forum.lex.bg

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………/ 20.01.2015г. гр.С.


СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-20 ти състав в закрито заседание на 20 .01.2015г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА



При секретар: като разгледа докладваното от съдия Гергинска ч.гр.д.№ 17583 по описа за 2014 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e образувано по възражение подадено на основание чл. 423 от ГПК.
Д. М. С., чрез пълномощника си адв. Н.А. - АК-С. е подал възражение във връзка с издадената на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК, заповед от 01.04.2014г. по ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в за изпълнение на негово парично задължение към кредитора -----------------, от гр. С., въз основа на която е образувано изпълнително производство по и.д. № 20148380408733 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд.
Твърди, че е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение по чл.414 от ГПК, т.к. заповед за изпълнение, не му е връчвана. Твърди че той и съпругата му постоянно живеят на посочения в заповедта адрес. Твърди че на посочените от длъжностното лице по връчване дати в приложените по делото съобщени е бил на адреса си, но нито той, нито член от семейството му е получавал съобщение. Твърди че имотът не е посещаван от призовкар, не е получавал книжа от съда нито лично, нито са оставяни в пощенската му кутия. Предвид изложеното, моли да се приеме че при връчването на препис от заповедтта за изпълнение в заповедното производство е нарушен реда на чл.47 от ГПК, поради което съдът да приеме възражението му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 01.04.2014г. по ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в и да спре на основнаие чл.423, ал.3 от ГПК изпълнението по нея. Към жалбата си представя покана за доброволно изпълнение изх.№ 70232/24.09.2014г.
В подаденият от отговор от Д.Ш., чрез процесуалния му представител адв. М.З. –АК-С., моли възражението да бъде оставено без уважения, по изложените съображения, досежно липсата на посочване в какво се състои нарушението и ко от хипотезите на чл.423 от ГПК, се претендира.Твърди че процедурата по чл.47 от ГПК е спазена, предвид представените доказателства, поради и което възражението е неоснователно.
Въз основа на приложения към възражението препис от призовка за доброволно изпълнение и изисканото от съда ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в се установява следното:
Възражението е допустимо. Срещу подателя на възражението е налице издадена на основание чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК заповед за изпълнение, която обуславя правният интерес. Подадено е 10.10.2014г. - в едномесечния срок по чл. 423 ал.1 от ГПК от узнаване за издадената заповед, което се установява от приложения препис на ПДИ изх.№ 70232/24.09.2014г. по и.д. № 20148380408733 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд, връчена на длъжника най-рано на 24.09.2014г / т.к. жалбодателят не е представил отрзъка, от който да е видно датата, мястото и начина на връчването / и обстоятелството, че заповедта по ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Разгледано по съществото си възражението е неоснователно и не следва да бъде приемано.
Заповед от 01.04.2014г. по ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, чиято материална законосъобразност не подлежи на проверка в настоящото производство, е изпратена за връчване на длъжника на адрес: гр. Б., ул.”П.П.” №**. На този адрес длъжникът не е бил открит за връчване, нито е било открито лице, което да е съгласно да получи съобщението.Длъжностното лице е отразило че е посетило адреса на 12.04.2014г., на 25.04.2014г. и 15.05.2014г. Предвид на отразеното в съобщението, съдът е разпоредил предоставнето на данни за постоянни и настоящия адрес на длъжника, по реда на Наредба№14/18.11.2009г. След получаването и след като , съдът е констатирал че постонният и настоящият адрес на длъжника съвпадат с посоченият в издадената заповед, е разпоредил залепването на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК. В съответствие с това и съгласно чл. 47 ал.1 от ГПК връчителят на 01.07.2014г. е залепил уведомление на адреса на длъжника, което няма данни да е извършено не по надлежния ред. В двуседмичния срок по чл. 47 ал.2 от ГПК длъжникът не се е явил да получи книжата. Съдът, с разпореждане от 10.07.2014г. е разпоредил предоставнето на данни за постоянни и настоящия адрес на длъжника, по реда на Наредба№14/18.11.2009г. След получаването и след като , съдът отново констатира, че постоянният и настоящият адрес на длъжника съвпадат с посоченият в издадената заповед, е разпоредил, прилагането на съобщението по делото и да се счита връчена съгласно чл. 47, ал.6 от ГПК, а на заявителя да се издаде изпълнителен лист.
Основанията, на които възражението може да бъде прието, с произтичащите от това последици съгласно чл. 423, ал. 3 от ГПК са изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата която в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някоя от следните алтернативни предпоставки: 1. Заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно, т.е. нарушени са правилата за връчване; 2. Заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването й той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ.; 3. Длъжникът не е могъл своевременно да узнае, поради особени непредвидени обстоятелства; 4. Длъжникът, получил заповедта лично, не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Съгласно чл.47 ал.1 от ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
Като взе предвид изложеното по-горе и данните по ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в надлежно е връчил на Д.М.С. заповедта за изпълнение, съобразно изискванията на чл.47 ГПК – тъй като адресатът не е намерен на посочения по делото адрес и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, на 01.07.2014г. е залепено уведомление; след изтичане на срока на уведомлението, поради неявяване на длъжника да получи книжата е изискана справка за регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника; изпратено е съобщение и на посочения в справката настоящ адрес, където лицето също не е намерено. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението длъжникът не се е явил да получи съобщението за заповедта, поради което и на основание чл.47 ал.5 ГПК същото е прието за надлежно връчено. След изтичане на срока за възражение съдът е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист. Доводите че не пуснато уведомление в пощенската му кути, въпреки че има достъп до не , не може да обоснове нередовност на залепването на уведомлението. Пускането на уведомлението в пощенската кутия е още една възможност з уведомянате на длъжника, но не е задължителна предвид залепването на уведомление. Доказателства в обратна насока не бяха събрани. С оглед на това съдът намира, че доводите на длъжника за наличието на предпоставките на чл.423 ал.1 т.1 ГПК са неоснователни.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което подаденото възражение не следва да се приема.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ПРИЕМА възражението на Д. М. С., чрез пълномощника си адв. Н.А. - АК-С. е подал възражение във връзка с издадената на основание чл. 410, ал.1, т. 1 от ГПК, заповед от 01.04.2014г. по ч.гр.д. № 16088\14г. по описа на РС – С., І ГО, 42 с-в за изпълнение на негово парично задължение към кредитора ---------, от гр. С., въз основа на която е образувано изпълнително производство по и.д. № 20148380408733 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие – Софийски градски съд като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/

Докажи,че призовкарят не е идвал на посочените дати. Докажи,че не е лепил.
Не можеш, а.
Ние сме, ама напълно убедени,че каквото е вписал призовкарят-се е случило-като дати на посещения...
Ние сме убедени,че ако призовкаря впише,че е лепил, значи, е лепил.

Вписано ли е,че е лепено, значи е лепено. ( дори и да не е...)
Същата работа с датите на посещение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

номер ……….…/…............ Октомври 2010 г., град Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на шести октомври Година 2010

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
мл.с. ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
Секретар К.М.

като разгледа докладваното от съдия Д. Митева

въззивно гр. дело номер 822 по описа на търговско отд. за 2010 год.

за да се произнесе взе предвид следното:



Производството е образувано по възражение, подлежащо на приемане от въззивен съд, депозирано от «xxxxxxxxxxx»ООД гр. ****, чрез пълномощник по реда на чл. 423 ГПК, срещу вземане по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. 2816/10г на ВРС,7 с-в и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Длъжникът твърди, че е узнал за издаването заповед за изпълнение едва при връчване на поканата за изпълнение от съдебен изпълнител. Сочи, че е бил лишен от възможността да оспори вземането преди издаване на изпълнителния лист, тъй като не е получил съобщение за издадена заповед. Твърди, че неправилно районният съд е приел за редовно връчването, удостоверено от длъжностното лице по призоваването, тъй като на входната врата на блока ,в който се намира адреса на управление на дружеството не е било намерено залепено съобщение, а на точния адрес на ап. 21 не са връчвани книжа.

Насрещната страна – заявителя в заповедното производство „ТЕХНОФЕР" ООД, гр. ****, уведомен чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на възражението, като сочи, че евентуално допуснатата техническа грешка в изписване на адреса на съобщението не е осуетила връчването му именно на вписания адрес на управление на търговеца. Отделно счита възражението за недопустимо поради липса на предписана от закона форма.

Възражението е подадено от лице, срещу което е постановена заповед за изпълнение, а след преценка на първоинстанционния съд за наличие на редовно връчване и изтичане на срок за оспорване на вземането е издаден и изпълнителен лист ( разпореждане от 01.04.2010г на л. 24 от заповедното дело ). За разлика от редовното възражение по чл. 414 ГПК при упражняване на извънредната форма на оспорване на заповедта директно пред въззивен съд, утвърдената форма на образеца по Наредба № 6 е неприложима. Тава е така, защото по реда на чл. 423 ГПК изявлението за оспорване не е бланкетно, а следва да съдържа и изложение за обстоятелствата, представляващи основания за приемане на възражение след пропуснат срок. Самото възражение не представлява сезиране (по него съдът не дължи произнасяне, а само го съобразява като процесуално изявление на страната, с което се свързват определени законни последици). Въззивният съд дължи произнасяне именно по наведените основания за реализиране на извънредната защита. В този смисъл възражението за липса на форма е ирелевантно.

Видно от представеното копие от уведомление за депозирани книжа за поучаване от съдебен изпълнител въз основа на изпълнителния лист издаден по оспорената заповед, на 27.04.2010 г законният представител на дружеството е узнал, че до него са адресирани книжа по изпълнително дело. Съответно възражението вх. № 19086/26.05.10г е депозирано преди изтичане на едномесечния срок по чл. 423 ГПК. Насрещната страна не установява по-ранен момент на узнаване на съществуването на заповедта за изпълнение, поради което следва да се счита, че производството по възражението е редовно и допустимо.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и събраните по исканията на страните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобщението за издадена заповед за изпълнение е било адресирано до длъжника търговец на вписан в търговския регистър адрес: ул. *** ** **. Върху това съобщение длъжностното лице е удостоверило само, че е залепило уведомление по реда на чл. 47 ГПК и в срока за получаване на книжа не се е явил адресат. Респективно е оформен екземпляра от уведомлението с удостоверяване на залепяне на входна врата на входа на 15.03.10г. и липса на индикация за канцелария на фирмата. Разпитано в съдебно заседание, длъжностното лице само опровергава тези констатации, като сочи, че е посещавало тази сграда няколко пъти, в които е осъществило достъп до самата врата на апартамента, указан като местонахождение на търговеца. Липсата на трайна пречка за преминаване през входната врата и достъп както до пощенски кутии, така и до вратите на жилищата се установява и от показанията на свидетеля Й., обитател на жилище в същата сграда. При съвкупната преценка на гласните показания съдът установява, че несъмнено длъжностното лице е възприело вътрешността на жилищна сграда, в която се намира адреса на управление на търговеца( а не другата стопанска сграда със сходен адм. адрес ул. ***, в която няма жилищни апартаменти). За съда е несъмнено, че е посетена именно тази жилищна сграда и е предприето връчване на точния адрес. Действията по връчването обаче не могат да се приемат за надлежни. Дори да се приеме, че точно на 15.03.10 входната врата е била заключена, това обстоятелство не представлява трайна пречка за достъп до апартамента. Самият призовкар признава, че е извършил няколко опита за лично връчване, като само при последното посещение (само то е удостоверено в съобщението) входа е бил заключен. Не е удостоверено по начина предписан в Наредба № 7( чрез указанията за попълване на бланкетите в одобрените образци за книжа) как са събрани сведения за пребиваване на адресата на конкретния адрес и какво е осуетило достъпа до пощенска кутия и врата на жилището. Предходните посещения на същия призовкар до самото жилище изключват позоваването на липсата на достъп. Залепянето на съобщение върху метална врата на входа на блока, и то на място различно от предназначеното за тази цел табло е създало достатъчно предпоставки за осуетяване на узнаването на съдържанието на съобщението от адресата. Разпоредбата на чл. 47 ал.1 ГПК изрично указва предимство на оповестяване на наличието на съобщението на местата, в които то по- сигурно би достигнало да адресата( на врата на самото жилище едновременно с пощенска кутия).

В заключение въззивният съд приема, че съобщението за издадената заповед не е било надлежно връчено, което е осуетило възможността на длъжника да подаде възражението си в срок. Искането за приемане на възражението следва да се уважи.

С оглед наличие на основание по чл. 423 ал. 1 ГПК, изпълнението на заповед № 1588/05.03.2010г следва да бъде спряно, на осн. чл. 423 ал.3 ГПК.

Длъжникът не е упражнил право на жалба по чл. 413 ГПК, поради което делото следва да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на действията по чл. 415 ал.1 ГПК.

По тези съображения съставът на Варненския окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА възражение на депозирано от «xxxxxxxxx»ООД гр. ***, чрез пълномощник, срещу вземане по заповед за изпълнение № 1588/05.03.2010г по чл. 410 ГПК по гр.д. 2816/10г на ВРС,7 с-в, на осн. чл. 423 ал.1 т. 1 ГПК.

СПИРА изпълнението на издадена заповед за изпълнение № 1588/05.03.2010г по чл. 410 ГПК по гр.д. 2816/10г на ВРС,7 с-в и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, на осн. чл. 423 ал.3 ГПК.

Връща делото на първоинстанционния съд, на осн. чл. 432 ал. 4 ГПК за предприемане на действията по чл. 415 ал.1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване( по арг. на обратното от чл. 274 ал.3 ГПК).

Гледах някога филм, с премеждията на американските призовкари, които всячески търсеха начин да се снимат с получателя. Не се сещам за името му, но мисля, че нашите трябва да го гледат за практическа подготовка.

Призовкарите като цяло си вършат работата, а съдилищата масово се престарават. На практика няма голям съд, който да призовава ЮЛ веднъж. Аз съм пропуснал закона, който освобождава съдилищата в по-големите градове да спазват ГПК, но е така.
Всеки е отговорен за делата си. Няма такъв филм: Аз не чух, не видях, не разбрах. Плащаш си и тогава се тюхкаш. Всеки знае много добре има ли задължения или не. Като не си си платил парното или водата две години е ясно, че ще те посети призовкар и е твоя отговорност да си готов за това.

Сега, малко егоистично, но аз току що притиснах БТК, за вратле, тоест ги осъдих, та така.
Но това е за самият мен.

Да кача ли файлове от заседанието.

ivan_lawyer написа:Да кача ли файлове от заседанието.

Да. Интересно ще ми е.

Рано или късно всеки установява, че "животът скрит е в дребните неща..." наглед съвсем обикновени. По конкретния казус няма какво да се помогне- перона на 423 е тъжно опустял.

Истината е в детайлите- последните години разногледа ставам да следя образците по Наредба 7 ( деловодителите и те са хора, все пак, често не изпращат коректния образец-прегледайте си делата и ще се уверите), отпосле коректността на попълнените данни от лицето за призоваване. За уведомленията съм винаги нащрек- нарочно следя дали съдържат надлежно събрани данни за дата и час! на посещенията( часа, ако е в работно време, може да оплеска делото- зависи от коя страна си, а може и да спаси възражението), кой ( три имена и адрес) е отказал да получи съобщението ( щото отпосле доказателствено искане за гласни да се събират); има ли данни, че Д живее на този адрес( от кого са събрани- индивидуализирано ли е лицето), ако не- има ли данни за новия му адрес...( пак от кого са събрани- три имена и прочее формалности)...
Детайлите!

п.п. едно док. искане за разпит на домоуправителя и лицето по призоваване ( `ного помни последното, каква е външната врата, респективно вратата на адресата- особено в столицата) не ти ли хрумна?
Като казах столицата .... и се сетих, че всичко написано е излишество. Там са по друг процесуален ред, чак се учудвам, че изобщо са събрали данни по реда на Наредба 14. То, т`ва си е направо чудо някакво.

п.п.п.

chandra написа:разгледа докладваното от съдия Д. Митева

- тук ти е разковничето . Аз съм с отлични впечатления от професионализма на този магистрат.

Как да кача файл обаче- той е сканиран и в ПДФ, да го разложа ли някак, кво се прави в такива случаи.

bird_of_paradise написа:Рано или късно всеки установява, че "животът скрит е в дребните неща..." наглед съвсем обикновени. ..................

И като ги проверяваш каква полза? В тези производства няма обратна връзка със съда. Скоро се карахме с II-Б по тези въпроси, по-точно питах защо са ме призовали, след като не аз съм връчвал призовките и писал разпореждания. Длъжникът не си бил получил призовката, ама бил на адреса, само дето на същия адрес има 4 административни сгради с поне 100-120 офиса. Не си получил призовката, но някак си се сетил да плати фактура от преди 3 години точно 3 дни след първото посещение на призовкаря. Платил я, но цедента му върнал парите с основание: "Сумата се дължи по Заповед за изпълнение от тази и тази дата по г.д. еди кой си номер на Пейчо". Между другото като започваше делото председателката изрично попита адвокатката на длъжника дали е видяла това авизо, но след това настана караницата с друга съдийка, която се оказа докладчика и още тогава се приготвих за иск по 415. Както и да е, приели са възражението, въпреки наведения от мен довод за неговата недопустимост поради загуба на време (за което стана основната разправия след устните състезания), защото с плащането към цедента длъжникът на практика е признал вземането, с книжата по въззивното е получил и съобщението за цесията, ЧСИ вече му е събрала парите, призовкарят и съдията не са призовани за да дават обяснения, моето време се троши бадева, а на всичкото отгоре като си поисках разноските докладчикът ни се накара и на двамата, че се съдим само за разноски, отделно дето на ю.к. въобще не се полагали, а аз я попитах дали на съдията, дето не е спазил процедурите, се полага заплата и т.н.
Та тези дни ще видя мотивите, но така или иначе би трябвало ГПК в тази част да се промени и ответник относно призоваването да е РС, а не кредиторът да защитава безплатно празноглави съдии и мързеливи призовкари.

От доста време правораздаването започва да губи връзка с разума!

ivanov_p написа:.............Та тези дни ще видя мотивите, но така или иначе би трябвало ГПК в тази част да се промени и ответник относно призоваването да е РС, .............

Нова теория ли налагаш?
Казваш, да бъде променен ГПК относно страна в процеса във връзка с призоваването...
Къртиш миФки, бре Пейчо.

Аз не съм страна по призоваването, държавата го е възложила на съда и е безсмислено да се губи времето на заявителя, който да защитава действията на съда. Няма никакви доводи в тази насока, грешката е на заповедния съд и той трябва да защитава действията си поне като необходим другар в конкретното производство по 423 ГПК.

ivanov_p написа:Аз не съм страна по призоваването, държавата го е възложила на съда и е безсмислено да се губи времето на заявителя, който да защитава действията на съда. Няма никакви доводи в тази насока, грешката е на заповедния съд и той трябва да защитава действията си поне като необходим другар в конкретното производство по 423 ГПК.

Братле, честно ли заповедният съд е необходим другар в заповедното производство?

За един приятел питам!

Още един читател на решения!

Заповедният съд не е необходим другар в заповедното производство! Всъщност темата е дълга, но е за нас теоретиците, едва ли ще е интересна за адвокати. Напр. доколко е уместно заявленията да минават през съд, а не през съдебен изпълнител, или поне това по 417 ГПК?
Както и да е. Производството по 410 и 417 ГПК е несъдебно, част е от изпълнителното, докато това по 423 ГПК, макар и по-особено е съдебно. Като схванем това ни идва на ум как се процедира в съдебните производства, при обжалване на действия на изпълнителния орган? Него призовават ли го, не го ли призовават? Не знам, аз съм теоретик, дето вече не останахме.
Ей така, едни сили съм събрал за да направя промени в ЗА, когато Колегията осигури парите и безплатно един ремонт на ГПК и особено в изпълнението, която ще се обвърже и с промени в НК, касаещи недобросъвестни длъжници, главна опасност за правовия ред в страната.