forum.lex.bg

Здравейте колеги,
При отмяна на наказателно постановление следва ли съдът да присъжда разноски на жалбоподателя или не? Виждал съм решения, с които се отказва присъждането на разноски, като основният аргумент е прилагането на НПК.

Принципно нямат практика да присъждат разноски, но се срещат и редки случаи, в които правят и това. Има едно Тълкувателно решение, което представям тук за справка:-)

Следва ли разноските по делата от административнонаказателен характер да се внасят предварително от заинтересованите лица и на кого трябва да се възложат същите.

Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 545

чл. 84 ЗАНН,
чл. 167,
чл. 169 НПК

1. По делата от административнонаказателен характер за призоваване на свидетели и вещи лица страните не внасят предварително разноски.
2. Съдът с решението си е длъжен да се произнесе на коя от страната възлага разноските по делото:
а) при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда нарушителя да заплати на държавата направените разноски;
б) когато са извършени няколко нарушения и нарушителят бъде освободен от отговорност за някои от тях, той се осъжда да заплати разноските само за нарушенията, наказателните постановления за които са потвърдени или изменени;
в) ако наказателното постановление бъде отменено, разноските остават за сметка на държавата;
г) ако наказателното постановление е обжалвано само в частта му за обезщетението и се потвърди или измени, разноските се възлагат на нарушителя. Когато се отмени, разноските се възлагат на лицето, което е претендирало обезщетение.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Главният прокурор е предложил Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, да издаде тълкувателно решение по въпросите:
1. Разноските за свидетели и вещи лица по делата от административнонаказателен характер следва ли да се внасят предварително от заинтересованите страни.
2. На кого трябва да се възложат направените по делото разноски.
В предложението се посочва, че по тези въпроси съдебната практика е противоречива. Някои съдилища задължават заинтересованата страна да внася предварително разноските за свидетели и вещи лица. Други призовават свидетелите и вещите лица без предварително внасяне на разноските и им ги заплащат от сумите от държавния бюджет.
Едни съдилища с решенията си възлагат разноските на виновната страна, а други - не се произнасят по въпроса за разноските.
Прокурорът даде заключение, че разноските не следва да се внасят предварително, а се изплащат от сумите по държавния бюджет. Ако се установи, че нарушението е извършено, съдът трябва да осъди нарушителя да ги заплати.
Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. В закона за административните нарушения и наказания няма специални правила за призоваване на свидетелите и вещите лица, както това бе изрично уредено с чл. 367 НПК (отм.), който задължаваше страната, която е направила искане да се допуснат свидетелите и вещите лица, предварително да внесе разноските за тяхното призоваване. С § 1 от предходните правила на ЗАНН се отмени глава XXVIII "Наказателни постановления, издавани от несъдебни органи", включително и чл. 367 НПК (отм.). С това отпада презумптивната доказателствена сила на акта за констатиране на нарушение и задължението страните предварително да внасят разноските за призоваването на свидетелите и вещите лица. Член 84 ЗАНН препраща по тези въпроси към НПК.
Както в разпоредбите на чл. 100 НПК (отм.), така и по чл. 167 НПК е предвидено разноските по делата, които се преследват по тъжба на пострадалия, да се внасят предварително на заинтересованата страна.
Производството по обжалване административнонаказателните постановления е особен вид наказателно производство. За призоваването и разноските по това производство важат правилата относно правата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това както при наказателните от общ характер дела, така и при административнонаказателните дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи.
2. Съгласно чл. 169, ал. 1 НПК с решението съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото. Възлагането зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено:
а) ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени;
б) когато има извършени няколко нарушения и нарушителят бъде освободен от отговорност за някои от тях, той се осъжда да заплати разноските само за нарушенията, за които наказателните постановления са потвърдени или изменени - чл. 169, ал. 3 НПК, защото само за тях е станал причина да се направят;
в) при отменяване на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски;
г) когато наказателното постановление е обжалвано само в частта му относно обезщетението и в тази част постановлението бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, а когато бъде отменено - на лицето, което е претендирало обезщетението, тъй като в този случай нарушителят не е станал причина да се направят разноски.

Здравейте колеги,
Успешна Нова година.
За съжаление разноски по тези дела не се следват.
Практиката е твърда и постоянна, тъй като се прилага НПК, а там няма предвидени разноски.
Ако постановлението бъде отменено, наказаното лице може да претендира разходите си по Закона за отговорността на държавата.
Лошото е, че това е вд полза само на ФЛ, но не и за ЮЛ.
Така че търговските дружества не могат да претендират разноски по ЗОДВПГ.
Жалко, но няма кой да предвиди промени в законите.
Депутатите се интересуват само от личините си интереси!!!

За много години на всички колеги!!
По отношение на темата за разноските по н.а.х.д. - споделям мнението на колегата Михов.
Що се отнася за ЮЛ не съм пробвал, но може да се опита по чл.45 от ЗЗД доколкото липсва по-специална разпоредба /ЗОДВПГ не действа спрямо ЮЛ/.