forum.lex.bg

, 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова
чл. 216 АПК

чл. 2, ал. 1 ЗДТ



--------------------------------------------------------------------------------


Юлиан Атанасов Чолаков от гр. Варна е подал частна жалба против определение № 8708/25.09.2007 г., постановено по адм. д. № 7057/2007 г. от тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 14.05.2007 г. по адм. д. № 5328/2006 г. на Софийски градски съд.


С определението си от 14.05.2007 г. Софийски градски съд е върнал жалбата на Чолаков срещу отказ на Председателя на ВАС да се произнесе с решение по заявление за достъп до обществена информация от 16.11.2006 г. и прекратил производството по образуваното дело, след като е приел, че не са изпълнени дадените от него указания да се внесат 10 лв. д. такса.


Определението е обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд.


С резолюция от 05.07.2007 г. Софийски градски съд е указал на Чолаков да внесе в 7-дневен срок по сметката на ВАС д. такса 5лв. В изпълнение на разпореждането с молба от 23.07.2007 г., адресирана до Софийски градски съд същият е заявил, че приложено представял документ за внесена държавна такса в размер на 5 лв., платена под формата на на един брой държавна таксова марка с номинал 5 лв., залепена върху самата молба.


С обжалваното определение тричленен състав от трето отделение на ВАС в производство по чл. 229 и сл. от АПК е оставил без разглеждане частната жалба на Чолаков против определението на СГС.


За да постанови този резултат е приел, че не е изпълнено разпореждането от 05.07.2007 г., с което първоинстанционният съд е дал указание на Чолаков по чл. 216 във вр. с чл. 213, т. 3 от АПК да внесе държавна такса в размер на 5 лв. по сметката на ВАС, тъй като със залепването към молбата от 23.07.2007 г. на държавна таксова марка от 5 лв. не може да се приеме, че е изпълнено даденото указание.


При тези констатации частната жалба на основание чл. 216 във вр. с чл. 158 ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено, за което са изложени съответно мотиви, свързани с реда за събиране на държавна такса от органите на съдебната власт, който е различен от този с другите държавни органи и бюджетни организации. Взет е предвид Закона за държавните такси и чл. 2 от Инструкция № 6, издадена от Министъра на финансите по същия закон.


Към частната жалба срещу определението на тричленния състав отново не е приложен документ за внесена държавна такса, но на жалбоподателя не е дадено указание за внасянето й, което е процесуален пропуск на съда.


Независимо, че не е констатирана и отстранена нередовност жалбата при невнесена държавна такса, поради това, че предмета на обжалване е свързан с реда и начина за внасяне именно на държавна такса, петчленният състав постави за разглеждане подадената пред него без държавна такса частна жалба.


Съгласно чл. 2 от Закона за държавните такси същите се заплащат с държавни таксови марки или в брой, като Министърът на финансите определя как се унищожават таксовите марки и в кои случаи таксите се събират в брой.


Според Инструкция № 6, издадена към ЗДТ такси в брой срещу квитанции се събират само с разрешение от министъра на финансите по предложение на заинтересуваните ведомства или чрез банков превод.


И тъй като съгласно чл. 151 и чл. 213, т. 3 от АПК към жалбите до административните съдилища се прилага "документ за внесена държавна такса", т. е вносен документ, а не държавна таксова марка, каквато е положил жалбоподателят, следва да се приеме, същият не е изпълнил указанията на съда, които са за представяне на документ за внесена по сметката на Върховния административен съд държавна такса. От това следва, че не е отстранил нередовностите и жалбата му на основание чл. 216 във връзка с чл. 158 ал. 3 от АПК правилно е оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.


Тричленният състав е съобразил фактите по делото и приложимата за тях правна уредба. Следва да се отбележи, че жалбоподателят некоректно цитира нарушения, свързани с разпоредбата на чл. 2 ал. 1 изр. 1 от ЗДТ, игнорирайки продължението на същата алинея в изр. трето, според което министърът на финансите определя в кои случаи таксите се плащат в брой. Некоректно и неточно се цитира и точка от несъществуващ в правния мир "Правилник за финансовата и счетоводна отчетност на съдебните учреждения, обн. ДВ бр. 91/14.11.1958 г.", В случая следва да се има предвид, че с постановление № 175 на МС от 4.09.1991 г. за одобряване на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието в чл. 1 е одобрена Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата и от Министерството на правосъдието съгласно приложението. Според т. 2б, б. "а" от Тарифата, за жалби срещу административни актове, подадени от физически лица, които не са търговски субекти се събира проста такса в размер на 10 лв., която следва да бъде внесена по сметката на съда, компетентен да я разгледа. Това е така, защото съгласно чл. 117, ал. 3 от КРБ тя има самостоятелен бюджет и ако държавната такса се внесе чрез таксови марки, които са държавни, ще постъпи не в нейния, а в Републиканския бюджет. При изричната законова регламентация съдът е действал в съответствие с нея и определението му като законосъобразно следва да се остави в сила.


Воден от изложеното, петчленният състав на Върховния административен съд


ОПРЕДЕЛИ:


Оставя в сила определение № 8708/25.09.2007 г., постановено от тричленен състав на трето отделение на Върховен административен съд по адм. д. № 7057/2007 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Юлиян Атанасов Чолаков от Варна против определение от 14.05.2007 г. по адм. д. № 05328/2006 г. на Софийски градски съд.


Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева
чл. 185, ал. 1 АПК
-------------------------

Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 185 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 6664/27.06.2007 г., постановено по адм. д. № 2203/2007 г. тричленен състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна и на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" гр. Варна срещу чл. 17 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, одобрена с ПМС № 243/14.11.2005 г.

Срещу това решение са подадени касационни жалби от Юлиян Атанасов Чолаков от гр. Варна и от "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията" със седалище гр. Варна. И в двете касационни жалби се излагат становища и аргументи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушение и необоснованост. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което бъде отменен и оспорения текст. Касаторът Чолаков прави искане за обявяване нищожност на същото или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания за произнасяне по всички искания, включени в първоначалната жалба.

В съдебно заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се представляват, получено е писмено становище от Юлиян Атанасов Чолаков.

Ответникът по касационната жалба - Министерски съвет на Република България, се представлява от юрисконсулт, който оспорва изцяло касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, представя писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни. Решението не е нищожно и недопустимо. То отговаря на изискванията на валидност. Издадено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, издадено е в писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Жалбоподателите са представлявани в съдебно заседание от адвокат Маринов, който е взел становище по хода на делото и е заявил, че няма други доказателствени искания. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон. Тарифата е издадена в изпълнение на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за регистъра БУЛСТАТ. Така че чл. 17 от тарифата , който казва, че таксите се плащат по сметка на Агенцията по вписванията не противоречи на закона, в чието изпълнение е издадено. ВАС не може да разглежда противоречията в различните закони - в случая между Закона за регистъра БУЛСТАТ и Закона за държавните такси.

Върховният административен съд прецени оплакванията на касаторите, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок, а по същество за неоснователни, по следните съображения:

Тричленният състав на Върховен административен съд е обобщил възраженията на двамата жалбоподатели и изложил съобразно установените данни правните си доводи за законосъобразността на обжалвания текст - чл. 17 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписвания, одобрена с ПМС № 243/14.11.2005 г. Поради еднаквостта на правния интерес на касаторите и на основание чл. 220 от АПК за задължението на ВАС да преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, настоящата инстанция ще изложи правните си доводи съобразно възраженията на двете страни.

Неоснователно е възражението за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, с позоваване на отменени норми.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Параграф единствен от Заключителните разпоредби на Тарифата за държавните такси , събирани от Агенцията по вписвания (Тарифата), сочи правното основание за нейното издаване и одобряване - чл. 4, букви "в" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ).

Законът за държавните такси е обнародван в ДВ, бр. 104/28.12.1951 г. и е в сила от 1.01.1952 г., претърпял е редица изменения и допълнения, но е действащ закон, съобразно последната му редакция - ДВ, бр. 33/21.04.2006 г. Това означава, че всички неотменени изрично подзаконови нормативни актове, издадени по силата на разпоредби от този закон, са част от системата на действащото право в Република България и подлежат на изпълнение.

Неоснователно е възражението на касатора Чолаков за неправилно позоваване от съда на текстове от "актуалната преди 50 години "Инструкция № 6 по ЗДТ", издадена от министъра на финансите, обн. изв. бр. 17/27.02.1953 г. Този подзаконов нормативен акт, издаден по силата на чл. 1 от ЗДТ не е отменен, каквото е твърдението на Чолаков, а изменен във вида, публикуван в изв., бр. 88 от 1.11.1957 г., в сила от 1.01.1958 г.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Следователно, правилно тричленният състав в мотивите на обжалваното решение е изложил правни доводи за липсата на противоречие на чл. 17 от Тарифата с чл. 2, ал. 1, изр. второ от ЗДТ и Инструкция № 6/1952 г. за начините на заплащане на дължимите държавни такси - чрез държавни таксови марки или в брой. В зависимост от волята на законодателя (термин с общо значение за автор на правни норми), в разпоредбите, касаещи заплащане на държавни такси, с еднаква сила може да бъде посочен всеки един от двата начина, а също и двата, във вида на чл. 2, ал. 1, изр. второ от ЗДТ. Визирането само на единия от тях - плащане в брой, изключва другия алтернативен способ - чрез държавни таксови марки.

Безспорно е обстоятелството, че заплащането на дължимите държавни такси за съответен вид дейност или услуга, следва да бъде удостоверен пред органа, който следва да я извърши. В изменението на Инструкция № 6/1952 г. (в сила от 1.01.1958 г.), с б. "ж" е посочен начин за отчитане на внесените такси "в брой" чрез "квитанции".

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗРБ гласи: За регистрация в регистър БУЛСТАТ лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 - 8 и ал. 2 съобразно своя статут представят: ... т. 4. документ за платена държавна такса по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Този текст регламентира компетентността на МС да издаде Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, одобрена с ПМС № 243/14.11.2005 г.

Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 17 от Тарифата (в редакция преди изменението с ДВ, бр. 105/2006 г.) - таксите "да се заплащат по сметка на Агенцията по вписванията", не представлява начин на разплащане, различен от позволените със ЗДТ. Логичен е изводът, че това е плащане "в брой", удостоверено чрез издаване на клиента на писмен документ (квитанция, платежно нареждане, банково бордеро и т. н.). А изразът "по сметка на Агенцията по вписвания" сочи къде постъпва платената в брой сума. За тълкуването на нормата в този смисъл свидетелства и изменението, публикувано след образуване на настоящото дело - ДВ, бр. 105/2006 г., с което оспорения текст е конкретизиран "постъпват по бюджета на АВ".

Обжалваното решение е издадено при спазване на процесуалните правила и норми.

В протокола от съдебното заседание от 18.06.2007 г. адв. Маринов е вписан като процесуален представител на жалбоподателя Юлиян Атанасов Чолаков и на заинтересованата страна "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията". Той е взел отношение по даване ход на делото, по доказателствения материал, изразил е становище по съществото на спора и е Ползвал право на реплика след пледоариите на представителя на МС и участващия по делото прокурор. Всички тези процесуални действия са извършени от името на представляваните от него страни - касатори в настоящото производство. Поради това твърденията и в двете касационни жалби, че е нарушено правото им на участие в процеса, като на адв. Маринов не е давана дума за изразяване на становище по хода на делото, нито пък е записано негово участие в устните състезания, е несъстоятелно и некоректно.

Обжалваното решение не е нищожно.

Постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в съответната писмена форма и е подписано собственоръчно от членовете на съдебния състав, участвали при разглеждане на делото по същество.

Подробно изложените възражения на касатора Чолаков за неизпълнение от министъра на финансите на задълженията му по чл. 2, ал. 1, изр. трето от ЗДТ да издаде административен акт, с който да определи как се унищожават таксовите марки и в кои случаи се събират в брой държавните такси, не обуславят липса на компетентност за МС да издаде Тарифата. Както бе посочено по-горе, правомощието изрично е регламентирано с чл. 4, буква "в" от Закона за държавните такси и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за регистър
БУЛСТАТ и не е обусловено от неиздаването от министъра на финансите на актове, свързани със сочените от Чолаков обстоятелства.

В касационното производство пред втората съдебна инстанция съдът не назначава съдебни експертизи. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК - ВАС обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Искането на Юлиян Чолаков да бъде назначена съдебно - историко - морфологично - семантична експертиза с опоменатите в касационната жалба задачи, би имало значение при първоначално разглеждане на делото или при връщане на същото за ново разглеждане.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, обосновано с оглед доказателствата по делото, постановено в съответствие с материалноправните норми и при спазване на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 6664/27.06.2007 г. , постановено по адм. д. № 2203/2007 г. по описа на Върховния административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.