Вътрешен глас
Публикувано на: 26 Юли 2014, 18:34
От известно време разговарям вътре в себе си с един друг себе си, който настойчиво ме пита "Абе какво правиш в този форум с изпаднали от живота несретници" а аз му отговарям "Че как? Аз самия съм несретник! Тук ми е мястото! Къде другаде ще ми уйдисват на лудостите в такава степен, както един определен юзър -нека го кажем в прав текст - корифея на "ЗУT-хоризонтите" - Melly. А че всички сме изпаднали несретници намам съмнение!От малкото събрана информация в областта забранена от ЗЛД, която лесно може да се синтезира, е видно че всеки тук куца. Един е разведен, друг не е получил достатъчно внимание, трети иска да бъде харесан, но не му се отваря парашута, четвърти е пенсионер-инвалид и е изгубил житейска мощ (визирам моя милост) и ectr и ectr. - все несретници, хора които в реалните житейски сражения сме получили непоправими дефекти Но! сме съхранили някаква индивидуалност и подобно на стар кавалерийски кон като чуеме бойната тръба наостряме уши. Та ние влизащите в този обем създаваме една слабо ефективна за останалия свят реалност, от която сме доволни само и само някой да ни обърне някакво внимание. Всеки се опитва да блести! Едни с подлост други с мисъл, трети с празна оригиналност, четвърти с престорена принципност и ако случайно в този обем попадне някаква троха истински хляб всичките тези наши качества мигновено се активират до истинско налудо-образуване. В крайна сметка "себе си " пита "себе си" до кога да продължи да се забавлява, а себе си му отговаря, "че какво друго да прави!"