Интерпретация и практика по чл. 91 и чл. 149 от ЗЗД
Публикувано на: 23 Ное 2016, 13:32Здравейте!
Регистрирам се във форума с молба за коментар по позициите и мненията на двама адвокати, защото те са напълно противоположни и взаимоизключващи се. Имам сериозни съмнения, че единият от тях ми казва каквото искам да чуя и това всъщност може да ме постави в по-неблагоприятна ситуация, ако продължа да го слушам. Става въпрос за казус, който според единият може да се отнася както до търговското, така и до наказателното право, а според другия само до търговското. Ще се опитам да представя събитията и обстоятелствата от възможно най-неутрална гледна точка, като по обясними причини ще се въздържам от споменаването на имена, дати и населени места.
Между двама познати се сключва устен договор за ремонтна дейност на индустриално помещение. Сумата е значителна, но поради дългогодишно познанство и взаимно доверие не се сключва договор, а всичко се уточнява единствено в устна форма. Изпълнителят влиза в значително просрочие, дължащо се частично на възложителя, но и на него самия. Договаря се нов срок, като възложителят признава неговата вина за забавянето само частично и прави единствено минимални отстъпки. Заявява, че при ново просрочие ще търси нов изпълнител и ще си иска парите обратно. Удължава срока с по-малко отколкото е просрочеито. Изпълнителят почти успява да спази новия срок, но в бързането да приключи ремонта допуска влошаване на качеството в последните седмици. Ядосан от това възложителят го гони малко преди приключване на дейността и си иска обратна по-голяма сума от стойността дейностите, които са недобре изпълнени като се аргументира с качеството. През нощта и премества всички машини и съоръжения на изпълнителя с аргумента, че тяхната стойност е наполовина от сумата, която счита, че трябва да си получи обратно и е в правото си да ги задържи докато бъде компенсиран. Изпълнителят признава забавянето и предлага да компенсира възложителя като отстрани всички забележки изцяло за своя сметка и се откаже от последния част от сумата, която по уговорка се дължи след цялостно приключване на ремонта. Възложителят отказва с аргумента, че заради забавяне по вина на изпълнителя е претърпял значителни загуби под формата на пропуснати ползи. Обвинява изпълнителя, че е злоупотребил с доверието му и е категоричен, че ще търси друг да довърши ремонта. Не е склонен на никакви преговори и заявява, че ще задържи техниката докато не си получи и "последната стотинка". Това частично лиши бизнеса ми от възможност за развиване на дейност и се обърнах към адвокат. Той организира среща между мен и възложителя с цел да се изчистят отношенията, но В бе непримирим в позицията си, че няма да върне нищо докато не получи сумата, която поиска. Адвокатът ми каза, че това е престъпление и ме убеди да внеса сигнал до прокуратурата за обсебване. Имах известни резерви, но се съгласих с надеждата, че това може да върне В към преговори. Към този момент се води разследване срещу неизвестен извършител, но не е повдигнато обвинение. От дознателя съвсем неофициално разбрах, че В категорично отрича обвинението и заявява, че е набеден. Твърди, че не става въпрос за престъпление а за съвсем друг тип отношения. Позовава се на членове от ЗЗД. Като разбрах това, веднага се обърнах към друг адвокат за второ мнение.
Според втория адвокат истината е по средата и случаят е далеко от безспорен. Обясни ми, че досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител, когато има наченки на престъпление, но те не са твърдо подкрепени с доказателства. Резултатът може да е както повдигане на обвинение, така и прекратяване. Ако се прекрати поради липса на извършено престъпление, тогава с голяма вероятност аз ще стана обвиняем за набедяване. Липсата на каквато и да е писмена документация е в ущърб и на двете страни. Сумата по ремонта многократно надхвърля разрешените от закона плащания на ръка, което означава, че свидетели не могат да се използват за доказване на плащанията. В същото време, обаче, свидетели могат да се използват за доказване на срок, просрочие и забележки по изпълнението. Не ми го каза в прав текст за да не ме изгуби като клиент, но усещам, че според втория адвокат В е имал поне частично право и случаят е 50:50. Дори да му се повдигне обвинение и се стигне до съд, това по никакъв начин не може да го принуди да върне техниката. Освен това има шанс съдът да го оправдае. Дори да бъде осъден, той можел да предаде техниката непосредствено преди присъдата, усещайки, че нещата се развиват в негов ущърб и по този начин да се размине само административно наказание, въпреки голямата цена на обсебеното. Предпоставки за това са напълно чистото му съдебно минало и гореизброените обстоятелства, които обективно погледнато смекчават вината му.
Интересува ме конкретно доколко според вас могат да се приемат претенциите на В, че съвсем законно е упражнил право на залог и/или задържане?
Регистрирам се във форума с молба за коментар по позициите и мненията на двама адвокати, защото те са напълно противоположни и взаимоизключващи се. Имам сериозни съмнения, че единият от тях ми казва каквото искам да чуя и това всъщност може да ме постави в по-неблагоприятна ситуация, ако продължа да го слушам. Става въпрос за казус, който според единият може да се отнася както до търговското, така и до наказателното право, а според другия само до търговското. Ще се опитам да представя събитията и обстоятелствата от възможно най-неутрална гледна точка, като по обясними причини ще се въздържам от споменаването на имена, дати и населени места.
Между двама познати се сключва устен договор за ремонтна дейност на индустриално помещение. Сумата е значителна, но поради дългогодишно познанство и взаимно доверие не се сключва договор, а всичко се уточнява единствено в устна форма. Изпълнителят влиза в значително просрочие, дължащо се частично на възложителя, но и на него самия. Договаря се нов срок, като възложителят признава неговата вина за забавянето само частично и прави единствено минимални отстъпки. Заявява, че при ново просрочие ще търси нов изпълнител и ще си иска парите обратно. Удължава срока с по-малко отколкото е просрочеито. Изпълнителят почти успява да спази новия срок, но в бързането да приключи ремонта допуска влошаване на качеството в последните седмици. Ядосан от това възложителят го гони малко преди приключване на дейността и си иска обратна по-голяма сума от стойността дейностите, които са недобре изпълнени като се аргументира с качеството. През нощта и премества всички машини и съоръжения на изпълнителя с аргумента, че тяхната стойност е наполовина от сумата, която счита, че трябва да си получи обратно и е в правото си да ги задържи докато бъде компенсиран. Изпълнителят признава забавянето и предлага да компенсира възложителя като отстрани всички забележки изцяло за своя сметка и се откаже от последния част от сумата, която по уговорка се дължи след цялостно приключване на ремонта. Възложителят отказва с аргумента, че заради забавяне по вина на изпълнителя е претърпял значителни загуби под формата на пропуснати ползи. Обвинява изпълнителя, че е злоупотребил с доверието му и е категоричен, че ще търси друг да довърши ремонта. Не е склонен на никакви преговори и заявява, че ще задържи техниката докато не си получи и "последната стотинка". Това частично лиши бизнеса ми от възможност за развиване на дейност и се обърнах към адвокат. Той организира среща между мен и възложителя с цел да се изчистят отношенията, но В бе непримирим в позицията си, че няма да върне нищо докато не получи сумата, която поиска. Адвокатът ми каза, че това е престъпление и ме убеди да внеса сигнал до прокуратурата за обсебване. Имах известни резерви, но се съгласих с надеждата, че това може да върне В към преговори. Към този момент се води разследване срещу неизвестен извършител, но не е повдигнато обвинение. От дознателя съвсем неофициално разбрах, че В категорично отрича обвинението и заявява, че е набеден. Твърди, че не става въпрос за престъпление а за съвсем друг тип отношения. Позовава се на членове от ЗЗД. Като разбрах това, веднага се обърнах към друг адвокат за второ мнение.
Според втория адвокат истината е по средата и случаят е далеко от безспорен. Обясни ми, че досъдебното производство се образува срещу неизвестен извършител, когато има наченки на престъпление, но те не са твърдо подкрепени с доказателства. Резултатът може да е както повдигане на обвинение, така и прекратяване. Ако се прекрати поради липса на извършено престъпление, тогава с голяма вероятност аз ще стана обвиняем за набедяване. Липсата на каквато и да е писмена документация е в ущърб и на двете страни. Сумата по ремонта многократно надхвърля разрешените от закона плащания на ръка, което означава, че свидетели не могат да се използват за доказване на плащанията. В същото време, обаче, свидетели могат да се използват за доказване на срок, просрочие и забележки по изпълнението. Не ми го каза в прав текст за да не ме изгуби като клиент, но усещам, че според втория адвокат В е имал поне частично право и случаят е 50:50. Дори да му се повдигне обвинение и се стигне до съд, това по никакъв начин не може да го принуди да върне техниката. Освен това има шанс съдът да го оправдае. Дори да бъде осъден, той можел да предаде техниката непосредствено преди присъдата, усещайки, че нещата се развиват в негов ущърб и по този начин да се размине само административно наказание, въпреки голямата цена на обсебеното. Предпоставки за това са напълно чистото му съдебно минало и гореизброените обстоятелства, които обективно погледнато смекчават вината му.
Интересува ме конкретно доколко според вас могат да се приемат претенциите на В, че съвсем законно е упражнил право на залог и/или задържане?
- движими вещи) са собственост на изпълнителя. Не е спорно, че възложителят е отнел фактическата власт на чужди нему вещи, тъй като договорната връзка не е прекратена и те са се намирали в обекта, предмет на изпълнението на възложената работа. Изпълнителят на договора за изработка може да си ги търси по общия исков ред - чл.108 ЗС. Останалото е за украса на обстоятелствената част на ИМ.