Неплащане на парично задължение по консултантски договор

[y_yordanov2000]

Здравейте, казусът ми е следният: По сключен и изпълнен в указания срок и с указания обем задължения на двете страни консултантски договор, м/у две ЮЛ (ще ги означа ВЪЗЛ (ЕТ/ЕООД) и ИЗПЪЛ (държавна институция), т.е. възложител и изпълнител), след прекратяване действието на договора (поради изпълнение на договорираните задължения) и подписан протокол, без възражения на коя да е от страните и изрично упоменато че страните са си изпълнили задълженията по договора, ВЪЗЛ не изплаща на ИЗПЪЛ уговорената сума в едномесечен срок, посочен в договора. Задължението на ВЪЗЛ не е покрито с давност (5 години) и се дължи.
От страна на ИЗПЪЛ, като негов служител, аз съм единствен изпълнител на задълженията му по консултантския договор и бенефициент на договорената сума.
ВЪЗЛ осуетява двукратно получаването на уведомително писмо от ИЗПЪЛ до него, относно дължимата сума като "се крие" от служителите на фирмата-"пощальон".(Български пощи, втори път - ЕКОНТ)
ИЗПЪЛ няма интерес да води дело за дължимата сума и м/у него (ИЗПЪЛ) и мен се сключва договор за цесия - ИЗПЪЛ прехвърля неосъществените си вземания от ВЪЗЛ (цялата сума) на мен.
Какво дело да заведа с/у ВЪЗЛ и пред коя инстанция: РС или ЧСИ/ДСИ (частен или държавен съдебен изпълнител) по адресна регистрация на ВЪЗЛ? (как да се осигури вземането срещу изпреварващо заличаване на ЕТ или ЕООД от регистър , или срещу скриване на информация за финансово и имотно състояние на ВЪЗЛ (ако е ЕТ или ако е ЕООД).
Предварително благодаря за отговорите!

[ivanov_p]

Това хубаво, но не разбрах как държавен служител ти е прехвърлил държавно вземане на цесия? Той е длъжен да си го търси, иначе върши престъпление, освен ако не ти го е прехвърлил срещу заплащане на същата сума, която има да взима от възложителя, което е безмислено.
Ако изключим държавната институция като изпълнител и приемем, че е частна, се сещаме за някой основни неща:
1. Кой ще уведомява длъжника, защото първият чорбаджия на вземането явно няма навика да си дава зор, а без него работата става тегава?
2. От какво ще живее сговорната дружина на адвокати и инкасатори, ако я караме по тоя начин?

Иначе може да заведеш дело, не е толкова сложно и да го спечелиш. Теоретично може и да си събереш парите, но ако не стане ще влезеш вътре с една торба пари за разноски, твои и чужди.

[y_yordanov2000]

Г-н ivanov_p, благодаря, че сте намерили време за мнение по казуса.
Накратко: Минист. на ИЕ и Изп.аг.за насърч.на малки и ср. предприятия създават т.нар. "Ваучерна схема" - малка или средна фирма кандидатства за субсидия (5000 или 15000 лв) с иновативен проект, за осъществяването на който няма нужните знания. Трябва да си намери доставчик на знанията - научна институция , например Университет - и да си купи знанията с отпуснатата субсидия (при одобряване на проекта). Фирмата кандидатства с иновативни си проект пред МИЕ-ИАНСМП и след одобряване на проекта сключва договор с доставчик на иновативните анания. Договорът е консултантски, като възнаграждението на консултанта се договаря в размера на субсидията (например 5000 лв). Съгласно "Ваучерната схема", субсидията се изплаща на фирмата бенефициент (кандидатствалата с иновативен проект, одобрен в последствие) след приключване на реализацията на проекта и неговото отчитане пред МИЕ-ИАНСМП. След приемане на отчета и резултатите от проекта, МИЕ-ИАНСМП превежда субсидията на фирмата в двумесечен срок.
След което фирмата (ВЪЗЛ по консултантския договор) трябва да преведе сумата (субсидията) по банков път на Университета (ИЗПЪЛ по консултантския договор).
При сключване на консултантския договор ИЗПЪЛ (Университетът) е посочил в същия договор, че изпълнител на задълженията му съгласно договора, ще бъде г-н ХХХХХХХХХХ , преподавател в същия Университет.
И така, ВЪЗЛ по конс.договор (Фирмата - бенефициент на субсидията) е получил субсидията 5000 лв. от МИЕ-ИАНСМП, но в едномесечен срок (съгласно уговореният в консултантския договор срок) от получаване на субсидията, не превежда на ИЗПЪЛ договорираната сума - 5000лв. И тук нещата "замръзват". Университетът няма интерес да води дела, защото краен получател на сумата от 5000 лв е преподавателят.
Правен е опит да се напомни на ВЪЗЛ, чрез уведомително писмо, за неизпълнението на задължението му да преведе договорираното възнаграждение за ИЗПЪЛ - 5000 лв. Доставката на уведомителното писмо е неуспешно, по вина на получателя (ВЪЗЛ).
Поради незаинтересованост в ръководството на Университета да води дела за получаване на дължимата от ВЪЗЛ (фирмата) сума, преподавателят,заинтересован от получаване на възнаграждение за свършената от него работа по реализацията на консултантския договор (5000 лв.) и притеснен от това, да не се покрие с давност това вземане на ИЗПЪЛ (университета), след проучване и консултиране, решава да поиска от Университета да му прехвърли вземанията си от ВЪЗЛ (фирмата - възложител) и той самостоятелно да води съдебни дела, отколкото вземането да се погаси по давност.
М/у Университета и преподавателя се сключва договор за цесия. Университетът изцяло и безусловно прехвърля вземанията си от фирмта на преподавателя.
Та това е.
Какво дело да се заведе и как да се осигури вземането?
Преподавателят е решен да води дела за вземанията си. Най-вероятно без наемане на адвокат поради голям размер на съдебните разходи (около 800 лв. по предварителни изчисления, всички разходи), а при добавяне и на разходи за адвокат, същият изпада в неплатежоспособност.
Моля за по-нататъшни мнения и предложения по казуса.
Предварително благодаря!

[ivanov_p]

Трябва да се четат много документи и нормативна база за да се види дали договорът между възложител и изпълнител е "чист" или зависи и от други, напр. банка, организация и т.н. Не се разбра защо подизпълнителят не си търси парите от изпълнителя, защото редът е възложител-ВУЗ-преподавател и не е редно страните да се прескачат. Лично аз щях да си искам парите от този, дето ми е възложил работата, пък той де си ги търси от възложителя. Ако нещата се сведат до неизпълнен двустранен договор по който е има прехвърлено вземане, трябва да се провери дали цесията е редовна, т.е. уведомен ли е длъжника, има ли записана цена на цесията в договора, това са нещата около които възникват проблеми, а доколкото разбирам няма уведомление.
Така или иначе ако няма пари за адвокат цесията трябва да се прехвърли, частично или цялата, на адвокат, кантора или инкасатори, които да водят делата и съберат парите, защото ако нямаш да платиш за свой адвокат не означава, че няма да се наложи да платиш за чуждия и разходите по изп.дело ако загубиш.

[y_yordanov2000]

Г-н ivanov_p , от допълнителните въпроси, които задавате, личи, че в един университет вие сте били единствено студент, т.е. никога не сте били преподавател/служител/работник на основен трудов договор. Не ви упреквам - това е естествено. Нещата тук не са в логичната взаимовръзка и последователност, която вие искате да видите, и очаквате да има, защото това е естествения (законо подкрепения ред) според вашето правно образование. И сте напълно прав. Този ваш ред на нещата е правилния и той предполага, най-общо, следното:
1) Собственик на фирма (СФ) се запознава с "ваучерната схема" (ВС) на МИЕ-ИАНМСП за субсидиране на иновативни проекти и решава да кандидатства за субсидия. СФ, или негов екип, създава проекта, съгласно изискванията на ВС за производство на иновативен продукт, но трябва да потърси източник на знания (Университет, колеж или научен институт, пак съгласно изискванията на ВС) за да се осъществи производството. СФ избира Университет и написва писмо до Ректора с предложение , Университетът да стане източник на необходимите иновативните знания. Ректорът, след преценка за възможност за задоволяване потребностите на СФ от иновативни знания, отговаря положително или отрицателно на писмото на СФ. Ако Университетът има преподаватели (обикновено това са 1-3 преподаватели) с търсените иновативни знания, м/у СФ и Ректорът на Университет се сключва договор за трансфер на знания (в случая - консултантски договор). Ректорът сключва граждански договор (или допълнително споразумение към основния трудов договор) с избраните преподаватели за реализация на задълженията на Университета по консултантския договор с фирмата и заплащане на възнаграждение на преподавателите, и т.нат., след получаване на договорираната с фирмата сума по консултантския договор, изплаща на преподавателите възнагражденията.
Обикновено, обаче, се случва следното:
2) Преподавателят в Университет се стреми да усвоява, а и сам да създава, иновативни знания, в и чрез научно изследователската си работа. Обикновено Университетът не инвестира в повишаване на квалификацията на преподавателя, а той сам се самоусъвършенства, за да бъде в крак с най-новите достижения в неговата научна област. На фона на това той се стреми да следи появата на възможности за възмездно прилагане на усвоените си нови знания и извън Университета, с цел, допълнително възнаграждение, поради ниските заплати в българските университети. И така, преподавателят се запознава с ВС (ваучерната схема, в случая). Вижда възможност чрез нея да приложи на практика иновативните си решения за произвоство на иновативен продукт(и). Започва да търси фирми - потенциални бенефициенти на субсидия по ВС. Търсенето е на основа работа по предишни договори, проучване на фирми по предмета им на дейност и др. Среща се със собствениците на такива фирми и ги запознава с целите и възможностите, които предлага ВС.
Обяснява им какви иновативни проекти могат да се създадат и да се кандидатства за субсидия, какви иновативни знания могат да получат от Университета ( т.е. от него като преподавател в този университет) и когато собственикът на фирмата види полза от това и се съгласи , създава му проект с който да кандидатства за субсидия. В проекта се посочва, че източник на иновативни знания за реализация на проекта ще е Университета (от който е преподавателя). След като проектът бъде одобрен от МИЕ-ИАНСМП, преподавателят запознава Ректорът със ВС и това, което е направил до сега и моли Ректорът да го подкрепи, като даде съгласието си и в последствие подпише един консултантски договор м/у фирмата и Университетът. Ректорът на един Университет, обикновено подкрепя такива инициативи на преподавателския състав и се договаря какъв % от общата сума, която трябва да получи Университета, следва да остане в бюджета на Университета, а останалата част да се изплати на преподавателя. След подписване на консултантския договор от двете страни - фирмата и Университета, започва същинската работа за реализацията и на иновативния проект на фирмата и на консултантския договор.

Г-н ivanov_p , вторият вариант е най-често срещаният. Такъв е и този мой случай.
На мен, обаче, мнения - допълнителни въпроси не ми решават проблема. Аз, търсейки помощ във форума, очаквам мнение като, например: Внесете искова молба в РС............. за ................................ съгласно член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от ГКП и в съответствие с член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от Закона ХХХХХХ и член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от хххххххх. Това е по-добрият вариант.
Може да се заведе дело и по член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от ГКП и/или член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от ХХХХХ.

[y_yordanov2000]

Г-н ivanov_p , от допълнителните въпроси, които задавате, личи, че в един университет вие сте били единствено студент, т.е. никога не сте били преподавател/служител/работник на основен трудов договор. Не ви упреквам - това е естествено. Нещата тук не са в логичната взаимовръзка и последователност, която вие искате да видите, и очаквате да има, защото това е естествения (законо подкрепения ред) според вашето правно образование. И сте напълно прав. Този ваш ред на нещата е правилния и той предполага, най-общо, следното:
1) Собственик на фирма (СФ) се запознава с "ваучерната схема" (ВС) на МИЕ-ИАНМСП за субсидиране на иновативни проекти и решава да кандидатства за субсидия. СФ, или негов екип, създава проекта, съгласно изискванията на ВС за производство на иновативен продукт, но трябва да потърси източник на знания (Университет, колеж или научен институт, пак съгласно изискванията на ВС) за да се осъществи производството. СФ избира Университет и написва писмо до Ректора с предложение , Университетът да стане източник на необходимите иновативните знания. Ректорът, след преценка за възможност за задоволяване потребностите на СФ от иновативни знания, отговаря положително или отрицателно на писмото на СФ. Ако Университетът има преподаватели (обикновено това са 1-3 преподаватели) с търсените иновативни знания, м/у СФ и Ректорът на Университет се сключва договор за трансфер на знания (в случая - консултантски договор). Ректорът сключва граждански договор (или допълнително споразумение към основния трудов договор) с избраните преподаватели за реализация на задълженията на Университета по консултантския договор с фирмата и заплащане на възнаграждение на преподавателите, и т.нат., след получаване на договорираната с фирмата сума по консултантския договор, изплаща на преподавателите възнагражденията.
Обикновено, обаче, се случва следното:
2) Преподавателят в Университет се стреми да усвоява, а и сам да създава, иновативни знания, в и чрез научно изследователската си работа. Обикновено Университетът не инвестира в повишаване на квалификацията на преподавателя, а той сам се самоусъвършенства, за да бъде в крак с най-новите достижения в неговата научна област. На фона на това той се стреми да следи появата на възможности за възмездно прилагане на усвоените си нови знания и извън Университета, с цел, допълнително възнаграждение, поради ниските заплати в българските университети. И така, преподавателят се запознава с ВС (ваучерната схема, в случая). Вижда възможност чрез нея да приложи на практика иновативните си решения за произвоство на иновативен продукт(и). Започва да търси фирми - потенциални бенефициенти на субсидия по ВС. Търсенето е на основа работа по предишни договори, проучване на фирми по предмета им на дейност и др. Среща се със собствениците на такива фирми и ги запознава с целите и възможностите, които предлага ВС.
Обяснява им какви иновативни проекти могат да се създадат и да се кандидатства за субсидия, какви иновативни знания могат да получат от Университета ( т.е. от него като преподавател в този университет) и когато собственикът на фирмата види полза от това и се съгласи , създава му проект с който да кандидатства за субсидия. В проекта се посочва, че източник на иновативни знания за реализация на проекта ще е Университета (от който е преподавателя). След като проектът бъде одобрен от МИЕ-ИАНСМП, преподавателят запознава Ректорът със ВС и това, което е направил до сега и моли Ректорът да го подкрепи, като даде съгласието си и в последствие подпише един консултантски договор м/у фирмата и Университетът. Ректорът на един Университет, обикновено подкрепя такива инициативи на преподавателския състав и се договаря какъв % от общата сума, която трябва да получи Университета, следва да остане в бюджета на Университета, а останалата част да се изплати на преподавателя. След подписване на консултантския договор от двете страни - фирмата и Университета, започва същинската работа за реализацията и на иновативния проект на фирмата и на консултантския договор.

Г-н ivanov_p , вторият вариант е най-често срещаният. Такъв е и този мой случай.
На мен, обаче, мнения - допълнителни въпроси не ми решават проблема. Аз, търсейки помощ във форума, очаквам мнение като, например: Внесете искова молба в РС............. за ................................ съгласно член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от ГКП и в съответствие с член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от Закона ХХХХХХ и член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от хххххххх. Това е по-добрият вариант.
Може да се заведе дело и по член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от ГКП и/или член ХХХ, ал.ХХ, т.ХХ от ХХХХХ.