forum.lex.bg

Може ли наследник, да "продаде" дяла си на другия наследник за 1 лев, вместо да е отказ, или дарение.

На всеки е ясно, че само продажбата не може да се разваля, а оформено като реална продажба е скъпо ....

dakiss написа:Може ли наследник, да "продаде" дяла си на другия наследник за 1 лев

Да по принцип може, но такава продажба винаги ще буди съмнение и можее да бъде атакувана и като нищо да падне. Все едно нотариуса ще таксува по данъчна оценка.

Най добре по данъчна оценка - няма да е кой знае колко скъпо откъм нотариални такси. А ако имаш затруднения може да се договориш с нотариуса да ги платиш на части и едва тогава да ти даде оригинала на НА

karanedeff написа: Все едно нотариуса ще таксува по данъчна оценка.

Благодаря Ви за отговора. Това обезсмисля нещата.
Мисля, че няма да се стигне след време чак дотам да се атакува продажбата, но и няма явно смисъл да е цената различна от данъчната оценка.

Още веднъж благодаря и лек ден

dakiss написа:Може ли наследник, да "продаде" дяла си на другия наследник ....

Според мен - наследника (като такъв) има право да приеме или да се откаже от своя дял от наследството.
Когато приключи тази процедура, същия (вече като собственик) има право да продава, дарява и каквото си иска да прави със собствеността си.

Чл. 58. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им.

jhoro написа:Според мен - наследника (като такъв) има право да приеме или да се откаже от своя дял от наследството.

Благодаря Ви за изразеното становище.
Имам един въпрос само.
Има ли начин отказа, подаряването и подобни действия на единия наследник в полза на другия да е безвъзвратно?
Ако няма такава възможност това обезсмисля този начин, защото тоя който така е станал единствен наследник, трябва да го продаде сам на себе си, за да стане безвъзвратно.

Точно това ми беше въпроса.
За допълнение:
Ако наследството е апартамент и земи, и единия наследник се откаже от наследството на апартамента в полза на другия, а другия се откаже от наследство в земи в полза на първия и така считат, че нещата между тях са уредени, това може ли да спести такси при уреждане с покупка?
Как може да стане това съгласно закона?
Изглежда на пръв поглед лесно, но това ще се прави при различни нотариуси в съответните населени места, а не в едно и също място.

Отказът от наследство е безусловен - няма такава опция отказвам се в полза на...
Друг е въпроса, че чрез конклудентни действия наследството вече може де е прието и тогава отказът ако се атакува в съда ще падне
А във вашия случай най добре е да направите замяна - ид.ч. от земята срещу ид.ч от апартамента. Прави се при единия нотариус и се вписва и на двете места

karanedeff написа:А във вашия случай най добре е да направите замяна - ид.ч. от земята срещу ид.ч от апартамента. Прави се при единия нотариус и се вписва и на двете места

Това означава, че от един нотариус се прави всичко ли?
Извинявам се за въпроса си ако е наивен, но до сега имах друга информация.
По тази причина не свързах още в началото двете места.

dakiss написа:Имам един въпрос само.
Има ли начин отказа, подаряването и подобни действия на единия наследник в полза на другия да е безвъзвратно?
Ако няма такава възможност това обезсмисля този начин, защото тоя който така е станал единствен наследник, трябва да го продаде сам на себе си, за да стане безвъзвратно.

Разберете едно - наследника е бъдещ собственик! Може да управлява наследството, но не и да се разпорежда с него - да продава, дарява и т.н.
Колкото до отказа

Чл. 53. Частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.
Чл. 54. (1) Приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни.

jhoro написа:Разберете едно - наследника е бъдещ собственик! Може да управлява наследството, но не и да се разпорежда с него - да продава, дарява и т.н.

Благодаря. Разбрах Ви напълно.
Оказа се, че има други подробности.

Апартамента има нотариален акт, с който наследниците стават собственици след смъртта на майката /досегашния собственик/. Явно вече наследниците са със статут на собственици.

Със земята положението е такова. И двамата наследници имат свои дялове, както има и общи дялове на двамата без участие в тях на майката, а и има и дял който е само на майката.

Явно с апартамента става само с продажба, а със земите може и с пълномощно за общите части, както и за наследеното от майката да се даде, за уравняването на дяловете, вместо да се плаща реално за частта от апартамента от единия на другия.

Сложно стана .... ама като се зарови човек в подробностите така става.

dakiss написа:Благодаря. Разбрах Ви напълно.

За нищо.
Обаче, колкото повече Ви чета - толкова по-ясно ми става, че нищо не сте разбрали.
А и все повече се обърквате в обясненията.

dakiss написа:Оказа се, че има други подробности.
Апартамента има нотариален акт, с който наследниците стават собственици след смъртта на майката /досегашния собственик/. Явно вече наследниците са със статут на собственици.

Няма как да съществува такъв НА. С нотариалния акт се удостоверява вещно право - най-често право на собственост - но настоящо и реално (към момента на издаване на НА), а не бъдещо и хипотетично.

dakiss написа:Със земята положението е такова. И двамата наследници имат свои дялове, както има и общи дялове на двамата без участие в тях на майката, а и има и дял който е само на майката.

Говорите за „земята“, но не сте уточнили - дали става дума за един имот или няколко отделни?
Второ - понятието „общи дялове“ е нонсенс! Дял е част от нещо цяло. Тоест - дела на всеки съсобственик е частта, която е само негова!
Явно става дума за няколко отделни поземленни имота, с различна собственост (съсобственост).
При наследяването се разглеждат само целите имоти и тези дялове от имоти, които са част от имуществото на наследодателя.
Що се отнася до другите дялове (които вече са собственост на наследниците) - те могат да се разпореждат съгласно

Чл. 33. Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
Закон за собствеността

Относно този въпрос

dakiss написа:Ако наследството е апартамент и земи, и единия наследник се откаже от наследството на апартамента в полза на другия, а другия се откаже от наследство в земи в полза на първия и така считат, че нещата между тях са уредени, това може ли да спести такси при уреждане с покупка?
Как може да стане това съгласно закона?

най-добре е да се реши с доброволна делба на недвижими имоти, чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Договора се вписва и в Агенция по вписванията – Имотен регистър. При подписването на този договор, трябва да участват всички наследници.

jhoro написа:Няма как да съществува такъв НА. С нотариалния акт се удостоверява вещно право - най-често право на собственост - но настоящо и реално (към момента на издаване на НА), а не бъдещо и хипотетично.

Здравейте и благодаря за отговора.
Нотариалния акт е оформен като дарение за наследниците и явно важи с пълна сила след смъртта на наследодателя, защото преди това той може да се развали от него и да се промени.

jhoro написа:Явно става дума за няколко отделни поземленни имота, с различна собственост (съсобственост).

Да няколко имота са и с различна собственост и съсобственост но там нещата са ясни

jhoro написа:най-добре е да се реши с доброволна делба на недвижими имоти, чрез договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Договора се вписва и в Агенция по вписванията – Имотен регистър. При подписването на този договор, трябва да участват всички наследници.

Явно това е най-добрия начин да се уредят нещата, както за момента така и за в бъдеще.
Още веднъж благодаря