изключване на съдружник

[mutsa]

Регистрирано е ООД с двама съдружници, всеки от които участва с по 1/2 в капитала на дружеството. Единият съдружник се оказва абсолютно безполезен , освен това спира да ходи на работа и с две думи се дезинтересира от общия бизнес. Междувременно започва работа в друго дружество . Предлага му се въпросът да се уреди по най - безболезнения начин - с продажба на дружествен дял и напускане на ООД -то. За тази си "Услуга" обаче, човекът иска пари.
Въпросът е мога ли да го изключа от ООД -то. Въпросът с квалифицираното мнозинство се решава противоречиво в практиката и теорията. Съдът ще регистрира ли промяната по ф.дело или се оказвам с вързани ръце?

[гала]

Колега ,няма как да го изключите , трябва някои или да изкупи дяловете му или вие да преобразувате дружеството в ЕООД .

[mutsa]

Да, разбира се, че ще се преобразува от ООД в ЕООД, но това ще е последица от напускането/изключването/ на съдружника. А освободените от последния дялове ще се поемат от оставащия. Въпроса с кворума остава. Още мнения?

[mutsa]

Никой ли няма мнение по въпроса? Алоо ..

[гала]

Koлега,аз бих направила следното :
- Предложете му да изкупите даловете ми , както са ви резпределени по Дружествения договор / погледнете чл. 129 от ТЗ / , ако не сте увеличавали капитала повече от 5 000 лв. / значи обикновено са разопределени общо 50 дяла с номинал по 100 лв. / Вие можете да му предложите да закупите на много по - малка цена . Естествено трябва да го склоните да подпише договора пред Нотариус .
- Подготвяте документите за пред съда за вписване на промени в Търговския регистър / Заявление , Договора за продажба на дяловете , Решение на Общото събрание подписано и от двама ви /
-В заявлението до Съда пишете : '' моля съда да впише промените в Търг. регистър за освобождаване на ............ съдружник и вписване на преобразуването на ООД в ЕООД .

Ако не съм била ясна с нещо , пиши пак .

[V I V]

Vij tova :
НОВИТЕ МОМЕНТИ ПРИ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЪДРУЖНИЦИ ОТ ООД

1. С последните изменения и допълнения в Търговския закон1 (ТЗ) бяха внесени съществени промени в режима на изключване на съдружници от ООД. Предмет на ревизия в разглежданата материя бяха текстовете на чл. 126, ал. 1 и 3 и на чл. 134, ал. 2 и чл. 137, ал. 3 ТЗ.
По общия си замисъл промените целят усъвършенстването на правната уредба на изключването на съдружници, която ­ след предходните изменения и допълнения на чл. 126 ТЗ2 ­ не бе достатъчно ясна и породи затруднения както в корпоративната, така и в съдебната практика. Паралелно с това ревизията на чл. 134, ал. 2 ТЗ може да се разглежда и като законодателен отговор на трайните съмнения на юриспруденцията, а и на правната теория, относно имуществените последици от изключването на съдружници поради неизпълнение на задължението за допълнителна парична вноска.
2. Какви бяха проблемите, които завари последното изменение и допълнение на ТЗ в материята на изключването на съдружници от ООД и които до голяма степен провокираха намесата на законодателя.
На първо място с измененията на ТЗ от 2000 г. бе създадено сериозно противоречие между ал. 1 и 3 на чл. 126 ТЗ.
От една страна, процедурата за изключване на съдружник поради неизпълнение на задължението за вноска в капитала бе уредена в чл. 126, ал. 1 ТЗ. Според старата редакция на този текст даването на допълнителен срок за изпълнение от страна на общото събрание бе само опция, вариант за процедиране, който върховният орган на ООД можеше да избере, ако желае. По аргумент от противното от чл. 126, ал. 1, изр. второ ТЗ обаче общото събрание можеше да вземе решение за изключване и без да даде допълнителен срок.
От друга страна, със създадената през 2000 г. нова т. 4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ хипотезата на неизпълнение на задължението за вноска в капитала бе включена и в приложното поле на чл. 126, ал. 3 ТЗ, която императивно предвижда като предпоставка за изключването отправянето на писмено предупреждение до неизправния съдружник, а следователно ­ и даването на допълнителен срок за изпълнение.
Така описаната колизия между ал. 1 и 3 на чл. 126 ТЗ не намери разрешение, поне в обнародваната практика на ВКС. Като възможен тълкувателен изход в юридическите среди се наложи разбирането, че с промяната в чл. 126, ал. 3 ТЗ (чрез създаване на нова точка 4) второто изречение на ал. 1 на същия член следва да се счита за мълчаливо изменено, поради което общото събрание на ООД би могло да изключи съдружник поради невнасяне на вноска в капитала само след отправянето на писмено предупреждение и даването на съответен допълнителен срок за изпълнение.
Като следващ сериозен както за съдебната практика, така и за правната доктрина, проблем ЗИДТЗ завари трайните съмнения относно имуществените последици при изключване на съдружник поради неизпълнение на задължение за допълнителна парична вноска. В старата си редакция чл. 134, ал. 2 ТЗ категорично приравняваше тези последици на последиците при изключване по чл. 126, ал. 1 ТЗ. Тоест при изключване поради невнасяне на допълнителна парична вноска неизправният съдружник губеше правото да получи равностойността на дружествения си дял. Това радикално разрешение на закона даде основание за сериозни критики в теорията с аргумента, че не е справедливо съдружник, който е изпълнил основното си задължение за вноска в капитала, да бъде лишаван от правото да получи равностойността на дружествения си дял3. Заслужава да се отбележи, че въпреки ясната редакция на досегашния текст на чл. 134, ал. 2 ТЗ съдебната практика също бе изкушавана да “коригира” закона, като разграничи имуществените последици при двете хипотези на изключване ­ поради неизпълнението на задължението за вноска в капитала и поради невнасяне на допълнителна парична вноска. В този смисъл е Решение № 1584 от 17.11.2000 г. по гражд. д. № 927/2000 г. на ВКС, V г. о.
3. С последните промени в ТЗ посочените по-горе проблеми намериха еднозначно и цялостно разрешение.
3.1. На първо място бе изменен текстът на чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ, като вместо некоректното препращане към чл. 121 ТЗ (уреждащ последиците от неизпълнението на задължението за вноска в капитала) като основание за изключване бе предвидено невнасянето на допълнителна парична вноска (ако съдружникът не е упражнил правото си на напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ). По този начин бе отстранена колизията между ал. 1 и 3 на чл. 126 ТЗ, като хипотезите на изключване поради неизпълнението на задължението за вноска в капитала останаха в приложното поле единствено на първите две алинеи на чл. 126 ТЗ.
Паралелно с разглежданата промяна бе основно ревизирана и разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ТЗ. Какви са съществените нови моменти според новата редакция на този легален текст?
На първо място, вече не може да има съмнение, че изключването на съдружник поради невнасяне на дела в капитала може да настъпи само след даването на допълнителен срок за изпълнение от страна на общото събрание, който не може да бъде по-кратък от един месец. Директното изключване (без даване на допълнителен срок за изпълнение) би противоречало на закона и би дало основание за атакуване на решението на общото събрание с иск по чл. 74 ТЗ.
На следващо място, бе внесена съществена промяна в съдържанието на фактическия състав, водещ до изключване. По досегашната уредба изключването настъпваше по силата на решение на общото събрание. След ревизията на чл. 126, ал. 1 ТЗ изключването настъпва ex lege (по право), в случай че неизправният съдружник не изпълни задължението си в допълнително дадения му от общото събрание срок.
Оттук следва и втори съществен момент. Щом изключването настъпва по силата на закона, необходимият предмет на решението на общото събрание вече не изисква формирането на воля за изключване, а единствено за даването на допълнителен срок за изпълнение с посочване на основанието и размера на задължението на съдружника. С други думи, достатъчно, за да бъде формиран първият (волевият) елемент от фактическия състав на изключването, би било решение на общото събрание в следния смисъл: “Дава на съдружника Х допълнителен едномесечен срок за изпълнение на задължението му за вноска в капитала в размер на 2000 лв.” Решението на общото събрание не е задължително да съдържа дори предупреждение за изключването, тъй като според изр. трето на чл. 126, ал. 1 ТЗ то е елемент от задълженията на друг орган на ООД ­ управителя.
С разглеждания основен аспект на промяната в чл. 126, ал. 1 ТЗ ­ настъпването на изключването ex lege, а не като пряка последица от решението на общото събрание ­ е свързано и изр. второ на чл. 126, ал. 1 ТЗ в новата му редакция. Според него допълнителният срок се определя с мнозинство повече от половината от капитала.
На пръв поглед този текст влиза в колизия с чл. 137, ал. 3, изр. първо ТЗ, според което решенията за изключване на съдружници се вземат с мнозинство повече от три четвърти от капитала. Схванем ли обаче правилно смисъла на промяната в чл. 126, ал. 1 ТЗ, ще видим, че колизия няма, тъй като решението на общото събрание по този текст не е решение за изключване, а за даване на допълнителен срок за изпълнение ­ правомощие, за чието упражняване би било достатъчно и обикновено мнозинство от капитала съгласно чл. 137, ал. 3, изр. трето ТЗ. Въпреки привидната тавтология обаче експлицитният подход, възприет в изр. второ на чл. 126, ал. 1 ТЗ, заслужава подкрепа, тъй като ни насочва ясно към особения предмет на решението на общото събрание и ни предпазва от заблудата, че това е решение за изключване на съдружник. Не на последно място, подобно разрешение е оправдано и правнополитически, тъй като задължението за вноска в капитала е от жизнено значение за ООД и не е оправдано за изключването да се изисква високото мнозинство от повече от 3/4 от капитала.
В пряка връзка с направения по-горе извод следва да се отбележи, че предметът на решението на общото събрание по чл. 126, ал. 1 ТЗ (даване на допълнителен срок за изпълнение, а не пряко формиране на воля за изключване) не дава основание да се приеме, че неизправният съдружник ще има право да гласува при вземането на решението за даване на допълнителен срок. В тази хипотеза на общо основание ще намери приложение правилото на чл. 137, ал. 3, изр. второ ТЗ. Този извод се налага както поради несъмненото наличие на конфликт на интереси между ООД и неизправния съдружник, така и поради факта, че с решението по чл. 126, ал. 1 ТЗ на практика се инициира процедура по изключване на съдружник, макар самото изключване да настъпва по силата на закона.
Третият аспект на промените в чл. 126, ал. 1 ТЗ касае завършващия елемент от фактическия състав на изключването и е свързан с определени задължения на управителя на ООД. Изречение трето на чл. 126, ал. 1 ТЗ задължава управителя да уведоми писмено съдружника за допълнителния срок и да го предупреди за изключването. Макар това да не е казано изрично в закона, едва ли може да има съмнение, че управителят е длъжен да уведоми неизправния съдружник не просто за продължителността на определен допълнителен срок за изпълнение, а за допълнителния срок, даден му с решение на общото събрание на съдружниците, взето в рамките на стартирана процедура по изключване. С други думи, законосъобразното изключване налага съдружникът да бъде уведомен, че общото събрание е взело решение, с което му се дава допълнителен срок за изпълнение.
Второто задължение на управителя е да предупреди неизправния съдружник за последиците от неизпълнението в рамките на допълнително дадения му срок, като го информира, че при подобно неизпълнение той ще се “смята за изключен” от ООД.
3.2. Вторият съществен аспект на промените в режима на изключване на съдружници от ООД се формира от измененията в чл. 134, ал. 2 и чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ. С отпадането на старата редакция на чл. 134, ал. 2 ТЗ вече не може да има съмнение, че изключването на съдружник поради невнасяне на допълнителна парична вноска няма за последица лишаването му от правото да получи равностойността на дружествения си дял. Същевременно с промените в чл. 134, ал. 2 и чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ бе ревизирано основанието за изключване на съдружници при невнасяне на допълнителна парична вноска.
Според новия режим общото събрание може да вземе решение за изключване поради невнасяне на допълнителна парична вноска само ако съдружникът не е упражнил правото си на напускане, дадено му с новелата на чл. 134, ал. 2 ТЗ.
Анализът на чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ налага извода, че хипотезите на изключване поради невнасяне на допълнителни парични вноски следва да бъдат разделени на две групи.
В първата група попада изключването на съдружници, които са гласували “ЗА” решението за допълнителни парични вноски. Тази група съдружници могат да бъдат изключени по общия ред на чл. 126, ал. 3 ТЗ, в случай че въпреки отправеното им предупреждение не изпълнят задълженията си за допълнителни парични вноски.
Във втората група съдружници попадат онези, които не са гласували “ЗА” допълнителните парични вноски. Те могат да бъдат изключени само ако не са упражнили правото си на напускане, което новата редакция на чл. 134, ал. 2 ТЗ изрично им дава.
Това право може да бъде упражнено по реда за напускане, предвиден в чл. 125, ал. 2 ТЗ, в едномесечен преклузивен срок. Срокът тече от различни моменти в зависимост от това, дали съдружникът е присъствал, или е бил редовно поканен за общото събрание (от датата на събранието) или не (от датата на уведомлението за решението за допълнителни парични вноски).
Правото на напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ е потестативно и се упражнява с едностранно писмено волеизявление до дружеството. Наред с общата последица от неговото упражняване обаче (прекратяването на членството), реализирането на правото на напускане в разглежданата специална хипотеза води и до погасяване на задължението за допълнителна парична вноска на напускащия съдружник. Макар да остава донякъде скрит, този аспект на чл. 134, ал. 2 и чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ едва ли може да се подлага под съмнение. Именно поради погасяването на задължението за допълнителна парична вноска чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ не допуска съдружникът да бъде изключен ­ защото, макар да продължава да бъде съдружник (тъй като срокът на предизвестието за напускане не е изтекъл), той няма задължение за допълнителна парична вноска. Следователно смисълът на разглежданата промяна е по-дълбок и не се изчерпва с ревизията на основанието за изключване при невнасяне на допълнителна парична вноска4.
В практически план следва да се отбележи още, че за да се избегне изключването поради невнасяне на допълнителна парична вноска, съдружникът, който не е гласувал “ЗА” решението на общото събрание, трябва да упражни не правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ, а както ни казва законът, “правото си на напускане по чл. 134, ал. 2”. Тоест става въпрос за изрично изявление на съдружника, че напуска, защото не е гласувал “ЗА” решението за допълнителни парични вноски и не желае да внася такава.
Поради тази особеност, ако например преди решението на общото събрание за допълнителни парични вноски даден съдружник е отправил предизвестие за напускане, което още не е изтекло, спрямо него може да бъде стартирана процедура по изключване. За да избегне изключването, този съдружник или трябва да отправи ново предизвестие за напускане поради нежеланието да извърши допълнителна парична вноска, или ще трябва да направи такава, въпреки че очаква изтичането на първото отправено предизвестие. С други думи, подобен съдружник ще трябва да избира между по-късното прекратяване на членството (по силата не на първото, а на второто предизвестие) и внасянето на допълнителна парична вноска, въпреки предстоящото прекратяване на членството. В противен случай той може да бъде изключен по арг. от чл. 126, ал. 3, т. 4 ТЗ ­ защото не е упражнил правото си на напускане “по чл. 134, ал. 2”.
Едва ли подобно разрешение изглежда справедливо, при положение че към датата на ОС съдружникът вече е заявил, че желае да напусне и предизвестието вече тече. При изричния текст на чл. 126, ал. 3, т. 4 обаче това тълкуване трудно може да бъде избегнато.
Другият възможен начин на разсъждение е следният: съдружникът да упражни повторно правото си на напускане (вече в специалния контекст на чл. 134, ал. 2 ТЗ), но да се позове на вече изтеклата част от старото предизвестие, като уведоми ООД, че ще счита членството си за прекратено от момента на изтичане на това предизвестие. Дали една подобна теза ще бъде възприета от съдебната практика, е въпрос, който ще намери отговор в бъдеще.
4. Наред с разгледаните изменения в чл. 126 и 134, бе допълнен и текстът на чл. 137, ал. 3, изр. второ ТЗ, като се предвиди, че делът на изключвания съдружник се приспада от капитала при гласуване на решението на общото събрание за изключване. По този начин текстът на закона бе съобразен с житейската логика и утвърдената съдебна практика, като бяха отстранени рисковете от едно твърде буквално тълкуване на досегашната редакция на чл. 137, ал. 3, изр. второ ТЗ, в рамките на което можеше да се поддържа, че макар изключваният съдружник да не гласува, неговият дял се отчита при изчисляването на формираното мнозинство.
5. В заключение може да бъде направен изводът, че с разгледаните изменения в чл. 126 и 134 ТЗ бяха решени редица проблеми в материята на изключването на съдружници и допълнителните парични вноски, които трайно смущаваха правосъзнанието и съдебната практика. Като цяло промените могат да бъдат окачествени като належащи и (за разлика от тези, приети в края на 2000 г.) извършени чрез коректна законодателна техника и относително ясен легален изказ, което несъмнено ще улесни корпоративната и съдебната практика.
Стефан СТЕФАНОВ, ст. ас. в СУ “Св. Климент Охридски”
____________
1 Вж. ЗИДТЗ, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 58 от 27.06.2003 г.
2 Вж. ЗИДТЗ, обнародван в Държавен вестник, бр. 84 от 13.10. 2000 г.
3 Така Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга втора. С., 1994, с. 467-468.
4 В случай че пропуснем този аспект на промяната, правото на напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ се обезсмисля, като се създава една неестествена с оглед същността на ООД ситуация. Общото събрание не може да изключи съдружника, въпреки че той има “задължение” за допълнителна парична вноска. Същевременно това “задължение”, което е неразривно свързано с членственото правоотношение, продължава да съществува, макар съдружникът да е напуснал ООД.

[St.]

Kolega mutsa, shte se optam da otgovoria na vapriosa Vi maksimalno kratko i iasno: Bezsoprno e kakto v praktikata, taka i v TZ (chl. 137, al. 3, izr. 2), che ediniat sadrujnik moje da izkliuchite drugia sadrujnik (tozi, koito se e dezinteresiral ot drujestvnite raboti), stiga da obosnovete nalichieto na predpostavkite po chl. 126, al. 3 ot TZ. Za tazi cel obache triabva da go pokanite pismeno za Obshtoto sabranie (chl. 139 TZ), kato v dnevnia red vkliuchite i tochkata za izkliuchvaneto mu, kakto i da go predupredite pismeno (chl. 126, al. 3 TZ). Triabva da osigurite i nadlejno vrachvane na dvata dokumenta (napr. not pokana). Ima i sadebna praktika po vaprosa. Samo triabva da se chete, an da se pishat gluposti, kato kolegata gala po-gore.