ТР по ТД 2/2013

[neutralen]

За да си отговорите на вълнуващите ви въпроси, следва да четете закона - съответните разпоредби на ЗЗД.
Във вашия случай, ако Длъжника не направи възражение по чл.415 ГПК, ЗНИ влиза в сила и давността СЕ ПРЕКЪСВА, понеже е налице "признаване вземането от длъжника" - чл.116, буква "а" ЗЗД. От прекъсването на давността започва да тече нова давност - чл.117, ал.1, ЗЗД. Всяко предприето изпълнително действие ПРЕКЪСВА ДАВНОСТТА - ЧЛ.116, буква "в" ЗЗД. и пак - От прекъсването на давността започва да тече нова давност, и така до безкрай, до живот, включително и срещу наследниците.
Крайно време е да разберете, че Закона е жесток спрямо длъжниците, а не спрямо кредиторите, стига сте плакали.

[ivan_lawyer]

Не знам. Петканов ме изпитва на два изпита и тогава разбрах какво значи крокодил с цялата му сила, добре че се отървах. Дали ще създадете семейство или ще направите кариера е ваш избор. При Петканов само от вратата ме хващаше сценичната треска. Толкова съм взел като наука от книгите и четивата.

Очевидно трябва да повторя - когато определението за издаване на лист не е влязло в сила, давност не тече. Това е парадоксалното. Но в същото време съдилищата си приемат на ангро че давността е изтекла.

Тоест ако си от кантора различна хиенска това помага в ръкопашна схватка. Когато ти изнася даваш един аргумент. А когато не - друг.

Пример - ЗЗ изваден ИЛ по стария и по новия също чл. ГПК
Как се завършва фактическия състав на нормата - при получаване на призовка. Едва тогава Определението е на практика необжалваемо. И с това се завършва. Ако се счита че давност тече от подаване на заявлението, влизаме в хипотезата на съдебен процес. С приключване съдебният процес тогава почва нова давност. Хем запазваш, хем почва нова давност. Тоест не ти тече по време на делото, но няма как да ти тече от подаване на исковата молба, щото не тече по това време. Но кога настъпва моментът на новия срок. Разбира се, при приключване на делото.

И това се изтървава при практикуващите юристи.

Да направят съответната аргументация своевременно и по определен нюанс да се плъзне аргументировката.

Няма как - парадоксът е мним прочее.

[neutralen]

Прословутото ППВС № 3/1980 г в продължение на 35 години напълно деформира съдебната практика и обърка понятията на няколко поколения юристи, включително и на съдии от ВКС.
По отношение на въпроса, който ви вълнува - ИЛ се издава с Разпореждане(а не с Определение) на някое от основанията посочени в чл.404 ГПК. Подлежи на обжалване Разпореждането а не ИЛ. Докато Разпореждането влезе в сила давността ТЕЧЕ, считано от датата, когато вземането е станало изискуемо, съгласно изпълнителното основание по чл.404 ГПК. Срока за обжалване на Разпореждането е посочен в чл.407 и той почва да тече в различен момент за молителя и ответника. Така че няма нищо сложно и объркващо, просто Кредитора следва да действа по експедитивно, а не да предприема някакви действия по издадения му ИЛ в края на давностния срок. За това има давностен срок - бездействието на кредитора се наказва с погасяване правото на принудително изпълнение/погасителна давност/.
Влизането в сила на Разпореждането за издаване на ИЛ също НЕ ПРЕКЪСВА давността, тъй като производството по издаване на ИЛ макар да е съдебно производство, не е такова по чл.115, ал.1, буква "Ж" - относно съществуване на вземането - вземането преди това е установено по основание, размер и изискуемост в съответното изпълнително основание по чл.404 ГПК.
Също така НЕ ПРЕКЪСВА давността Заявлението за образуване на Изпълнително производство, нито Покананата за доброволно изпълнение. Единствено предприемането на "действия за принудително изпълнение"- чл.116, буква "в" ЗЗД ПРЕКЪСВАТ давността. Действията за принудително изпълнение са ИЗЧЕРПАТЕЛНО ИЗБРОЕНИ в закона. Това са - Възбрана, Запор, Опис, Публична продан и т.н.

[ivanov_p]

И това е хубаво, но мене не ме интересува как се издава ИЛ и разсъжденията относно обжалването на разпореждането нямат отношение към въпросите по-горе.
Излиза, че има давност, но за по-сигурно кредиторът не трябва да се съобразява с нея, а да заведе някакво странно производство и то поне 2 години преди изтичане на давността, защото може да има фактическа грешка и след 1-2 месеца чакане за ЗНИ, а понякога и повече, да се наложи да чака още година-година и нещо съдът да я оправя, през което време давността си тече. Когато обаче изтече той ще има ли право на два иска: Първо, по закона за защита на потребителя, защото са му пробутали някакво производство менте, широко рекламирано като годно, и второ, иск срещу съда за неизпълнени срокове, довели до изтичане на давността?

Защото аз съм не просто загрижен за правата на длъжника, а с тях лягам и ставам, пак ще попитам каква е защита на съвестните длъжници срещу безсъвестните крадци, мародери и народни изедници, завели производство по чл. 417 от ГПК в края на давността, когато тя изтича след завеждане на заповедното производство и преди изтичане на срока на възражение?

Всъщност заповедното може и да не е заведено в края на давността, а във вторият й ден, а след получаване на ЗНИ и ИЛ кредиторът се е мотал две години и кусур. Стигаме пак до същото - на длъжника се връчва ПДИ със ЗНИ и ИЛ и той е пред дилемата:
1. Да възрази и производството по чл. 422 да прекрати давността със задна дата(ако от завеждането не са минали 3 или 5 години), т.е. набутване;
2. Да не възрази и ИЛ да влезе в сила, т.е. набутване.

Защитата срещу влязъл в сила ИЛ е възможна само при условията на чл. 424 и 439 ГПК Първият е неотносим към случая, във втория се говори за факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно давността е такъв факт, но тук съдебно производство няма, съдебно дирене също, а и при тълкуване по аналогия (което е отхвърлено от ВКС като възможност относно давността) ще се постави въпросът кога приключва съдебното дирене при заповедно по 417 ГПК и това най-вероятно ще е моментът на връчване на съобщението от СИ. От пусто в празно.

[neutralen]

Каква "Защита на потребителите", какви 5 лева.
Заповедното производство е сурогат на Исковото производство, но въпреки това е съдебно производство, относно вземането, поради което "Давност НЕ ТЕЧЕ докато трае съдебния процес, относно вземането" - чл.115, ал.1, буква "ж" ЗЗД, а не както ти/Иванов/ считаш че давността тече - Заявлението за издаване на ЗИ/ЗНИ СПИРА давността !
Подаването на Възражение по чл.415 и исковото производство по чл.422 ГПК са фази на Заповедното производство и докато те траят давност НЕ ТЕЧЕ. Ако Заявителя не предяви иск по чл.422 в 1-месечен срок от Възражението на длъжника, Съдът обезсилва ЗИ и времето през което давността не е текла се зачита като изтекла давност. Същото се отнася и при положение че Съдът не уважи иска по чл.422 ГПК.
Защитата на длъжника при издадена ЗИ е винаги да прави Възражение по чл.415 ГПК, дори задължението да е погасено по давност, защото "погасителната давност" е преобразуващо/потестативно право, което може да бъде упражнено само по съдебен ред - този съдебен ред е по чл.415,или чл.422 ГПК.
Неподаването на Възражение по чл.415, води като правна последица ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТТА, щото по правната си същност представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл.116, буква "а" ЗЗД.
Признаването на вземането от страна на длъжника, води като правна последица "влизане в сила на ЗИ/ЗНИ" в следствие на което давността СЕ ПРЕКЪСВА и почва да тече нова давност, която всякога е 5 години - чл.117, ал.2 ЗЗД. Някои съдилища,включително и ВКС, приемат неправилно че давността в тези случаи е 3 години, понеже ЗИ не е съдебно решение и няма "сила на пресъдено нещо". Заповедта за изпълнение също е съдебен акт, относно съществуване на вземането, както и едно съдебно решение по исково производство, поради което не може да има различни правни последици, като бездействието на длъжника да го облагодетелства с намаляване на давността от 5 на 3 години.

[ivanov_p]

Аз общите приказки ги знам от ВКС и учебниците, не ми ги преразказвай. Имам конкретен казус - ЗЗ с изтичаща 3 годишна давност след 13 дни. Завеждам заповедно по 417, вадя ЗНИ и ИЛ след изтичане на давността, защото при най-бързите състави в СРС срокът е 20 дни. След това образувам ИД и ЧСИ връчва документите на длъжника, а длъжника идва при теб за съвет в срока за отговор. Какво ще го посъветваш, да възрази или да не възрази?

[neutralen]

"Едни хора имат проблеми щото не знаят, а други защото си мислят че знаят"
В предния пост изрично ти обясних, че единствената защита на длъжника е да подаде Възражение по чл.415 ГПК. Ти добре ли си. Колко пъти да ти го обяснявам

[ivan_lawyer]

Някакви емоции няма покрай т. 10, доколкото ВКС се е произнесъл. Сега ще минат поне 10-20-30, а дано и 40 години преди да видим противоречиво тълкуване на поставения въпрос - от кога тече давността при перемция - което ВКС разрешава - именно това е смисъла на ВКС - да прекрати теоретичните спорове.

На практика - като види несъбираемо вземане - кредиторът трябва да се откаже и да си бие камшика. ВКС слага край и на повече от това. Така наречения частен фалит - някаква синтетика, отново от Янки дудъл спрайт сървисис. Колко съм се мъчил с привнесения Закон за особените залози - само аз си знам. Почти цялата литература по въпроса е написана от Найденов, Б., знаете онова книжле, пурпурно, да кажем тъмно пурпурно. Навремето водих цяла кампания, мани другото ама, теорията много помага.

Ако продължим да слушаме външни консултанти - ще се побъркаме. Няма толкова тясна специализация, която да те спаси от скудоумието на калпавите закони.

Древна традиция имаме в правото, не се изказвам против Роженския събор, чудесна фолклорна проява. Стара римска провинция сме, а както се разбра от разкопките - сме доста предпочитана страна за живот.

ЗЗД да се преправя - вие нормални ли сте. Това е традиция - издържана от едва ли не от глосаторите, каквото и да означава това. Просто не знам. Наистина има все повече юристи, които предпочитат кръпките и жълтите стикери да лепят на документите си. Аз вече не мога да понасям тази агресия към закона.

Сменихме ли ГПК - сменихме го. Отменихме ли чл. 250 и следващите от стария ГПК. Твърде лобистки интереси са застанали зад идеята длъжникът да е роб - Вечната Изаура на кредитора си. Къде е чл. 254, който не ограничава правото на длъжника, сам на собствени разноски да си организира защитата и ако е покрита по давност неговата дължимост да предяви това. Това го няма под никаква форма.

Ако продължават с тези несъвършенства да ни заливат лесно ще дойдат тужурките - не е възможно една гневна паплач да се обуздае.

В. Ленин, Улянов е както знаете адвокат, а по призвание - там каквото се сетите. Но той е имал първоинстанционни дела, по тогавашната имперска система е бил младши адвокат. Така че, достатъчно е да се спука гумата на каруцата, за да пламнат някакви бунтове. Просто един откачен адвокат и 70 години революция. Най-дългото съдебно дело. Че чак до Космоса стигна съревнованието.

Във Франция си сменят Айфеловата кула, нали чухте. Наполеонов кодекс на 200 години вече и ние се правим на реформатори.

Само ВКС.

Десет пъти преповтаряме изводите на ВКС и десет пъти си повтаряме своето. Заявлението прекъсва давността - няма съмнение. Когато влезе в сила Определението, а както казвате - Разпореждането - тогава почва нова давност. Тогава. А по време на издаването на ИЛ не тече давност - спряна е. Това обаче няма защо да интересува съдиите - защото обикновено не минава дълъг срок и се завежда изпълнително дело. Когато СИ надникне и не намери имущество делото се прекратява по право. И от последното изпълнително действие се брои Общата погасителна давност - 3-5 години. Кое е последното изпълнително действие - от последното надникване. А законът има предвид побутване - а не надникване.

И стопете до минималното съдийския си уклон, произтичащ от вроденото в родителя бащинско-майчинско чувство. Вие не сте закрилници, а защитници. Адвокат - закрилник - означава да спасява топката и на двата екипа едновременно.

Защитникът трябва да е гъвкав, да поема парсата с отворени очи. Ти си борец за право, а не вятърно петле. Който ми е клиент, както дойде - така ще се тълкува.

[ivanov_p]

:D "Едни хора имат проблеми щото не знаят, а други защото си мислят че знаят"
В предния пост изрично ти обясних, че единствената защита на длъжника е да подаде Възражение по чл.415 ГПК. Ти добре ли си. Колко пъти да ти го обяснявам

И като подаде възражение искът по 422 ще се счита подаден от датата на заповедното, т.е. преди изтичането на давността и длъжника трябва да плаща по ЗЗ с изтекла давност към момента на възражението.

Сега пробвай варианта без възражение?

[gudio]

Очевидно нещо не е наред, ама много не е наред!

Аз, за разлика от колегите от ВКС, съм практик, не прекалявам с алкохола и виждам нещата така:

1. Подаването на заявлението по 417 ГПК СПИРА давността.
2. Давността не се прекъсва от молбата за започване на изпълнение, когато изп. основание е ЗНИ по чл. 417, т.9 ГПК;
3. След връчването на ПДИ със ЗНИ и ИЛ и изтичането на срока за възражение ИЛ влиза в сила и прекъсва давността.
4. От същия ден започват да текат и давностните срокове по изпълнението.

Единствената законодателна промяна, която трябва да се направи за да си дойдат нещата на мястото е едно изречение в 418(1) - "Заявлението спира давността до влизане в сила на ИЛ" или "по време на производството по настоящия член давност не тече".

Така навремето заради ВКС вкараха нов член 628а в Търговския закон Щото според едни състави молбата за образуване на производство по несъстоятелност прекъсва давността относно вземането на кредитора, който иска такова производство, според други (и това беше теоретичната постановка впрочем) - едва след откриване на производството, с превявяване на вземането пред синдика се прекъсваше давността. При темповете, с които СГС напр. гледаше делата по несъстоятелност (а и не само тях, де - насрочване веднъж годишно) за ответника беше достатъчно да отложи делото веднъж с болничен лист и после с едно искане за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и кредиторът духаше супата.

[ivan_lawyer]

Само слушай какво ставало - вкарват нов член в ТЗ. Просто щото не могат да проумеят правно какво. Процесуални норми в материално-правен закон - дотук добре. Аудиторията на счетоводителите трябва да бъде биберенозирана за тясната си функция на тълкувател на търговското право. Тоест да не е твърде сложно за лаик едно търговско дело. Хубаво. И какво - можеш ли да слагаш изменение на материален закон в насока да уреждаш процесуални норми. Половината ТЗ е процес - това го приемам. Изчистено е да имаме закон на едно място. Но какво по ягодите прави тълкуването на давността в отделен от ЗЗД закон.

Просто ставаш очилат покрай теориите.

ЗЗД не считам за свещена норма. Според мен такива хитрини са удар под кръста - да си наблъскаш на различни места нещата и сам да се объркваш къде са ти. Хаос, заради хаоса. Аз няма да кажа кои кантори правеха новия ГПК, даже се снимаха с Живко Ст. и така. Да изкопчат сиренцето - да бъде новия ГПК. Защото не в пристъп на сенилност, най-вероятно творческата дейност изморява, но Ст. не благослови особено новия ГПК. Напротив - каза - не е нужна особена промяна. На практика новото заповедно повтаря старото несъдебно изпълнително. Призоваването - имаше ефект. Отлагането делата също имаше ефект.

Знам кои са лисиците зад параван, но те стоят примигващи. То да не е лесно да си режисьор.

[manol0]

Ако длъжникът не подаде възражение ИЛ влиза в сила и преклудира възможността за позоваване на давност (424 и 439 ГПК).

Не е точно така.Винаги може да заведе ОУИ по чл.124 и да се позове на изтекла давност и като обезпечение да поиска спиране на изпълнението. .Има доста решения на ВКС.А че заявлението за издаване на ЗНИ и ИЛ не прекъсва давността,си го пише в ТР 2 в т.14.

Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,давността не се счита прекъсната със заявлението......Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника,той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.

Неподаването на Възражение по чл.415, води като правна последица ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТТА, щото по правната си същност представлява "признаване на вземането от длъжника" - чл.116, буква "а" ЗЗД

Според ТР 2,а и според решения на ВКС признаването трябва да е изрично

...но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.

,а в случая е мълчаливо.

От прекъсването на давността започва да тече нова давност, и така до безкрай, до живот, включително и срещу наследниците.Крайно време е да разберете, че Закона е жесток спрямо длъжниците, а не спрямо кредиторите, стига сте плакали.

Давността се прекъсва от валидно ИД,според ТР 2,а валидно явно е такова,което носи пари.Така че след като се изчерпи движимото имущество и не остане нищо и след изтичане на 3/5 год. възможността за принудително(съдебно) изпълнение се погасява.И тогава ще дойде реда на истинското изпълнение чрез принуда.

[manol0]

Как мислите,спира ли се давността при спрян по молба на взискателя изпълнителен процес,съгласно доктрината на ТР 2?

[ivan_lawyer]

Ако по делото постъпват плащания е едно. Спряно по молба на взискателя дело е лихвоимство - на практика желае да се умножат по неестествен начин парите му.

Има решение на Плевенския окръжен съд, където го разнищват това относно минималните постъпления. Взискателят или се дезинтересира или не. При минимални постъпления - не става. Но спряно по заявка на взискателя дело е все едно в една пиеса да се повтаря една и съща сцена - Слугинята Мафалда едновременно влиза, изкашля се и излиза. Така до края на премиерата.
Решението на съда е в полза на длъжника - печели при многократно бездействие.

[ivanov_p]

Винаги може да заведе ОУИ по чл.124 и да се позове на изтекла давност

Не може да заведе иск за факти, осъществени по време на друго производство. Възможността с едно производство да се оспорват факти, неоспорени в друго, обезсмисля воденето на дела. Погасяването на вземането по давност в нашето право може да стане само с възражение, затова то се прави в производството по вземането. Не може да водиш иск, за да ти признаят погасяване по давност. На длъжника по заповедното е дадено право да направи възражение, в противен случай ИЛ влиза в сила и прекъсва давността. От тук нататък длъжникът може да се позовава само на нова давност, при условията на чл. 439 ГПК.

Решението на ВКС е по друг казус, заведено е незаконно изпълнително производство, при ЧСИ за вземане срещу бюджетно предприятие, по време на което е настъпила давност и ВКС игнорира наличието на производство, съответно липсата на възражение. По това незаконно изпълнение са събрани пари и длъжникът води иск по чл. 59 ЗЗД, ако не се лъжа. Ако производството е било законно, той е трябвало да възрази в него.

Относно прекъсването на давността с образуване на ИП по 417 ГПК.
Аз щях да съм напълно съгласен с решението, че това не прекъсва давността, но законодателят е по-важен от тълкувателят. В производството по чл. 417 са събрани 9 изпълнителни основания. Няма и намек, че това по т.9 се развива по някакъв друг ред, освен по отношение на последствията от възражението. В чл. 419, 420 и 421 от ГПК обаче законодателят коментира спиране на изпълнението и последствия от предприетите изпълнителни действия, т.е. имаме реално изпълнение. Това реално изпълнение е започнало с искане на взискателят и то такова, което отговаря на закона, с посочване на изпълнителни действия.

Посочването на изпълнителни действия с които започва изпълнителното производство, коментирано в чл. 419,420 и 421 ГПК, прекратява ли давността или не?

Прекалено много стават изключенията от правилата и се получава, че производството по чл. 417 ГПК не се развива по написаното в закона, а по написаното от ВКС. Вместо да се позовават на изгубили сила закони от преди сто години, стари Конституции и наредби беше редно от ВКС да прочетат архивите на НС, свързани с приемането на заповедното, защото след тяхното решение то губи всякакъв смисъл. Аз от доста време пускам ЗЗ по 410, но ако наистина ортаците на длъжниците от ВКС намерят начин да заобиколят досегашния ред за възражение по давност и го допуснат в отделно производство бадева ще си отиде цялата банкова система, а с нея и държавата.

[Melly]

Погасяването на вземането по давност в нашето право може да стане само с възражение, затова то се прави в производството по вземането. Не може да водиш иск, за да ти признаят погасяване по давност.

Пейчо, Пейчо... , едновременно "куцаш с двата си крака".

[ivanov_p]

Не се надбягвам по маратони за да ме е грижа куц ли съм или не. Зададох прост въпрос:

- с възражение или без възражение ще защитите клиента, длъжник по заповедно производство, образувано въз основа на документ с изтекла давност между подаването на заявлението в съда и връчването на съобщението?

[gkamenov]

Погасяването на вземането по давност в нашето право може да стане само с възражение, затова то се прави в производството по вземането. Не може да водиш иск, за да ти признаят погасяване по давност.

Пейчо, Пейчо... , едновременно "куцаш с двата си крака".

Аз обаче този път ще се съглася с него.И% то не за друго,а заради това решение

http://www.court.sliven.net/uploads/0063d812/07432012.htm

Нещо подобно бях чел и от Пернишки районен съд,но сега не се сещам по кое дело беше.Иначе също споделям,че ако няма възражение и заповедта за изпълнение е влязла в сила последващ общ исков процес за установяване недължимоста на вземането се явява недопустим.За това драги зрители ВЪЗРАЗЯВАЙТЕ своевременно!

[manol0]

Прекалено много стават изключенията от правилата и се получава, че производството по чл. 417 ГПК не се развива по написаното в закона, а по написаното от ВКС. Вместо да се позовават на изгубили сила закони от преди сто години, стари Конституции и наредби беше редно от ВКС да прочетат архивите на НС, свързани с приемането на заповедното, защото след тяхното решение то губи всякакъв смисъл. Аз от доста време пускам ЗЗ по 410, но ако наистина ортаците на длъжниците от ВКС намерят начин да заобиколят досегашния ред за възражение по давност и го допуснат в отделно производство бадева ще си отиде цялата банкова система, а с нея и държавата.

Напълно съм съгласен,но май имаше и други решения на ВКС в този дух,особено срещу Топлофикациите.А това ТР 2 ще причини доста проблеми в ИП.Особено с доктрината,че само валидно изпълнително действие прекъсва давността(ако е такъв смисъла на текста :"Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица")

[Melly]

Гоше, прочети какво е казал Пейчо в цитата ми по-горе, именно за да опонира на manol0.
Не измествайте Пейчовата словесна "стрелба" на посоки.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по прецесуалноправния въпрос относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Отрицателния иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК. До изтичане на срока по чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл.414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.
Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл.124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането.

Така че, не споделям решаващите мотиви на съда в цитираното по-горе решение, поради съвсем различна от обсъжданата тук фактическа обстановка.