forum.lex.bg

Собствениците на една от най-красивите къщи в Стария град на Пловдив – Павлитовата или Синята, осъдиха държавата в Страсбург заради абсурдния казус с реституцията ѝ, който Пловдивската община е забъркала с помощта на съда. Делото е "Ченгелян и други срещу България" и по него Европейският съд за правата на човека призна, че е погазена правната сигурност и правото на всеки мирно да се ползва от собствеността си. Правителството има 4 месеца от влизането в сила на решението, за да се споразумее с наследниците на Павлитовата къща за размера на обезщетението за имуществени вреди, което ще им плати, а то може да възлиза на стотици хиляди евро. Съдът в Страсбург вече постанови всеки от седмината жалбоподатели да получи по 2000 евро за неимуществени вреди.

Историята

Павлитовата къща е обявена за паметник на културата с национално значение още през 1949 г. През 1966 г. е национализирана по реда на Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ), а на собствениците е платена компенсация от малко над 14 000 лв.

През 1992 г. излиза Законът за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (ЗВСВНОИ). В срок бившите собственици подават молби до кмета на Пловдив за връщане на имота им. Той отказва и следва обжалване пред Пловдивския окръжен съд и впоследствие пред Върховния административен съд. Минават 5 години и през октомври 1998 г. ВАС излиза с окончателно решение, с което отменя отказа на кмета на Пловдив за връщане на Павлитовата къща и де факто реституира имота на бившите му собственици. Те изпълняват изискването на реституционния закон и връщат платените през 60-те години 14 732 лв. Къщата е отписана от актовите книги за общинска собственост, а на новите стари собственици са издадени нотариални актове.

Историята би трябвало да приключи тук и вече 18 години имотът да се ползва от частните си собственици. Вместо това обаче се налага те да отправят десетки нотариални покани и искания за срещи до Община Пловдив и Националния дарителски фонд "Тринадесет века България", които владеят Павлитовата къща. Всички те остават без резултат в продължение на 5 години.

Затова през 2003 г. наследниците подават ревандикационен иск (по чл. 108 от Закона за собствеността) срещу Община Пловдив и фонд "13 века България". Делото се точи 4 години и през май 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) излиза с окончателно решение. И именно то ще стане основната причина България да бъде осъдена в Страсбург.

С решението си по ревандикационния иск ВКС на практика отменя реституцията на Павлитовата къща, която е постановена с влязло в сила решение на Върховния административен съд още през 1998 г. ВКС приема, че по делото във ВАС срещу отказа на кмета да реституира имота не са участвали като страни Община Пловдив и фонд "13 века България", "поради което те не са обвързани от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за тях".

Влязло в сила решение без сила на пресъдено нещо

Девет години по-късно съдът в Страсбург категорично отхвърля подобни разсъждения. И заявява: "Кметът на Пловдив и община Пловдив може да упражняват различни функции по отношение на общинската собственост и по въпроса за реституцията, но това не променя факта, че те са различни еманации на една и съща местна власт. От значение е и че съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът е "орган на изпълнителната власт" на общината, който "представлява общината срещу физически и юридически лица и пред съда". А за участието на фонд "13 века България" в делото съдът в Страсбург казва, че дори няма да го обсъжда, защото фондът не претендира право на собственост върху къщата, а просто защитава владението си над стаята, която наема в нея.

През 2003 г. обаче ВКС разсъждава по друг начин и след като решава, че решението на ВАС няма сила на пресъдено нещо за общината и фонда, се заема да преразглежда реституцията на Павлитовата къща. "В случая е направено възражение, че не са налице изискванията за допустимост на реституцията и гражданският съд го е разгледал и намерил за основателно, при което, след преценка на материалната законосъобразност на решението за възстановяване правото на собственост на отчуждения имот, без да го отменя е отхвърлил предявените искове за собственост относно този имот. Косвеният съдебен контрол върху съдебни решения за отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция върху имота", заявява ВКС в решението си. И потвърждава правото на гражданските съдилища да изследват наново въпроса с реституцията, въпреки че за нея има влязло в сила решение на ВАС. Всички граждански съдилища, гледали ревандикационния иск - Районният и Окръжният в Пловдив и накрая ВКС, пререшават въпроси, намерили отговор с решението на ВАС през 1998 г. Основният сред тях е дали къщата съществува във вида, в който е била отчуждена и заключават, че това не е така, защото след пожар през 80-те години е направен ремонт.

Недопустим втори шанс за общината

"По този начин съдилищата са осигурили на общината втори шанс въпрос, който вече е бил решен в по-ранното производство, да бъде разрешен в нейна полза", констатира Европейският съд за правата на човека. Според магистратите в Страсбург е безспорно, че по реституционното дело и по това за последвалия го ревандикационен иск българските съдилища на практика са обсъждали спор с един и същи предмет и страна местната власт в Пловдив.

"Посочените съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че е нарушен принципът на правната сигурност", пише в решението на ЕСПЧ.

С него съдът в Страсбург обявява още, че е нарушено и правото на мирно ползване на собствеността на жалбоподателите. Той отхвърля възраженията на правителството, че те са получили освен парична компенсация и имоти при национализацията, които също е трябвало да бъдат върнати, за да се случи реституцията. ЕСПЧ заявява, че това е без значение, защото не е послужило като основание на съдилищата да откажат възстановяването на собствеността върху къщата в Стария град. "Важното е, че през 2001 г. жалбоподателите са получили нотариален акт, който ги назовава като собственици. Независимо от факта, че те никога не са влизали във владение на имота, това е достатъчно за Съда, за да заключи, че жалбоподателите са имали "собственост" по смисъла на Конвенцията", пише съдът в Страсбург. И добавя: "В този случай не става въпрос за повторното "отваряне" на гражданско дело в рамките на сроковете и при условията, предвидени в закона, а за непризнаването на силата на пресъдено нещо на едно окончателно съдебно решение".

Последиците

"Решението илюстрира поредния системен проблем на несъответствие на българското законодателство и практики с правните стандарти на ЕСПЧ и по-специално с принципа за върховенството на правото. Този принцип предполага непререшимост на окончателните съдебни решения. В случая съдът в Страсбург констатира, че макар да са формално различни по своята процедурна същност първият - реституционен, и вторият - ревандикационен процес де факто са имали един и същи фактически и юридически предмет - дали жалбоподателите са били собственици на имота преди неговото одържавяване през 1966 г; дали мероприятието (по смисъла на ЗВСВНОИ) е осъществено и дали имотът съществува във вида, в който е отчужден. Въпреки че в първото дело ответник е бил кметът, а във второто - общината и фонд "13 века България", според съда в Страсбург и според принципа за върховенство на правото тези факти не може да бъдат установени по различен начин с окончателни съдебни решения", коментира адвокатът по делото Михаил Екимджиев.

Той обясни, че освен обезщетението, което държавата и страните биха могли да договорят след влизане в сила на решението на съда в Страсбург, то има още един ефект. "Жалбоподателите биха могли да поискат отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск и възобновяване на делото. В новия ревандикационен процес националният съд би следвало да се съобрази със стандарта на ЕСПЧ, което означава уважаване на иска на правоимащите по реституция и възстановяването на владението им върху Синята къща", каза Екимджиев.