Как грешните сметки може да вкарат в затвора
Публикувано на: 18 Фев 2016, 15:12http://www.segabg.com/article.php?id=715396
"Избягал от България осъден не изчислява правилно кога изтича давността за изпълнение на 20-годишната му присъда и е задържан на влизане в страната и пратен зад решетките
С криви сметки и до затвора се стига. Ако това изглежда преувеличено, вижте историята на Иван Т. В момента той излежава остатъка от 20-годишната си присъда, четена преди 27 години. Мъжът е осъден през 1987 г., но през 1991 г. изтърпяването на наказанието му е прекъснато и той бяга в Америка. През 2008 г., смятайки, че е изтекла давността за изпълнение на присъдата му, той се връща в България и е задържан на летището в София. Оттогава е в Централния затвор и чрез писма спори с институциите как точно трябва да се изчислява давността за изпълнение на присъдата му и настоява, че времето, през което е можело да бъде задържан и върнат в затвора, е минало. А също и че на неговата възраст по-голямата присъда се равнява на доживотен затвор.
Бившият старшина от поделението в Щръклево Иван е признат за виновен от военния съд във Варна заедно с Маринка М. И на двамата е определено наказание от 20 години затвор за това, че от октомври 1982 до май 1986 г. в с. Ново село, Русенско, са присвоили бензин и друго имущество - обществена собственост, за 106 345 лв., т.е. в особено големи размери. За улесняване на присвояването те извършили и документно престъпление - Иван подучил жената как да подправи счетоводни документи.
Иван и Маринка се запознават на бензиностанцията в с. Ново село, където жената работи. Иван често зареждал и личната, и служебната си кола там. Двамата се сприятелили, а приятелството им прераснало и в любовна връзка, въпреки че двамата имат семейства. Иван имал нужда от пари, тъй като строял вила във варненското с. Близнаци. Той първо поискал от Маринка 500 лв. от оборота на бензиностанцията. Тя се съгласила, защото вярвала, че докато дойде време да се отчита, сумата ще бъде възстановена. Това обаче не се случило. Вместо да й ги върне, Иван започнал да иска още и още. Подучил я и как да фалшифицира отчетите, като вписва по-малко продаден бензин от реалното, и да присвояват разликата. Маринка се хванала на обещанията за светло бъдеще, женитба с Иван и това, че като завърши вилата, ще я дават на летовници. Освен това винаги научавала за предстоящите ревизии и нагласяла тефтерите така, че липсите да не личат. Доставките на бензин по това време не се съобразявали с продажбата и затова не било известно каква е наличността в бензиностанциите. А междувременно зареждала и своята кола и тези на Иван безплатно. Той пък пръскал пари по строежа на вилата си и купувал скъпи вещи. Затова и започнал да иска пари от Маринка все по-често и все по-големи суми.
Докато 5-годишната им схема не е разкрита и двамата не са задържани. По време на делото Иван се опитва да прехвърли вината на Маринка, но версията му не минава в съда.
На 22 юни 1987 г. присъдата влиза в сила, след като по нея се произнася и върховният съд. По това време Иван е в ареста, където е пратен още след задържането му година по-рано. През 1991 г., излежал 6 години, 3 месеца и 10 дни, той напуска килията с решение на върховния съд, който приема да разгледа молбата му за отмяна на вече влязлата в сила присъда. Вместо да чака новото решение, той заминава за САЩ. И когато през 1992 г. върховният съд отхвърля молбата му, Иван вече не може да бъде открит, за да бъде върнат в затвора. Той и жена му придобиват и зелена карта и остават да живеят в САЩ и дори сменят имената си. Маринка излиза от затвора през 1993 г., след като е помилвана.
През 2007 г. Иван също подава молба за помилване до държавния глава. И получава отговор от комисията по помилванията към вицепрезидента Ангел Марин, че молбата му е прекратена, тъй като е изтекъл давностният срок за изтърпяване на наложеното наказание. Успокоен от това писмо, Иван хваща самолета към България. На летището обаче става ясно, че сметките на президентството са грешни. Адвокатът му сезира прокуратурата с настояването, че по закон няма как Иван да бъде пратен отново в затвора.
Наказателният кодекс определя давност за изпълнение на присъдите - срок, след който те не се изпълняват. Той зависи от размера на наказанията. Най-дългият е 20 години - за доживотния затвор. В случая на Иван давността е 15 години. Абсолютната давност, която не зависи от спирането и прекъсването на сроковете, при Иван е 22 години и половина. Въпросът е как се броят сроковете.
От Върховната касационна прокуратура (ВКП) му отговарят, че неговото наказание е приведено в изпълнение още през юни 1986 г. - датата на предварителното му задържане, което се зачита за изтърпяна част от присъдата. Когато започне изпълнението на наложеното от съда наказание и то не се прекъсва, институтът на давността е принципно неприложим. Иначе казано - след като присъдата е приведена в изпълнение, давностните срокове престават да имат значение, тъй като са изпълнили функцията си да дисциплинират институциите да изпълнят присъдата.
От прокуратурата обясняват на Иван, че по неговата логика, ако някой е осъден на доживотен затвор и е в затвора, то след 20 години трябва да бъде пуснат, защото е изтекла давността. Очевидно тази трактовка е абсурдна. От началото на декември 1992 г., когато върховният съд отказва молбата на Иван, му остава да излежи 13 години, 8 месеца и 20 дни. Правилата за давността се прилагат спрямо остатъка от наказанието, обясняват от ВКП. Затова и началният момент за изчисляването й е 3 декември 1992 г. Така сроковете от 15 и 22 години и половина се броят от тази дата. Иван е задържан на 27 януари 2008 г. - преди да изтекат 15 години от последното прекъсване на давността с обявяването му за общодържавно издирване на 31 май 1993 г. Абсолютната давност пък се смята от момента на влизането на присъдата в сила - 22 юни 1987 г. Това означава, че обикновената давност за Иван изтича на 31 май 2008 г., а абсолютната - на 22 декември 2009 г. И двете дати са след задържането му в София.
"Никоя прокурорска инстанция, включително ВКП и главният прокурор, нямат правомощия да преразглеждат съдебната воля, изразена с окончателен акт, нито да измерват съответствието на наказанието с тежестта на престъплението, с обекта на посегателството и социално-икономическите условия, при които е извършено то. Това, че на осъдения му се налага на зряла възраст, 65 г., да доизтърпява 12-годишен остатък от наказанието, се дължи основно на неговото поведение. Това не променя вида на наложената санкция и вашето твърдение, че де факто осъденият е поставен в положението на наказан с доживотен затвор, възприемаме като една по-свободна алегория, на която не се дължи коментар", пише в отговора на прокуратурата.
Обвинителите обясняват още на Иван, че отговорът му от комисията по помилванията изобщо не ги ангажира. Президентската администрация няма правомощия да смята давностни срокове. Пък и не е ясно дали е имала всички данни по казуса. От затвора Иван отново моли за държавна милост, но не я получава.
"
"Избягал от България осъден не изчислява правилно кога изтича давността за изпълнение на 20-годишната му присъда и е задържан на влизане в страната и пратен зад решетките
С криви сметки и до затвора се стига. Ако това изглежда преувеличено, вижте историята на Иван Т. В момента той излежава остатъка от 20-годишната си присъда, четена преди 27 години. Мъжът е осъден през 1987 г., но през 1991 г. изтърпяването на наказанието му е прекъснато и той бяга в Америка. През 2008 г., смятайки, че е изтекла давността за изпълнение на присъдата му, той се връща в България и е задържан на летището в София. Оттогава е в Централния затвор и чрез писма спори с институциите как точно трябва да се изчислява давността за изпълнение на присъдата му и настоява, че времето, през което е можело да бъде задържан и върнат в затвора, е минало. А също и че на неговата възраст по-голямата присъда се равнява на доживотен затвор.
Бившият старшина от поделението в Щръклево Иван е признат за виновен от военния съд във Варна заедно с Маринка М. И на двамата е определено наказание от 20 години затвор за това, че от октомври 1982 до май 1986 г. в с. Ново село, Русенско, са присвоили бензин и друго имущество - обществена собственост, за 106 345 лв., т.е. в особено големи размери. За улесняване на присвояването те извършили и документно престъпление - Иван подучил жената как да подправи счетоводни документи.
Иван и Маринка се запознават на бензиностанцията в с. Ново село, където жената работи. Иван често зареждал и личната, и служебната си кола там. Двамата се сприятелили, а приятелството им прераснало и в любовна връзка, въпреки че двамата имат семейства. Иван имал нужда от пари, тъй като строял вила във варненското с. Близнаци. Той първо поискал от Маринка 500 лв. от оборота на бензиностанцията. Тя се съгласила, защото вярвала, че докато дойде време да се отчита, сумата ще бъде възстановена. Това обаче не се случило. Вместо да й ги върне, Иван започнал да иска още и още. Подучил я и как да фалшифицира отчетите, като вписва по-малко продаден бензин от реалното, и да присвояват разликата. Маринка се хванала на обещанията за светло бъдеще, женитба с Иван и това, че като завърши вилата, ще я дават на летовници. Освен това винаги научавала за предстоящите ревизии и нагласяла тефтерите така, че липсите да не личат. Доставките на бензин по това време не се съобразявали с продажбата и затова не било известно каква е наличността в бензиностанциите. А междувременно зареждала и своята кола и тези на Иван безплатно. Той пък пръскал пари по строежа на вилата си и купувал скъпи вещи. Затова и започнал да иска пари от Маринка все по-често и все по-големи суми.
Докато 5-годишната им схема не е разкрита и двамата не са задържани. По време на делото Иван се опитва да прехвърли вината на Маринка, но версията му не минава в съда.
На 22 юни 1987 г. присъдата влиза в сила, след като по нея се произнася и върховният съд. По това време Иван е в ареста, където е пратен още след задържането му година по-рано. През 1991 г., излежал 6 години, 3 месеца и 10 дни, той напуска килията с решение на върховния съд, който приема да разгледа молбата му за отмяна на вече влязлата в сила присъда. Вместо да чака новото решение, той заминава за САЩ. И когато през 1992 г. върховният съд отхвърля молбата му, Иван вече не може да бъде открит, за да бъде върнат в затвора. Той и жена му придобиват и зелена карта и остават да живеят в САЩ и дори сменят имената си. Маринка излиза от затвора през 1993 г., след като е помилвана.
През 2007 г. Иван също подава молба за помилване до държавния глава. И получава отговор от комисията по помилванията към вицепрезидента Ангел Марин, че молбата му е прекратена, тъй като е изтекъл давностният срок за изтърпяване на наложеното наказание. Успокоен от това писмо, Иван хваща самолета към България. На летището обаче става ясно, че сметките на президентството са грешни. Адвокатът му сезира прокуратурата с настояването, че по закон няма как Иван да бъде пратен отново в затвора.
Наказателният кодекс определя давност за изпълнение на присъдите - срок, след който те не се изпълняват. Той зависи от размера на наказанията. Най-дългият е 20 години - за доживотния затвор. В случая на Иван давността е 15 години. Абсолютната давност, която не зависи от спирането и прекъсването на сроковете, при Иван е 22 години и половина. Въпросът е как се броят сроковете.
От Върховната касационна прокуратура (ВКП) му отговарят, че неговото наказание е приведено в изпълнение още през юни 1986 г. - датата на предварителното му задържане, което се зачита за изтърпяна част от присъдата. Когато започне изпълнението на наложеното от съда наказание и то не се прекъсва, институтът на давността е принципно неприложим. Иначе казано - след като присъдата е приведена в изпълнение, давностните срокове престават да имат значение, тъй като са изпълнили функцията си да дисциплинират институциите да изпълнят присъдата.
От прокуратурата обясняват на Иван, че по неговата логика, ако някой е осъден на доживотен затвор и е в затвора, то след 20 години трябва да бъде пуснат, защото е изтекла давността. Очевидно тази трактовка е абсурдна. От началото на декември 1992 г., когато върховният съд отказва молбата на Иван, му остава да излежи 13 години, 8 месеца и 20 дни. Правилата за давността се прилагат спрямо остатъка от наказанието, обясняват от ВКП. Затова и началният момент за изчисляването й е 3 декември 1992 г. Така сроковете от 15 и 22 години и половина се броят от тази дата. Иван е задържан на 27 януари 2008 г. - преди да изтекат 15 години от последното прекъсване на давността с обявяването му за общодържавно издирване на 31 май 1993 г. Абсолютната давност пък се смята от момента на влизането на присъдата в сила - 22 юни 1987 г. Това означава, че обикновената давност за Иван изтича на 31 май 2008 г., а абсолютната - на 22 декември 2009 г. И двете дати са след задържането му в София.
"Никоя прокурорска инстанция, включително ВКП и главният прокурор, нямат правомощия да преразглеждат съдебната воля, изразена с окончателен акт, нито да измерват съответствието на наказанието с тежестта на престъплението, с обекта на посегателството и социално-икономическите условия, при които е извършено то. Това, че на осъдения му се налага на зряла възраст, 65 г., да доизтърпява 12-годишен остатък от наказанието, се дължи основно на неговото поведение. Това не променя вида на наложената санкция и вашето твърдение, че де факто осъденият е поставен в положението на наказан с доживотен затвор, възприемаме като една по-свободна алегория, на която не се дължи коментар", пише в отговора на прокуратурата.
Обвинителите обясняват още на Иван, че отговорът му от комисията по помилванията изобщо не ги ангажира. Президентската администрация няма правомощия да смята давностни срокове. Пък и не е ясно дали е имала всички данни по казуса. От затвора Иван отново моли за държавна милост, но не я получава.
"
( ох, един магистрат пише така) е: има ли престъпление?- има; Има ли влязла в сила присъда?- има; Изтърпяна ли е тя?- очевидно не.
определяне на по-лека мярка за неотклонение 
- и то на толкова тежка присъда.
