forum.lex.bg

Здравейте какъв според Вас е смисълът на промяната на ал.4 на чл. 127 ГПК че при осъдителен иск ищецът трябва да посочи банкова сметка или друг начин на плащане?
ккаво посочвате Вие?
Ако напиша примерно че ищецът желае плащане с пощенски запис, какво означава това че при доброволно плащане задължително трябва да се случи по този начин?

Аз пък не мога да си отговоря на въпроса какво се случва, ако не се посочи начин на плащане, защото съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК съдът проверява за редовност исковата молба само по отношение на съдържанието по чл. 127, ал. 1 и приложенията по чл. 128. Проверката за редовност не включва чл. 127, ал. 4 и така реално непосочването на начин на плащане въобще не е скрепено с каквато и да е било процесуална санкция. Така че аз трудно виждам смисъл въобще. От друга страна, за издаване на заповед за изпълнение пък непосочването на банкова сметка или друг начин на плащане е основание съдът да даде указания за отстраняването на тази нередовност съгласно чл. 411, ал. 2 като неотстраняването им води до отхвърляне на заявлението. Ако се върнем на чл. 127, гледам, че в Народното събрание идеята е била ал. 4 всъщност да бъде поредната точка в ал. 1 и така да се превърне в част от задължителното съдържание, на което трябва да отговаря исковата молба, но явно в последния момент са го прехвърлили в отделна алинея, без да променят текущата редакция на чл. 129, ал. 2 ГПК, която задължава съда да извърши проверка за редовност само по ал. 1 на чл. 127.

Да аз пуснах еднотипни искови молби по осъдителни искове и само едната съдийка ми е дала указания.
Чудех се обаче какъв е смисъла още в искова молба да посочвам начин на изпълнение и това би ли влязло в самото съдебно решение? То явно още практика няма но исках да чуя мнения.
Примерно какво съдът ще пише осъжда .... да плати по банковата сметка на ... еди каква си сума?
Другият път ще напиша с пощенски запис хаха.