forum.lex.bg

Колеги, пред мен възникна следният интересен въпрос и ако някой има идея, ще се радвам да я сподели:
Възможно ли е административен акт да има действие по отношение на трето заинтересовано лице, което не е адресат на акта, но желае да се ползва от него?
Фактите са следните:
По реда на ЗСПЗЗ е възстановена земеделска земя на наследниците по план за земеразделяне. Наследниците продават така възстановената им земя. След това планът за земеразделяне е отменен и земята е върната на наследниците в реални граници на друго място. Купувачите желаят да се ползват от втория план, с който земята е върната в реални граници на друго място.

Никой ли няма мнение по въпроса? Дайте по-смело

Чакам!!

Да, вж. новия АПК, стига третото лице да попада в категорията заинтересувано по смисъла на АПК. Освен това по АПК има ново разделение на адм. актове - индивидуални, общи и нормативни. Е не, че е ново, ама все пак има някои различия отпреди. Зависи в коя категория попада конкретния административен акт.

А и административните актове са поначало публичноправни актова, така че по силата на държавната санкция всеки може да се ползва свободно от тях, независимо дали е адресат. А останалите органи са длъжни да ги зачитат.

Тъй като нотариалния акт за продажбата е съставен на основание първото решение за земеразделяне, с отмяната на това решение нотариалния акт остава без предмет, поради което страните трябва да поискат да бъде обявен за нищожен, след което да сключат отново сделката, но за нововъзстановената в реални граници земя. Не смятам, че по силата на новото решение на поземлената комисия купувачът автоматично става собственик на нововъзстановената земя, тъй като всеки поземлен имот си има индивидуални характеристики, с които се описва в акта за собственост.

Колеги, благодаря ви, че се включвате!

Тъй като нотариалния акт за продажбата е съставен на основание първото решение за земеразделяне, с отмяната на това решение нотариалния акт остава без предмет, поради което страните трябва да поискат да бъде обявен за нищожен, след което да сключат отново сделката, но за нововъзстановената в реални граници земя. Не смятам, че по силата на новото решение на поземлената комисия купувачът автоматично става собственик на нововъзстановената земя, тъй като всеки поземлен имот си има индивидуални характеристики, с които се описва в акта за собственост.

Основен принцип в нашето право от известно време насам е, че частната собственост е непрекосновенна. Не може с административен акт да ти се отнема собствеността (дори със закон не може - има решение на КС), освен ако не е по реда, предвиден в закона и след предварително и т.н. обезщетение. Това си го знаем, но само го напомням... Ако купувачите не искат, вторият акт за възстановяване не може да им се противопостави. В противен случай се накърнява собствеността им. В този смисъл съм гледал и решения на ВАС.
Интересният въпрос е ако купувачите искат да се ползват от втория акт за възстановяване в реални граници и да станат собственици на другия парцел, така както е възстановен в реални граници.

А и административните актове са поначало публичноправни актова, така че по силата на държавната санкция всеки може да се ползва свободно от тях, независимо дали е адресат. А останалите органи са длъжни да ги зачитат

Това е интересно. Аз също си мислех в тази посока. Ако приемем, че административният акт защитава публичния интерес, а купувачът желае да се ползва от него и в този смисъл адм. акт защитава и неговия интерес, то не виждам на какво основание да му се откаже правото да стане собственик по така възстановеният имот в реални граници.
След като по плана за възстановяване в реални граници старият имот вече не съществува, то новият имот се явява нещо като "заместваща облага", по аналогия от алтернативните задължения. Доста далечна аналогия, но пък за друго не се сещам.
Искам да попитам някой имал ли е такъв казус и как е процедирал.

Правните последици на индивидуалния административен акт по принцип са насочени към създаване на права или задължения на неговите адресати. Но понякого се ползват и други заинтересовани лица - напр. ако се издаде акт за узаконяване на един от съсобствениците, този акт ползва и останалите. Същото е и с Разрешението за ползване.

Правните последици на индивидуалния административен акт по принцип са насочени към създаване на права или задължения на неговите адресати. Но понякого се ползват и други заинтересовани лица - напр. ако се издаде акт за узаконяване на един от съсобствениците, този акт ползва и останалите. Същото е и с Разрешението за ползване.

Да, но интересното в случая е, че административният акт не създава права или задължения за адресата си (не може да се възстанови един и същи имот два пъти)а а за третите лица - купувачите. Този адм.акт би създал в този случай права само ако третите лица пожелаят това. Тази конструкция до сега не съм я срещал в теорията и в практиката, та се чудя...

Купувачите нали са правоприемници на наследниците.

enigma написа:Купувачите нали са правоприемници на наследниците.

ДА

bulgar написа:

enigma написа:Купувачите нали са правоприемници на наследниците.

ДА

До тук неколкократно се цитира административен акт! Но май няма яснота как се нарича той- заповед, решение на ОСЗГ . Ако примем, че купувачите са правоприемници - наследство ли са купили и как именно са изповядали сделка , при положение , че стария план явно е обжалван...т.е. не е бил в сила. Колега, по-горе коментира и аз съм на сто процента съгласен- имотът , предмет на сделката е ИДЕНТИФИЦИРАН - в скицата / която трябва да е актуална/, както и в решението на ОСЗГ за възстановяване.
Ако транслативният ефект на нотариалния акт е настъпил- правото на собственост е извън патримониума на продавачите, т.е. те не могат да изявяват каквато и да е воля по отношениена имота. Единствената форма/според мен/е, да се иска отмяна на нот.акт на цитираните основания, да се възстанови първоначалното положение и , евентуално да се сключи нова сделка