МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ!!!
Публикувано на: 23 Апр 2015, 15:55Здравейте!Трябва да напиша следния казус по търговско право :
Производството е по чл.218 а,б.”а” ГПК. Образувано е по касационна
жалба на „Е.Ко” ЕООД - гр.С. и „Д”АД, гр.М. срещу въззивното решение от
18.05.2002 г. по гр.дело 132/2001 г. на Апелативен съд - гр.Б., в частта с която искът е отхвърлен (съответно уважен).
Оплакванията, развити в касационните жалби, са незаконосъобраност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбaта e подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.От „Е.Ко” ЕООД - гр.С. са предявени обективно обединени искове за заплащане цена на доставено говеждо месо на купувача „Д”АД, гр.М., възлизащи на 49 063 лв. и иск за неустойка по чл. 309 ТЗ за сумата 347 688 лв..
За да уважи частично иска за сумата 60 596,05 лв., представляваща дължима неустойка по договор за доставка на говеждо месо от 1.09.1997 г. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД,на което се позовава ищеца, в случая не може да намери приложение, тъй като страните са уговорили в чл.8 от договор,наказателна неустойка, определяема съобразно срока на забава на плащане, а не лихва по смисъла на чл.294, ал.1 между страните купувачът дължи неустойка в размер от 1% върху общата сума на доставката за всеки ден на забава, при положение че не спази срока за плащане, уговорен в този договор. Освен това, плащанията на периодичните доставки са извършени с фактури, потвърждаващи основанието на всяка отделна престация - доставка на говеждо месо, обстоятелство, визиращо, че ответникът - длъжник по договора е посочил, че погасява главницата. Основното оплакване, което визира касаторът, касае неправилността на извода на въззивния съд отсносно неприложимостта на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД
по отношение на дължимата неустойка, която по своето естество според касатора е била лихва. Какво ще е решението на ВКС по касационните жалби?
Производството е по чл.218 а,б.”а” ГПК. Образувано е по касационна
жалба на „Е.Ко” ЕООД - гр.С. и „Д”АД, гр.М. срещу въззивното решение от
18.05.2002 г. по гр.дело 132/2001 г. на Апелативен съд - гр.Б., в частта с която искът е отхвърлен (съответно уважен).
Оплакванията, развити в касационните жалби, са незаконосъобраност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Жалбaта e подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.От „Е.Ко” ЕООД - гр.С. са предявени обективно обединени искове за заплащане цена на доставено говеждо месо на купувача „Д”АД, гр.М., възлизащи на 49 063 лв. и иск за неустойка по чл. 309 ТЗ за сумата 347 688 лв..
За да уважи частично иска за сумата 60 596,05 лв., представляваща дължима неустойка по договор за доставка на говеждо месо от 1.09.1997 г. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска, е приел, че правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД,на което се позовава ищеца, в случая не може да намери приложение, тъй като страните са уговорили в чл.8 от договор,наказателна неустойка, определяема съобразно срока на забава на плащане, а не лихва по смисъла на чл.294, ал.1 между страните купувачът дължи неустойка в размер от 1% върху общата сума на доставката за всеки ден на забава, при положение че не спази срока за плащане, уговорен в този договор. Освен това, плащанията на периодичните доставки са извършени с фактури, потвърждаващи основанието на всяка отделна престация - доставка на говеждо месо, обстоятелство, визиращо, че ответникът - длъжник по договора е посочил, че погасява главницата. Основното оплакване, което визира касаторът, касае неправилността на извода на въззивния съд отсносно неприложимостта на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД
по отношение на дължимата неустойка, която по своето естество според касатора е била лихва. Какво ще е решението на ВКС по касационните жалби?
