КАЗУС

[tedodorainova]

На 03.02.2012г. между ЕТ "Калин Дончев" и Васил Попов се сключил договор за консултантски услуги, с който Васил Попов поел задължение да консултира ЕТ "Калин Дончев" по изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на пакет от документи и изготвяне на бизнес-план, както и на технико-икономически анализ и оценка за кандидатстването на ЕТ "Калин Дончев" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (субсидия) по програма към ДФ определено в размер на 10% от изплатената субсидия.
ЕТ "Калин Дончев" участвал в проекта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с представения от Васил Попов бизнес-план. На 08.06.2012г. Комисията по избор на проекти одобрила инвестиционния проект на ЕТ "Калин Донев", а който бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 200 000 лв. С писмо до Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" на 04.03.2013г. ЕТ "Калин Донев" отказва изпълнението на задълженията си по сключения договор, в резултат на което не получаава отпуснатата субсидия.
На 12.07.2012г. ЕТ "Калин Донев е прехвърлили с писмен договор нотариална заверка на подписите търговското си предприятие на ЕТ "Иван Колев", като прехвърлянето било вписано по делото на отчуждителя и правоприемника.
На 28.06.2013г. Васил Попов предявил срещу ЕТ "Иван Колея" частичен иск за сумата от 28.800 лв. на основание чл. 280 ЗЗД.
В отговора си на исковата молба ЕТ "Иван Колев" възразил, че искът неправилно е квалифициран като такъв по чл. 280 ЗЗД, вместо по чл. 266 ал. 1 във връзка с чл. 258 ЗЗД, тъй като договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, а не договор за поръчка, чащото има за предмет престиране на умствен труд. Ответникък посочил, че не е универсален правоприемник на ЕТ "Калин Донев", тъй като към датата на прехвърляне на търговското предприятие то не включвало в своя състав парично задължение по договора за консултантски услуги. ЕТ "Иван Колев" се позовал и на абстрактния характер на записа на заповед, поради което той не можел да служи като доказателство както за изработване на възложената от консултанта, така и за приемането му от възложителя по консултантски договор.
ВЪПРОСИ:
1. От кой вид е сключения консултантски договор - за поръчка, за изработка или за ненаименуван договор?
2. Може ли договорът за консултантски услуги да бъде търговска сделка и ако може - при какви условия?
3. Дължи ли се уговореното по договора възнаграждение и ако се дължи - на какво основание?
4. Налице ли е универсално правоприемство при прехвърляне на търговското предприятие и включено ли е в неговия състав задължение за изплащане на консултанта?
5. Има ли записът на заповед обезпечителна функция и може ли той да бъде доказателство за изпълнение на задълзанията на консултанта и за приемане на това изпълнение от другата страна по договора?
6. По реда на кое производство от ГПК следва да се разгледа предявеният иск?