forum.lex.bg

Здравейте! Първо бих искала да ви помоля да не ме обиждате или обвинявате, че задавам смешни или глупави въпроси. Още съм студент и ме вълнуват някои постановки по вещно право. Те са следните:

1. Може ли да се учреди право на строеж за срок от 100 г. /принципно мисля, че може/ и в такъв случай - в какъв срок ще се погаси, т.е. ще важи ли 5 год. срок по чл.67/ЗС или не? И нали правото на строеж се трансформира след упражняването му - и след изтичането на 100-те години какво ще премине в/у собственика на земята - собствеността в/у построеното или...?

2. При учредяване правото на строеж - ако собственика запази са себе си правото на строеж в/у определени обекти от сградата, която ще се строи - това какво означава? Дали той ще трябва да ги изгради или инвеститора ще трябва да стори това?

Ако не сте много заети и имате желание да ми отговорите ще съм много благодарна!

Здравей!
Ще ти отговоря аз, защото все още уча право като теб. Докато учиш ти е простено да задаваш всякакви въпроси.
1. Правото на строеж се учредява за да бъде упражнено, т.е. законодателят не те оставя да се маеш дълго и те притиска с чл.67 (да го упражниш, да се разпоредиш с него или да си късаш косите след 5 години бездействие). След като бъде упражнена, суперфицията не се трансформира, а се съдържа в правото на собственост върху постройката, т.е. ако постройката е без покрив до 5 г. от учредяването, прехвърляш някому право на строеж, ако е с покрив - правото на собственост върху нея-разбира се тук вече не говорим за срокове. Ако ПС върху постройката е установено със срок, то според чл.65, след изтичането на срока собствеността върху сградата преминава безвъзмездно върху собственика на земята - т.е. "или" според ЗС не се допуска.

2. Чл. 9 от ЗЗД позволява на страните свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави-т.е. никой никому не е длъжен, ако насрещната престация не съдържа това задължение.

Много ти благодаря за отговора!
По 1-ви въпрос може би аз не съм се изразила правилно, но все пак - щом е учредено право на строеж за срок от 100 год. то тогава бездействието на "строителя" обвързано ли е с 5 год. срок по чл.67 или той може да си бездейства в рамките на срока даден с учредяването /в случая - 100г./ и правото да не се погаси в този срок, а чак след изтичането на 100-те год.?

И по 2-ри въпрос - ако примерно в договора е уговорено, че собственика на имота си запазва правото на строеж за някои обекти, а строителя се задължава да ги изгради - това каква конструкция е? Дали това е цената на правото на строеж което му се учредява и защо се прави?

Ако не ви отегчавам имам и още два въпроса - 1-вия е свързан с придобивната давност по чл.79/ЗС - след изтичането на 5 /съответно 10 год./ срок правата на собственика на веща погасяват ли се или се погасява само правото да иска защита на собствеността си?

Другия е пак за учредяване на правото на строеж - Ако с една сделка се прехвърлят определени идеални части от правото на собственост върху определен имот и същевременно се учредява право на строеж - то каква е формата за учредяването му - нотариален акт или нот.заверено заявление, вписано в службата по вписванията? Въпроса ми е продиктуван от факта, че страните по сделката стават съсобственици, а при учредяване право на строеж на съсобственик формата е заявлението.

Съвет - повече залягайте над учението. Тези въпроси се учат в университета! Има и безброй книжки!

1. А. 5-годишният срок пак ще важи. Б. Сградата, какво друго?
2. Както се уговорят. Ако нищо не уговорят, никой нищо не е длъжен, а оня с правото на строеж да му мисли за 5-те години (ще-не ще, ще почне да строи).

Допълнителните в-си:
1. Погасяват се - щом вещта я придобива друг...
2. Ами щом се прехвърля и собственост със същата сделка - нотариален акт, няма как.

:-)

Мерси много!
За давността питах, защото проф. Джеров не смята, че се погасява правото на собственост , а само възможността за защита- поне така пише в неговия учебник, въпреки че не се е аргументирал.
Както и да е... ще залягам над учебниците, няма как! :)))

"Професор" Джеров е пълна скръб. Чети други учебници.

ПС не се погасява-аргумент: вещните искове нямат давност.
Погасява се правото на защита при придобивната давност-2-ма не могат едновременно да притежават 1 и съща вещ (не говорим за съсобственост).

Павел Сарафов-"Ограничения при упражняване правото на собственост"

"...За голяма част от субективните права ролята на специфичен фактор, подтикващ към реалното им упражняване, представлява институтът на погасителната давност. В съответствие с правната природа на погасителната давност след изтичане на определен срок, през който титулярът на субективното право бездейства, се губи възможността за неговото упражняване по принудителен ред. Посоченият фактор обаче не важи за правото на собственост предвид обстоятелството, че у нас е установена неговата давностна непогасимост (Българското законодателство не съдържа специална норма по този въпрос, но според възприетото разбиране в теорията и трайната съдебна практика вещните искове за защита на правото на собственост не се погасяват по давност (вж. в този смисъл за доктрината Марков, М. Погасяват ли се подавност вещните права? - В: сп. "Съвременно право", 1992, бр. 2, с. 60; Павлова М. Гражданско право. Обща част. Т. II. С., 1996, с. 264, а за съдебната практика р. 669-58-111 (Сб., с. 183); р. 2704-66-1 (Сб., с. 118); р. 2035-80-1 (Сб., с. 77).). В този смисъл рискът от загубване на възможността за принудително упражняване на собствеността поради изтичане на погасителна давност не играе ролята на стимул за упражняване на правото на собственост. Поради давностната непогасимост на вещните искове собственикът може по всяко време да потърси защита на накърненото си право, стига то да не е преустановило съществуването си вследствие изтекла придобивна давност.
сп. "Съвременно право", бр. 1/1999 г.