- Дата и час: 24 Ное 2024, 06:15 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Моето лично мнение е /от личен опит го казвам/, че няма българин, който е успял да се измъкне извън граница и да е започнал да си плаща задълженията към българските физически или юридически лица от чужбина.
От друга страна мисля, че ПАМ по чл. 75, т. 6 противоречи на европейското общностно право, но санкциите за това, че Директивата не е инкорпорирана правилно в българското законодателство, се налагат по друг ред - от Комисията, която следва да заведе дело срещу българската държава в Люксембург.
Мисля също така, че съществуват достатъчно механизми да се осигури събирането на задълженията чрез органите на съдебното изпълнение във Великобритания, но засега подобна практика не съществува и е трудно приложима, затова банките предпочитат ПАМ като мярка, вместо да искат събиране на територията на другата страна-членка на ЕС. Въпрос на време е обаче е процедурите по взаимодействие между страните-членки да се опростят и уеднаквят и без проблеми българските кредитори да си събират вземанията с помощта на съдебните изпълнители в другите държави.
Не съм чел новия Лисабонски договор, който съвсем наскоро влезе в сила, но предполагам, че там има текстове, касаещи и съдебното изпълнение.
Що се отнася до директивата, има я и на български, стига да знаеш как и къде да я търсиш
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/Lex ... 01:BG:HTML
От друга страна мисля, че ПАМ по чл. 75, т. 6 противоречи на европейското общностно право, но санкциите за това, че Директивата не е инкорпорирана правилно в българското законодателство, се налагат по друг ред - от Комисията, която следва да заведе дело срещу българската държава в Люксембург.
Мисля също така, че съществуват достатъчно механизми да се осигури събирането на задълженията чрез органите на съдебното изпълнение във Великобритания, но засега подобна практика не съществува и е трудно приложима, затова банките предпочитат ПАМ като мярка, вместо да искат събиране на територията на другата страна-членка на ЕС. Въпрос на време е обаче е процедурите по взаимодействие между страните-членки да се опростят и уеднаквят и без проблеми българските кредитори да си събират вземанията с помощта на съдебните изпълнители в другите държави.
Не съм чел новия Лисабонски договор, който съвсем наскоро влезе в сила, но предполагам, че там има текстове, касаещи и съдебното изпълнение.
Що се отнася до директивата, има я и на български, стига да знаеш как и къде да я търсиш
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/Lex ... 01:BG:HTML
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
hidden написа:Моето лично мнение е /от личен опит го казвам/, че няма българин, който е успял да се измъкне извън граница и да е започнал да си плаща задълженията към българските физически или юридически лица от чужбина.
От друга страна мисля, че ПАМ по чл. 75, т. 6 противоречи на европейското общностно право, но санкциите за това, че Директивата не е инкорпорирана правилно в българското законодателство, се налагат по друг ред - от Комисията, която следва да заведе дело срещу българската държава в Люксембург.
Мисля също така, че съществуват достатъчно механизми да се осигури събирането на задълженията чрез органите на съдебното изпълнение във Великобритания, но засега подобна практика не съществува и е трудно приложима, затова банките предпочитат ПАМ като мярка, вместо да искат събиране на територията на другата страна-членка на ЕС. Въпрос на време е обаче е процедурите по взаимодействие между страните-членки да се опростят и уеднаквят и без проблеми българските кредитори да си събират вземанията с помощта на съдебните изпълнители в другите държави.
Не съм чел новия Лисабонски договор, който съвсем наскоро влезе в сила, но предполагам, че там има текстове, касаещи и съдебното изпълнение.
Що се отнася до директивата, има я и на български, стига да знаеш как и къде да я търсиш
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/Lex ... 01:BG:HTML
ми то и аз така мисля - че е въпрос на време и трябва да се създата механизми за ефективно изпълнение навсякъде на територията на ЕС
Във връзка с което бях подхвърлил идея за създаване на кредитна агенция създадена специално да събира кредитите на българи които са взети от английски банки, а българите са "избягали" в родината си без да плащат. До съвсем скоро това вземай парите и бягай беше голям хит. Сега вече не се дават лесно кредити.
Освен това нека да обогатя и аз с полезна инфо дискусията: в българия няма банкрут, но в англия - има! и на всичкото отгоре някакви германци задлъжнели с милиони се местят в англия, защото там банкрута трае 1 година, след която задълженията се отписват. ето и статия: http://www.dailymail.co.uk/news/article ... -laws.html
тъй че да му мислят наште хищнически банки отпускащи кредити при минимален остатъчен доход от 100 лв месечно. и ПАМ ще изчезне, и банкрут ще си имаме - както е нормално. Стига с това раздаване на пари на кило с цел да се сложи вилата на шията на народа. Парите са като хероин - всеки му трябват и всеки ги иска и е готов да си продаде и душата да ги има. Трябва много внимателно и консервативно да се раздават необезпечени кредити!
От друга страна е необходимо достъпа до ЕС програмите да стане без да се налага първо да изхарчиш парите (дето ги нямаш) че после да ти отпуснат субсидията. Кредитирането и субсидирането на бизнес по ЕС програми трябва да се улесни за гражданите, а да се затегне раздаването на необезпечени кредити.
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Намерих текстовете в Лисабонския договор :
Член 62
1. Съюзът развива политика, която има за цел:
а) да се гарантира отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници;
........
д) отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници.
Член 65
1. Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения. Това сътрудничество може да включва приемането на мерки за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар, мерки, които целят да осигурят:
а) взаимно признаване между държавите-членки на съдебните и извънсъдебните решения и тяхното изпълнение;
б) трансгранично връчване и уведомяване за съдебните и извънсъдебните актове;
...............
е) премахване на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите-членки
Член 62
1. Съюзът развива политика, която има за цел:
а) да се гарантира отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници;
........
д) отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници.
Член 65
1. Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения. Това сътрудничество може да включва приемането на мерки за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.
2. За целите на параграф 1 Европейският парламент и Съветът приемат, в съответствие с обикновената законодателна процедура, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар, мерки, които целят да осигурят:
а) взаимно признаване между държавите-членки на съдебните и извънсъдебните решения и тяхното изпълнение;
б) трансгранично връчване и уведомяване за съдебните и извънсъдебните актове;
...............
е) премахване на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите-членки
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
ето правната информация на бг език относно цитирания по-горе случай срещу Румъния:
http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?val= ... isu=#texte
Summary
1. Гражданин на държава-членка, който е репатриран от територията на друга държава-членка, по смисъла на член 17, параграф 1 ЕО се ползва със статута на гражданин на Съюза и следователно може да се позовава на присъщите за този статут права, включително и по отношение на своята държава-членка на произход, и по-специално на правото да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите-членки, предоставено от член 18 ЕО. В това отношение правото на свободно движение включва както правото на гражданите на Европейския съюз да влизат в държава-членка, различна от тази, от която произхождат, така и правото да напускат последната. Всъщност основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата-членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава-членка.
(вж. точки 17 и 18)
2. Член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, по-специално на основание, че преди това е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някои от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Препращащата юрисдикция следва да провери въз основа на фактическите и правни обстоятелства, които са мотивирали искането за ограничаване на правото на излизане, дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
Относно първото условие мярка, която ограничава упражняването на правото на свободно движение, трябва да бъде приета в светлината на съображенията, свързани със защитата на обществения ред или на обществената сигурност на държавата-членка, която приема тази мярка. В този смисъл тя не може да се основава изключително на мотиви, на които се позовава друга държава-членка, за да обоснове решение за извеждане на гражданин на Общността от територията на последната държава, като подобно съображение обаче не изключва възможността такива мотиви да могат да бъдат взети предвид при преценката, извършена от компетентните национални органи, за приемането на мярката, ограничаваща свободното движение.
(вж. точки 25, 28, 30 и диспозитива)
Страни по делото
По дело C‑33/07
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunalul Dâmboviţa (Румъния) с акт от 17 януари 2007 г., постъпил в Съда на 24 януари 2007 г., в рамките на производство по дело
Ministerul Administraţiei şi Internelor — Direcţia Generală de Paşapoarte Bucureşti
срещу
Gheorghe Jipa,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н A. Tizzano (докладчик), г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič и г‑н E. Levits, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑н R. Grass,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за румънското правителство, от г‑жа E. Ganea, в качеството на представител,
– за гръцкото правителство, от г‑жа E. Skandalou и г‑жа G. Papagianni, в качеството на представители,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑жа D. Maidani и г‑жа I. Trifa, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 февруари 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Основания за решението
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18 ЕО и на член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
2. Запитването е отправено в рамките на спор относно искане на Ministerul Administraţiei şi Internelor — Direcţia Generală de Paşapoarte Bucureşti (Министерство на администрацията и вътрешните работи — генерална дирекция „Паспорти“, Букурещ, наричано по-нататък „Minister“) Tribunalul Dâmboviţa с решение да забрани за максимален срок от три години на г‑н Jipa, румънски гражданин, да пътува до Белгия.
Правна уредба
Общностна правна уредба
3. Член 4, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда:
„Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава-членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държава-членка, за да пътуват до друга държава-членка.“
4. По смисъла на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38:
„1. При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.
2. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.
Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална [да се чете „настояща“] и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.“
Национална правна уредба
5. Член 1 от Споразумението от 1995 г. между правителствата на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, от една страна, и правителството на Румъния, от друга страна, за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, одобрено с Указ № 825/1995 на румънското правителство ( Monitorul Oficial al României № 241 от 20 октомври 1995 г., наричано по-долу „Споразумението за реадмисия“), предвижда:
„Румънското правителство допуска реадмисия на своя територия, по искане на белгийското, люксембургското или нидерландското правителство и без формални изисквания, на всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане и пребиваване, приложими на територията на Белгия, Люксембург или Нидерландия, доколкото е установено или се предполага, че то притежава румънско гражданство.“
6. Член 3, параграфи 1 и 3 от Закон № 248 от 20 юли 2005 г. относно режима на свободно движение на румънските граждани в чужбина ( Monitorul Oficialal României № 682 от 29 юли 2005 г.), в редакцията му, приложима за спора по главното производство (наричан по-нататък „Закон № 248/2005“), гласи:
„1. Упражняването от румънските граждани на правото им на свободно движение в чужбина може да бъде ограничено само временно в случаите и при условията, предвидени от настоящия закон; това ограничаване се състои във временно отнемане или, според случая, в ограничаване на упражняването на въпросното право.
[...]
3. Ограничаването на упражняването на правото на румънските граждани на свободно движение в чужбина представлява временна забрана за пътуване в определени държави, наложена от компетентните румънски органи, при условията на настоящия закон.“
7. Член 38 от Закон № 248/2005 има следното съдържание:
„Може да се предвиди ограничаване на упражняването от румънските граждани на правото им на свободно движение в чужбина за максимален срок от три години и само по отношение на:
a) лице, което е репатрирано от дадена държава съгласно споразумение за реадмисия, сключено между Румъния и въпросната държава;
б) лице, чието присъствие на територията на дадена държава, поради дейностите, които упражнява или би могло да упражнява, би могло сериозно да увреди интересите на Румъния или, според случая, двустранните отношения между Румъния и тази държава.“
8. Член 39 от Закон № 248/2005 гласи:
„В случая, предвиден в член 38, буква a), въпросната мярка се приема по искане на генерална дирекция „Паспорти“ по отношение на държавата, от която е репатрирано посоченото лице, от юрисдикцията, в района на която пребивава въпросното лице, или когато това лице пребивава в чужбина — от Tribunalul Bucureşti.“
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
9. Г‑н Jipa напуска Румъния на 10 септември 2006 г., за да пътува до територията на Кралство Белгия. На 26 ноември 2006 г. поради положението си на „незаконно пребиваващ“ в тази държава-членка той е репатриран в Румъния съгласно Споразумението за реадмисия.
10. На 11 януари 2007 г. Tribunalul Dâmboviţa е сезиран с искане на Minister за постановяване съгласно членове 38 и 39 от Закон № 248/2005 на мярка, с която на г‑н Jipa се забранява да пътува до Белгия за срок, който може да бъде с продължителност до три години.
11. Препращащата юрисдикция подчертава, че искането на Minister не уточнява естеството на „незаконното пребиваване“, довело до реадмисията на г‑н Jipa.
12. При тези условия Tribunalul Dâmboviţa решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член [18 ЕО] […] да се тълкува в смисъл, че не допуска приложимите в Румъния разпоредби (а именно членове 38 и 39 от [Закон № 248/2005]) да бъдат пречка за свободното движение на лица?
2) a) Представляват ли разпоредбите на членове 38 и 39 от [Закон № 248/2005], имащи за цел да възпрепятстват дадено лице (румънски гражданин и понастоящем гражданин на Европейския съюз) да пътува свободно до друга държава (в случая държава — членка на Европейския съюз), пречка за свободното движение на лица, предвидено в член 18 ЕО?
б) Може ли държава —членка на Европейския съюз (в случая Румъния), да ограничи свободното движение на своите граждани на територията на друга държава-членка?
3) a) Попада ли понятието „незаконно пребиваване“ по смисъла на Указ № 825/1995 на [румънското] правителство, национална разпоредба за одобряване на [Споразумението за реадмисия] (въз основа на която е разпоредено репатрирането в Румъния на ответника, който бил в положение на „незаконно пребиваване“) сред съображенията, свързани с „обществения ред“ или „обществената сигурност“, посочени в член 27 от Директива 2004/38, така че държава-членка може да приеме разпоредби, които ограничават свободното движение на такива лица?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 27 от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат автоматично да ограничат свободата на движение и на пребиваване на гражданите на Европейския съюз по съображения за „обществен ред“ и „обществена сигурност“, без да анализират „поведението“ на съответното лице?“
13. Като приема, че посочените въпроси налагат спешен отговор на Съда, тъй като г‑н Jipa трябва да може да упражнява правото си на свободно движение или да разбере възможно най-бързо дали разполага само с ограничена възможност да упражнява това право, препращащата юрисдикция моли Съда преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство съгласно член 104а, първа алинея от Процедурния правилник.
14. Председателят на Съда отхвърля това искане с определение от 3 април 2007 г. с мотива, че условията, предвидени в посочения член 104а, първа алинея, не са изпълнени.
По преюдициалните въпроси
15. Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани съвместно, препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38 допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до територията на друга държава-членка, по-специално на основание че преди това той е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“.
16. В своите писмени становища пред Съда румънското и гръцкото правителство, както и Комисията на Европейските общности, споделят схващането, че на тези въпроси следва да се отговори утвърдително.
17. Във връзка с това на първо място трябва да се отбележи, че по смисъла на член 17, параграф 1 ЕО в качеството си на румънски гражданин г‑н Jipa се ползва със статута на гражданин на Съюза и следователно може да се позовава на присъщите за този статут права, включително и по отнош ение на своята държава-членка на произход, и по-специално на правото да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите-членки, предоставено от член 18 ЕО (вж. в този смисъл по-специално Решение от 20 септември 2001 г. по дело Grzelczyk, C‑184/99, Recueil, стр. I‑6193, точки 31—33, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Tas‑Hagen и Tas, C‑192/05, Recueil, стр. I‑10451, точка 19, както и Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Morgan и Bucher, C‑11/06 и C‑12/06, Сборник, стp. I‑9161, точки 22 и 23).
18. На следващо място трябва да се уточни, че както посочва генералният адвокат в точка 35 от своето заключение, правото на свободно движение включва както правото на гражданите на Европейския съюз да влизат в държава-членка, различна от тази, от която произхождат, така и правото да напускат последната. Всъщност както Съдът вече е имал възможност да подчертае, основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата-членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава-членка (вж. по аналогия в областта на свободата на установяване и свободното движение на работници Решение от 27 септември 1988 г. по дело Daily Mail and General Trust, 81/87, Recueil, стр. 5483, точка 16, Решение от 14 юли 1994 г. по дело Peralta, C‑379/92, Recueil, стр. I‑3453, точка 31 и Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C‑415/93, Recueil, стр. I‑4921, точка 97).
19. Член 4, параграф 1 от Директива 2004/38 впрочем изрично предвижда, че всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат право да напускат територията на държава-членка, за да пътуват до друга държава-членка.
20. Следователно положение като това на ответника по главното производство, описано в точки 9 и 10 от настоящото решение, се обхваща от правото на свободно движение и на свободно пребиваване на гражданите на Съюза в държавите-членки.
21. На последно място, е важно да се напомни, че правото на свободно движение на гражданите на Съюза не е безусловно, а може да бъде придружено с ограничения и условия, предвидени от Договора, както и от мерките, приети за неговото осъществяване (вж. в този смисъл по-специално Решение от 11 април 2000 г. по дело Kaba, C‑356/98, Recueil, стр. I‑2623, точка 30, Решение от 6 март 2003 г. по дело Kaba, C‑466/00, Recueil, стр. I‑2219, точка 46 и Решение от 10 април 2008 г. по дело Комисия/Нидерландия, C‑398/06, все още непубликувано в Сборника, точка 27).
22. Относно спора по главното производство посочените ограничения и условия произтичат по-специално от член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 — разпоредба, която позволява на държавите-членки да ограничат свободата на движение на гражданите на Съюза или на членовете на техните семейства по-конкретно по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.
23. Във връзка с това Съдът винаги е подчертавал, че макар в съществена степен държавите-членки да са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност, според националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави-членки и в различните периоди от време, така или иначе в общностния контекст, и по-специално като обосноваване на дерогацията от основния принцип за свободното движение на лицата, тези изисквания следва да се разбират в строг смисъл, така че техният обхват не може да бъде определен едностранно от всяка от държавите-членки, без контрол от страна на институциите на Европейската общност (вж. в този смисъл Решение от 28 октомври 1975 г. по дело Rutili, 36/75, Recueil, стр. 1219, точки 26 и 27, Решение от 27 октомври 1977 г. по дело Bouchereau, 30/77, Recueil, стр. 1999, точки 33 и 34, Решение от 14 март 2000 г. по дело Église de scientologie, C‑54/99, Recueil, стр. I‑1335, точка 17 и Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Omega, C‑36/02, Recueil, стр. I‑9609, точки 30 и 31). Съдебната практика също така уточнява, че понятието за обществен ред във всеки случай предполага освен смущаването на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес (вж. по-специално Решение по дело Rutili, посочено по-горе, точка 28, Решение по дело Bouchereau, посочено по-горе, точка 35, както и Решение от 29 април 2004 г. по дело Orfanopoulos и Oliveri, C‑482/01 и C‑493/01, Recueil, стр. I‑5257, точка 66).
24. Такова очертаване на дерогациите на посочения основен принцип, на които може да се позовава държава-членка, означава по-специално, както произтича от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, че за да са обосновани, мерките, приети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.
25. Следва да се допълни, че както основателно посочват румънското правителство и Комисията, както и генералният адвокат в точка 43 от своето заключение, мярка, която ограничава упражняването на правото на свободно движение, трябва да бъде приета в светлината на съображенията, свързани със защитата на обществения ред или на обществената сигурност на държавата-членка, която приема тази мярка. В този смисъл тя не може да се основава изключително на мотиви, на които се позовава друга държава-членка, за да обоснове, както в главното производство, решение за извеждане на гражданин на Общността от територията на последната държава, като подобно съображение обаче не изключва възможността такива мотиви да могат да бъдат взети предвид при преценката, извършена от компетентните национални органи, за приемането на мярката, ограничаваща свободното движение (вж. по аналогия Решение от 31 януари 2006 г. по дело Комисия/Испания, C‑503/03, Recueil, стр. I‑1097, точка 53).
26. С други думи, при положение като това в главното производство обстоятелството, че спрямо гражданин на Съюза е наложена мярка за репатриране от територията на друга държава-членка, където той е пребивавал незаконно, може да бъде взето предвид от неговата държава-членка на произход, с цел да се ограничи правото на свободно движение на този гражданин, само доколкото личното поведение на последния представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.
27. Все пак случаят, който е в основата на спора по главното производство, явно не отговаря на изискванията, напомнени в точки 22—26 от настоящото решение. По-специално от преписката, изпратена на Съда от препращащата юрисдикция, и от писменото становище на румънското правителство произтича, че искането на Minister за ограничаване на правото на свободно движение на г‑н Jipa се основава единствено на мярката, наложена на последния, за репатриране от територията на Кралство Белгия, поради факта че е бил „незаконно пребиваващ“ в тази държава-членка, като се изключва всякаква конкретна преценка на личното поведение на заинтересуваното лице и без позоваване на каквато и да е заплаха, която то би представлявало за обществения ред или обществената сигурност. Освен това в писменото си становище румънското правителство уточнява, че решението на белгийските власти, с което се разпорежда репатрирането на г‑н Jipa, също не се основава на съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.
28. Препращащата юрисдикция обаче следва да направи необходимите констатации в тази връзка въз основа на фактическите и правни обстоятелства, които са мотивирали в главното производство искането на Minister за ограничаване на правото на излизане на г‑н Jipa.
29. В рамките на такава преценка препращащата юрисдикция трябва да определи и дали посоченото ограничаване на правото на излизане може да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и дали то не надхвърля необходимото за нейното постигане. Всъщност от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, както и от постоянната практика на Съда следва, че дадена мярка, ограничаваща правото на свободно движение, може да бъде оправдана само ако зачита принципа на пропорционалност (в този смисъл вж. по-специално Решение от 2 август 1993 г. по дело Alluè и др., C‑259/91, C‑331/91 и C‑332/91, Recueil, стр. I‑4309, точка 15, Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast и R, C‑413/99, Recueil, стр. I‑7091, точка 91 и Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Oteiza Olazabal, C‑100/01, Recueil, стр. I‑10981, точка 43).
30. Следователно на поставените въпроси следва да се отговори, че член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38 допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, по-специално на основание че преди това е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Препращащата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
По съдебните разноски
31. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
Диспозитив
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, по-специално на основание че преди това е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Препращащата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
http://eur-lex.europa.eu/Notice.do?val= ... isu=#texte
Summary
1. Гражданин на държава-членка, който е репатриран от територията на друга държава-членка, по смисъла на член 17, параграф 1 ЕО се ползва със статута на гражданин на Съюза и следователно може да се позовава на присъщите за този статут права, включително и по отношение на своята държава-членка на произход, и по-специално на правото да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите-членки, предоставено от член 18 ЕО. В това отношение правото на свободно движение включва както правото на гражданите на Европейския съюз да влизат в държава-членка, различна от тази, от която произхождат, така и правото да напускат последната. Всъщност основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата-членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава-членка.
(вж. точки 17 и 18)
2. Член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, по-специално на основание, че преди това е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някои от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Препращащата юрисдикция следва да провери въз основа на фактическите и правни обстоятелства, които са мотивирали искането за ограничаване на правото на излизане, дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
Относно първото условие мярка, която ограничава упражняването на правото на свободно движение, трябва да бъде приета в светлината на съображенията, свързани със защитата на обществения ред или на обществената сигурност на държавата-членка, която приема тази мярка. В този смисъл тя не може да се основава изключително на мотиви, на които се позовава друга държава-членка, за да обоснове решение за извеждане на гражданин на Общността от територията на последната държава, като подобно съображение обаче не изключва възможността такива мотиви да могат да бъдат взети предвид при преценката, извършена от компетентните национални органи, за приемането на мярката, ограничаваща свободното движение.
(вж. точки 25, 28, 30 и диспозитива)
Страни по делото
По дело C‑33/07
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunalul Dâmboviţa (Румъния) с акт от 17 януари 2007 г., постъпил в Съда на 24 януари 2007 г., в рамките на производство по дело
Ministerul Administraţiei şi Internelor — Direcţia Generală de Paşapoarte Bucureşti
срещу
Gheorghe Jipa,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: г‑н P. Jann, председател на състав, г‑н A. Tizzano (докладчик), г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič и г‑н E. Levits, съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑н R. Grass,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за румънското правителство, от г‑жа E. Ganea, в качеството на представител,
– за гръцкото правителство, от г‑жа E. Skandalou и г‑жа G. Papagianni, в качеството на представители,
– за Комисията на Европейските общности, от г‑жа D. Maidani и г‑жа I. Trifa, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 февруари 2008 г.,
постанови настоящото
Решение
Основания за решението
1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18 ЕО и на член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стp. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).
2. Запитването е отправено в рамките на спор относно искане на Ministerul Administraţiei şi Internelor — Direcţia Generală de Paşapoarte Bucureşti (Министерство на администрацията и вътрешните работи — генерална дирекция „Паспорти“, Букурещ, наричано по-нататък „Minister“) Tribunalul Dâmboviţa с решение да забрани за максимален срок от три години на г‑н Jipa, румънски гражданин, да пътува до Белгия.
Правна уредба
Общностна правна уредба
3. Член 4, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда:
„Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава-членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държава-членка, за да пътуват до друга държава-членка.“
4. По смисъла на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38:
„1. При спазване на разпоредбите на настоящата глава държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели.
2. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.
Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална [да се чете „настояща“] и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.“
Национална правна уредба
5. Член 1 от Споразумението от 1995 г. между правителствата на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, от една страна, и правителството на Румъния, от друга страна, за реадмисия на незаконно пребиваващи лица, одобрено с Указ № 825/1995 на румънското правителство ( Monitorul Oficial al României № 241 от 20 октомври 1995 г., наричано по-долу „Споразумението за реадмисия“), предвижда:
„Румънското правителство допуска реадмисия на своя територия, по искане на белгийското, люксембургското или нидерландското правителство и без формални изисквания, на всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане и пребиваване, приложими на територията на Белгия, Люксембург или Нидерландия, доколкото е установено или се предполага, че то притежава румънско гражданство.“
6. Член 3, параграфи 1 и 3 от Закон № 248 от 20 юли 2005 г. относно режима на свободно движение на румънските граждани в чужбина ( Monitorul Oficialal României № 682 от 29 юли 2005 г.), в редакцията му, приложима за спора по главното производство (наричан по-нататък „Закон № 248/2005“), гласи:
„1. Упражняването от румънските граждани на правото им на свободно движение в чужбина може да бъде ограничено само временно в случаите и при условията, предвидени от настоящия закон; това ограничаване се състои във временно отнемане или, според случая, в ограничаване на упражняването на въпросното право.
[...]
3. Ограничаването на упражняването на правото на румънските граждани на свободно движение в чужбина представлява временна забрана за пътуване в определени държави, наложена от компетентните румънски органи, при условията на настоящия закон.“
7. Член 38 от Закон № 248/2005 има следното съдържание:
„Може да се предвиди ограничаване на упражняването от румънските граждани на правото им на свободно движение в чужбина за максимален срок от три години и само по отношение на:
a) лице, което е репатрирано от дадена държава съгласно споразумение за реадмисия, сключено между Румъния и въпросната държава;
б) лице, чието присъствие на територията на дадена държава, поради дейностите, които упражнява или би могло да упражнява, би могло сериозно да увреди интересите на Румъния или, според случая, двустранните отношения между Румъния и тази държава.“
8. Член 39 от Закон № 248/2005 гласи:
„В случая, предвиден в член 38, буква a), въпросната мярка се приема по искане на генерална дирекция „Паспорти“ по отношение на държавата, от която е репатрирано посоченото лице, от юрисдикцията, в района на която пребивава въпросното лице, или когато това лице пребивава в чужбина — от Tribunalul Bucureşti.“
Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси
9. Г‑н Jipa напуска Румъния на 10 септември 2006 г., за да пътува до територията на Кралство Белгия. На 26 ноември 2006 г. поради положението си на „незаконно пребиваващ“ в тази държава-членка той е репатриран в Румъния съгласно Споразумението за реадмисия.
10. На 11 януари 2007 г. Tribunalul Dâmboviţa е сезиран с искане на Minister за постановяване съгласно членове 38 и 39 от Закон № 248/2005 на мярка, с която на г‑н Jipa се забранява да пътува до Белгия за срок, който може да бъде с продължителност до три години.
11. Препращащата юрисдикция подчертава, че искането на Minister не уточнява естеството на „незаконното пребиваване“, довело до реадмисията на г‑н Jipa.
12. При тези условия Tribunalul Dâmboviţa решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член [18 ЕО] […] да се тълкува в смисъл, че не допуска приложимите в Румъния разпоредби (а именно членове 38 и 39 от [Закон № 248/2005]) да бъдат пречка за свободното движение на лица?
2) a) Представляват ли разпоредбите на членове 38 и 39 от [Закон № 248/2005], имащи за цел да възпрепятстват дадено лице (румънски гражданин и понастоящем гражданин на Европейския съюз) да пътува свободно до друга държава (в случая държава — членка на Европейския съюз), пречка за свободното движение на лица, предвидено в член 18 ЕО?
б) Може ли държава —членка на Европейския съюз (в случая Румъния), да ограничи свободното движение на своите граждани на територията на друга държава-членка?
3) a) Попада ли понятието „незаконно пребиваване“ по смисъла на Указ № 825/1995 на [румънското] правителство, национална разпоредба за одобряване на [Споразумението за реадмисия] (въз основа на която е разпоредено репатрирането в Румъния на ответника, който бил в положение на „незаконно пребиваване“) сред съображенията, свързани с „обществения ред“ или „обществената сигурност“, посочени в член 27 от Директива 2004/38, така че държава-членка може да приеме разпоредби, които ограничават свободното движение на такива лица?
б) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 27 от Директива [2004/38] да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат автоматично да ограничат свободата на движение и на пребиваване на гражданите на Европейския съюз по съображения за „обществен ред“ и „обществена сигурност“, без да анализират „поведението“ на съответното лице?“
13. Като приема, че посочените въпроси налагат спешен отговор на Съда, тъй като г‑н Jipa трябва да може да упражнява правото си на свободно движение или да разбере възможно най-бързо дали разполага само с ограничена възможност да упражнява това право, препращащата юрисдикция моли Съда преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство съгласно член 104а, първа алинея от Процедурния правилник.
14. Председателят на Съда отхвърля това искане с определение от 3 април 2007 г. с мотива, че условията, предвидени в посочения член 104а, първа алинея, не са изпълнени.
По преюдициалните въпроси
15. Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани съвместно, препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38 допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до територията на друга държава-членка, по-специално на основание че преди това той е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“.
16. В своите писмени становища пред Съда румънското и гръцкото правителство, както и Комисията на Европейските общности, споделят схващането, че на тези въпроси следва да се отговори утвърдително.
17. Във връзка с това на първо място трябва да се отбележи, че по смисъла на член 17, параграф 1 ЕО в качеството си на румънски гражданин г‑н Jipa се ползва със статута на гражданин на Съюза и следователно може да се позовава на присъщите за този статут права, включително и по отнош ение на своята държава-членка на произход, и по-специално на правото да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите-членки, предоставено от член 18 ЕО (вж. в този смисъл по-специално Решение от 20 септември 2001 г. по дело Grzelczyk, C‑184/99, Recueil, стр. I‑6193, точки 31—33, Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Tas‑Hagen и Tas, C‑192/05, Recueil, стр. I‑10451, точка 19, както и Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Morgan и Bucher, C‑11/06 и C‑12/06, Сборник, стp. I‑9161, точки 22 и 23).
18. На следващо място трябва да се уточни, че както посочва генералният адвокат в точка 35 от своето заключение, правото на свободно движение включва както правото на гражданите на Европейския съюз да влизат в държава-членка, различна от тази, от която произхождат, така и правото да напускат последната. Всъщност както Съдът вече е имал възможност да подчертае, основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата-членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава-членка (вж. по аналогия в областта на свободата на установяване и свободното движение на работници Решение от 27 септември 1988 г. по дело Daily Mail and General Trust, 81/87, Recueil, стр. 5483, точка 16, Решение от 14 юли 1994 г. по дело Peralta, C‑379/92, Recueil, стр. I‑3453, точка 31 и Решение от 15 декември 1995 г. по дело Bosman, C‑415/93, Recueil, стр. I‑4921, точка 97).
19. Член 4, параграф 1 от Директива 2004/38 впрочем изрично предвижда, че всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат право да напускат територията на държава-членка, за да пътуват до друга държава-членка.
20. Следователно положение като това на ответника по главното производство, описано в точки 9 и 10 от настоящото решение, се обхваща от правото на свободно движение и на свободно пребиваване на гражданите на Съюза в държавите-членки.
21. На последно място, е важно да се напомни, че правото на свободно движение на гражданите на Съюза не е безусловно, а може да бъде придружено с ограничения и условия, предвидени от Договора, както и от мерките, приети за неговото осъществяване (вж. в този смисъл по-специално Решение от 11 април 2000 г. по дело Kaba, C‑356/98, Recueil, стр. I‑2623, точка 30, Решение от 6 март 2003 г. по дело Kaba, C‑466/00, Recueil, стр. I‑2219, точка 46 и Решение от 10 април 2008 г. по дело Комисия/Нидерландия, C‑398/06, все още непубликувано в Сборника, точка 27).
22. Относно спора по главното производство посочените ограничения и условия произтичат по-специално от член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 — разпоредба, която позволява на държавите-членки да ограничат свободата на движение на гражданите на Съюза или на членовете на техните семейства по-конкретно по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.
23. Във връзка с това Съдът винаги е подчертавал, че макар в съществена степен държавите-членки да са свободни да определят изискванията, свързани с обществения ред и обществената сигурност, според националните си нужди, които могат да се различават в отделните държави-членки и в различните периоди от време, така или иначе в общностния контекст, и по-специално като обосноваване на дерогацията от основния принцип за свободното движение на лицата, тези изисквания следва да се разбират в строг смисъл, така че техният обхват не може да бъде определен едностранно от всяка от държавите-членки, без контрол от страна на институциите на Европейската общност (вж. в този смисъл Решение от 28 октомври 1975 г. по дело Rutili, 36/75, Recueil, стр. 1219, точки 26 и 27, Решение от 27 октомври 1977 г. по дело Bouchereau, 30/77, Recueil, стр. 1999, точки 33 и 34, Решение от 14 март 2000 г. по дело Église de scientologie, C‑54/99, Recueil, стр. I‑1335, точка 17 и Решение от 14 октомври 2004 г. по дело Omega, C‑36/02, Recueil, стр. I‑9609, точки 30 и 31). Съдебната практика също така уточнява, че понятието за обществен ред във всеки случай предполага освен смущаването на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес (вж. по-специално Решение по дело Rutili, посочено по-горе, точка 28, Решение по дело Bouchereau, посочено по-горе, точка 35, както и Решение от 29 април 2004 г. по дело Orfanopoulos и Oliveri, C‑482/01 и C‑493/01, Recueil, стр. I‑5257, точка 66).
24. Такова очертаване на дерогациите на посочения основен принцип, на които може да се позовава държава-членка, означава по-специално, както произтича от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, че за да са обосновани, мерките, приети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция.
25. Следва да се допълни, че както основателно посочват румънското правителство и Комисията, както и генералният адвокат в точка 43 от своето заключение, мярка, която ограничава упражняването на правото на свободно движение, трябва да бъде приета в светлината на съображенията, свързани със защитата на обществения ред или на обществената сигурност на държавата-членка, която приема тази мярка. В този смисъл тя не може да се основава изключително на мотиви, на които се позовава друга държава-членка, за да обоснове, както в главното производство, решение за извеждане на гражданин на Общността от територията на последната държава, като подобно съображение обаче не изключва възможността такива мотиви да могат да бъдат взети предвид при преценката, извършена от компетентните национални органи, за приемането на мярката, ограничаваща свободното движение (вж. по аналогия Решение от 31 януари 2006 г. по дело Комисия/Испания, C‑503/03, Recueil, стр. I‑1097, точка 53).
26. С други думи, при положение като това в главното производство обстоятелството, че спрямо гражданин на Съюза е наложена мярка за репатриране от територията на друга държава-членка, където той е пребивавал незаконно, може да бъде взето предвид от неговата държава-членка на произход, с цел да се ограничи правото на свободно движение на този гражданин, само доколкото личното поведение на последния представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.
27. Все пак случаят, който е в основата на спора по главното производство, явно не отговаря на изискванията, напомнени в точки 22—26 от настоящото решение. По-специално от преписката, изпратена на Съда от препращащата юрисдикция, и от писменото становище на румънското правителство произтича, че искането на Minister за ограничаване на правото на свободно движение на г‑н Jipa се основава единствено на мярката, наложена на последния, за репатриране от територията на Кралство Белгия, поради факта че е бил „незаконно пребиваващ“ в тази държава-членка, като се изключва всякаква конкретна преценка на личното поведение на заинтересуваното лице и без позоваване на каквато и да е заплаха, която то би представлявало за обществения ред или обществената сигурност. Освен това в писменото си становище румънското правителство уточнява, че решението на белгийските власти, с което се разпорежда репатрирането на г‑н Jipa, също не се основава на съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност.
28. Препращащата юрисдикция обаче следва да направи необходимите констатации в тази връзка въз основа на фактическите и правни обстоятелства, които са мотивирали в главното производство искането на Minister за ограничаване на правото на излизане на г‑н Jipa.
29. В рамките на такава преценка препращащата юрисдикция трябва да определи и дали посоченото ограничаване на правото на излизане може да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и дали то не надхвърля необходимото за нейното постигане. Всъщност от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, както и от постоянната практика на Съда следва, че дадена мярка, ограничаваща правото на свободно движение, може да бъде оправдана само ако зачита принципа на пропорционалност (в този смисъл вж. по-специално Решение от 2 август 1993 г. по дело Alluè и др., C‑259/91, C‑331/91 и C‑332/91, Recueil, стр. I‑4309, точка 15, Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast и R, C‑413/99, Recueil, стр. I‑7091, точка 91 и Решение от 26 ноември 2002 г. по дело Oteiza Olazabal, C‑100/01, Recueil, стр. I‑10981, точка 43).
30. Следователно на поставените въпроси следва да се отговори, че член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38 допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, по-специално на основание че преди това е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Препращащата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
По съдебните разноски
31. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
Диспозитив
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 18 ЕО и член 27 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО допускат национална правна уредба, която позволява да се ограничи правото на гражданин на дадена държава-членка да пътува до друга държава-членка, по-специално на основание че преди това е бил репатриран оттам, тъй като е бил „незаконно пребиваващ“, при условие че, от една страна, личното поведение на този гражданин представлява истинска, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, и от друга страна, предвидената ограничителна мярка може да гарантира осъществяването на преследваната с нея цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане. Препращащата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят по делото, с което е сезирана.
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Какво стана, ще си ходиш ли в англия. Нали днес е делото
If you are good at something, never do it for free.
- voltron
- Потребител
- Мнения: 566
- Регистриран на: 20 Юни 2009, 15:47
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
voltron написа:Какво стана, ще си ходиш ли в англия. Нали днес е делото
Чака решение в срок.
- usra_ovcova
- Потребител
- Мнения: 768
- Регистриран на: 09 Окт 2009, 19:00
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
естествено, че ще ви държа в течение
делото беше днес(тоест вчера). решение ще има на 9ти декември
Мисля, че решението може да го намерете тогава от интернет страницата на административен съд ямбол
Административно дело 220/2009
използвах предложените от hidden допълнителни аргументи от директива 38/2004 и Лисабонски договор - подчертаните с болд текстове по-горе.
аранжирах ги в един двустраничен докумен, който кръстих допълнение към жалба еди коя си, за да си ги чета по време на заседанието. (дадох разпечатки на и на съдията, и на ответната страна) заявих че не подлагам на съмнение наличието на предпоставките на чл. 75 точка 6, а искам съдебна преценка по чл.6 за съразмерност.
като за първи път ходещ на такова дело малко не бях наясно с процедурата и хода й но бързо вдянах логиката - все още гадая съдията благосклонно ли се отнесе към липсата на адвокат от моя страна, но безспорно не ми пречеше и се отнасяше с разбиране. Освен това ми трепереха ръцете и по едно време и колената но бързо се овладях с елементарната техника да си хванеш отзад ръцете (а и имам известна закалка от самодейния театър, освен това преживявах доста делото наум преди да се е случило и репетирах в нас да чета на глас)
ответната страна в лицето на юрисконсулта на МВР се позова на наличието на предпоставките в бившия чл.76 (сега 75 по новия ЗБЛД), позова се на текстове от Европейската конвенция за правата на човека, че там е записано, че при определени случаи държавите могат да налагат ограничения. А за чл.27 от директива 38/2004 каза че моята ПАМ не цели икономическа цел, а защита на интереса на определени физически и юридически лица. Заяви че няма да коментира факта, че аз бих искал да контактувам с близките си в чужбина или че искам да получа лечение там. Освен това не я чух да иска някакви разходи или нещо подобно (да е жива и здрава - мен ми се стори че ми симпатизира и приказва против мен, колкото да отбие номера, че се явява защитник на ответната страна)
според мен шансовете ми са 50/50
Благодаря на всички учасници тук, и най-вече на hidden.
Бога ми! Ако зависи от мен, никога не бих стъпнал повече в съд! Часове след делото още го преживявах и анализирах на ум. Добре че отидох вечерта на театър ("Златната мина" - хасковски театър гостуващ в гр Е с реж Мариус Куркински - много як спектакъл) и това ми помогна да се разсея.
Никак не ми се ще да загубя и да се налага да се занимавам с ВАС. уморен съм и не искам повече да чакам, да се подготвям, да ми треперят гащите и после да чакам присъда. То чакането е нещото дето ти действа на нервите, а аз стрес повече не искам.
Още веднъж, благодаря Ви.
П.С. Ако искате да ме питате за още нещо конкретно по делото, моля заповядайте. Получавам имейли за постовете по тази тема, а мисля че ще се отбивам във форума и за по-нататък. Така че не съм се появил да получа помощ и да изчезна после
делото беше днес(тоест вчера). решение ще има на 9ти декември
Мисля, че решението може да го намерете тогава от интернет страницата на административен съд ямбол
Административно дело 220/2009
използвах предложените от hidden допълнителни аргументи от директива 38/2004 и Лисабонски договор - подчертаните с болд текстове по-горе.
аранжирах ги в един двустраничен докумен, който кръстих допълнение към жалба еди коя си, за да си ги чета по време на заседанието. (дадох разпечатки на и на съдията, и на ответната страна) заявих че не подлагам на съмнение наличието на предпоставките на чл. 75 точка 6, а искам съдебна преценка по чл.6 за съразмерност.
като за първи път ходещ на такова дело малко не бях наясно с процедурата и хода й но бързо вдянах логиката - все още гадая съдията благосклонно ли се отнесе към липсата на адвокат от моя страна, но безспорно не ми пречеше и се отнасяше с разбиране. Освен това ми трепереха ръцете и по едно време и колената но бързо се овладях с елементарната техника да си хванеш отзад ръцете (а и имам известна закалка от самодейния театър, освен това преживявах доста делото наум преди да се е случило и репетирах в нас да чета на глас)
ответната страна в лицето на юрисконсулта на МВР се позова на наличието на предпоставките в бившия чл.76 (сега 75 по новия ЗБЛД), позова се на текстове от Европейската конвенция за правата на човека, че там е записано, че при определени случаи държавите могат да налагат ограничения. А за чл.27 от директива 38/2004 каза че моята ПАМ не цели икономическа цел, а защита на интереса на определени физически и юридически лица. Заяви че няма да коментира факта, че аз бих искал да контактувам с близките си в чужбина или че искам да получа лечение там. Освен това не я чух да иска някакви разходи или нещо подобно (да е жива и здрава - мен ми се стори че ми симпатизира и приказва против мен, колкото да отбие номера, че се явява защитник на ответната страна)
според мен шансовете ми са 50/50
Благодаря на всички учасници тук, и най-вече на hidden.
Бога ми! Ако зависи от мен, никога не бих стъпнал повече в съд! Часове след делото още го преживявах и анализирах на ум. Добре че отидох вечерта на театър ("Златната мина" - хасковски театър гостуващ в гр Е с реж Мариус Куркински - много як спектакъл) и това ми помогна да се разсея.
Никак не ми се ще да загубя и да се налага да се занимавам с ВАС. уморен съм и не искам повече да чакам, да се подготвям, да ми треперят гащите и после да чакам присъда. То чакането е нещото дето ти действа на нервите, а аз стрес повече не искам.
Още веднъж, благодаря Ви.
П.С. Ако искате да ме питате за още нещо конкретно по делото, моля заповядайте. Получавам имейли за постовете по тази тема, а мисля че ще се отбивам във форума и за по-нататък. Така че не съм се появил да получа помощ и да изчезна после
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
korry написа:мен ми се стори че ми симпатизира и приказва против мен, колкото да отбие номера, че се явява защитник на ответната страна
Разбира се, че ще Ви симпатизира, на полицаите им е писнало да се занимават с ПАМ-овете на ЧСИ
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
ако е така, чудя се как да използвам делото си като средство за започване на законодателна инициатива - текста касаещ пам-овете за договорни задължения да бъде видоизменен в смисъл, че се налагат такива само за задължения към държавата ни.
излиза че законодателната власт задължава изпълнителната(мвр) да прави незаконни(според европейското право, най малко) неща и мвр сега ще го отнася.
може би ако кажа на омбудсмана като засегнат гражданин?
има ли начин самото мвр да подаде предложение да се измени закона, защото съм сигурен че при евентуално уважаване на жалбата ми се постига прецедент след който току виж заваляли обжалвания за наложени ПАМ поради неплатени кредити? и мвр вместо да работи да хваща престъпници ще си разменя хартийки с административното съдилище и ще си губи времето на юрисконсултите. (те последните направо трябва да се откажат да идват на заседанията ако са на заплата а не на хонорар хаха)
излиза че законодателната власт задължава изпълнителната(мвр) да прави незаконни(според европейското право, най малко) неща и мвр сега ще го отнася.
може би ако кажа на омбудсмана като засегнат гражданин?
има ли начин самото мвр да подаде предложение да се измени закона, защото съм сигурен че при евентуално уважаване на жалбата ми се постига прецедент след който току виж заваляли обжалвания за наложени ПАМ поради неплатени кредити? и мвр вместо да работи да хваща престъпници ще си разменя хартийки с административното съдилище и ще си губи времето на юрисконсултите. (те последните направо трябва да се откажат да идват на заседанията ако са на заплата а не на хонорар хаха)
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Ами те сега тъкмо замислят нови промени в закона, че току-що приетите им се сториха несъвършени някакси...не ги знам точно какви планират.
А за омбудсмана-забрави. Гиньо Ганев не се занимава с такива работи.
А за омбудсмана-забрави. Гиньо Ганев не се занимава с такива работи.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
ето стенограма от 01 окт 2009 когато на второ четене са приети измененията в стария вече ЗБДС (нов ЗБЛД)
http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng ... how&id=614
вижда се че е имало дискусия относно чл.75 т.4 от сегашния ЗБЛД - този член касае ПАМ-овете за издръжка на дете. Първоначалния проект (първо четене на 11 сеп 2009 ) е бил тази точка да отпадне, във връзка с предписанията на европейското законодателство да се премахнат ПАМ-ове свързани с икономически ограничения.
Не е обсъждано въобще наличието на ПАМ-ове за неизпълнявани договорни издължения и на никой не му е хрумнало да ги различи от задълженията към държавата
съгласно FAQ как се подава жалба http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=4#l3
бих могъл и да подам жалба до НС за да се промени закона и да се укаже изрично ПАМ-ове да се налагат САМО на лица дължащи пари на държавата(много ясно!) ИЛИ за издръжка на дете. (само дето и това с децата май нещо....) възможността ПАМ-ове да се налагат заради задължения между физически и юридически лица да отпадне.
Има и онлайн линк за подаване на предложения: http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=3
http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng ... how&id=614
вижда се че е имало дискусия относно чл.75 т.4 от сегашния ЗБЛД - този член касае ПАМ-овете за издръжка на дете. Първоначалния проект (първо четене на 11 сеп 2009 ) е бил тази точка да отпадне, във връзка с предписанията на европейското законодателство да се премахнат ПАМ-ове свързани с икономически ограничения.
Не е обсъждано въобще наличието на ПАМ-ове за неизпълнявани договорни издължения и на никой не му е хрумнало да ги различи от задълженията към държавата
съгласно FAQ как се подава жалба http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=4#l3
бих могъл и да подам жалба до НС за да се промени закона и да се укаже изрично ПАМ-ове да се налагат САМО на лица дължащи пари на държавата(много ясно!) ИЛИ за издръжка на дете. (само дето и това с децата май нещо....) възможността ПАМ-ове да се налагат заради задължения между физически и юридически лица да отпадне.
Има и онлайн линк за подаване на предложения: http://www.parliament.bg/?page=feed&lng=bg&fid=3
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
по-горе hidden посочи че Европейската комисия би могла да упражни контрол и влияние : ето контактна инф за нея - http://ec.europa.eu/bulgaria/about_repr ... dex_bg.htm
(ако се чудите защо ги поствам тези неща - правя си записки във форума, относно действията ми, когато жалбата ми бъде отхвърлена от Админ съд - Ямбол. Паралелно с обжалването до ВАС, ще занимая и НС, и Европейската комисия с моя случай. Тъкмо да се занимавам с разни интересни работи, като толкоз много искат да стоя тука хахаха)
(ако се чудите защо ги поствам тези неща - правя си записки във форума, относно действията ми, когато жалбата ми бъде отхвърлена от Админ съд - Ямбол. Паралелно с обжалването до ВАС, ще занимая и НС, и Европейската комисия с моя случай. Тъкмо да се занимавам с разни интересни работи, като толкоз много искат да стоя тука хахаха)
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Отдел "Кореспонденция с граждани" към Европейския парламент носи отговорността да предоставя на гражданите исканата от тях информация за дейността на парламента и на Европейския съюз на всички 23 официални езика на общността.
Чрез електронна пощенска кутия всеки може да задава въпроси, да иска сведения и да представя предложения на Европейския парламент.
Всички зададени въпроси трябва да са свързани с областите на дейност на Европейския съюз.
http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski ... vaniia_na/
http://www.europarl.europa.eu/coucit/47 ... toy_bg.pdf
- lexter
- Потребител
- Мнения: 318
- Регистриран на: 17 Мар 2008, 20:25
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Никъде не си написал че ще си платиш дълга към банката ОББ, ще се прекрати изп.дело и така ще отпадне нуждата от тази административна мярка. Това е начина, а не да обясняваш какви ли не щуротии.
- p_dyan
- Потребител
- Мнения: 484
- Регистриран на: 09 Мар 2008, 23:37
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Напротив - написал съм го.
Чети внимателно текста на жалбата.
Чети внимателно текста на жалбата.
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Темата много ми хареса! Участието на неколцина също!
Не се намесих до сега, за да не наскачат срещу мен видимо толерираните от админите местни спамъри, които не казват никога нищо по същество, за да не я опорочат с обидите си, а и нямам какво да кажа по същество - не го разбирам това... Но делото е минало и за това ще си позволя да кажа две три думи.
Много интересен казус, особено в контекста на европейското ни членство и елементарната логика, която, разбира се, не важи за нашата правна система. Вероятно ще претърсвам ЯАС за резултата, но не пречи korry, да го съобщите тук - по сигурно е че ще го научим. Иначе не съм съгласен, че е безсмислено да се предприемат действия пред омбудсмана (там работят много грамотни момчета и момичета, това не е само Г.Ганев!). Резултата вероятно ще е нулев, но така се прави гражданско общество! Със "щах, ама ми мина мерака" не става... Трябва постоянство! Все пак за добро или за зло, вече сме граждани на Европа! Лично аз така се представям в нета: Пловдив, България, ЕС!
Поздравявам ви за смелостта да се изправите сам със собствения си акъл срещу държавно-банкерската ни плутокрация (не казвам, че дълговете не трябва да се плащат, но що пари отмъкнаха от вложителите си!). Поздравявам ви за това, че въпреки бедността си, сте заявил своите права на висок глас и пред съда. Така се прави ПРАВОВА ДЪРЖАВА! Въпреки, че у нас се опитват да създадат правосъдие само за богатите, все пак по Конституция не е така. И ние бедните имам право на него!
Ще очаквам резултата от трудната ви битка!
Не се намесих до сега, за да не наскачат срещу мен видимо толерираните от админите местни спамъри, които не казват никога нищо по същество, за да не я опорочат с обидите си, а и нямам какво да кажа по същество - не го разбирам това... Но делото е минало и за това ще си позволя да кажа две три думи.
Много интересен казус, особено в контекста на европейското ни членство и елементарната логика, която, разбира се, не важи за нашата правна система. Вероятно ще претърсвам ЯАС за резултата, но не пречи korry, да го съобщите тук - по сигурно е че ще го научим. Иначе не съм съгласен, че е безсмислено да се предприемат действия пред омбудсмана (там работят много грамотни момчета и момичета, това не е само Г.Ганев!). Резултата вероятно ще е нулев, но така се прави гражданско общество! Със "щах, ама ми мина мерака" не става... Трябва постоянство! Все пак за добро или за зло, вече сме граждани на Европа! Лично аз така се представям в нета: Пловдив, България, ЕС!
Поздравявам ви за смелостта да се изправите сам със собствения си акъл срещу държавно-банкерската ни плутокрация (не казвам, че дълговете не трябва да се плащат, но що пари отмъкнаха от вложителите си!). Поздравявам ви за това, че въпреки бедността си, сте заявил своите права на висок глас и пред съда. Така се прави ПРАВОВА ДЪРЖАВА! Въпреки, че у нас се опитват да създадат правосъдие само за богатите, все пак по Конституция не е така. И ние бедните имам право на него!
Ще очаквам резултата от трудната ви битка!
- plamen_penev
- Активен потребител
- Мнения: 1388
- Регистриран на: 13 Май 2007, 17:01
- Местоположение: Пловдив
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
http://sportni.bg/index.phtml?tid=40&oid=2535430
Пенев със забрана да напуска страната
Наставникът на ЦСКА Любослав Пенев получи забрана от бургаската полицията да напуска страната, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.
В петък в Административния съд в Бургас е образувано дело №1617/2009 г. по повод жалба на Любослав Пенев против заповед на Директора на ОД на МВР-Бургас, с която му е наложена принудителна административна мярка за забрана за напускане на страната.
В жалбата се иска спиране изпълнението на заповедта на Директора на ОД на МВР като незаконосъобразен акт, както и нейната отмяна. Преди няколко дни частен съдебен изпълнител е наложи запор над имуществото на Пенев, заради неизплатени кредити.
Запорираното имущество на треньора на "армейците" е на стойност 2.3 млн лева. Любослав Пенев притежава фирма, регистрирана като 'Любослав Пенев ООД", която е регистрирана като еднолична собственост на треньора на ЦСКА през 1999 година, но по-късно съдружници му стават бившия собственик на ЦСКА Васил Божков, както и Стойне Манолов.
"Няма абсолютно никакъв проблем", заяви по неприятния повод Любослав Пенев на пресконференцията след мача на ЦСКА с Локомотив Сф в събота, завършил 2:2.
Това е просто форум. Приемете горенаписаното като лично мнение, което не обвързва никого.
-
hidden - Активен потребител
- Мнения: 1238
- Регистриран на: 02 Юли 2009, 23:08
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
мерси на hidden
сега е късно и съм неадекватен, но утре ще видя дали мога да намеря инфо за делото.
Не знам колко са му дълговете на Любослав Пенев, ама има солидно имущество запорирано и може би е достатъчно като обезпечение, а дори и да не е - пак не трябва да му се налага ПАМ - кредиторите му могат да го гонят по целия свят така или иначе. Аз бих го гонил ако е за 1-2 милиона. (и щях да се ядосвам на акъла си да му ги дам)
сега е късно и съм неадекватен, но утре ще видя дали мога да намеря инфо за делото.
Не знам колко са му дълговете на Любослав Пенев, ама има солидно имущество запорирано и може би е достатъчно като обезпечение, а дори и да не е - пак не трябва да му се налага ПАМ - кредиторите му могат да го гонят по целия свят така или иначе. Аз бих го гонил ако е за 1-2 милиона. (и щях да се ядосвам на акъла си да му ги дам)
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Няма достъпна конкретна информация от страницата на бургаския административен съд за това дело. Има го в линка новини.
На hidden припомням че моето дело е адм дело 220/2009 по описа на Административен съд Ямбол и чака решение на 9ти дек. (силно се надявам на страницата на ЯАС да се появи решението още преди това)
За самото дело бях подготвил своеобразно "допълнение към жалбата си" от което да чета на заседанието (подготвено благодарение на hidden) и което дадох на съдията и юрисконсулта на МВР.
Ще публикувам "допълнението". В него има много плява, касаеща моя конкретен случай. Но ще маркирам по-важните според мен общи неща за да се открояват.
На hidden припомням че моето дело е адм дело 220/2009 по описа на Административен съд Ямбол и чака решение на 9ти дек. (силно се надявам на страницата на ЯАС да се появи решението още преди това)
За самото дело бях подготвил своеобразно "допълнение към жалбата си" от което да чета на заседанието (подготвено благодарение на hidden) и което дадох на съдията и юрисконсулта на МВР.
Ще публикувам "допълнението". В него има много плява, касаеща моя конкретен случай. Но ще маркирам по-важните според мен общи неща за да се открояват.
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Re: Моля спешно коментари за ПАМ обжалвана чрез чл.6
Допълнение
към Жалба 1036/05.10.2009 въз основа, на която е образувано Административно дело 220/2009
Уважаеми съдии,
Както е посочено на интернет страницата на Вашия съд: Административното правосъдие служи за защита на гражданите срещу незаконосъобразните действия на държавата.
Административния акт, който оспорвам по безспорен начин е репресивен и нарушава мои законови права и интереси. Моля, забележете, че аз не обжалвам реда, по който е издадена ПАМ и не оспорвам наличието на предпоставките в чл.75 т.6 на новоприетия на 16 окт 2009 ЗБЛД, с който се изменя стария ЗБДС. Това, което желая да поставя на съдебна преценка е съразмерността на целите на наложената ми ПАМ спрямо нарушаването на мои законови права и интереси. Считам, че е нарушен чл.6ти на АПК. Освен това съм убеден, че ако бях в България и имах възможността навреме да представя пред органите на МВР доводите, които представям пред Вас, то според тогавашния ЗБДС, понеже МВР щеше да действа при оперативна самостоятелност, нямаше да ми бъде наложена ПАМ. Аз съм сигурен, че ответната страна ще се позове на наличието на предпоставките в чл.75, т.6 на новия ЗБЛД – но аз така или иначе не ги оспорвам! Моля обърнете внимание, дали ответната страна ще предостави достатъчно доказателства, оборващи това, което аз твърдя, а именно че наложената ми ПАМ противоречи на чл.6 от АПК, въз основа на който би следвало да бъде отменена.
Пак поради липса на време за реакция от получаването на моята призовка със съдебното определение (което може би знаете че получих чак на 5ти ноември в деловодството на АС Ямбол, въпреки че е изпратено на Районен съд Елхово още на 15окт) не съм в състояние да предоставя легализиран превод на английските документи, които съм приложил към жалбата си. За да бъда честен, дори и да имах време, липсата на достатъчно финансови средства у мен и близките ми щяха да възпрепятствят осигуряването на тези преводи, за което ще предоставя документи относно финансовия и социалния статус на родителите ми и брат ми. Но разчитам, че при преценката си, съда няма да изпитва съмнение, че аз познавам и ще използвам здравно- осигурителната система на Кралство Великобритания по отношение на моите заболявания. Освен това, въпреки че аз не оспорвам наличието на договорни отношения с ОББ, които не спазвам, държа да отбележа, че влошаването на здравословното ми състояние заради наличието на споменатите заболявания, за мен се явява непреодолима сила, пречеща ми да се ползвам от правото ми на труд респ. на възможността да покрия задълженията в момента. По отношение на прекъсването на плащанията ми след заминаването ми за Англия - те са свързани с изключително нередовните и ниски доходи, които имах тогава, въпреки че заминаването ми за Англия целеше подобряване на финансовото ми състояние веднага след като изгубих работата и доходите си в България.
Твърде дълго време мина откакто отрих заболяването си през 2000 година, тоест преди 10 години. Опитах да получа адекватно лечение след като казах на военната комисия за него и бях изпратен във ВМА. За мое огромно разочарование във ВМА ми направиха биопсия и ми казаха, че за да продължа по-нататък трябва да заплатя 200 лв (по онова време) на лаборатория Кандиларов за да ми се направят изследвания за генотипизиране. Въпросната сума нито аз, нито близките ми имаха тогава. Понеже се чувствах добре аз започнах да работя и след 10 години от които 1 в Англия аз вече съм подал всички необходими изследвания и документи в НЗОК, за да бъда включен в списъка на чакащите за лечение. Към края на престоя ми в Англия здравословното ми състояние започна да се влошава прогресивно и имах дълги периоди с ежедневни стомашни болки и тежест в черния дроб. Всичко това ме накара да реша, че е дошло време да престаня да се трудя и да се преборя да получа най-сетне адекватно лечение като в същото време да имам и достатъчно финансови средства да се издържам по време на провеждането му и послеващото възстановяване.
В добавка на моите аргументи в жалбата ми, желая да посоча, че разчитам в преценката си съда да се съобрази с подписания от българската държава Лисабонски договор. Чл.62, точка Д гласи: „...Съюза развива политика, която има за цел отсъствие на всякакъв контрол на лицата без оглед на тяхното гражданство при преминаване на вътрешните граници“. Освен това съгласно чл.65 „...Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебни решения“. Именно затова аз съм посочил делото на Янка Ринер срещу България като пример от съдебната практика. Освен това дело бих искал да се позова и на запитване C-33/07 от Румъния, по което има съдебно решение от 10 юли 2008 на Европейския Съд. Там е посочено че: "...правото на свободно движение включва както правото на гражданите на Европейския съюз да влизат в държава-членка, различна от тази, от която произхождат, така и правото да напускат последната. Всъщност основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата-членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава-членка." За мен е много важно съда да прецени дали е нарушен чл.27 на директива 38/2004 който гласи: "...държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели."
Безпорно наложената ми ПАМ е постановена за постигане на икономичеси цели. Обяснил съм в жалбата си, че ОББ имат достатъчно правни възможности за изпълнителни действия по договора, който не изпълнявам. Също така съм сигурен, че ОББ има същите възможност за изпълнителни действия на територията на която и да е държава-членка на ЕС, а и не само. Отговорността по правилното управление и инвестиране на средствата на многобройните вложители на една банка, би следвало да е нейна отговорност. Не бива тази отговорност да се прехвърля по подразбиране към кредитополучателите й, изпаднали в несъстоятелност. Казвайки това, нямам предвид, че банката не трябва да търси начини да си върне кредита. Обяснявам, че предприетите от нея действия трябва да са законни и да не се допуска отнемане на основните човешки права на гражданите на ЕС - правото им на Свобода, в частност на свободно движение и правото им на живот, което е свързано с правото да се търси адекватно и навременно лечение.
Благодаря за отделеното време и внимание.
Разчитам на справедливата ви и законосъобразена с практиките на Европейския съд преценка, (както би следвало съгласно горецитирания чл. 65 от Лисабонския договор), за да уважите жалбата ми и да отмените заповедта на ОД на МВР с която ми е наложена ПАМ.
Подпис:
/Аз/
към Жалба 1036/05.10.2009 въз основа, на която е образувано Административно дело 220/2009
Уважаеми съдии,
Както е посочено на интернет страницата на Вашия съд: Административното правосъдие служи за защита на гражданите срещу незаконосъобразните действия на държавата.
Административния акт, който оспорвам по безспорен начин е репресивен и нарушава мои законови права и интереси. Моля, забележете, че аз не обжалвам реда, по който е издадена ПАМ и не оспорвам наличието на предпоставките в чл.75 т.6 на новоприетия на 16 окт 2009 ЗБЛД, с който се изменя стария ЗБДС. Това, което желая да поставя на съдебна преценка е съразмерността на целите на наложената ми ПАМ спрямо нарушаването на мои законови права и интереси. Считам, че е нарушен чл.6ти на АПК. Освен това съм убеден, че ако бях в България и имах възможността навреме да представя пред органите на МВР доводите, които представям пред Вас, то според тогавашния ЗБДС, понеже МВР щеше да действа при оперативна самостоятелност, нямаше да ми бъде наложена ПАМ. Аз съм сигурен, че ответната страна ще се позове на наличието на предпоставките в чл.75, т.6 на новия ЗБЛД – но аз така или иначе не ги оспорвам! Моля обърнете внимание, дали ответната страна ще предостави достатъчно доказателства, оборващи това, което аз твърдя, а именно че наложената ми ПАМ противоречи на чл.6 от АПК, въз основа на който би следвало да бъде отменена.
Пак поради липса на време за реакция от получаването на моята призовка със съдебното определение (което може би знаете че получих чак на 5ти ноември в деловодството на АС Ямбол, въпреки че е изпратено на Районен съд Елхово още на 15окт) не съм в състояние да предоставя легализиран превод на английските документи, които съм приложил към жалбата си. За да бъда честен, дори и да имах време, липсата на достатъчно финансови средства у мен и близките ми щяха да възпрепятствят осигуряването на тези преводи, за което ще предоставя документи относно финансовия и социалния статус на родителите ми и брат ми. Но разчитам, че при преценката си, съда няма да изпитва съмнение, че аз познавам и ще използвам здравно- осигурителната система на Кралство Великобритания по отношение на моите заболявания. Освен това, въпреки че аз не оспорвам наличието на договорни отношения с ОББ, които не спазвам, държа да отбележа, че влошаването на здравословното ми състояние заради наличието на споменатите заболявания, за мен се явява непреодолима сила, пречеща ми да се ползвам от правото ми на труд респ. на възможността да покрия задълженията в момента. По отношение на прекъсването на плащанията ми след заминаването ми за Англия - те са свързани с изключително нередовните и ниски доходи, които имах тогава, въпреки че заминаването ми за Англия целеше подобряване на финансовото ми състояние веднага след като изгубих работата и доходите си в България.
Твърде дълго време мина откакто отрих заболяването си през 2000 година, тоест преди 10 години. Опитах да получа адекватно лечение след като казах на военната комисия за него и бях изпратен във ВМА. За мое огромно разочарование във ВМА ми направиха биопсия и ми казаха, че за да продължа по-нататък трябва да заплатя 200 лв (по онова време) на лаборатория Кандиларов за да ми се направят изследвания за генотипизиране. Въпросната сума нито аз, нито близките ми имаха тогава. Понеже се чувствах добре аз започнах да работя и след 10 години от които 1 в Англия аз вече съм подал всички необходими изследвания и документи в НЗОК, за да бъда включен в списъка на чакащите за лечение. Към края на престоя ми в Англия здравословното ми състояние започна да се влошава прогресивно и имах дълги периоди с ежедневни стомашни болки и тежест в черния дроб. Всичко това ме накара да реша, че е дошло време да престаня да се трудя и да се преборя да получа най-сетне адекватно лечение като в същото време да имам и достатъчно финансови средства да се издържам по време на провеждането му и послеващото възстановяване.
В добавка на моите аргументи в жалбата ми, желая да посоча, че разчитам в преценката си съда да се съобрази с подписания от българската държава Лисабонски договор. Чл.62, точка Д гласи: „...Съюза развива политика, която има за цел отсъствие на всякакъв контрол на лицата без оглед на тяхното гражданство при преминаване на вътрешните граници“. Освен това съгласно чл.65 „...Съюзът развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебни решения“. Именно затова аз съм посочил делото на Янка Ринер срещу България като пример от съдебната практика. Освен това дело бих искал да се позова и на запитване C-33/07 от Румъния, по което има съдебно решение от 10 юли 2008 на Европейския Съд. Там е посочено че: "...правото на свободно движение включва както правото на гражданите на Европейския съюз да влизат в държава-членка, различна от тази, от която произхождат, така и правото да напускат последната. Всъщност основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, щяха да бъдат лишени от съдържание, ако държавата-членка на произход можеше без валидно основание да забранява на собствените си граждани да напускат нейната територия, за да влязат на територията на друга държава-членка." За мен е много важно съда да прецени дали е нарушен чл.27 на директива 38/2004 който гласи: "...държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Забранява се позоваването на такива съображения за икономически цели."
Безпорно наложената ми ПАМ е постановена за постигане на икономичеси цели. Обяснил съм в жалбата си, че ОББ имат достатъчно правни възможности за изпълнителни действия по договора, който не изпълнявам. Също така съм сигурен, че ОББ има същите възможност за изпълнителни действия на територията на която и да е държава-членка на ЕС, а и не само. Отговорността по правилното управление и инвестиране на средствата на многобройните вложители на една банка, би следвало да е нейна отговорност. Не бива тази отговорност да се прехвърля по подразбиране към кредитополучателите й, изпаднали в несъстоятелност. Казвайки това, нямам предвид, че банката не трябва да търси начини да си върне кредита. Обяснявам, че предприетите от нея действия трябва да са законни и да не се допуска отнемане на основните човешки права на гражданите на ЕС - правото им на Свобода, в частност на свободно движение и правото им на живот, което е свързано с правото да се търси адекватно и навременно лечение.
Благодаря за отделеното време и внимание.
Разчитам на справедливата ви и законосъобразена с практиките на Европейския съд преценка, (както би следвало съгласно горецитирания чл. 65 от Лисабонския договор), за да уважите жалбата ми и да отмените заповедта на ОД на МВР с която ми е наложена ПАМ.
Подпис:
/Аз/
- korry
- Потребител
- Мнения: 168
- Регистриран на: 07 Ное 2009, 10:39
Назад към Административно право
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта