от hristo2834 » 17 Ное 2009, 22:45
това е решението:
Р Е Ш Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 28.07.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд ІІІ наказателен състав,
на пети юни през две хиляди и осма година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
при секретаря М. Т.
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 58 по описа за 2008 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 435/15.02.2008 г. на Началника на РПУ К., е наложено на Ф. Р. Ф. административно наказание на основание чл. 174, ал.3 пр. І-во от ЗДП – глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на същата разпоредба.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и обжалва същото, като твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати в административното производство нарушения ограничаващи правото му на защита, като сочи конкретни основания за незаконосъобразност, тъй като поради поведението на проверяващите е разбрал за образуваното административно- наказателно производство едва след като му било връчено наказателно постановление, липсвало е единство между констатираното административно нарушение, обективирано в акт № 435/ 15.02.2008г. и наложеното наказание с НП № 435/ 07.03.2008г. на Началника на РПУ гр.К., тъй като в акта за установяване на административно нарушение му е вменено, като административно нарушение управлението на лек автомобил след употреба на алкохол или друго упойващо вещество. Твърдяното нарушенее обаче не било установено и доказано по надлежния ред, т.е. не могло по никакъв начин да се приеме, че то е извършено. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. М.– поддържа жалбата и прави допълнения към същата, а именно, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, тъй като фактическите констатации не съответстват на действителните факти и обстоятелства. Твърди, че акта за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на жалбоподателя в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител за становище по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, процесуално допустима е и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2008г. през ноща около 22- 23 часа актосъставителя е получил сигнал от оперативния дежурен, че по сигнал на гражданин на с.Р. в посока гр.К. се движи лек автомобил „Мерцедес”, като водача на автомобила бил в нетрезво състояние. На същата дата около 23.00 часа жалбоподателя управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № .. по ул. . . в гр. С., като с автомобила пътували общо четири души включително и съпругата на жалбоподателя, когато МПС- то било спряно от служители на РПУ гр.С., които нямали апарат за проверка на алкохол в кръвта на жалбоподателя и се обадили на Актосъставителя Г. и свидетеля Г. – служители при РПУ К., които след като отишли на място извършили проверка на документите на водача на спряното МПС. След като установили самоличността на Ф. и че документите на жалбоподателя са наред същия бил поканен от актосъставителя да бъде изпрабван с техническо средство Алкомер за наличието на алкохол в организма му, тъй като същия бил във видимо нетрезво състояние, като се е държал грубо и арогантно. Жалбоподателя се съгласил и започнал да бъде тестван с техническото средство, но по такъв начин, че същото не е могло да отчете качествена проба. На същия е било разяснено от актосъставителя, че за да се отчете правилно наличието на алкохол в къвта техническото средство трябва да се надува 12 секунди, след което жалбоподателя е отказал да продължи да бъде тестван. Св. Г. съставил талон за медицинско изследване на кръвта, приложен по административно наказателната преписка, който жалбоподателя отказал да получи, като отказа е удостоверен с подписа на св. Г.. За отказа от изследване за наличие на алкохол в кръвта, св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение, в който е прието, че на 15.02.2008 г. около 23.00 часа жалбоподателя е управлявал МПС – лек автомобил Мерцедес с рег. № …., след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, като е отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, както и да му бъде извършена проверка с медицинско изследване на кръвта, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДП. При съставяне на акта Ф. е отказал да го подпише, като отказът му се установява с подписа на свидетеля А. А. А. в изпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН. От изслушването на актосъставителя и от показанията на свидетеля Г. се установява, че АУАН е съставен при извършване на проверката и същия е бил предявен на нарушитела за да се запознае същия със съдържанието му и да го подпише в изпълнение нормата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Също така се установява, че АУАН е бил прочетен на жалбоподателя но е последвал отказ от негова страна да го подпише. Жалбоподателя не могъл да си тръгне от мястото на проверката, поради неизправност в автомобила. Полицейските служители го отвели със служебния автомобил до бензиностанция Лукойл, откъдето закупили щипки за акумулатор, за да може МПС да бъде приведено в движение.
Въз основа на съставения акт е издадено оспореното наказателно постановление с което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл. 174, ал.3 пр. І-во от ЗДП е наложено административно наказание - глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото. При анализа им следва да се коментират показанията на двете групи свидетели, които са противоречиви. От една страна, в подкрепа на констатациите по акта, и неговата презюмирана доказателствена сила, са показанията на актосъставителя Г. и свидетеля Г., които с категоричност сочат, че жалбоподателя е отказал да бъде тестван както трябва с техническо средство- алкомер, като не е подавал достатъчно количество въздух в апарата, и отказал е да си направи медицинско изследване за наличието на алкохол в кръвта и не е подписал АУАН, както и талон за медицинско изследване, от друга страна са показанията на прекия очевидец – св. Ф.- съпруга на жалбоподателя, която твърди, че съпруга и не е употребявал алкохол, че същия не е отказвал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта, че на същия не му е предлагано да си направи кръвна проба за наличието на алкохол в кръвта и че на съпруга и не е обяснено от провераващите, че му се съставя АУАН.
Съдът изцяло кредитира дадените от актосъставителя и свидетеля Г. показания, отчитайки факта, че същите си кореспондират и не си противоречат. И двамата са категорични в покозанията си, че жалбоподателят с виновното си поведение е възпрепятствал да бъде тестван с техничиско средство- алкомер за наличието на алкохол в кръвта му, както и че не е подписал талона за медицинско изследване, в следствие на което и не си е направил такова изследване. Категорични са показанията и на двамата, че както АУАН така и талона за медицинско изследване са съставени в присъствието на жалбоподателя и че същия е отказал да подпише АУАН. И двамата отбелязват в показанията си, че на жалбоподателя му е разяснено, че му се съставя АУАН, като след съставянето му е бил прочетен на Ф. и той е отказал категорично да го подпише. В подкрепа на това е и обстоятелството,че отказа на жалбоподателя да подпише АУАН се установява с подписа на А. Н. А., положен върху акта съобразно изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, която разпоредба урежда именно случайте, в които нарушителя отказва да подпише съставения му АУАН. Нещо повече, в производството освен показанията на свидетилката Ф. относно, че на съпруга и не е предлагана кръвна проба и че на същия не е разяснено, че му се съставя АУАН жалбоподателя не ангажира други доказателства в подкрепа на тази му защитна теза. От друга страна показанията на актосъставителя и свидетеля Г. се подкрепят от подписа положен от А. А.- установяващ отказа на жалбоподателя да подпише АУАН. В подкрепа на установената от съда фактическа обстановка са и показанията на съпругата на жалбоподателя, че полицейските служители са ги придружили до бензиностанцията за да може автомобила на жалбоподателя да бъде приведен в движение.
Съдът не следва да кредитира показанията на свидетелката Ф. в частта, с която се твърди, че съпруга и не е отказал да даде проба за алкохол и не е разбрал, че му се съставя АУАН като счита, че същите се явяват изолирани от останалия събран по делото доказателствен материал и са повлияни от отношенията и с жалбоподателя, освен това същите страдат и от вътрешни противоречия. В своите показания свидетелката твърди, че е станал спор и е станало спор, че се пише документ, и в същото време твърди, че на съпруга й не е разяснено, че му се съставя АУАН, че не е тестван за алкохол с техническо средство- алкомер и не му е издаван талон за медицинско изследване на кръвта.
Приетата фактическа обстановка се основава и на събраните по делото писмени доказателства акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване на кръвта, които са относими са към предмета на доказване. От представения акт за установяване на административно нарушение и талон, се установява отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проба за алкохол с чрез медицинско изследване на кръвта, като в подкрепа на акта са и показанията на двамата свидетели подробно обсъдени по-горе. Констатациите по акта обаче, в честта досежно отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, се опровергават от показанията на актосъставителя и св. Г. – и двамата са категорични, че Ф. е правил опит да даде проба и тя е излязла негодна, тъй като не е подавал вуздух през необходимия период от време – поне 12 секунди.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДП от обективна страна се осъществява чрез бездействие – отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство или медицинско изследване.
Съдът намира, в производството не е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДП, което му е вменено във вина. Ф. е санкциониран с оспореното наказателно постановление, за това, че е отказал проверка за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство, който факт се опровергава по категоричен начин от показанията на проверяващите – св. Г. и Г., които съдът кредитира изцяло – т.е. констатациите по акта в тази му част, не съответствуват на фактическата обстановка установена от съда – а именно, че Ф. е направил неуспешни опити да даде проба за наличие на алкохол с техническо средство. В конкретния случай материалния закон е приложен неправилно. Отказа на водач на МПС да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство не е съответен на неправилната употреба на апарата. Липсва нормантивна регламентация за продължителността на действието – подаване на въздух, и при условие, че същото е осъществено от водача, то може да се третира като отказ да се извърши проба за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство.
В производството по налагане на административно наказание не е възприето второто визирано в акта нарушение – че Ф. е отказал за изпълни предписание за медицинско изследване. По преписката е приложен талон за медицинско изследване, отказа на нарушителя да получи талона е установено с подписа на свидетел, като нарушението е описано в АУАН. Съдът не може да изземе функциите на административно – наказващия орган в тази насока – в АУАН посоченото нарушение е установено, но наказание за него не е наложено.
Поради изложеното съдът намира, че нарушението, за което Е. е наказан не може да му се вмени във вина – соченото фактическо и правно основание за налагане на наказание не е налице, поради което оспореното НП в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно.
Налагането на наказание за нарушение, което не е осъществено, представлява нарушено право на защита на жалбоподателя и води до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което съдът го отменя.
Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 435 от 07.03.2008 г. на Началника на РПУ К., с което на Ф. Р. Ф. от гр. . ул. . . № .., ЕГН ….. е наложено административно наказание, на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата - глоба в размер на глоба в размер на 600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за извършено нарушение на същата разпоредба, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: