обезпечителна и обезщетителна функция така си е. Разликата е , че задатъкът се дава като потвърждение, че договора е сключен, а неустойката е уговорена при евентуално бъдещо неизпълнение на конкретно поето задължение. Не виждам лошо да не се съчетаят в договор.
Чела съм доста решения , в които се изплащат и двете . Като например
http://www.rs-sz.com/Reshenia/2011/mar/ ... 720811.htm
Където се казва накрая "ОСЪЖДА Д.Г.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П. ***, с ЕГН **********,*** ………………, чрез адв. М.С. сумата от 500 лева, представляваща задатък, сумата от 500 лева, представляваща неустойка, дължими по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 18.04.2009г., както и направените по делото разноски общо в размер на 300 лева."
В случая имаме връщане на задатъка, който е платен + неустойката
Моето питане беше относно дали може едновременно мораторна лихва за забава и наустойка за настъпила забава?
Относно Н и З- и двете имат обезпечителна и обезщетителна функция така си е. Разликата е , че задатъкът се дава като потвърждение, че договора е сключен, а неустойката е уговорена при евентуално бъдещо неизпълнение на конкретно поето задължение. Не виждам лошо да не се съчетаят в договор.
Чела съм доста решения , в които се изплащат и двете . Като например
http://www.rs-sz.com/Reshenia/2011/mar/ ... 720811.htm
Където се казва накрая "ОСЪЖДА Д.Г.Д. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.П. ***, с ЕГН **********,*** ………………, чрез адв. М.С. сумата от 500 лева, представляваща задатък, сумата от 500 лева, представляваща неустойка, дължими по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 18.04.2009г., както и направените по делото разноски общо в размер на 300 лева."
В случая имаме връщане на задатъка, който е платен + неустойката
Моето питане беше относно дали може едновременно мораторна лихва за забава и наустойка за настъпила забава?
- valerieva_d
- Потребител
- Мнения: 442
- Регистриран на: 15 Яну 2012, 19:23
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта