forum.lex.bg

Според Вас, нормално ли е непроизнасянето в срок на администрацията да се смята за мълчалив отказ като общо правило, а случаите и условията за прилагане на мълчаливо съгласие да се уреждат в специални закони, вместо да бъде обратното? Не е ли крайно време администрацията в България да се научи да работи в законовите срокове, или когато не успява, то това да не пречи на останалите да си вършат работата?

"Отказът чрез мълчание" е понятие, въведено през годините на фашизма, със закон за адм.съд. от 1942 г. По едно време имаше определение на ВКС за това, но после се прие старата теза, прокарана от ст.н.с. Кино Лазаров ... връщане назад...по сегашния АПК, мълчалив отказ има само ако се е търсило издаването на някакъв акт, засягащ права или интереси. Всичко друго като ПАС, което се отнася до някаква адм.услуга е БЕЗДЕЙСТВИЕ, не е мълчалив отказ.Много често се бъркат адвокатите в този лабиринт. А мълчаливото съгласие се роди по-скоро като идеологема в диалектиката с БСП, продължила старата традиция от преди сакралната дата 09.09.1944 г.

Нищо лошо няма в мълчаливия отказ-тои представлява едно волеизявление по презумция на закона -чл.58 ал.1 от АПК.Законодателя регламентира с въпросната норма че непроизнасянето на АО по искане за издаване на ИАА е отказ да се издаде акта чрез мълчание.
Тревожна е обаче съдебната практика на Върховния административен съд по оспорване на мълчаливия отказ предвид следното:
Много състави на ВАС приемат мълчаливия отказ за законосъобразен като него проверяват за законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК.Мотива ,които се изтъква е че щом е мълчалив отказ не е необходима същия да бъде проверяван за законосъобразност по тношение на формата и производствените правила по постановяването му.Подобен мотив е повече от нелеп защото законодателя не е превидил различен ред на оспоравне на мълчаливия отказ,за разлика от оспорване на отказа да се разгледа по същество искане за издаване на ИАА и постановлението за спиране на производството-чл.197-202 от АПК.Мотива на ВАС по оспорването на мълчаливия отказ не може да бъде споделен и е нелеп защото според административноправната доктрина мълчаливия отказ винаги е унищожаем при което това е била истинската воля на законодателя въвеждаики института на мълчаливия отказ административните органи да бъдат санкционирани,защото мълчаливия отказ е унищожаем поради което винаги е отменяем-тук законодателя е искал от една страна да осигури на гражадните бързина в търсене на своите права пред съда от друга страна да дисциплинира административн органи в спазване на процесуалния ред по които се издават ИАА.
Мотива на ВАС е неправилен и защото има приети тълкувателни постановления на ОСК от ВАС-ТР№4/2004.Според точка 2 от мотивите на ТР №4 Необходимостта и задължитеността на излагането на мотиви/фактически основания/ при издаването на ИАА от административния орган са решени от чл.15 ал.1 и 2 т.3 от ЗАП или по настоящем чл.59 ал.1 и 2 отАПК.По този начин се дава възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на акт.Тук трябва да се зададе логичния въпрос- защо състави на ВАС приемат че мълчаливия отказ не трябва да се проверява за законосъобразност за спазване на процесуалните права и как проверяват законосъобразността на мълчаливия отказ като в него няма изложени мотиви?-отговора е че мълчаливия отказ винаги е недопустим като такъв унищожаем и съда не може да провери законосъобразността на волеизявлението да се издаде акта защото не са изложени фактически и правни основания.
В тълкувателното решение №4 ясно и категорично се посочва,че липсата на мотиви във ВСИЧКИ СЛУЧАИ е основание за отмяна на издадения акт,респ. на мълчаливия отказ.Във тази връзка е и ТР№1/2006 на ОСС при ВАС-т.4.
Нещо повече съгласно чл.9 ал.1 от АПК,които е основен принцип в административното правораздаване,при условията ,посочени в закона,АО е ДЛЪЖЕН да започне ,да проведе и да приключи административното производство.Такива услаовия в закона са определени в чл.5,6 ,21-60 от АПК.В ази връзка мотива на ВАС мълчаливия отказ да не се проверява за законосъобразност по отношение спазването на процесуалните правила и формата е нелеп и несъстоятелен.
При приемане на разпоредбите на чл.5,6,9 и чл.21-66 от АПК ,законодателя е целял да създаде логиката на протчане на административното производство,която да доведе до издаването на законосъобразен акт, а с приемането на чл. 146 и 168 ал.1 от АПК законодателя е създал гаранции за защита правата на гражданите срещу незаконосъобразните актове на администрацията.Според чл.168 ал.1 от АПК съда е длажен да провери оспорения пред него акт на всички основания по ч.146 от АПК-от това си задължение съда не може да се отклонява,защото задължението е задължение защото трябва да се изпълнява.Които първоинстанционен съд се отклони от това задължение по оспорване на молчалив отказ,ВАС като упражняващ върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на закона следва да отменя решението на първоинстанционния съд.
Не на последно място следва да се посочи,че процесуалните норми на чл.59 ал.1 и 2 имат императивен и задължителен характер за водещия административното производство орган и неспазването им като се постановява мълчалив отказ подлежи на санкция от съда,чрез отмяна на мълчаливия отказ.Това че законодателя е въвел института на мълчаливия отказ по чл.58 ал.2 от АПК не може да се тълкува,че административните органи са освободени от задължението си да спазват формата на акта и процесуалните правила за издаването на акта.
ВАС като върховен съд ,кто е задължен да прилага точно и еднакво законите в административното правораздаване е недопустимо да се отклонява от волята на законодателя като със садебните решения по оспорване на мълчаливия отказ да съчинява норми противно на правната логика ,която законодателя следва в приетия АПК.
Мълчаливия отказ е нещо хубаво в административното право,но неправилната съдебна практика го негативизира по адрес на гражданите,което деиства като толеранс за административните орга да бездеистват по искания за издаване на ИАА
С уважение:Марин Маринов

sadiata написа:... мълчаливия отказ-тои представлява едно волеизявление ...

Да приемаме мълчанието за изявление наистина е все едно да смятаме бездействието за форма на действие, въпреки че става въпрос за липса на такова действие или т.е. за нулево действие. Математически, разбира се, това е възможно, но то пак означава, че като нулево волеизявление, мълчаливото е липса на волеизявление, а не наличие на такова. И въпросът е защо тази нулева стойност (липса) на административния акт за данъкоплатците трябва да се смята в отрицателна посока (като отказ), вместо като съгласие в общия смисъл на правилото (?). Кому е необходимо и кой точно има полза от това положение? Нормално ли е да се въвежда и прилага такова общо правило, след като именно данъкоплатците издържат държавната администрация, а не обратното

Относно становище от от kostadin.iordanov на 26 Авг 2009 02:25 pm ,
Ако в срока по чл.57 от АПК АО не се произнесе е налице мълчалив оказ да се издаде акта-чл.58 ал.1 от АПК.Тоест налице е волеизявление-отказ да се издаде акта,по силата на законова презумция.Това както казах не е в ощърп на граданите ,ако игнорираме нелепата практика на някои състави н ВАС по оспорване на мълчалив отказ.Това е така защото мълчаливия отказ се оспорва по реда на чл.145-178 от АПК,а съгласно чл.168 ал.1 от АПК съда е длажен да провери законосъобразността на АА/мълчалив и изричен такъв/ на всички основания по чл.146 т.1-5 от АПК.В случая при мълчалив отказ винаги се касае за нарушена форма -акта не съдържа правни и фактически основания за издаването му ,което е основание за неговата отмяна.Нарушен е и чл.6 и 9 от АПК което също се явява основание за отмяна на мълчаливия отказ като постановен в противоречие с материално правните разрпоредби-чл.146 т.4 от АПК.Така че които АО постанови мълчалив отказ трябва да знае че същия подлежи на отмяна и ще плаща разноски по делото и искове за обещетение за вреди причинени на граждаите,ако са настъпили такива.
Както казах нелепата практика на някои състави на ВАС по оспорване на мълчалив отказ се явява толериращ фактор за АО да постановяват мълчаливи откази
С уважение Марин Маринов

sadiata написа:... Ако в срока по чл.57 от АПК АО не се произнесе е налице мълчалив оказ да се издаде акта-чл.58 ал.1 от АПК.Тоест налице е волеизявление-отказ да се издаде акта,по силата на законова презумция. ...

Самият отказ е волеизявление, но в случая този отказ се извежда въз основа на мълчание или бездействие, което не представлява изявление. Народното събрание е въвело отрицателната посока, в която да се смята липсата на волеизявление и затова повдигнах въпроса дали тази посока е нормална (?!). Интересът на гражданите и фирмите в България е в точно обратната посока -- непроизнасянето в срок на администрацията по принцип да се смята за мълчаливо съгласие, а случаите и условията за прилагане на мълчалив отказ да се уреждат в специални закони, когато това е необходимо. И след като именно данъкоплатците са тези, които издържат държавната администрация, според Вас, на какво прилича народните представители да действат (или сега да бездействат) срещу интереса на данъкоплатците

Относно становеще от kostadin.iordanov на 28 Авг 2009, 16:44 :
Несподелям становището Ви относно хорактера на мълчаливия отказ,но споделям предложението Ви да се въведе правилото непроизнасянето в срок по искане за издаване на АА да се счита за мълчаливо съгласие да се издаде АА.Това би било дисциплиниращо по отношение на бездеиствието на административните органи.Но има и негативна страна това провило,защото когато се поиска акт и АО не се произнесе в срока при положение че се смята че е налице мълчаливо съгласие все една от страните в административния процес/заинтересваната страна/ ще оспори мълчаливото съгласие за издаване на акта,чието деиствие ще бъде спряно на основание чл.166 ал.1 от АПК до окончателно произнасяне на съда по оспорването му и в този смиъл се губи ефекта от въвеждане на правилото.Затова и защото ако искането за издаване на акта ако се предяви пред некомпетентен орган непроизнасянето в срок този орган ще издаде акт без да има компетентност и това ще направи акта нищожен.В този смисъл съда ще върне преписката на АО зада я разгледа по същество и фактически сме изправени пред положение като при мълчаливия отказ
За мен е необходимо разпоредба в АПК която да казва че административен орган които наруши разпоредбата на чл.9 от АПК да бъде глобяван.АО трябва да си проведе производството по реда на чл.24-59 от АПК и да постанови мотивирано решение.
С уважение: Марин Маринов

sadiata написа:... при положение че се смята че е налице мълчаливо съгласие все една от страните в административния процес/заинтересваната страна/ ще оспори мълчаливото съгласие ...

Просто, след като администрацията не си е направила труда да откаже, искането на гражданина или организацията се смята за удовлетворено и те остават свободни да действат съгласно собствените си цели, без да има какво да им пречи. Казусите с претенции от трети страни са значително по-малко в сравнение с всичко останало, което, заради възпрепятстването по смисъла на мълчаливия отказ, се налага да започва по съдебен ред. Т.е., с мълчаливия отказ сега не само пречат на гражданите и фирмите в България да се развиват свободно, но допълнително натоварват и съдебната система

Относно становището от от kostadin.iordanov на 28 Авг 2009 10:12 pm :
Уважаеми господине,
Мълчаливото съгласие също ще се оспори по съдебен ред и така и ли съдебнат система ще е ангажирана,както при мълчаливия отказ.
Не е въпроса в това да се създават прозумции в закона ,а да се принудат и дисциплинират административните органи да водат и приключат съгласно закона производствата по издаване на административните актове и аз ви казах каква превантивна мярка ще бъде полезна ,а имнно предвиждане на наказателна разпоредба за глоба на АО който не започне и непрпиключи в срок съгласно закона АП по издаването на АА

sadiata написа:... Мълчаливото съгласие също ще се оспори по съдебен ред и така и ли съдебнат система ще е ангажирана,както при мълчаливия отказ. ...

Е кой ще оспорва мълчаливо съгласие? Администрацията, която мълчи, и лицето, чието искане остава удовлетворено, нямат интерес да оспорват. В случаите, когато се явяват други заинтересовани страни, това рядко би могло да става навреме, така че тези претенции в крайна сметка най-често биха се ориентирали срещу съответните последващи действия на въпросното лице в смисъл на някакво гражданско производство, а не спрямо мълчаливото съгласие на администрацията. Ако изобщо с действията си после лицето наистина провокира такива съдебни претенции срещу себе си и другата страна намира основание за успех, разбира се

КФИ ТИЯ МЪЛЧАЛИВИ ОТКАЗИ БЕЕЕЕЕ?????
ТОВА РЕКЕТ ЛИ? Използвайки служебното си положение и неадекватността по въпрос ,това не е съгласие,ами си е колко пари ше дадеш за да ти извършим услугата.....
ТОЗИ МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ Е :КОЛКО ПАРИ ЩЕ ДАДЕШ ЗА ДА ТИ СВЪРШИМЕ ТОЗИ ВЪПРОС ЗА ПАРИ????????!!!!!!!!!!!
Е срамота е,
за затвор си е всеки мълчалив отказ,интересно Защо ли?

Аз виждам разрешаването на проблема с бездеиствието на административните органи по искането за издаване на АА в съществуването на санкциониращи норми в следния смисъл," Който административен орган неизпълни задължението си по чл.9 ал.1 от АПК подлежи на глоба в размер на 500 лева,а за повторно нарушение глобата е винаги 1000 лева за всеки отделен случай"
Повторно е нарушението когато преди това органа е глобаван за нарушение на чл.9 ал.1 от АПК.
Глобата се налага от съда ,когато е настъпил мълчалив отказ ,който е оспорен пред съда,а когато мълчаливия отказ е оспорен пред компетентния административен орган,глобата се налага от административния орган.
При налагане на глобата съда ,респективно административния орган проверява дали искането за издаване на акт е отправено пред компетентен орган и в случай че искането е предявено пред некомпетентен орган глоба за нарушение на чл.9 ал.1 от АПК не се налага.
Само по този начин бездеиствието на АО ще се прекрати.
С уважение Марин Маринов

Мълчаливият отказ е бездействие и следва не глоба от която корумпираните не биха се уплашили,а директно уволнение и съд.
Я мълчаливо откажи да правиш кайма на Тандем,да видиш какво ще последва..
Какви са тия измислени мълчания бе...мързи ме днес и ще си замълча..Ахаха,доста примитивно и неуважително,използвайки зависимостта от неграмотността и незадължителното ограмотяване на българите,даже мълчаливият отказ някак си други се принуждават да им изкарат заплатите.Което според мен си е чиста подигравка с гражданите на Републиката.
Мълчанието е злато,всички сме чували тази поговорка,но досега никой не е срещал за мълчание се плаща под масата.О времена ,о нрави,но мълчанието винаги си е било вид олигофрения.
Моля парламента да запази мълчание и да изкара четиригодишния си мандат,моля и постановленията да замлъкнат..
Та това е подигравка,мълчаливият отказ говори само за едно,а именно за корупция и намек за пари под масата,зад масата,върху масата.

Мълчаливо съгласие с въпроса на запитващия ли?Ищеца ли всъщност?
И значи ли край на тълкователните решения - отговори?Та това говори за корупция и прастрастност,което е в противоречие със законите за съдийската етика,подсъдност и спазване на закона.

Ами статуквото с мълчаливия отказ обслужва настоящата административна политика.
Но аз ще посоча пример, и това е пратиката по Закона за достъп до обществена информация. Член 28 от закона е категоричен и е фиксирано произнасяне в 14 дневен срок.
Нека да се измени Закона за административните нарушения и наказания, но да има градация в административно-наказателната и дисциплинарна политика, например: при три наказания следва мъмрене или друга санкция
Но аз ще посоча, че в една администрация винаги отговорни лица и това главния секретар или секретаря, така че мълчаливият е излишен.
Ако съоветния ръководител не си е свършил работа и не е дал съответната резолюция е виновен неговия шеф, и на същия се налага наказания, докато се научи да си върши работата, ако е кмет, се предупреждава и впоследвие се отстранява.
Ако е в министерство, се действа по същия начин, но за да има мълчалив отказ, някой не си е свършил работата.
Има решение на въпроса, но на много лица не им "стиска дупето", да бъдат реалисти.
Ако този, който е трябвало да се произнесе, не си е свършил работата, се наказва солено началника му и така. Може и ротация, може и отстраняване от длъжност за известно време.
Мълчаливият отказ е излишен, и неговото позволяване, дава храна на излишна съдебна практика.

то по тази логика и един няма да се сьгласи да бъде съден а я си представете ,съдия произнася присъда за 20г затвор и получи отговор мълчалив отказ от подсъдимият

toni_sf написа::D то по тази логика и един няма да се сьгласи да бъде съден а я си представете ,съдия произнася присъда за 20г затвор и получи отговор мълчалив отказ от подсъдимият

Няма такова нещо. Минава срока на обжалване и ако не е обжалвано в панделата, нали съдията ще следи това или прокурора или заинтересованата противоположна страна.

Ако аз съм служител и не спазя срока за отговор или изобщо не отговоря, наказват началника ми, че не е ръководел добре администрацията си или пък да има глоба, която прогресивно да нараства, ако реализирам повече "мълчаливи откази". Да видите, как съответния служител ще си върши работата.
"Калпава" ни е административно-наказателаната политика, а и дисциплинарна политика.
В една администрация за местно самоуправление е ръководител кмета, и той е главния виновник за реализирането на "мълчалив отказ".
А в държавната администрация за реализирането "на мълчалив отказ" е причината лошото управление на съответния министър.
И в закона по един или друг трябва да се целим в тези лица, защото те реализират политиката, така че трябва да бъдат санкционирани министрите и кметовете до дупка, докато се подобрят към по-добро нещата.

Държавната администрация винаги е била тежка машина много трябва да се налива масло в нея за да не се изтъркат детайлите и, които се търкат за да няма износване.Надявам се вече това да се изчисти и когато не получиш в срока отговора да се счита за мълчаливо съгласие.Иначе много голяма хранилка ще е за някой.