forum.lex.bg

ВКС,чрез тълкувателни решения,далеч надхвърлящи тълкуването, и направо дописващи закони и съдържащи първични правила за поведение-правни норми се превърна във втори законодателен орган. Втори законодател, за който не сме гласували, и чиито "закони" са с примат, пред законите на парламента. Със "закони"- тълкувателни решения-по стабилни от законите на Народното събрание-защото законите на парламента подлежат на контрол за конституционосъобразност пред КС, а "законите" на ВКС не подлежат на контрол пред никой.

Да,така стана.Особено пък с решенията им по чл(290 ГПК е хаос.

Единственият орган, на който можем да се уповаваме. Ясно е, че ни чака някаква бунтовна носталгия по времената когато всичко е позволено и има емоции, но и това мина, като тенденция, да почнем да изреждаме заслугите на ВКС, в произволен порядък:
- осигури 3-годишна давност по делата на неприятните монополисти - а и подсигури съвсем законово - така е, верно остави метеоритите Х и У и сие без тлъсти хонорари, майка пожали поне пенсионерите;
- оряза хонорарния произвол на лутащата се гилдия на адвокатите, с извинение;
- отсече по повод на органната ексцесия на ООД, че сделката е ок, независимо от вътрешните решения на ООД;

Имат заслуги - а аз лично им поднасям кураж за да продължат в оркестров вариант напред.

gkamenov написа:Да,така стана.Особено пък с решенията им по чл(290 ГПК е хаос.

Всъщност за тези решения мислех да пусна тема,че в България си има прецедентен тип правораздаване-от англосаксонски тип. Особено в светлината на "законодателния "акт на ВКС ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 1/2009 г. 19 февруари 2010 г., където се казва накрая на т.2 " или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК." Прецедентът-източник на правото в България. Така реши законодателят ВКС. Другият законодател -НС гузно мълчи и не си оправя чудото неръкотворно-ГПК, и е оставил измененията и допълненията на ГПК да ги върши ВКС чрез тълкувателни решения.

ivan_lawyer написа:Единственият орган, на който можем да се уповаваме. Ясно е, че ни чака някаква бунтовна носталгия по времената когато всичко е позволено и има емоции, но и това мина, като тенденция, да почнем да изреждаме заслугите на ВКС, в произволен порядък:
- осигури 3-годишна давност по делата на неприятните монополисти - а и подсигури съвсем законово - така е, верно остави метеоритите Х и У и сие без тлъсти хонорари, майка пожали поне пенсионерите;
- оряза хонорарния произвол на лутащата се гилдия на адвокатите, с извинение;
- отсече по повод на органната ексцесия на ООД, че сделката е ок, независимо от вътрешните решения на ООД;

Имат заслуги - а аз лично им поднасям кураж за да продължат в оркестров вариант напред.

Ми има-например дописаха ГПК, и то не чрез ТР, а чрез решение по 290 ГПК, че е валидно и позоваването на давността от длъжника във възражението по 414 ГПК, дори и после в исковия процес длъжникът да не вземе никакво отношение-не отговори на ИМ. Дори и тогава позоваването на давност, което формално е преждевременно, и не е в срока по 131 го ползва, и съдът следва да се произнесе по въпроса за давността-. Никъде не е записано в ГПК, но това, е чудесно законодателно изменение на ВКС, изцяло в полза на длъжника. Всъщност затруднявам се да кажа-това законодателстване на ВКС ли е, или е прецедент, на който другите съдебни състави вече се позовават-като си цитират решението на ВКС (Р N. 177 от 2010 по т. дело № 46 от 2010)

Тоя аргумент нещо не го схванах, цифров - ако заповедното е част от исковото, за каква точно "преждевременност" говориш?

При стриктно четене на ГПК-131, възражение за давност-само с отговора на ИМ в едномесечния срок, при описаната преклузия какво става-ако не отговориш, а след това решение-позоваването на давност се оказва,че можело и още с възражението по 414, и не е страшно ,ако не отговориш на ИМ, а си се позовал изрично на давност още при възражението по 414. Това съвсем не беше толкова явно и очевидно, преди това решение на ВКС, ако бяха проявили формализъм и буквализъм можеха да запишат,че трябва да се спазва точно записаното в 131.

Според мен ,ако по някаква причина е убягнало от внимианието на съдилищата например районен или въззивен съд ,че закон противоречи на КРБ и делото се продължи пред ВКС същото е и за ВАС. Той няма сигнални функции ако го констатира и прецени, че закон противоречи на КРБ ,да уведоми КС и ако искането е основателно производството да се спре и изчака решението на КС, което може да се окаже и преюдициално за ВКС или ВАС затова ,считам ,че е целесъобразно чл.15 ЗСВ да се разшири и попадне в неговият обхват като се включи ВАС и ВКС в устройстевният закон така ще се подчертае и самото действие на КРБ като върховен закон.
А живота е непредсказуем ,и неможе отнапред да се определя къде може да се допусне пропуск или грешка като човешка дейност.Считам ,че това би допринесло и за решаване на проблемите в самата система.

bird_of_paradise написа:Тоя аргумент нещо не го схванах, цифров - ако заповедното е част от исковото, за каква точно "преждевременност" говориш?

Аз също