Не знам, Портокал, но има съдебни решения, чиито мотиви са с следния смисъл- след като няма приложен списък за разноски, макар и да има представени доказателства, че са сторени такива- съдът не следва да се произнася по това искане.
На ответницата също не следва да се присъждат разноски, тъй като съгласно чл.80 ГПК до приключване на последното заседание пред въззивната инстанция не е представен списък на разноските.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Ц.Д.Г. за разноски по делото.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Я.Г.Г. за разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Това е първото намерено- брачно..., не че има значение.
Съгласна съм, че нормата на чл. 80 не указва, че при непредставяне не се следва произнасяне и касае само обжалваемост на СР в тази му част, но ...
И идваме до любимият ми съд
Що се касае до жалбата срещу определението от 02.07.2009г., то същата е е неоснователна. Наведените доводи са за просрочие на жалбата (вероятно се има предвид молбата за изменение на решението), респективно за уважаване на искане за присъждане на разноски на страна, която не е представила списъка по чл. 80 от ГПК. Решението по исковете за изкупуване е връчено лично на ответниците Б.А.А. и Р.М.Х. на дата 22.05.2009 год., а на всички останали ответници чрез пълномощника им на дата 21.05.2009 год., а молбата за изменението му в частта за разноските е подадена на дата 21.05.2009 год. Горното води до извод, че молбата е подадена в срока за въззивно обжалване по чл. 259 ал.2 от ГПК,т.е. в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Неизпълнението на задължението по чл. 80 от ГПК погасява правото на страната на обжалване на решението на съда в частта за разноските, т.е.представянето на списък на разноските е предпоставка за допустимост на обжалването, но няма отношение към правото на страната да поиска и й бъдат присъдени разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК, ако такива са сторени и размера им е удостоверен по делото. Заплатеното от ответниците възнаграждение за един адвокат е присъдено от ТРС съобразно правилото на чл. 78 ал.3 от ГПК поради отхвърляне на предявените срещу тях искове. Независимо, че във въззивната инстанция производството ще бъде прекратено поради недопустимост на исковете, въззивникът дължи присъдените на ответниците разноски по правилото на чл. 78 ал.4 от ГПК.
В съседен съдебен район не докажеш ли плащане на адв. възнаграждение- не ти се присъждат, така щото може да е договорено, но липсват данни за реално извършени...
С оглед изхода на спора основателно се явява направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което ответника на осн. чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъден да му заплати такива в доказан размер от 210 лв. /10 лв. държавна такса, 200 лв./ Действително същия е ползвал адвокатски услуги, но съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение, /което не е посочено и словом/ не е внесено от жалбоподателя, като освен това не е представен и списък на разноските, съгласно изискванията на чл.80 от ГПК, поради което такова не следва да му се присъжда.