forum.lex.bg

Здравейте,моля за съвети.Ангажирах фирма за ремонт на баня.Напрвих три авансови плащания,като ми беше издадена фактура за парите с титуляр физическо лице,титулярът на фирмата,само име и фамилия,без да са вписани данните на фирмата.Тъй като работиха 5 дни и после отложиха довършването за след 3 месеца,а работата която свършиха е изключително некачествена,се обърнах към КЗП ,но те ми отказаха разглеждане на молбата поради липса на фирмените данни във фактурата.С две думи,фирмата взе парите,свърши една трета от работата и се покри.Как мога да си потърся правата и възстановяване на взетите суми?Благодаря предварително на всички отзовали се.

Здравейте!
С една дума - „трудно”! С повече думи - „освен трудно, ще е и бавно и неприятно”.
КЗП не Ви е обърнала внимание, защото случая е еднократна сделка, а те наблягат на регулярните - например, търговските обекти.
Но липсата на задължителните атрибути в разходооправдателния документ (фактура) може да заинтересува НАП. Апропо - Вие имате ли писмен договор за ремонта?
Казвате, че ремонта е на междинен етап - може по-късно изпълнителя да си оправи работата. Донякъде и Вие сте виновен. Щом сте видели, че качеството е ниско - защо не възразихте, като „инвеститорски контрол”?
Има много начини да си търсите правата, най-легалния е - наемате си адвокат, подавате иск в Районния съд, плащате таксите и чакате. Следва едно закрито заседание и няколко открити. Ще се изслушват страните, ще се разпитват свидетели, ще се назначават вещи лица, ще се правят експертизи …
Неприятното е, че нещата трябва да останат в този вид - експертиза „преразказ по картинка” трудно и рядко се прави.
И накрая - даже и съда (на една, две или три инстанции) да отсъди във Ваша полза - няма гаранция, че ще може да си вземете парите.

jhoro написа:И накрая - даже и съда (на една, две или три инстанции) да отсъди във Ваша полза - няма гаранция, че ще може да си вземете парите.

То затова при съмнение за платежоспособността на ответника разумният ищец първо си обезпечава иска и после завежда иска.
Затова разумният контрагент първо сключва писмен договор и изисква разписка за платените суми с цел снабдяване с убедителни доказателства при евентуален съдебен спор.
Неща, за които обикновеният неразумен клиент на "Кърти, чисти и извозва" ЕООД нехае...

Калахан - съгласен съм с написаното, но ... това е в по-общ план.
Как „обикновеният неразумен клиент“ (който е и с ниска счетоводна култура) ще „си обезпечи иска“?
Пп. Наскоро, по друг повод, попаднах на един случай... И то между ЮЛ (фирми) със съответните счетоводители, адвокати и прочие.
Една фирма е запорирала активи на друга и ... дотам! В същото време собственика на втората (длъжника) има регистрирани още няколко субекта с подобни имена. И си живее спокойно, работи, и не бърза да плаща!

jaxonthomas - казвате, че „беше издадена фактура за парите с титуляр физическо лице“. Както вчера написах - фактурата е първичен счетоводен документ, с който се документира продажба. Съгласно ЗДДС

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:
1. наименование на документа;
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от ДОПК - когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
6. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
7. име и адрес на получателя по доставката;
8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от ДОПК - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева - основанието за прилагането и, както и основанието за неначисляване на данък;
13. размера на данъка;
14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство - при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.

Понеже става дума за ФЛ, което едва ли има ИН по чл. 94, ал. 2 - ще се впише номера по чл. 84 от ДОПК. Тоест - ЕГН. Но и в двата случая лицето ще е еднозначно идентифицируемо!
Дали фактурата е издадена от Иван Иванов като физическо лице или от същия, в качеството на управител на „Иван Иванов ЕООД“ - съществена разлика няма. Просто във втория случай издател ще е фирмата, а лицето ще се впиша като предал стоката или услугата.

jhoro написа:Как „обикновеният неразумен клиент“ (който е и с ниска счетоводна култура) ще „си обезпечи иска“?

Чрез молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК чрез запор на банковите сметки на бъдещия ответник. Ако от отговорите на банките е видно, че банковите сметки са "без авоари" или "има предходни запори", значи няма смисъл да се води дело за парично вземане. В общия случай.
Кои банкови сметки да се запорират? Тъй като няма публично достъпна информация за това, може да се запорира банковата сметка, която е посочена във фактурата /ако такава е посочена/ или, при липса на данни - да се стреля на тъмно, като се запорират сметките в най-големите банки, с риска бъдещият ищец да има сметки и в малко вероятни банки като „Варенголд Банк АГ“ - клон София, за която 99,99 % от хората нито са чували, нито дори подозират, че оперира на българския банков пазар.

Калахан - всичко е вярно, но …
За бъдещ иск се говори на по-късен етап.
Как си представяш примерен диалог - „Ела, да спретнем една далавера / сделка, ама първо си кажи банковите сметки. Да ги запорирам, че не ми се видиш читав!”

Не, представям си го другояче. Срещат се хората, разбират се кой какво ще прави и кой колко ще плати, подписват си един елементарен договор, изпълнителят извършва работата, възложителят приема работата, изпълнителят издава фактура (като фирма), в която е посочена банковата сметка, и възложителят плаща.
Ако изпълнителят иска авансово плащане - винаги първо трябва да се уреди това в договора. И плащане - само след представяне на читава фактура. Защото фактура, издадена от физическо лице, освен ако не е регистрирано по ЗДДС, винаги е нещо съмнително. Колко физически лица имат оборот от 50 000 лв. за 12 месеца?
Разбира се, за тези неща е необходима известна правна и данъчна култура. Интересното е обаче, че питащият се е усетил, че фактурата не е читава чак следварително, след като е платил, а не е помислил това, когато е плащал.
Тук идва другият момент - всичко се прави "на доверие", заради сините очи на майстора, който е препоръчан, честен и по презумпция с добра душа. Никой не е чувал в нашата страна за проблеми с майстори, никога майсторите не са мамели клиентите си. А да проявиш елементарна предпазливост, означава да обидиш майстора - той да не е измамник?
Толкова пъти съм виждал сценката с работата на доверие към майстори, държавни и кредитни институции, наематели, наемодатели и др., та просто си задавам въпроса - е защо след това няма никакво доверие към адвоката, защо винаги се подхожда с мнителност към него, а с огромно доверие към измамника преди това?
И си отговарям - не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. И аз съм се подлъгвал и ми е за урок. Нека питащият така да го приеме - като поредния житейски урок, при който ще пие една студена чешмяна вода. Дано да си вземе урока и другия път да мисли, преди да плаща.

jaxonthomas написа:Здравейте,моля за съвети.Ангажирах фирма за ремонт на баня.Напрвих три авансови плащания,като ми беше издадена фактура за парите с титуляр физическо лице,титулярът на фирмата,само име и фамилия,без да са вписани данните на фирмата.Тъй като работиха 5 дни и после отложиха довършването за след 3 месеца,а https://showbox.bio/ https://tutuapp.uno/ https://vidmate.cool/ работата която свършиха е изключително некачествена,се обърнах към КЗП ,но те ми отказаха разглеждане на молбата поради липса на фирмените данни във фактурата.С две думи,фирмата взе парите,свърши една трета от работата и се покри.Как мога да си потърся правата и възстановяване на взетите суми?Благодаря предварително на всички отзовали се.

благодаря, че проблемът ми беше решен

Касиер съм на вход бил 10 години - всеки влачи - асансьорният техник - за фиктивно счупено реле, еди-какво си - майстори на покрива имахме джипси-кингс, направо ме обраха, една съседка извика майстор - оня й спря водата - докато не й платят, всякакви такива - сега - Бог прощава - ВМРО - не, а аз на никой не прощавам, принципът е - куче, което лае - не хапе, но има и кучета - които хапят.

Къде трябва да се пипне - прави се досие - малко е ченгеджийска работа - направете справка по ЕГН на този който имате като фактурни данни - не Ви трябва нещо специално, ако няма ЕГН, тогава някак да го изтръгнете отнякъде, навремето домоуправителя (на нашия вход), просто бръкна на един мним майстор в малкото джобче на ризата, където си беше сложил парите - та поне 50-100 лева се спестиха.

Това, разбира се - не е решение, но - осъдите ли го - влиза в кюпа, трябва идентификация обаче - някак разберете как точно се казва - защото те мошениците какво казват - Казвам се Валентин Петров Георгиев, а той е друго лице, това не е проблем, трябва да се докопате до истинското му име, оттам се разгръщате.

Понеже питащия написа

jaxonthomas написа:благодаря, че проблемът ми беше решен

остава да си довършим разговора „по-спокойно“. За бъдещи читатели.

kalahan2008 написа:Не, представям си го другояче. Срещат се хората, разбират се кой какво ще прави и кой колко ще плати, подписват си един елементарен договор, изпълнителят извършва работата, възложителят приема работата, изпълнителят издава фактура (като фирма), в която е посочена банковата сметка, и възложителят плаща.
Ако изпълнителят иска авансово плащане - винаги първо трябва да се уреди това в договора. И плащане - само след представяне на читава фактура. Защото фактура, издадена от физическо лице, освен ако не е регистрирано по ЗДДС, винаги е нещо съмнително. Колко физически лица имат оборот от 50 000 лв. за 12 месеца?
Разбира се, за тези неща е необходима известна правна и данъчна култура. Интересното е обаче, че питащият се е усетил, че фактурата не е читава чак следварително, след като е платил, а не е помислил това, когато е плащал.
Тук идва другият момент - всичко се прави "на доверие", заради сините очи на майстора, който е препоръчан, честен и по презумпция с добра душа. Никой не е чувал в нашата страна за проблеми с майстори, никога майсторите не са мамели клиентите си. А да проявиш елементарна предпазливост, означава да обидиш майстора - той да не е измамник?
Толкова пъти съм виждал сценката с работата на доверие към майстори, държавни и кредитни институции, наематели, наемодатели и др., та просто си задавам въпроса - е защо след това няма никакво доверие към адвоката, защо винаги се подхожда с мнителност към него, а с огромно доверие към измамника преди това?
И си отговарям - не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава. И аз съм се подлъгвал и ми е за урок. Нека питащият така да го приеме - като поредния житейски урок, при който ще пие една студена чешмяна вода. Дано да си вземе урока и другия път да мисли, преди да плаща.

Относно договорите - има една мисъл: „Ако на човек може да му се вярва договор не е необходим, ако не може да му се вярва - договорът става излишен!“ - Жан-Пол Гети
За фактурите - какво значение има, дали е ФЛ или ЮЛ? Или комбинацията, наречена СОЛ? самия аз мога да издам фактури от поне 4 юридически различни, но физически едни и същи издатели! Като ФЛ, като СОЛ, като ЕТ, като ЕООД ...
Ама нямал регистрация по ДДС - пише се „Основание за неначисляване на ДДС - чл.113, ал.9 от ЗДДС“
Разбира се, че когато получателя е „съмнителен“ - парите да се плащат по банков път. Така плащането ще е по-доказуемо.
Колкото до доверието - руснаците (определен кръг) казват - „И ... ти си знаеш?“ Отговора е - „Да, знам си!“ Кратко и ясно!

ivan_lawyer написа:Къде трябва да се пипне - прави се досие - малко е ченгеджийска работа - направете справка по ЕГН на този който имате като фактурни данни - не Ви трябва нещо специално, ако няма ЕГН, тогава някак да го изтръгнете отнякъде, навремето домоуправителя (на нашия вход), просто бръкна на един мним майстор в малкото джобче на ризата, където си беше сложил парите - та поне 50-100 лева се спестиха.

Стигне ли се дотам - нещо мирише!
Много години съм работил в областта на услугите - като изпълнител и като организатор - проблеми не съм имал. С доверието!
Даже имах случай ... Един клиент не можа да ми плати - просто не го изчаках, щото бързах. След няколко дни човека дойде у дома - с парите! Даже беше от „силовите групировки“, ама точен!

jhoro написа:Относно договорите - има една мисъл: „Ако на човек може да му се вярва договор не е необходим, ако не може да му се вярва - договорът става излишен!“ - Жан-Пол Гети

Е то и ЗЗД е създадено с идеята, че с окончателното настъпване на комунизма в нашата родина ще изчезнат обществените отношения, свързани със собствеността, и това постепенно ще доведе до отмиране на правото и държавата...обаче аз не вярвам в правния нихилизъм/анархизъм. Не вярвам в утопии.

jhoro написа:За фактурите - какво значение има, дали е ФЛ или ЮЛ? Или комбинацията, наречена СОЛ? самия аз мога да издам фактури от поне 4 юридически различни, но физически едни и същи издатели! Като ФЛ, като СОЛ, като ЕТ, като ЕООД ...
Ама нямал регистрация по ДДС - пише се „Основание за неначисляване на ДДС - чл.113, ал.9 от ЗДДС“

Нека уточним - в кои случаи се издават фактури според действащото законодателство? Има 2 закона, които третират въпроса за фактурата:
1/ ЗДДС; 2/ ЗСч - по този закон фактурата е вид първичен счетоводен документ.
Какво е фактурата?
Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчик (продавач) документира продажба на суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател (купувач/клиент).
Фактурата е основният документ, пораждащ облагаем приход (пряко по ЗКПО или косвено по ЗДДС) за издателя – доставчика/продавача.
Законът за счетоводството третира само счетоводното отчитане на предприятията, а ФЛ не са "предприятия" по смисъла на чл. 2 ЗСч.
По ЗДДС фактури следва да се издават само за извършени доставки, при което доставчкикът следва да е регистриран по ЗДДС. Регистрацията по ЗДДС е задължителна и доброволна, като е задължителна, ако ДЗЛ е с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец (чл. 96, ал. 1 ЗДДС). Разбира се, регистрацията може и да е доброволна, но това се случва много рядко, тъй като по този начин се натоварват клиентите с допълнителен ДДС върху цената на стоката или услуата, т.е. това оскъпява стоката или услугата. Теоретично е възможно ФЛ да се регистрира доброволно по ЗДДС, но е много малко вероятно и обикновено се прави с цел някаква схема за източване на ДДС.
В обобщение: фактури се издават за доставки по ЗДДС или за отчитане на приходи и разходи по ЗКПО. ЗКПО не касае ФЛ, освен ако не са ЕТ. ФЛ се облагат по ЗДДФЛ, независимо дали са СОЛ, ЗП или просто ФЛ. За тях има нормативно признати разходи и затова не им трябват фактури, за да доказват своите приходи/разходи, тъй като не формират печалба, а само доход.
Поради тази причина издаването на фактура от лице, което не е регистрирано по ЗДДС или не е предприятие, е напълно безсмислено действие, тъй като тази фактура няма да послужи нито за данъчни, нито за счетоводни цели. Няма да се отрази нито на прекия данък по ЗКПО, нито на косвения данък по ЗДДС. А фактурата, издадена от ФЛ, няма отношение към дохода/разхода по ЗДДФЛ.
Може ли адвокат да издава фактури, ако не е регистриран по ДДС? Може, но няма смисъл. Договорът за правна помощ представлява първичен счетоводен документ, който замества фактурата, стига да съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Ето защо когато фактурата е издадена от физическо лице, следва да се гледа с голямо подозрение на нея.
Тук отварям една скоба, че има значителна разлика между фактура, издадена от ЕООД или ЕТ. Фактури, издадени от СОЛ, ЗП или просто ФЛ, са безсмислени.
Изобщо не разбрах каква е връзката на чл. 113, ал. 9 ЗДДС, която касае издаването на фактури от ДЗЛ, които не са регистрирани по ЗДДС. Очевидно се касае за предприятия по смисъла на ЗСч и ЗКПО, а не за ФЛ.

kalahan2008 написа:Нека уточним - в кои случаи се издават фактури според действащото законодателство? Има 2 закона, които третират въпроса за фактурата:
1/ ЗДДС; 2/ ЗСч - по този закон фактурата е вид първичен счетоводен документ.
Какво е фактурата?

Тъй, тъй - нека не забравяне, че за издаващия - в прходен, а за получателя - разходооправдателен документ. Ако получателя е ЮЛ - няма да мине без фактура!

kalahan2008 написа:Разбира се, регистрацията може и да е доброволна, но това се случва много рядко, тъй като по този начин се натоварват клиентите с допълнителен ДДС върху цената на стоката или услуата, т.е. това оскъпява стоката или услугата. Теоретично е възможно ФЛ да се регистрира доброволно по ЗДДС, но е много малко вероятно и обикновено се прави с цел някаква схема за източване на ДДС.

Никак не е „малко вероятно” , особено, ако тези , „след теб” са регистрирани по ДДС. И иска да си възстановява фанъка.
Митът „регистрация по ЗДДС оскъпява стоката” в измислен. Разлика може да се получи само от ДДС на принадената стойност. ДДС на базовата цена вече е внесено или дължимо.
Пп. Вече няма „стоки и услуги” - услугата също е стойа!

kalahan2008 написа:А фактурата, издадена от ФЛ, няма отношение към дохода/разхода по ЗДДФЛ.
Фактури, издадени от СОЛ, ЗП или просто ФЛ, са безсмислени.

Верно ли??? Ми що тогава - като СОЛ - си „пускам и спирам” дейността? Що подавам Обр.1, до 25 число на следващия месец? И декларация по чл. 55 - за тримесечието? И годишна, изравнителна декларация по ЗДДФЛ?
По-вярно щеше да е - „фактура, издадена НА ФЛ”!

jhoro написа:Никак не е „малко вероятно” , особено, ако тези , „след теб” са регистрирани по ДДС. И иска да си възстановява фанъка.

Това е безсмислено. Никой не се натиска да си възстановява данъчен кредит, ако първо си го е платил като ДДС. Дал Кольо-зел Кольо (едни 20%). За тези, които са по ДДС, крайният резултат е един и същи - дали първо ще плати ДДС и после ще иска възстановяване или просто ако не плати ДДС, съотв. няма право на възстановяване. Причината е, че всяко възстановяване на данъчен кредит е свързан с риск - НАП да откажат да признаят дан. кредит...щото не били реални доставките, тъй като нямало "материална, техническа и кадрова обезпеченост"...или пък фактурата не притежавала изискуемите реквизити...или каквато там простотия им щукне...

jhoro написа:Митът „регистрация по ЗДДС оскъпява стоката” в измислен. Разлика може да се получи само от ДДС на принадената стойност. ДДС на базовата цена вече е внесено или дължимо.

Това не го разбрах.

jhoro написа:Пп. Вече няма „стоки и услуги” - услугата също е стойа!

"Вече"? Явно съм пропуснал някакви изменения в ЗДДС и Директива 2006/112.
Отварям...не, няма промени. Чл. 6 - доставка на стоки; чл. 9 - доставка на услуги. Чл. 8: Услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

jhoro написа: Ми що тогава - като СОЛ - си „пускам и спирам” дейността? Що подавам Обр.1, до 25 число на следващия месец? И декларация по чл. 55 - за тримесечието? И годишна, изравнителна декларация по ЗДДФЛ?
По-вярно щеше да е - „фактура, издадена НА ФЛ”!

Обр. 1 е по КСО; декларацията по чл. 55 и годишната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ са по ЗДДФЛ. Кой точно закон (КСО, ЗДДФЛ или др.) изисква ФЛ да издава фактури?

ЗДДФЛ
Чл. 9.(2) Данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 и 4, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.

НАРЕДБА № Н-18 ОТ 13 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА РЕГИСТРИРАНЕ И ОТЧИТАНЕ ЧРЕЗ ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА НА ПРОДАЖБИТЕ В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ, ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СОФТУЕРИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО ИМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЛИЦАТА, КОИТО ИЗВЪРШВАТ ПРОДАЖБИ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН МАГАЗИН
Чл. 4. (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности:
...........
8. дейност на лица, упражняващи свободна професия;

Вие да не би да издавате и касови бележки на клиентите?

Закон за счетоводството
Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.

И тъй като усещам следващия въпрос - не, документът по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ не е фактура. Ако искате си го кръщавайте "фактура", но съобразно указанията на НАП това е договорът за правна помощ, който представлява първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, ако притежава реквизитите по чл. 6, ал. 1 ЗСч.
То затова адвокатските колегии издават адвокатски кочани - които притежават всички реквизити по чл. 6, ал. 1 ЗСч. Не искам да задълбаваме към темата за признаване на разноските на страната за адвокатско възнаграждение в случаите, когато договорът за правна помощ не е от кочан и не притежава всички реквизити по чл. 6, ал. 1 ЗСч, защото форумът се чете и от лица, които разполагат с властнически правомощия да не признават разноски по адвокатски възнаграждения.

kalahan2008 написа:Това е безсмислено. Никой не се натиска да си възстановява данъчен кредит, ако първо си го е платил като ДДС. Дал Кольо-зел Кольо (едни 20%). За тези, които са по ДДС, крайният резултат е един и същи - дали първо ще плати ДДС и после ще иска възстановяване или просто ако не плати ДДС, съотв. няма право на възстановяване. Причината е, че всяко възстановяване на данъчен кредит е свързан с риск - НАП да откажат да признаят дан. кредит...щото не били реални доставките, тъй като нямало "материална, техническа и кадрова обезпеченост"...или пък фактурата не притежавала изискуемите реквизити...или каквато там простотия им щукне...

За простотиите съм съгласен. Даже наскоро разбрах, че когато стоката е „насипна“ (не е единично пакетирана и не може да се идентифицира по партиди) - бракуването на отделна партида е „кауза пердута“!
Конкретна ситуация. ЮЛ 1 (доставчик 1) е регистрирано по ЗДДС. ЮЛ 3 също е регистрирано. ЮЛ 2 (междинен доставчик) е принудено да си направи доброволна регистрация, защото ЮЛ 3 не желае да работи с нерегистрирани доставчици.
Колкото до възстановяването - ЮЛ 2 плаща общата сума на ЮЛ 1, ЮЛ 1 внася ДДС, а ЮЛ 2 си го възстановява (или довнася ДДС за разликата покупна-продажна цена) - когато последвалата продажба е към регистрирано лице, а не към краен клиент.
Поне така беше последно ...

kalahan2008 написа:Вие да не би да издавате и касови бележки на клиентите?

Тц!

kalahan2008 написа:Обр. 1 е по КСО; декларацията по чл. 55 и годишната декларация по чл. 50 ЗДДФЛ са по ЗДДФЛ. Кой точно закон (КСО, ЗДДФЛ или др.) изисква ФЛ да издава фактури?
И тъй като усещам следващия въпрос - не, документът по чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ не е фактура. Ако искате си го кръщавайте "фактура", но съобразно указанията на НАП това е договорът за правна помощ, който представлява първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, ако притежава реквизитите по чл. 6, ал. 1 ЗСч.

А когато Ф/ЮЛ продаде стока / извърши услуга на ЮЛ, регистрирано по ЗДДС - как получателя ще осчетоводи разхода?
Втори пример. ВЛ (нещатен съдебен експерт) е изготвил експертиза, за нуждите на съдебно производство. Срещу какъв документ ще си получи парите от съда?

jhoro написа:Колкото до възстановяването - ЮЛ 2 плаща общата сума на ЮЛ 1, ЮЛ 1 внася ДДС, а ЮЛ 2 си го възстановява (или довнася ДДС за разликата покупна-продажна цена) - когато последвалата продажба е към регистрирано лице, а не към краен клиент.

Това данъчните го наричат "верижна измама" - няколко доставчика последователно си препродават една и съща стока или услуга, всеки следващ на по-висока цена, като всяка от фирмите по веригата си възстановява повече ДДС, отколкото е платила, а последната по веригата фирма е "бушон".
Различно е, когато има преработване, но това е друга тема.
Съгласен съм, че много фирми не желаят да работят с доставчици, които не са регистрирани по ДДС. На Запад нямат никакво доверие към фирми без VIES номер. Но това е въпрос на доверие, а не на необходимост. Както звучи несериозно капиталът на дружеството да е 2 лв., така е и несериозно да не си регистриран по ДДС-що за търговец си, ако нямаш оборот поне 50 хил. лв. за 1 година?
При ФЛ е друго-не всеки СОЛ може да си докарва по 4000 лв. доходи на месец...Евала на този, който съумява.

jhoro написа:А когато Ф/ЮЛ продаде стока / извърши услуга на ЮЛ, регистрирано по ЗДДС - как получателя ще осчетоводи разхода?
Втори пример. ВЛ (нещатен съдебен експерт) е изготвил експертиза, за нуждите на съдебно производство. Срещу какъв документ ще си получи парите от съда?

Когато досгавчикът е ЮЛ-разходът се осчетоводява с фактура, разбира се. Но тук говорим за ФЛ. Странно е ФЛ да продава стока, ако не е търговец. Ако е имот-първичен счетоводен документ е нотариалният акт. Ако е МПС-договорът за продажба.
Нима когато ФЛ продава апартамента си или колата си на ЮЛ, трябва да му издава фактура? Това е абсурдно.

Ако е услуга-друг документ с реквизитите по чл.6, ал. 1 ЗСч. При адвокатите това е договорът за правна помощ с тези реквизити. Ако е ЧСИ-сметката по чл. 79 ЗЧСИ. Ако е нотариус-сметка по ЗННД. Ако е вещо лице-справка-декларация (чл. 26 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица). За всяка регламентирана свободна професия законодателят се е погрижил да предвиди и изрична правна уредба за разходооправдателните документи...

kalahan2008 написа:Това данъчните го наричат „верижна измама" - няколко доставчика последователно си препродават една и съща стока или услуга, всеки следващ на по-висока цена, като всяка от фирмите по веригата си възстановява повече ДДС, отколкото е платила, а последната по веригата фирма е „бушон".
Различно е, когато има преработване, но това е друга тема.
Съгласен съм, че много фирми не желаят да работят с доставчици, които не са регистрирани по ДДС. На Запад нямат никакво доверие към фирми без VIES номер. Но това е въпрос на доверие, а не на необходимост. Както звучи несериозно капиталът на дружеството да е 2 лв., така е и несериозно да не си регистриран по ДДС-що за търговец си, ако нямаш оборот поне 50 хил. лв. за 1 година?
При ФЛ е друго-не всеки СОЛ може да си докарва по 4000 лв. доходи на месец...Евала на този, който съумява.

Прочитайки първото изречение - „на устата ми“ беше да кажа „Имате право да мълчите ...“
Защото - ако е на друго място - фриволното използване на термина „измама“ би подобрило финансовото състояние на заинтересованата страна. Но понеже е форум - ще го преглътнем.
По-скоро е „злоупотреба с привилегировано положение“ или на разговорен език - „извиване на ръцете“. Първата фирма ([i]голяма, с пълен или частичен монопол) продава на втората - която по някакъв начин се е „вмъкнала във веригата“ и отказва директни продажби на третата. Пример - пазара на горива. Единствената на практика рафинерия е Лукойл. За различните части на страната си има съответните дистрибутори, които продават на местните търговци. Търговците продават както на ФЛ, така и на ЮЛ (в т.ч. - общински и държавни институции и техни подразделения). И всеки по веригата си внася, а после възстановява ДДС.[/i]

kalahan2008 написа:Когато досгавчикът е ЮЛ - разходът се осчетоводява с фактура, разбира се. Но тук говорим за ФЛ. Странно е ФЛ да продава стока, ако не е търговец.

Като цяло е странен статута на „физическо-юридическите лица“, каквито са СОЛ и ЕТ. Ни рак, ни риба. Хем имат юридическа идентичност (ЕТ даже има и БУСТАТ), хем си остават физически! И отговарят с цялото си имущество - „неограничена имуществена отговорност“. И няма изискване за уставен капитал - за разлика от „2-та (2000 неденоминирани) лева“ при ООД!
Като друг пример за абсурд, се сещам за „Протокол от общо събрание на ... ЕООД“! Хем юридически издържано, хем ... пълна тъпня!

kalahan2008 написа:Ако е вещо лице - справка-декларация (чл. 26 от Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица).
За всяка регламентирана свободна професия законодателят се е погрижил да предвиди и изрична правна уредба за разходооправдателните документи...

Да, ама не! (Петко Бочаров)
Справката-декларация само установява размера на претендираната сума. Съдът определя (одобрява или коригира), а плащането става срещу издадена фактура!
Законодателя, каквото е можал - направил е. Но когато „отсрещната страна“ е законоприлагащ орган - пазарлъци няма! В него хляба, в него ножа - колкото ти отреже, толкова!

jhoro написа:Прочитайки първото изречение - „на устата ми“ беше да кажа „Имате право да мълчите ...“
Защото - ако е на друго място - фриволното използване на термина „измама“ би подобрило финансовото състояние на заинтересованата страна. Но понеже е форум - ще го преглътнем.

Терминът "данъчна измама" е утвърден в съдебната практика на СЕС по данъчни дела и по съсържание не се припокрива с наказателноправното понятие "измама". Има си и цяло тълкувателно решение на ВКС по въпроса-не всеки влязъл в сила ревизионен акт е основание за образуване на наказателно производство.

jhoro написа:Като цяло е странен статута на „физическо-юридическите лица“, каквито са СОЛ и ЕТ. Ни рак, ни риба. Хем имат юридическа идентичност (ЕТ даже има и БУСТАТ), хем си остават физически! И отговарят с цялото си имущество - „неограничена имуществена отговорност“.

Чисто юридически ЕТ и СОЛ са само физически лица и не са юридически лица. Може за целите на данъчното облагане ЕТ да се облагат по ЗКПО (СОЛ са си по ЗДДФЛ), но това не ги прави ЮЛ.
Вярно е, че за много юристи ЕТ и ФЛ са различни субекти, някаква правна шизофрения, дори съм чел съдебни решения в този смисъл, но това не ги прави отделен субект.
Виж, ДЗЗД-то и разни други неперсонализирани полу/квазисубекти са по-интересни като предмет на изследване...

jhoro написа:Да, ама не! (Петко Бочаров)
Справката-декларация само установява размера на претендираната сума. Съдът определя (одобрява или коригира), а плащането става срещу издадена фактура!
Законодателя, каквото е можал - направил е. Но когато „отсрещната страна“ е законоприлагащ орган - пазарлъци няма! В него хляба, в него ножа - колкото ти отреже, толкова!

Извинявам се за своето невежество, че не съм чувал Петко Бочаров, но не мога да се съглася с него. Ако съдът намали възнаграждението на ВЛ, първичният счетоводен документ е протоколът от съдебното даседание, в който е отразено определението на съда + справката-декларация.
Фактурата е панацея за счетоводителите, защото така им е по-лесно. Но ние не сме счетоводители, все пак, и гледаме нещата от друг, юридически ъгъл.