forum.lex.bg

Bihte li mi otgovorili: ot koj normativen akt sledva,4e za da bude izdaden zapis na zapoved trjabva da ima njakakvo osnovanie (naprimer dogovor za zaem, za izrabotka ili njakakvi podobni dogovori)? Ne e li vazmojen pridobiliat grazdanstvenost variant, primerno: “az ti davam pari v zaem (bez lihva) I kato garancia “ti” mi izdavash zapis na zapoved. Bez nikakvi drugi dokumenti.” ? Obache ako ne predstavja v suda osnovanie za izdavaneto na zapisa “ti” osvobojdavash li se ot angajimenta da mi vurnesh parite? Estestveno az moga da zajavja ,4e e imalo usten dogovor mejdu nas, no “ti” mojesh da go otre4esh. Molja, otgovorete ako e vazmojno. Blagodarja!

Записът на заповед е абстрактна сделка. Това означава, че 100% основание за издаването не е нужно.
Моника, погледни чл. 237 ГПК, б. д, предложение първо. Дано ти помогне да разбереш за какво служи ЗЗ.

Blagodarja Miron, no ot teksta na cl.237 GPK vse-oshte ne mi e jasno. Tova,4e ZZ podleji na prinuditelno izpulnenie, znachi li, 4e e zadaljitelno osnovanie za izdavaneto i?

Както колегата miron правилно е отбелязал, записът на заповед е абстрактна сделка, тъй като не е необходимо да има основание за издаването му, за да бъде действителен. Същевременно това не означава, че не трябва да има основание.
Именно защото е такава абстрактна сделка, законът предвижда (цитираната разпоредба), че ако от външна страна записът на заповед удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, по него следва да се издаде изпълнителен лист. В производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание, каквото е записът на заповед нито се твърди, нито се доказва основанието за издаването на записа на заповед.

Записът на заповед е действително абстрактна, но каузална сделка и нека не смесваме основание за издаване на ЗЗ, с основанието на отразеното в него вземане. Може би се налага да се припомни предназначението на ЗЗ за стопанския оборот - като ценна книга ЗЗ е и платежно средство. Друг е въпросът, че в практиката е широко разпространена употребата му като "обезпечително" средство, което според мен е изкривяване на основното му предназначение - да замести като документ реално плащане, като същото се отложи във времето, но се гарантира и ползва от изпълнителен титул(право на принудително изпълнение) по силата на закона.

Не е нужно да има основание. Това е абстрактна сделка. Дори и да пишете основание за издаването в самия ЗЗ, то няма да има никаква правна стойност.

За yfgug.
Напротив - ще има и то най- вече при предявяване на иск по чл.250 или 255 от ГПК.

Мисля, че Monika просто се интересува дали се налага доказването на вземането пред съда при подаване на молбата й за издаване на ИЛ.
Не не се налага. Наличието на ЗЗ улеснява кредитора при издаването на ИЛ именно защото не се налага доказване на вземането.

Blagodarja Badu, no tova mi e izvestno. Interesuva me moje li dlajnikat v 7mo dnevniat srok za objalvane, sled vruchvane na prizovkata za d.izp., da ospori vzemaneto mi , poradi lipsa na osnovanie za izdavane na zz. Proizvolen primer: "az shte izvursha na dlajnika njakakva usluga (primerno ustna konsultacia), no toj poradi lipsa na pari v momenta mi izdava ZZ, s kojato se zaduljava za mi zaplati sumata sled 3 dni. Az ne moga da dokaza,che sum mu dala ustnata konsultacia, tuj kato v stajata sme bili samo dvamata. Znachi li tova, che poradi lipsata na osnovanie, koeto az ne moga da dokaja, toj sled kato mi e izdal ZZ na vsichki rekviziti, njama da mi dulji sumata?"

Не би трябвало да може да оспори на това основание, но може да оспори, като твърди и докаже, че вече е платил по каузалната сделка. Напр. - дали сте му консултация; той е издал ЗЗ. После си е платил и е получил разписка, но не си е прибрал ЗЗ. Ако предявите ЗЗ за плащане или извадите ИЛ - ще може да възрази, че вече си е платил, но няма да може възрази, че не сте му дали консултация. Именно в това е смисълът на абстрактния характер на ЗЗ.

За miron.
Колега, нека не бъркаме "ситуацията с боя". При предявяване на възражения по чл.250 от ГПК тежестта на доказване е на длъжника.
Посоченият от колежката пример, дори и предявяването на иск по чл.254 и чл.255 от ГПК не променя нещата, тъй като отново оспорващият дължимостта на вземането трябва да докаже неговата недължимост или липса на основание на самото вземане.

Що се касае до оспорване на дължимото от длъжника в 7 дневния срок, то това е дадена му от закона възможност да се защити ако взискателят е недобросъвестен.

За hebigatsu:
Не виждам противоречие в това, което казваме и двамата.
В посочения от колежката пример: длъжникът трябва да предвяви възражения, подкрепени с УБЕДИТЕЛНИ ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че присъдената сума не се дължи (чл. 250 ГПК).
При издаден ИЛ въз основа на ЗЗ не се сещам какви други могат да бъдат тези убедителни писмени доказателства, освен такива за наличие на каузално правоотношение и извършено вече плащане по него.
Няма как с писмени доказателства да се докаже в примера, че не е дадена консултация; при наличие на ЗЗ от своя страна кредиторът нищо не е нужно да доказва.

Po princip, ZZ e bezusloven, no moje da ima nyakakvi modaliteti /tejesti/, kato srok na pla6tane i dr. Nyamah vreme da pro4eta mnenieto na kolegite predi mene. V Targovskiya zakon e pravnata uredba na ZZ. Ili, nakratko - ne e nujno osnovanie za izdavaneto na ZZ, i to4no poradi tova toy e cenna kniga. Moga i pove4e da napi6a po vaprosa, no za sajalenie nyamam vreme.

ne sam mnogo siguren no zadalgitelnite elementi na ZZ sa v TZ 535

Gelatelno e da ima osnovanie zashtoto ako ima niakakav propusk v sadarganieto ili se iztarvat niakoi ot zadalgitelnite srokove, ZZ shte ima zna4enie na razpiska za dalgimi pari. Ako ZZ e za po goliama suma v GP-s za ustanoviavane na vzemaneto si ne mogesh da izpolzvash svideteli da dokagesh na kakvo osnovanie sa dadeni parite.

Po 250 se оспорва, че сумата не се дължи - например ако е издаден ИЛ, при положение, че варху ЗЗ е отбелязано, че задължението е платено. Садат не есе интересува от основанието за исдаването на ЗЗ пори издаване на ИЛ въз отнова на ЗЗ. Прочети си хубаво лекциите по търговско право и по-специално тези за абстрактните сделки.

По 255 исковете изобщо не се отнасят до издаване на ИЛ по ЗЗ.

Нищо такова не може да ти оспори длъжника по ЗЗ. Казах ти вече - по ЗЗ вземането е безспорно и при издаване на ИЛ, съдът преценява ЗЗ от външна страна. Прочети си определението за абстрактна сделка!

Колеги,
прочетете хубаво ТЗ. Има си начини за доказване, на това, че по един ЗЗ е платено и това е отбелязване на плащането върху самия ЗЗ и връщането му на издателя.
Дори да вземем идеалния случай, че има договор с който клиента са задъ;жава да плати и като обезпечение на плащането си издава ЗЗ. Ами ако в същия ден той е издал 2 или 3 такива ЗЗ в полза на същата адвокатка? ТЗ ясно е казал, как се доказват плащанията по ЗЗ.