DEKAH написа:Гражданският казус.
Петър като продавач и Орлин, като купувач, сключват предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот /апартамент №3/ за сумата от 148 000 евро, като Орлин, при сключването на договора е заплатил задатък от 15 000 евро. Страните се уговорили /устно/, че окончателния договор ще сключат на цена от 50 000 лв., колкото била данъчната оценка на имота, а остатъка ще бъде заплатен на ръка. На сключването на предварителния договор е присъствал брокерът, който посредничал на Орлин за намиране на имота. В чл.3 на договора, купувачът си запазил правото да посочи трето лице, което да сключи окончателния договор. В чл.7 страните определили датата 02.02.2010 и 11 часа да се явят пред нотариус №15 за да сключат окончателен договор.
На 2.02.2010 от 11 часа, в кантората на нотариус №15 се явлили лицата Петър, брокерът на Орлин и лицето Иван, който брокерът посочил като лицето, избрано от Орлин да сключи окончателния договор. Петър веднага подписал окончателния договор за сумата от 50 000 лв. Лицето Иван, превело сумата от 50 000 лв. по банков път. На въпроса на Петър: "Кога ще ми платиш уговорената оставаща сума", Иван отговорил, че не знае нищо за такава сума, нито за такива уговорки.
На 10.03.2010 Петър завежда иск, с който желае съда да обяви сключеният на 02.02.2010 год. окончателен договор с Иван за нищожен, защото е привидна сделка. С предявяването на иска Петър привлича Орлин като трето лице - помагач. Орлин от своя страна предявява насрещен иск срещу Петър, като иска от съда да му присъди двойния размер на дадения от него задатък при сключване на предварителния договор с основанието, че Петър не е изпълнил задължението да му прехвърли имота в уговорения ден и час.
Въпроси:
1. Иван заместил ли е Орлин като страна в предварителния договор?
2. Договорът от 02.02.2010 привиден ли е?
3. Унищожаем ли е сключеният на 02.02.2010 и ако да на какво основание.
4. Допустим ли е насрещния иск на третото лице?
1. Иван не е заместил Орлин като страна по предварителния договор, като доводите за това са следните.
Страни по предварителния договор са Петър и Орлин. Свободата на договаряне позволява да се приема клауза, според която купувача да си запази правото да посочи трето лице, което ще сключи окончателния договор. Това е уговорка в полза на трето лице и е привилегия от страна на купувача. Той може да се откаже от уговорката, както и да замени третото лице, когато то е индивидуализирано. Когато имаме уговорка в полза на трето лице, касаеща сключването на бъдещ договор, то третото лице е участник не в сделката, в която се уговарят неговите бъдещи права, а тази която е уговаряна. В случая - окончателния договор.
В тази връзка:Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК, докладчик Христо Студенчев
При договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства върху договора.
Отделно от това, съгласно чл.102 от ЗЗД, трето лице може да замести длъжника, само с изричното съгласие на кредитора. Тук коментираме сделката, касаеща ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ договор, а не окончателния. По тази сделка Иван не е давал съгласие друг да замести като длъжник Орлин, а е дал съгласие трето лице да получи правата, касаещи кредитора /по отношение на получаване на собствеността/ с окончателния договор.
2. Договорът от 02.02.2010 привиден ли е?
Договорът не е привиден. Арегументите за това са следните:
Характерно за привидните сделки е че те се сключват с цел да се прикрие реалната сделка между страните. Законът обявява тези сделки за нищожни, но с уговорката, че при постаноявяване на нищожността им трябва да се изследва действителната сделка и тя да се обяви за действителна. В конкретния случай целта е била сключване на договор за покупко-продажба и такъв е бил сключен между продавача и третото лице. Нямало е прикрита сделка, която са целяли да сключат. Разликата в цената не може да се тълкува като прикрита сделка.
3. Унищожаем ли е сключеният на 02.02.2010 и ако да на какво основание.
Сключеният договор за покупко-продажба е унищожаем поради грешка. Аргументите за това са следните.
Когато има уговорка в полза на трето лице, то трябва да бъде индивидуализирано от страната, която уговаря правата, които то ще получи от сделката. Когато това лице не е индивидуализирано, то трябва да се посочи от страната, която е направила уговорката - в случая от купувача Орлин. Уловката в казуса беше, че на уречения ден и час се е явил брокера и третото лице и БРОКЕРЪТ е посочил, че това е лицето определено от Орлин да сключи окончателния договор. По казуса НЯМА ДАННИ, че брокерът е бил упълномощен, съгласно изискванията на закона, да посочи Иван /третото лице/ от името на Орлин. Възможно е било Орлин да е посочил Иван като трето лице, но това той е трябвало да направи ЛИЧНО, тъй като е негово задължение, като страна по предварителния договор, където е обективирана договорката. Петър е сключил окончателната сделка с представата, че лицето Иван е реалното лице посочено от Орлин, така договорът се явява сключен с оглед личността на Иван - като трето лице, в чиято полза е уговорката. Петър е съзнавал, че Иван не е страна по договора, но е подписал мислейки, че това е ЛИЦЕТО, което е трябвало да приеме правата, с оглед уговорката по предварителния договор.
4. Допустим ли е насрещния иск на третото лице? /тук не съм много сигурен/
Предявеният от Орлин е недупостим.
Правото на иск като субективно право и като средство за правна защита на субективните права в гражданския процес е предоставено само на онзи правен субект, който реално, ефективно може да постигне удовлетворително осъществяване на индивидуални права, които са признати от правната норма. Недопустим е иск за защита на субективно право, пораждането на което е предполагаемо и е в зависимост от правна сделка, която може и да не бъде сключена.
И в заключение. Мислех много по въпроса за унищожаемост на сделката на основание измама. Прочетох няколко пъти казуса и не намерих никакви данни, които малко да ми помогнат да се мотивирам, че брокерът е действал с цел измама.
[b]Решение № 1005 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3476/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова
чл. 29 ЗЗД чл. 87 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗД една сделка е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна в заблуждение или от трети лица. Фактическият състав на измамата се състои от следните елементи: 1. едната страна по сделката да е в заблуждение, 2. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и 3. сделката да е сключена поради заблуждението.[/b]
Не намерих умисъл от страна на нито едно лице в казуса.