forum.lex.bg

решение на ОСГК № 101 от 01.12.1972 год., по гр.д.№ 95/72 год..

Е, на ВКС няма да намерите. На ВС обаче може. Ето:
РЕШЕНИЕ № 101 ОТ 01.12.1972 Г. ПО ГР. Д. № 95/72 Г. НА ОСГК

ПРЕДПОСТАВКИТЕ НА ИСКА ПО ЧЛ. 255 ГПК СА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СИЛА НА РЕШЕНИЕТО И ПРОМЕНИТЕ, КОИТО СА ИЗМЕНИЛИ ИЛИ ПОГАСИЛИ МАТЕРИАЛНОТО ПРАВО, УСТАНОВЕНО С РЕШЕНИЕТО ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ЛИСТ. ОСЪДЕНИЯТ ИМА ПРАВЕН ИНТЕРЕС ПО ЗАКОН ДА ОСПОРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО С ИСКА ПО ЧЛ. 255 ГПК ДО ИЗТИЧАНЕ НА ДАВНОСТТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, НО В РАМКИТЕ НА ЧЛ. 226 ГПК.
СПИРАНЕТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКА ПО ЧЛ. 255 ГПК СЪСТАВЛЯВА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ТОЗИ ИСК И НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАМЕНЕНО С ДРУГ СПОСОБ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 15/71 Г. НА ОСГК ИМА ПРИЛОЖЕНИЕ САМО В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ПРАВООТНОШЕНИЕТО, НА ОСНОВАТА НА КОЕТО Е ИЗДАДЕНО ОСЪДИТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ. 2 ЗН (ОТМ.), НЕ Е ПРЕТЪРПЯЛО ПРОМЕНИ, КОИТО ИЗМЕНЯТ ИЛИ ПОГАСЯВАТ ПРАВОТО ДА СЕ ИСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЛЯЗЛОТО В СИЛА РЕШЕНИЕ
Чл. 255 ГПК
Чл. 329, буква „г" ГПК
Чл. 316, буква „в" ГПК

Искът по чл. 255 ГПК е предявен за оспорване на изпълнението на влязло в сила решение по чл. 2, т. 4 ЗН (отм.) поради настъпили факти след издаване на това решение, които засягат неговата изпълняемост. Негови предпоставки са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението по изпълнителния лист. Докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която пада (погасява се) изпълнителното основание, осъденият има правен интерес по закон да оспори изпълнението с иска по чл. 255. Като е приел, че искът е недопустим, защото предстояло „окончателно изпълнение", Върховният съд е издал решение в противоречие със закона - чл. 255 ГПК във връзка с чл. 220 ГПК и чл. 2, т. 2 ЗН (отм.)
Влязлото в сила решение по чл. 2, т. 4 ЗН (отм.), издадено при действието на отменения закон, продължава да съставлява изпълнително основание и има изпълнителна сила само ако на ищеца по изпълнението (собственика на наетото помещение) не е удовлетворена жилищната нужда. Щом като поради настъпилите промени тази нужда е задоволена, осъдената наемателка да опразни има по закон правен интерес да оспори изпълнението с иск по чл. 255 ГПК. При този иск съдът като констатира задоволената нужда, следва да приеме, че изпълнителното основание е престанало да бъде такова и че изпълнението не може да се върши поради промяна в материалното право. Доводът на защитата на наемодателя - ищец по изпълнението, че искът се води по чл. 255 ГПК при действието на ЗНО и че сега той като собственик има неограничено право да ползува площ без оглед на жилищната си нужда, е неоснователен. Касае се до заварени случаи с наематели, чиято жилищна нужда е защитена и от ЗНО, а правото на опразване по чл. 2, т. 4 ЗН (отм.) е за жилищни нужди на собственика и семейството му. Като е приел, че решението е изпълняемо въпреки фактите, които погасяват изпълнителната сила на решението по чл.2, т. 4 ЗН (отм.). Върховният съд е нарушил материалния закон, както и принципа за действието на присъденото нещо.
Решението е незаконосъобразно и на друго основание. Съставът на Върховния съд е приел, че щом наемателката е осъдена да опразни при условията на чл. 2-а ЗН (отм.), в случая, „взискателят" собственик може да иска със същото решение наемателката да бъде преместена в друга стая на същото жилище, и то във връзка с тълкувателно р. № 15/71 г. на ОСГК. Щом като изпълнителното основание е отпаднало, отпада и условието по чл. 2-а ЗН: опразване не предстои, няма задължение на собственик да посочва жилище на „осъдената". Тълкувателно решение № 15/71 г. на ОСГК има приложение само в случаите, когато правоотношението, на основата на което е издадено осъдителното решение по чл. 2 ЗН (отм.), не е претърпяло промени, които изменят или погасяват правото да се иска изпълнение на влязлото в сила решение.
В надзорното производство ответникът по иска по чл. 255 ГПК К. К. прави две възражения, които са неоснователни.
Възражението, че прегледът вече е недопустим, защото междувременно решението е изпълнено, е неоснователно. Протоколът за въвод и за принудително преместване на ищцата от заеманата от нея стая е от 27. XI. 1972 г, а от данните по надзорната преписка е видно, че изпълнението е било спряно на 23. XI. 1972 г. Спряното по повод предложение за преглед решение не може да се изпълнява, защото спирането на изпълнението във връзка с иска по чл. 255 ГПК има ролята на обезпечение на този иск и не може да бъде заемано с друг способ за обезпечение Независимо от това преглед по реда на надзора на влязло в сила решение е допустим и при изпълнени решения съгласно чл. 226 ГПК в едногодишен срок от изпълнението.

Много Ви благодаря!