forum.lex.bg

Заведено е гражданско дело за установяване на нищожност на решение, признато с решение на Комисия за защита от дискриминация за дискриминация по признак "лично положение". В хода на гражданското дело е заведена искова молба пред Административен съд за отмяна на решението на КЗД и спиране на предварителното изпълнение на предписанията по решението на КЗД.
Въпросът е кое е преюридициалното дело? При признаване на евентуална нищожност може да се стигне до отмяна от АС на решение на КЗД, което пък отменя решение, обявено за нищожно от Окръжния съд? Коя е правилната позиция и действия за излизане от тупиковата ситуация, защото по такъв начин може да се блокира всяка искова молба, т. е. шиканира се процесът.

Интересно сте формулирали фактите, аз не съм запознат с правната възможност Комисията за защита от дискриминация да може да признае за нищожно решение на който и да е съд, защото предполагам заведеното от Вас гражданско дело е такова - за признаване на нищожността на решение по реда на чл. 270, ал. 2 пр. 1 ГПК или поне тази правна квалификация следва от написаното от Вас. До колкото набързо се запознах със Закона за защита от дискриминация, Комисията няма правомощие да признава съдебно решение за нищожно, такова правомощие е немислимо да се възлага на административен орган. Аз не знам изобщо каква преюдициалност въобще ще има, при положение че терминът "нищожност" по смисъла на ГПК има твърде тясно значение и ако едно съдебно решение е дискриминационно, то такова по-скоро би било "неправилно". Съдебното решение е съществувало преди решението на Комисията, така че същото не е било включено като факт в първото съдебно производство и обжалването на решението на Комисията няма никакво отношение към него. Ако счетем, че евентуално съдебното решение, чиято нищожност сте поискали, е дискриминационно, то нищо не Ви пречи да заведете ново дело със същия предмет като първоначалното, като включите към доказателствения материал новото обстоятелство, че е налице издаден административен акт - решение на Комисията за защита от дискриминация, което установява наличието на такава. Мисля, че съдът е длъжен да зачете последиците на този административен акт, ако същият не се оспорва при условията на чл. 17, ал. 2 ГПК.

До СУ и т.н. Не става въпрос дали зетя е бил сватяте или обратно.! това са въпроси от висощка слажност. Тук прочетете казуса и не ни бъркайте с РОМИ, ЕМИГРАТНТИ , РУСНАЦИ И пр.

bvoykov,
Не обръщайте внимание на иронични коментари! Вярно е, обаче, че въз основа на твърденията на автора не може да бъде даден качествен правен съвет, още по-малко тук - във форума.

Не ми е работа, но се включвам по темата за подкрепа - именно от такива хора като Вас има нужда. Хора, които си поставят въпроси и търсят сами отговорите им. Да, вярно е и че становището Ви има пропуски в правната му обоснованост, но никой не се е родил научен. Продължавайте по същия начин, това е рецептата, с помощта на която ще изчистите не само пропуските в правните си знания, но и ще добавите нови!

Успех в бъдещите Ви начинания!

lawchoice,
Благодаря Ви за подкрепата! Аз никога не изключвам възможността да греша, не всеки ден е Великден, макар че същият наближава, но винаги съм открит за конструктивна критика. Свикнал съм да нося на заяждане. Знам, че юристите по принцип са заядливи, в известен смисъл това им е и работата - да търсят грешките на другите и да ги изобличават. Това, разбира се, не ги прави лоши като хора или като личности. Аз самият също се определям като заядлив, но въпреки това избягвам да се заяждам, защото човек наистина не може да знае всичко и, както има една римска сентенция - "Човешко е да се греши". Намирам диалога за по-конструктивна форма за справяне с грешките, така и двете страни могат да научат нещо ново и да се разберат, без да се подклажда ненужно напрежение.
Благодаря Ви за съветите и успех и на Вас!

О, и аз съм заядлив и то колко /наскоро бях обявен за токсична личност от един участник във форума /, но любопитството и стремежа сам да си обясниш нещата в Правото следва да бъдат подкрепяни. Истинското обучение не приключва със завършване на университета, а тепърва започва и именно там - в реалната работна среда всеки трябва да докаже способностите си.

А пък Вие бихте могли да помислите, в чисто принципен аспект, по изразеното от вас становище - какви са правомощията на съда по обусловеното дело при разглеждане на искане по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, както и какви са предвидените от закона възможности за преразглеждане на вече решен от съда правен спор.