forum.lex.bg

Защо адвокат не може да забрани на прокурор да не разгласява материалите по разследването?


Уж адвокатът е равнопоставена страна в наказателния процес на прокурора. Само уж. Питам аз-защо е забранено материалите по делото да се разгласяват без разрешение на прокурора? Излиза,че прокурорът свободно може да разгласява по самопреценка материали по делото, но адвокатът не може-трябва му височайше позволение-от другата страна в процеса. Нещо повече в ал 2 на 198 е записано ,че "(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.
"
Тоест ако е предупреден и адвокат разгласява материали по делото носи наказателна отговорност, но прокурорът може винаги когато самореши -пред медиите например- да разгласява материалите по делото. Защо така както прокурорът може да забрани на адвокат, защо и адвокатът не може да забранява на прокурора да изнася информация по дадено дело? Къде остава равнопоставеността на страните в процеса? Всички помним за нашумял случай, с едни лекари -при което на адвокатът на лекарите, и на самите обвиняеми лекари беше забранено да говорят, но прокурорът на дълго и нашироко влезе в обяснителен режим, като постфактум се оказа,че видите ли прокурорът бил позволил по негова самопреценка и на определено лице-политик да говори....

Едната страна по делото може да забрани на другата страна да разгласява материали по делото. Чудесно-нека и адвокатът да може да налага забрана на прокурора да не разгласява материали по делото-което може да стане с законодателна промяна от 2 думи в чл 198 на НПК. Къде остава равнопоставеността в процесуалните права на прокурор и адвокат-щом единия може да налага забрани, а за същото-другата страна не може да забрани? Адвокат не може да говори за делото пред медиите, а прокурор свободно, и безнаказано може. Е малко е прекалено.
В 198 ал1 НПК следва да се добави, и че адвокат следва да позволи на прокурор да разгласява информация по делото, и адвокат да може да наложи забрана по отношение на прокурора, и на разследващите органи-аналогично на ал 2. Не става да остане сегашното положение-адвокатът да мълчи като провинил се ученик, а прокурорът да говори по самопреценка. Всъщност-дори може да се помисли, изобщо да няма забрана по 198 ал 1 НПК-дали адвокатът ще говори пред медиите ще е въпрос на негова преценка, дали ще е в интерес на подзащитния му. Или алтернативно-забраната да важи и за прокурора, също под страх от наказателна отговорност-ако адвокатът поиска такава забрана.






НПК в момента:

Чл. 198. (1) Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

(2) Когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото и в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

В досъдебната фаза ръководно-решаващият орган е прокурорът, а в последствие - съдът. Това е цялата работа. Чл. 198 НПК има отношение именно към досъдебната фаза, в която прокурорът и адвокатът не са равнопоставени.
А адвокатът е свободен да обгрижва интересите на подзащитния си, както намери за добре.
Личното ми мнение е, че ако колеги - юристи, без значение каква позиция заемат в процеса, не могат да се разберат и да работят заедно, дори и един срещу друг в интерес на правосъдието, медиите и публичността едва ли биха им помогнали особено...

Прокурорът е "ръководно -решаващ" орган по отношение на разследващия полицай, -на него да му дава каквито си иска разпореждания и нареждания какво да прави и какви ПСД да се вършат,но в никакъв случай прокурорът не е началник на адвоката -вкч и в досъдебната фаза, нито пък прокурорът ще решава кое е добре за обвиняемия-интересите на обвиняемия,няма как да бъдат "обгрижени"нито от прокурора, нито от разследващия полицай. Никой не е станал обвиняем по желание, а ставаш обвиняем-"доброзорно", и никой обвиняем , и защитата му не трябва да бъдат лишавани от възможността да говорят пред медиите за делото,ако намерят за нужно или алтернативно-ако считате,че интересите на правосъдието е да не се изнася информация от разследването от обвиняем или адвокатът му, то и те двамата трябва да могат да забранят това на прокурора.
Ако мислите,че прокурорът е достатъчен като независим "господар" на досъдебното прозвоство-да се грижи за интересите на обвиняемия-(на теория се събират и доказатества в полза на обвиняемия), то за какво се допуска адвокат на досъдебната фаза?
Има лесно решение с промяна в НПК-подобна забрана да се изнася информация да подлежи на жалене пред съд-и на който му се занимава-да си жали. Също така-и адвокат да има право да иска от съд да се наложи забрана прокурора да разгласява материали по разследването.
При случая с лекарите-беше изнесена информация и записи охарактеризиращи негативно лекарите, ама им беше почти казано-вие да мълчите-следствена тайна, ама ние и още записи от СРС-та ще вадим за вас. С какво беше подпомогнато правосъдието да се изнесат по медиите записи негативни за лекарите , но пък те не можеха да се защитят, като и накрая дори се оказа,че лекарите са "абсолютно невинни"?
Да го кажем така-нито прокурора, нито разследващия полицай са приятели на обвиняемия,нито пък са пазители на неговия интерес, че те да определят как ще се защитава-ако реши и с извънпроцесуални действия-вклч и да говори пред медиите .

В досъдебната фаза си е точно работа на прокурора да пази и гарантира правата и интересите на всеки субект на процеса, включително и на обвиняемия, и на защитата- като самостоятелни правни субекти. Пазя ги, повече от тези на пострадалите ги пазя. И знам, че няма нищо по-страшно за мен в професионален и личен план от това, да обвиня и изправя невинен човек в съда. Знам, че има изкривени мозъци навсякъде. Но абсолютизирането е вредно - във всеки смисъл.
Обществените нагласи, моделирани от медиите, по никой начин не бива да се асоциират със справедливост, още по-малко с правосъдие. Ако популяризирането на конкретни адвокатски имена и дела е целта, едва ли би могло някакво предупреждение по чл. 198 НПК да спре когото и да било да прави каквото иска. А иначе, примерите, посочени от Вас са наистина отражение на вредни практики за пренасяне на мястото и хората, които трябва да решават важните въпроси. И за достигане до трагични резултати.

А защо изобщо трябва да има "скрито-покрито" в досъдебната и съдебната фаза?
Ако един прокурор си върши съвестно работата, не би трябвало да има факти, които да са "служебна тайна", не и когато въпроса опре до запознаване на адвоката и ответника с материалите. Аре, преди това - ОК, не е хубаво оня дет го гонят да е много в час че го гонят, но след като вече са събрани достатъчно доказателства че да се смята, че еди-кой-си е виновен - нека това да е публично известно. Пък ако след това се окаже, че човека не е виновен - прокурора да си носи последствията.
И вече да си има изключения - ако ответника пожелае това да не става, или ако има някаква държавна тайна... А и тези тайни при използване на СРС-та... какво толкова тайно може да има? Тайна, че някой е слушал повече отколкото е трябвало? Щото как се слуша е известно дори и на учениците в техникума по електроника.

......