начало

Приложимост на правилото ne bis in idem относно определенията по допустимостта на иска (процесуалните решения) Приложимост на правилото ne bis in idem относно определенията по допустимостта на иска (процесуалните решения)

Интересен "завой" в практиката на ВАС

Дискусии и казуси в областта на административното право и процес
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Интересен "завой" в практиката на ВАС

Мнениеот dimitar.kostov » 04 Мар 2011, 20:55

Реших да споделя неприятен скорошен опит по отношение присъждане от страна на ВАС на разноските, направени в производството пред КЗК. Чини ми се изключително комично да изоставиш установена с години практика, при това собствена, и тепърва да я намериш за незаконосъобразна. :mrgreen: Четвърто отделение, over and out. :shock: И така, ето с какво се сдобих преди няколко дни, при положение че досега многократно са ми присъждани разноски именно от IV о.:

Производството е по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП.
Образувано е по жалба, подадена от кмета на община Х, против решение № Х от Х г., постановено по преписка № КЗК-Х/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е отменена негова заповед № Х от Х г., с характер на решение по чл. 42 от НВМОП, за класиране на участниците и определяне на изпълнител в проведената процедура за възлагане на малка обществена поръчка - открит конкурс, с предмет: „Х”, в частта й по обособена позиция № 1 по жалба на „Х” ООД, гр. Х.
...
Неоснователна е претенцията на „Х” ООД за присъждане на направените от дружеството разноски пред КЗК. Страната, за която изходът по делото е благоприятен, има право на присъждане на разноски, но само тези, направени в производство пред съд. Съдът не следва да се произнася във връзка с разноски, които страната е направила в производството пред административния орган. Такава правна възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 143 от АПК. Систематичното място на този текст е в Дял трети – производства пред съд, Глава девета – общи правила, т.е. изричната процесуална правна норма, която регламентира отговорността за разноски, е приложима само за производството, което се е развило пред съда. Процесуалният ред не предвижда възможност съдът да се произнася по искане за присъждане на разноски, направени от страната в производството пред административния орган в това число и за производства, при които на административен орган са възложени функции по преразглеждане на акт на възложител в процедура за възлагане на обществена поръчка. Изрична разпоредба в тази насока липсва и в специалния закон - ЗОП. Липсва специална норма, аналогична на разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от ЗЗК, която да дава възможност на КЗК да се произнася по въпроса за възлагане на направени разноски от страните в производствата по този закон. Следва да се счита за изоставена досегашната практика на четвърто отделение на Върховния административен съд този законодателен пропуск да бъде преодоляван с произнасяне от съда и по отношение на исканията за присъждане на разноски, направени от страните в производството пред КЗК. АПК не предвижда такава изрична възможност. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не може да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на разноски, направени в производството пред КЗК, тъй като този текст изрично предвижда възлагане на разноските за административния орган, но само когато актът е отменен от съда в развило се пред него производство по оспорване. Прилагането на тази процесуална норма по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за страните при тази ситуация е да реализират правата си по исков ред.
Основателно е искането за присъждане на разноски за процесуалния представител на „Х” ООД за настоящото производство. С оглед изхода на делото такива се дължат, като възложителят следва да бъде осъден да ги заплати. Претенцията е доказана в размер на х лв., действително заплатена сума за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие/пълномощно от 29.12.2010 г.
По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Х против решение № Х от Х г., постановено по преписка № КЗК-Х/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията.
ОСЪЖДА община Х да заплати на „Х” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х, ул. „Х” № Х, представлявано от управителите Х и Х сумата от Х (Х) лв., направени разноски за настоящото производство за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
dimitar.kostov
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 14 Окт 2006, 19:15

Re: Интересен "завой" в практиката на ВАС

Мнениеот kolman » 08 Мар 2011, 19:52

Може ли един въпрос - който е обусловен от Вашия въпрос :
Приемаме - административно производство пред КЗК и пред АС. Не Ви признават разноските пред КЗК.
Но по същия начин по аналогия и данъчен акт - преди това доклад, акт, обжалване, евентуално /и по-скоро потвърждаване/ на акта от Д."ОУИ". Нито веднъж, никога съда не е признавал разноските направени по повод на : изготвяне на възражение срещу доклада, възражение срещу акта. Защо трябва производствата по пред КЗК да са привилегировани пред други?
kolman
Потребител
 
Мнения: 348
Регистриран на: 07 Апр 2007, 22:38


Назад към Административно право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта


cron