forum.lex.bg

Обжалваме решение на възложителя по ЗОП. Делото върви. Възложителят с допълнителна заповед допуска предварително изпълнение на решението си. В рамките на делото искаме съдът да отмени допуснатото предварително изпълнение и той го прави с определение от закрито заседание на 15.06.2004 г. На 22.06.2004 г. има открито заседание по делото. Но възложителят "научава за определението на съда много по-късно". На 4.10.2004 внася в съда "Частна жалба" срещу определението от 15.06.2004. Определението "не подлежи на обжалване", но съдът изпраща на останалите страни преписи от частната жалба и ни дава 3-дневен срок за възражение. Не е ли това правен абсурд, съдът да приема частна жалба по определение, за което сам е постановил , че не подлежи на обжалване, а да не говорим за спазване на седемдневния срок за частната жалба.

Все пак дали частната жалба ще се остави без разглеждане не зависи от съда, постановил обжалваното определение. Последният е длъжен да администрира жалбата, пък горната инстанция ще реши. Това при всички случаи Ви ползва, тъй като, ако съдът постановил определението върне частната жалба /не, че има възможност да го направи в случая/, то определението му ще подлежи на отделно обжалване с частна жалба - т.е. в случая е и по-бързо да се прати нагоре жалбата, отколкото ако бъде върната. Друг е въпросът, че законът е дал възможност чрез плащане на държавна такса от 5 лв. да се точи и шиканира, което и да е гражданско или административно дело.