Прокуратурата протяга за пореден път пръсти към ЗА
Публикувано на: 10 Дек 2015, 20:28Главният прокурор атакува в КС правомощия на адвокатурата
Той настоява да бъдат отменени правилата, по които гилдията действа при сигнал за неоказано съдействие или дължимо уважение на адвокат, защото нарушават основни конституционни принципи
http://legalworld.bg/49255.glavniiat-pr ... urata.html
Главният прокурор Сотир Цацаров поиска да бъдат отменени четири текста от Закона за адвокатурата, регламентиращи правото на адвокатския съвет да провери сигнал на свой член, че не му е оказано съдействие или дължимото уважение.
Обвинител №1 е внесъл искане до Конституционния съд, с което настоява тези текстове да бъдат обявени за противоречащи на основния закон. В него Цацаров изброява четири принципа, залегнали в Конституцията, с които въпросните текстове от ЗА влизат в противоречие - на правовата държава (чл. 4 ал. 1 КРБ), на върховенството и непосредственото действие на Конституцията (чл. 5 ал. 1 и 2 КРБ) и за независимостта на съдебната власт (чл. 117 ал. 2 КРБ).
Конституционният съд вече образува дело №10 от 2015 г. Интересен факт е, че докладчик по него е настоящият председател на КС и предшественик на Цацаров начело на държавното обвинение Борис Велчев.
В искането си до КС Цацаров се спира първо на принципа на правовата държава. И обяснява, че съдиите, прокурорите и следователите са обвързани да спазват закона и правилата за етично поведение, и тяхното нарушаване е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Това става по ред, установен в Закона за съдебната власт, като инициирането и провеждането на дисциплинарното производство е поверено на органи на съдебната власт.
"Предоставената в чл. 29, ал. 2 ЗА законова възможност, адвокатският съвет да оправомощава член на колегията да извърши "проверка на случая", ако на адвокат не бъде оказано дължимото уважение и съдействие - по повод професионалната му изява пред съда или орган на досъдебното производство, по същество означава да бъде инспектирана дейността на магистрат или на разследващ орган, който е от състава на изпълнителната власт. Съдържанието на законовия израз "проверка на случая", не може да означава друго, освен изясняване на субектите, с които адвокатът е установил професионално взаимодействие, и изследване на истинността на фактите и обстоятелствата, изложени от засегнатия адвокат", пише главният прокурор в искането си.
И заключва, че ЗА създава предпоставки дейността на органите на съдебна власт да бъде проверявана по различен от установения в Конституцията и ЗСВ ред. "Допускането на подобен дуализъм противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава", заявява обвинител №1.
Той оспорва и задължението на административния ръководител на съд или прокуратурата да участва в цялата процедура и го определя като конституционно нетърпимо.
Що се отнася до чл. 30, ал. 1 ЗА, според главния прокурор проблемът е, че на адвокатския съвет е дадено правото да прецени, въз основа на извършената от неговия представител или с участието му проверка, дали съдията, прокурора или разследващия орган са имали "виновно поведение". "Във всеки един от аспектите на това понятие /наказателно-правен, административно-правен, дисциплинарно-правен и гражданско-правен/, преценката за наличието или липсата на вина при действия или бездействия на съдия, прокурор или разследващ, се преценява от съответните органи на съдебната или изпълнителната власт. Поставянето на адвокатския съвет, чрез ЗА, в позицията да преценява дали орган на съдебната власт или разследващ орган е имал виновно поведение при взаимодействието си с адвокат, надхвърля конституционната делегация по чл. 134, ал. 2 КРБ, която се отнася до организацията и дейността на адвокатурата", пише в искането му до КС.
Според Цацаров Законът за адвокатурата не позволява еднозначно да се определи правната стойност на доклада от проверката и на предложението, което адвокатският съвет внася за образуване на дисциплинарно производство или за налагане на наказание.
"Възприемането на цитираните норми от ЗА като уреждане на право на адвокатския съвет само да сезира компетентните органи в дисциплинарното производство по ЗСВ – с повече гаранции за обективност при упражняването на тази функция, е силно затруднено заради използваните изрази "извършва проверка", "прецени наличие на виновно поведение" и "предложение за образуване на дисциплинарно производство". Някои от тях имат легална употреба в ЗСВ и вложеното в тях съдържание се свързва с упражняване на властнически правомощия и иницииране на производство от компетентен държавен орган. Точното прилагане и тълкуване на горепосочените разпоредби от ЗА е затруднено заради противоречие на използваните в тях понятия със съдържанието на същите понятия, имащи легална употреба в други закони", твърди той.
След това искането му до КС се спира на това къде, според него, е противоречието с принципите за върховенство и непосредственото действие на основния закон.
"Първият елемент от предмета на проверката - неоказване на дължимото уважение на адвокат, се отнася до морално-етични норми и правила, а вторият -неоказване на дължимото съдействие на адвокат – до неизпълнение на служебни задължения. И двете прояви, посочени в ЗА, са предвидени в устройствения закон на съдебната власт като дисциплинарни нарушения – в чл. 307, ал. 4 ЗСВ. Щом Конституцията възлага, уредени със самата нея органи – Инспекторатът към ВСС и самият ВСС, да осъществяват проверки на дейността на органите на съдебната власт и да налагат дисциплинарни наказания, а от друга страна изисква всички въпроси относно статута на магистратите, организацията и дейността на органите на съдебната власт и реализирането на отговорност да бъдат уредени в устройствения закон, то атакуваните норми от ЗА са в колизия с принципите за върховенството и непосредственото действие на конституционните норми", заявява главният прокурор.
И твърди, че с разпоредбите на чл. 29, ал. 2-4 и чл. 30, ал. 1 ЗА недопустимо надхвърлена конституционната делегация по чл. 134, ал. 2 КРБ. "Конституцията възлага със закон да бъде уредена организацията и дейността на адвокатурата в контекста на основната й мисия по чл. 134, ал. 1 КРБ, но не и участието й в механизмите за проверка и контрол на органите на съдебната или изпълнителната власт", пише главният прокурор.
Той развива подробно и тезата, че оспорените от него разпоредби засягат независимостта на съдебната власт.
Първо в искането му се обсъжда принципът на разделение на властите в контекста на няколко решения на КС. Възоснова, на които главният прокурор заключава: "Проявленията на взаимния контрол и възпиране могат да се търсят и откриват само при реализиране на правомощия на органи, упражняващи държавна власт. Възможностите за интервениране обаче трябва да са конституционно уредени, за да не се нарушава независимостта на отделните власти и най-вече на съдебната, за което КРБ е дала специални гаранции. Подобни права и възможности за намеса в полето на съдебната власт, Конституцията не е предвидила за адвокатурата, която не е и орган на държавна власт, въпреки че има конституционна уредба в норма от Глава шеста на КРБ "Съдебна власт" и нейното функциониране е свързано най-тясно със съдебната власт". Според него в разрез с принципа за независимост на съдебната власт Законът за адвокатурата е прехвърлил на адвокатския съвет или на негов оправомощен член правомощия и функции, които според Конституцията и ЗСВ са отредени на държавни органи.
Цацаров прави анализ на чл. 30, ал. 1 ЗА, според който са налице поне три елемента, които формират извод, че тези правомощията на органите на адвокатурата, предвидени в оспорените текстове, "задълбочават интервенцията върху независимостта на съдебната власт":
Законът предвижда очертаване на релевантните факти във финален акт на проверката, за чието съставяне представителят на адвокатския съвет има водеща или самостоятелна роля.
Самият адвокатски съвет е натоварен да прецени дали провереният съдия, прокурор, следовател или разследващ орган е имал виновно поведение.
На адвокатския съвет е дадено правомощие да направи предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност, което се разбира като иницииращ акт в дисциплинарното производство.
Той настоява да бъдат отменени правилата, по които гилдията действа при сигнал за неоказано съдействие или дължимо уважение на адвокат, защото нарушават основни конституционни принципи
http://legalworld.bg/49255.glavniiat-pr ... urata.html
Главният прокурор Сотир Цацаров поиска да бъдат отменени четири текста от Закона за адвокатурата, регламентиращи правото на адвокатския съвет да провери сигнал на свой член, че не му е оказано съдействие или дължимото уважение.
Обвинител №1 е внесъл искане до Конституционния съд, с което настоява тези текстове да бъдат обявени за противоречащи на основния закон. В него Цацаров изброява четири принципа, залегнали в Конституцията, с които въпросните текстове от ЗА влизат в противоречие - на правовата държава (чл. 4 ал. 1 КРБ), на върховенството и непосредственото действие на Конституцията (чл. 5 ал. 1 и 2 КРБ) и за независимостта на съдебната власт (чл. 117 ал. 2 КРБ).
Конституционният съд вече образува дело №10 от 2015 г. Интересен факт е, че докладчик по него е настоящият председател на КС и предшественик на Цацаров начело на държавното обвинение Борис Велчев.
В искането си до КС Цацаров се спира първо на принципа на правовата държава. И обяснява, че съдиите, прокурорите и следователите са обвързани да спазват закона и правилата за етично поведение, и тяхното нарушаване е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. Това става по ред, установен в Закона за съдебната власт, като инициирането и провеждането на дисциплинарното производство е поверено на органи на съдебната власт.
"Предоставената в чл. 29, ал. 2 ЗА законова възможност, адвокатският съвет да оправомощава член на колегията да извърши "проверка на случая", ако на адвокат не бъде оказано дължимото уважение и съдействие - по повод професионалната му изява пред съда или орган на досъдебното производство, по същество означава да бъде инспектирана дейността на магистрат или на разследващ орган, който е от състава на изпълнителната власт. Съдържанието на законовия израз "проверка на случая", не може да означава друго, освен изясняване на субектите, с които адвокатът е установил професионално взаимодействие, и изследване на истинността на фактите и обстоятелствата, изложени от засегнатия адвокат", пише главният прокурор в искането си.
И заключва, че ЗА създава предпоставки дейността на органите на съдебна власт да бъде проверявана по различен от установения в Конституцията и ЗСВ ред. "Допускането на подобен дуализъм противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава", заявява обвинител №1.
Той оспорва и задължението на административния ръководител на съд или прокуратурата да участва в цялата процедура и го определя като конституционно нетърпимо.
Що се отнася до чл. 30, ал. 1 ЗА, според главния прокурор проблемът е, че на адвокатския съвет е дадено правото да прецени, въз основа на извършената от неговия представител или с участието му проверка, дали съдията, прокурора или разследващия орган са имали "виновно поведение". "Във всеки един от аспектите на това понятие /наказателно-правен, административно-правен, дисциплинарно-правен и гражданско-правен/, преценката за наличието или липсата на вина при действия или бездействия на съдия, прокурор или разследващ, се преценява от съответните органи на съдебната или изпълнителната власт. Поставянето на адвокатския съвет, чрез ЗА, в позицията да преценява дали орган на съдебната власт или разследващ орган е имал виновно поведение при взаимодействието си с адвокат, надхвърля конституционната делегация по чл. 134, ал. 2 КРБ, която се отнася до организацията и дейността на адвокатурата", пише в искането му до КС.
Според Цацаров Законът за адвокатурата не позволява еднозначно да се определи правната стойност на доклада от проверката и на предложението, което адвокатският съвет внася за образуване на дисциплинарно производство или за налагане на наказание.
"Възприемането на цитираните норми от ЗА като уреждане на право на адвокатския съвет само да сезира компетентните органи в дисциплинарното производство по ЗСВ – с повече гаранции за обективност при упражняването на тази функция, е силно затруднено заради използваните изрази "извършва проверка", "прецени наличие на виновно поведение" и "предложение за образуване на дисциплинарно производство". Някои от тях имат легална употреба в ЗСВ и вложеното в тях съдържание се свързва с упражняване на властнически правомощия и иницииране на производство от компетентен държавен орган. Точното прилагане и тълкуване на горепосочените разпоредби от ЗА е затруднено заради противоречие на използваните в тях понятия със съдържанието на същите понятия, имащи легална употреба в други закони", твърди той.
След това искането му до КС се спира на това къде, според него, е противоречието с принципите за върховенство и непосредственото действие на основния закон.
"Първият елемент от предмета на проверката - неоказване на дължимото уважение на адвокат, се отнася до морално-етични норми и правила, а вторият -неоказване на дължимото съдействие на адвокат – до неизпълнение на служебни задължения. И двете прояви, посочени в ЗА, са предвидени в устройствения закон на съдебната власт като дисциплинарни нарушения – в чл. 307, ал. 4 ЗСВ. Щом Конституцията възлага, уредени със самата нея органи – Инспекторатът към ВСС и самият ВСС, да осъществяват проверки на дейността на органите на съдебната власт и да налагат дисциплинарни наказания, а от друга страна изисква всички въпроси относно статута на магистратите, организацията и дейността на органите на съдебната власт и реализирането на отговорност да бъдат уредени в устройствения закон, то атакуваните норми от ЗА са в колизия с принципите за върховенството и непосредственото действие на конституционните норми", заявява главният прокурор.
И твърди, че с разпоредбите на чл. 29, ал. 2-4 и чл. 30, ал. 1 ЗА недопустимо надхвърлена конституционната делегация по чл. 134, ал. 2 КРБ. "Конституцията възлага със закон да бъде уредена организацията и дейността на адвокатурата в контекста на основната й мисия по чл. 134, ал. 1 КРБ, но не и участието й в механизмите за проверка и контрол на органите на съдебната или изпълнителната власт", пише главният прокурор.
Той развива подробно и тезата, че оспорените от него разпоредби засягат независимостта на съдебната власт.
Първо в искането му се обсъжда принципът на разделение на властите в контекста на няколко решения на КС. Възоснова, на които главният прокурор заключава: "Проявленията на взаимния контрол и възпиране могат да се търсят и откриват само при реализиране на правомощия на органи, упражняващи държавна власт. Възможностите за интервениране обаче трябва да са конституционно уредени, за да не се нарушава независимостта на отделните власти и най-вече на съдебната, за което КРБ е дала специални гаранции. Подобни права и възможности за намеса в полето на съдебната власт, Конституцията не е предвидила за адвокатурата, която не е и орган на държавна власт, въпреки че има конституционна уредба в норма от Глава шеста на КРБ "Съдебна власт" и нейното функциониране е свързано най-тясно със съдебната власт". Според него в разрез с принципа за независимост на съдебната власт Законът за адвокатурата е прехвърлил на адвокатския съвет или на негов оправомощен член правомощия и функции, които според Конституцията и ЗСВ са отредени на държавни органи.
Цацаров прави анализ на чл. 30, ал. 1 ЗА, според който са налице поне три елемента, които формират извод, че тези правомощията на органите на адвокатурата, предвидени в оспорените текстове, "задълбочават интервенцията върху независимостта на съдебната власт":
Законът предвижда очертаване на релевантните факти във финален акт на проверката, за чието съставяне представителят на адвокатския съвет има водеща или самостоятелна роля.
Самият адвокатски съвет е натоварен да прецени дали провереният съдия, прокурор, следовател или разследващ орган е имал виновно поведение.
На адвокатския съвет е дадено правомощие да направи предложение за реализиране на дисциплинарна отговорност, което се разбира като иницииращ акт в дисциплинарното производство.
) тогава, каква безпристрастност би имало, когато ще трябва да се издават съдебни актове, които ще са против някоя от страните, които участват в избора на съдии?!? Безспорно е, че след съдебни „битки” винаги само едната страна е удовлетворена! 
И без това явно си "чешеш" клавиатурата.