Предимства на съдружниците

[Съдружник]

Всеки от съдружниците притржава 50 % в капитала на дружеството. Но може ли и как да се уговори, че съдружника, който е осъществил конкретна сделка, ще получи напр.70 % от реализирания от съответната сделка приход, а остатъка от 30 % от сделката ще остане за дружеството? Идеята от всяка сделка съдружниците да не получават по 1/2 , а съдружника, който осъществи конктретна сделка да получи по-голям дял от печалбата от съответната сделка.

Благодаря за мнеията.

[лунатик]

Съгласно чл. 133. ТЗ: "Съдружниците не могат да искат дяловете си, докато дружеството съществува. Те имат право само на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено". В този смисъл разпределението на печалбата може и да не е пропорционално на притежаваните дялове.
Във вашия случай вероятно става дума за разпределение на печалбите реализирани от търговските сделки.
Съгласно чл. 137 ал.1 т.3 "Общото събрание (т.е. съдружниците): приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане"
Това означава, че след края на годината, съдружниците могат да разпределят годишната печалба по начин както те решат. А съгласно т. 4 от същия член: "Общото събрание: взема решения за намаляване и увеличаване на капитала". А това означава, че с неразпределената печалба може да се увеличи капитала на дружеството, ако решите това. Разбира се, неразпределената печалба може да остане в дружеството под формата на свободни оборотни средства и без да се увеличава капитала с нея.

[Mилена.П]

Аз също смятам, че няма проблем да приемат такова решение

[Anastassia.Terzieva]

Може още в дружествения договор да се определи как ще се разпределя печалбата, а на общото събрание на края на годината се взема решение дали и каква част от печалбата ще се разпредели по правилата определени в дружествения договор.
Когато са ми възложили регистрацията на ново дружество, когато правим дружествения договор винаги изтъквам колко е важно с него да се уредят предварително всички въпроси, които могат да станат повод за конфликт в бъдеще, защото един формален дружествен договор, съставен колкото да отговаря на минимума изискван от ТЗ оставя много празноти.
Когато те се решават още на учредителното събрание и се запълват в дружествения договор, преди започване на дейността, решенията са принципни и няма конкретни интереси и конкретен конфликт който да влияе на обективната оценка на съдружниците. Ако тези празноти останат и спора възникне по повод конкретни интереси, нещата многократно се усложняват, отношения понякога се се развалят, доверието малко или много се подкопава при всеки такъв спор.
Няма нужда да обяснявам колко това е вредно за общия им бизнес,..

е,.. по този случай учредителното събрание може и да се проточи 4-5 часа, което най-често е в кантората ми и след края на работния ден, но това са рисковете на професията ;-)

[gega]

Наистина това е истинсско професионално отношение! Много съдружници страдат от това, че учредителният договор е изтеглен от нейде и не отразява конкретната специфика и техните интереси! Винаги съм приканвал учредителите да съгласуват всички спорни въпроси във вътрешните отношения на учредяващото се дружество, за да се избегнат крамоли впоследствие и съдебни процеси. Наистина това е правилният подход!

[Anastassia.Terzieva]

:-)))))
Благодаря ти за комплимента Гега,
първо защото мнението ти в този форум определено тежи и второ защото това е един от малкото случаи в този форум изобщо, когато някой не си е спестил положителната оценка за друг колега, напоследък тук колегите главно се оплюват :-((((((((