forum.lex.bg

Номер 31 Година 2008 Град ПЛОВДИВ


В ИМЕТО НА НАРОДА



Пловдивски Районен съд ХVІ наказателен състав

На петнадесети април Година 2008

В публично заседание в следния състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА


Секретар: Иванка Пиронкова

Прокурор: Димитър Чорбаджиев



като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

наказателно АХ дело номер № 342 по описа за 2008 година



Р Е Ш И:



ПРИЗНАВА обвиняемия Г. В. П., роден на г. в гр. Пловдив, живущ в същия град, б.б.гр., неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: за ВИНОВЕН за това, че на 03.11.2007 г. в гр. Пловдив, на бул. „Брезовско шосе” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.П.” с регистрационен номер е нарушил правилата за движение, а именно:

Чл.5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата:

с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората ида причинява имуществени вреди”;

Чл.5 ал.2 т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към ,уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”;

Чл. 20 ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”

Чл. 20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”.

Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В” в населено място 50 км/ч”;

Чл. 43 т. 5 от ЗДвП: „Изпреварването на моторни превозни средство, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека”;

Чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите хора”;

Чл. 119 ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”.;

Чл. 119 ал. 2 от ЗДвП: „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци”.

и по непредпазливост е причинил: седем телесни повреди на С. Б. Г., ЕГН: , както следва:

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости, което е довело до проникващо нараняване в черепната кухина;

- средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на горната челюст, причинило счупване на челюст, което е довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето;

- средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник;

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник;

- средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник;

- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до тайно затрудняване движенията на долния десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”Б” предл. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като го ОПРАВДАВА в това да е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 2 б.”в” от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са пострадали хора: до пристигане на представителя по буква „б” – представител на Министерството на вътрешните работи или на следствието, съобразно необходимостта да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него”;

На основание чл. 78А, ал. 4, вр. с чл. 343Г от НК ЛИШАВА обвиняемия Г. В. П от право да управлява моторно превозно средство за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА обвиняемия Г.В.П. да заплати направените по делото разноски в размер на 260 /двеста и шейсет/ лева.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.







РАЙОНЕН СЪДИЯ:









Вярно с оригинала!

Секретар И.П.









































МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ

ПО НАХД № 342/2008г. ПО ОПИСА НА ПРС- ХVІ н.с.





С постановление от 28.02.2008г. РП-Пловдив е направила предложение обвиняемият Г. В. П., ЕГН да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б” пр.ІІ вр. с чл. 342, ал.1 от НК за това, че на 03.11.2007 г. в гр. П., на бул. „Б. ш.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. П.” с регистрационен номер е нарушил правилата за движение, а именно: Чл.5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, Чл.5 ал.2 т. 1 от ЗДвП, Чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; Чл. 43 т. 5 от ЗДвП, Чл. 116 от ЗДвП, Чл. 119 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. “в” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил: седем средни телесни повреди на С. Б. Г., ЕГН: , което е довело до тайно затрудняване движенията на долния десен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”Б” предл. ІІ, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК

Представителят на РП-Пловдив в съдебно заседание, поддържа направеното предложение. Пледира за налага на наказание “глоба” в размер, близък до средния, както и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок близък или малко над минималния и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Защитникът на обв. П. – адв. З. Т. не оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението и пледира към съда за налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл. 78А от НК в размер по преценка на съда, като моли съда да не налага наказание “лишаване от право” да управлява МПС, тъй като подзащитният й ежедневно управлява МПС във връзка с упражняваната от него дейност.

Обвиняемият П. се явява в съдебно заседание, дава обяснения, като се признава за виновен и изразява искреното си съжаление. Моли съда да не му бъде налагано наказание “лишаване от право да управлява МПС”.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият Г. В. П.е роден на г. в гр. П., живее в същия град, той е българин, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН:

На 03.11.2007г. около 19,00 часа обв. Г. В. П. се движел със л.а. “Ф. П.”с рег. № , собственост на баща му – В. Г. П.. На предна дясна седалка се движела свидетелката В. Е. – приятелка на обвиняемия, а на задната седалка – сестра й – св. Д. Е.. Движили са се по бул. “Цар Б.ІІІ О.” в гр. П в посока от юг на север. На кръговото кръстовище на булеварда и бул. “Д” обв. П. извършил маневра “завой надясно” и продължил направо по бул. “Б. ш.”. Движел се с включени къси светлини със скорост около 70 км.ч. Движението не било натоварено. Уличното осветление работело. Видимостта била добра. Пътната настилка по бул. “Б. ш.” била асфалтова, суха, без дупки и неравности. В това време свидетелят А. А., който също се движел по бул. “Б. ш.” малко преди обвиняемия, наближил пешеходната пътека на булеварда, намираща се северно от кръстовището с ул. “Б.”. Забелязал трима пешеходци – пострадалият С. Г. и свидетелите Т. Т. и Н. В.. Тримата тъкмо тръгнали да пресичат бул. “Б. ш.” южно от пешеходната пътека, като пресичали в посока от изток на запад, т.е. от ул. “Б.” към ул. “Н. К.”. Забелязвайки пешеходците, св. А. А. спрял преди пешеходната пътека по средата на платното за движение на около 4-5 метра от десния тротоар. В този момент забелязал в огледалото за обратно виждане и дясното странично огледало за обратно виждане зад него бързо приближаващите светлини от фаровете на лекия автомобил “Ф. П.”, управляван от обв. П.. Обвиняемият предприел маневра “заобикаляне на лекия автомобил” от дясната му страна. Когато той се намирал на около 51-52 метра от мястото на удара, пострадалият Г. и св. Т. и В. предприели пресичане на платното за движение в посока от дясно на ляво пред автомобила. В този момент мястото на удара било извън опасната зона на л.а. “Ф П”. Св. В. забелязал фаровете на приближаващия автомобил “Ф. П.” и се спрял, а пострадалият Г. и св. Т. продължили направо, като пресичали с нормален ход. Обв. П. забелязал Г. и Т., които пресичали платното за движение, но не успял да реагира навреме, а около 1,4 секунди, след като вече пострадалият Г. и св. Т. били изминали около 2 метра навътре по платното за движение, а лекият автомобил на обвиняемия се намирал на около 24-25 метра преди мястото на удара. Едва в този момент той екстрено задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това след около 1,2 секунди настъпил удар. Ударът настъпил в предната част на лекия автомобил “Ф. П.” и е настъпил в лявата страна на пострадалия Г. и св. Т.. В следствие на удара двамата били отхвърлени северно от мястото на удара, където паднали на платното за движение. След удара лекият автомобил “Ф. П.” се установил на платното за движение, като обв. П. излязъл от автомобила и веднага отишъл при пострадалите. Движението било отбито, а пристигналите два екипа на “Бърза помощ” откарали пострадалите в УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД. След извършените прегледи на двамата Г. бил хоспитализиран в отделение “Неврохирургия”, а Т. – в І-ва хирургична клиника към горното болнично заведение. Бил извършен оглед на местопроизшествието и направени фотоснимки. Пристигналите на мястото на ПТП полицейски служители направили тест за наличие на алкохол на обв. П. с техническо средство “Дрегер 7410” , като пробата била отрицателна. П. бил съпроводен до дежурното болнично заведение УМБАЛ ”Св. Георги” за вземане на кръвна проба за изследване наличие на алкохол в кръвта, като от изготвените химически експертизи на обвиняемия и св. Т. не се доказвало наличието на алкохол. При приемането на пострадалия Г. не му била взета кръв за алкохолна проба предвид тежкото му общо състояние, изразяващо се в множество травми и нестабилна хемодинамика.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че на С. Б. Г. в следствие на ПТП от 03.11.2007г. били причинени седем средни телесни увреждания, както следва: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости и контузия на мозъка, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепните кости, което е довело до проникващо нараняване в черепната кухина; средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на горната челюст, причинило счупване на челюст, което е довело до трайно затрудняване дъвченето и говоренето; средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на хирургичната шийка на лявата мишнична кост, което е довело до трайно затрудняване движенията на горния ляв крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник; средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, което е довело до тайно затрудняване движенията на долния десен крайник. Контузията на главата и разкъсно-контузната рана на главата, както в комбинация, така и сами по себе си са причинили на постр. Г. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК/.

В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза на Т. Л. Т., от която е видно, че в следствие на ПТП от 03.11.2007г. са му причинени следните травматични увреждания – мозъчно сътресение, частичен левостранен пневмоторакс, контузия на главата и контузия на гръден кош и корем, които телесни увреждания сами по себе си са причинили на Т. Т. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК/.

Назначена е била и изготвена допълнителна съдебно-медицинска експертиза на Т. Т. с оглед определяне констатираното мозъчно сътресение при първоначалната експертиза предвид свидетелските показания представлява ли разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тъй като липсват сигурни данни за загуба на съзнание до състояние на травматична кома, създаваща реална опасност за живота на пострадалия Т. Л. Т., вещото лице е заключило, че описаното състояние е резултат от степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, което е причинило на Т. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК/.

Втората допълнителна съдебно-медицинска експертиза на Т. Т. е заключила, че констатираната от медицинската документация луксация всъщност представлява изкълчване на лявата гръдноключична става, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК/.

От назначената по делото автотехническа експертиза е видно, че ударът е настъпил върху платното за движение, като скоростта на движение на л.а. “Ф П.” непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 70 км.ч. В анализираната пътна ситуация обв. П. е имал техническата възможност от момента на навлизане на пешеходците С. Г. и Т. Т. да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Обвиняемият би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране и при установената скорост от 70 км.ч., ако бе реагирал в момента на навлизане на платното за движение на пешеходците. Той би имал техническата възможност да предотврати удара, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 42 км.ч. Основната причина за настъпилото произшествие според заключението на АТЕ е, че обв. П. е реагирал около 1,4 секунди след момента, в който пешеходците Г. и Т. са навлезли на платното за движение и така с поведението си е поставил мястото на удара вътре в опасната зона.

Депозираните на досъдебното производство съдебни експертизи съдът кредитира изцяло, като намира, че същите са изготвени обективно и компетентно, с необходимите знания и опит в съответните области. Същите не са били оспорени от страните.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство доказателства, прочетени и надлежно приобщени към доказателствения материал от съда – Протокол за оглед на местопроизшествието /л.3-5/ и албум с фотоснимки към него /л.7-10/, протокол за оглед на л.а. “Ф. П.” /л.11-12/, съдебно-медицинска експертиза №505/2007г. на С. Б. Г- /л.41-45/, ведно с копия от изготвената медицинска документация /л.46-56/, съдебно-медицинска експертиза на Т. Л. Т. /л.59-61/, ведно с копия от медицинската документация /л.62-68/, съдебно медицинска експертиза № 569/2007 и съдебно-медицинска експертиза № 46/2008г. и двете на Т. Т. /л. 71-74 и л.103-104/, ведно с представената от УМБАЛ-Пловдив медицинска документация, вкл. епикризи за извършени прегледи и лечение на Т./л.78-101/, автотехническа експертиза /л.107-129/, протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта /л.133 и 139/, справка за нарушител от региона /л.141/, справка за съдимост /л. 142/, характеристична справка /л.143/, копие от свидетелство за регистрация на МПС /л.144/, копие от свидетелство за регистрация на МПС /малък талон/, от контролен талон, от талон за талон за сключена застраховка “гражданска отговорност”/л.145/, протокол за преминат технически преглед на автомобила /л.146/, копие от полица за сключена застраховка “Гражданска отговорност” и “Каско” /л.147/, справка за регистрация и собственост на МПС /л.149/, както и от протоколите за извършени следствени действия – разпити на свидетели и на обвиняемия, от представените писмени документи в съдебно заседание касаещи трудовата заетост на обвиняемия и от лаконичните обяснения на обв. П. в съдебно заседание, непротиворечащи на събраните от разследващия орган доказателства. Същите съдът приема за логични и последователни и ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че съществени противоречия не са констатирани досежно свидетелските показания от една страна и обясненията на обвиняемия, както и със събраните писмени доказателства по делото. Впрочем в тази връзка обясненията на обв.П., дадени в съдебно заседание, са твърде лаконични, но същият потвърждава обясненията, дадени пред дознател, като признава фактите и обстоятелствата, изложени в постановлението на РП-Пловдив. Съдът намира, че разследването по делото е извършено задълбочено, като са извършени всички възможни следствени действия, необходими за пълното, всестранно и обективно разкриване на истината.

Предвид на изложеното по-горе и като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че с деянието си обвиняемият Г. В. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 343, ал.1, б.”б” пр.ІІ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

От ОБЕКТИВНА СТРАНА обвиняемият на 03.11.2007 г. в гр. П., на бул. „Б. ш.” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. П.” с регистрационен номер е нарушил правилата за движение, а именно: Чл.5, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, Чл.5 ал.2 т. 1 от ЗДвП, Чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, Чл. 21 ал. 1 от ЗДвП; Чл. 43 т. 5 от ЗДвП, Чл. 116 от ЗДвП, Чл. 119 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. “в” от ЗДвП и по непредпазливост е причинил седем средни телесни повреди на С. Б. Г., ЕГН: .

С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички съставомерни признаци на престъпния състав, визиран по-горе. Разпоредбата на чл. 343 от НК е бланкетна и същата препраща към съответните разпоредби на ЗДвП, които не са били спазени. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че с действията си обвиняемият не е спазил разпоредбите на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП, тъй като с поведението си, а именно – шофиране с несъобразена скорост предвид обстоятелствата, които са имали значение за безопасността на движението - е поставил в опасност живота и здравето на други хора. Наред с това обвиняемият е нарушил и разпоредбата на чл.5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.

С действията си обвиняемият не е спазил и общата разпоредба на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, която задължава водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват, и ал.2 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението и с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. Разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП задължава водачите на ППС и да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Очевидно е, че в настоящия казус водачът на лекия автомобил “Ф. П.” не е съобразил въпросните разпоредби и независимо от обстоятелството, че е правоспособен водач, не е преценил правилно обстановката преди предприемане на маневрата – фактът, че се намира в населено място, на оживена градска улица, шофира нощно време. Разпоредбата на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е нарушена с непредприемането на адекватните действия, които биха препятствали настъпването на ПТП. В този смисъл съдът споделя възприетата от вещото лице М. хипотеза, че подсъдимият е имал възможност технически да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 42 км.ч., както и ако се е движел със скорост от около 70 км.ч., ако бе реагирал в момента на навлизане на платното за движение на пешеходците Г. и Т. отново чрез безопасно екстрено спиране. Видно от заключението на авто-техническата експертиза основната причина за настъпилото ПТП е, че обв. П. е реагирал около 1,4 секунди след момента, в който пешеходците Г. и Т. са навлезли на платното за движение и така с поведението си е поставил мястото на удара вътре в опасната зона. В този смисъл той не е съобразил поведението си и с разпоредбата на чл. 43,т.5 от ЗДвП, тъй като е предприел маневрата изпреварване на МПС пред пешеходна пътека и при условие, че автомобилът на св. А. е закривал видимостта към пешеходната пътека.

Установената в заключението на вещото лице скорост, с която П. се е движел, надвишава максимално допустимата, разрешена за населени места, поради което и същият е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В действията си обвиняемият е нарушил и общата норма на чл. 116 от ЗДвП, съгласно която “водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора.”, както и разпоредбата на чл. 119, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. При конкретната ситуация П. е могъл и е бил длъжен с оглед на изложеното по-горе да предприеме нужните активни действия, за да се убеди, че управляваното от него МПС не представлява опасност за останалите участници в движението. Пресичането на пътното платно от страна на пострадалите не е било внезапно и неочаквано за П., тъй като той е бил длъжен да се увери, че на пътното платно няма пешеходци. Ето защо, няма съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със съставомерния резултат.

Същевременно с оглед на събраните по делото гласни доказателства и преди всичко показанията на св. В. Е. /л.28 от дозн./, Д. Е. /л.29 от дозн./, св. А. /л.31 от дозн./, св. Л. /л.33 от дозн./, както и от обясненията на обвиняемия от досъдебното производство, съдът намира, че П. с действията си не е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1,т.2, б.”в” от ЗДвП, тъй като непосредствено след удара същият е отишъл веднага до пострадалите, за да се запознае със състоянието им и е позвънил на “Бърза помощ”. Събразно конкретната ситуация, съдът намира, че поведението след настъпилото ПТ в никакъв случай не е в разрез със законовите норми. За показанията на свидетелките Е. и обясненията на обвиняемия в тази част би могло да се възрази, че са заинтересовани, но А. и Л. са станали неволни свидетели на ПТП и доколкото не се установи обстоятелство, което да поставя под съмнение обективността на показанията им, съдът ги приема изцяло за истинни и им дава вяра. В тази част на обвинението обвиняемият ще следва да бъде оправдан на основание чл. 378, ал.4,т.2 от НПК.

Видно и от заключението на съдебно-медицинските експертиза е, че причинените на пострадалите телесни увреждания са в резултат именно на сблъсъка с управлявания от обвиняемия автомобил, като се явяват пряка и непосредствена последица. Релевантно за правната квалификация на деянието са единствено уврежданията, квалифицирани като средни телесни повреди, причинени на пострадалия Г.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА обв. П.е действал при форма на вината – несъзнавана непредпазливост, като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати.

При така посочената правна квалификация на деянието, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите по чл. 78а от НК предпоставки – за посоченото по-горе деяние се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или пробация, същото е извършено при форма на вината непредпазливост, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, спрямо него до настоящия момент не е прилаган този институт, както и от деянието няма причинени имуществени вреди.

При обсъждане размера на административното наказание “глоба”, съдът съобрази обстоятелството, че пострадали от деянието са двама души и на двамата са причинени телесни увреждания, независимо, че тези на св. Танчев са несъставомерни. Причинени са общо седем телесни увреждания на пострадалия Г. Съдът отчита и изключително високата степен на обществена опасност на деянието предвид зачестилите в страната престъпленията по транспорта с причинени ПТП и пострадали лица. Наред с това съдът отчита и смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства - обв. П. е трудово ангажиран. Същият изразява искреното си съжаление и разкаяние за стореното, признава вината си чистосърдечно, съдействал е на органите на разследването за разкриване на обективната истина. Същият се е интересувал от здравословното състояние на пострадалия Г., като многократно го е посещавал в болничното заведение по време на лечението му. Обвиняемият е с добри характеристични данни, не е лице с висока степен на обществена опасност. При така изложените обстоятелства, съдът намира, че административното наказание глоба ще следва да се определи около средния и по-точно при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – 2000 лв., тъй като именно този размер съдът намира за справедлив и съответстващ на степента на обществена опасност на извършеното от него престъпление.

Съдът обсъди и възможността, предвидена в нормата на чл. 78а, ал.4 от НК и намира, че за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, ще следва обвиняемият да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от ПЕТ МЕСЕЦА. Кумулативното налагане и на това наказание е необходимо с оглед оказване на по-ефикасен поправителен и превъзпитателен ефект върху П., като не следва да се пропуска и обстоятелството, че видно от справката за нарушители в региона, същият е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП. В тази връзка съдът не споделя становището на защитата на обвиняемия, че не е наложително налагането и на това наказание, тъй като обвиняемият би бил лишен от възможността да упражнява професията си. Видно от представеното в съдебно заседание копие от длъжностна характеристика, изпълнението на задълженията на обвиняемия е възможно и чрез приемане на заявките на клиенти по телефона, поради което налагането на това наказание не би препятствало възможността на обвиняемия да заплати наложената му по-горе административна санкция. Касателно размера на това наказание и като разгледа становищата на страните, съдът намира, че същият се явява адекватен, като взема предвид изтъкнатите от обвиняемия доводи досежно трудовата му ангажираност. Наложеното му наказание следва да бъде приведено в изпълнение след влизане на настоящото решение в сила.

Обв.П. следва да заплати и направените по делото разноски в размер на 260 лв. за изготвени на досъдебното производство експертизи по сметка на ВСС на основание чл. 189, ал.3 от НПК.

По гореизложените мотиви и на основание чл. 378, ал.4,т.1 и т.2 от НПК съдът постанови своето решение.





РАЙОНЕН СЪДИЯ:



Вярно с оригинала!

Секретар И.П.