forum.lex.bg

Здравейте! Ако може някой да помогне ще съм му много благодарен. Имам да пиша курсова работа по търговско право, но нещо се затруднявам. Решението на курсовата трябва да е поне 3 страници. Ето и темата:
Производство по реда на чл.218а, б. „а” ГПК е образувано по касационна жалба на ЦКБ „АД” – гр.С. срещу въззивно решение от 10.01.2002 г. по гражд.дело 766/2002 г. на апелативния съд – гр.В.. Оплакванията са – незаконосъобразност и допуснати нарушения на съществени процесуални правила.

Жалбата е подадена в срок по чл.218в, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съдебно е установено следното:

1) Предявен е от „Х.”ЕООД отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК, с който иска да се признае за установяване по отношение на касатора, че не дължи лихва за забава по изпълнителен лист от 16.05.1994 г., издаден по ч.гражд.дело 879/1994 г. на Районен съд –гр.Д. върху сумата 58 445, 28 лв.;

2) Въззивният съд с решението, чиято отмяна се иска, е признал за установено по отношение на касатора, че ищецът не дължи законна лихва върху сумата 25 698,95 лв.. В останалата част на претенцията е прието, че не се дължи лихва за забава за горницата над 25 698,95 лв. до 58 445,28 лв. в размер на разликата над законната лихва до определения по-голям размер, уговорен като добавка в договора за банков кредит.

3) Размерът по лихвите по договора за банков кредит (ДБК) и дължимата се мораторна лихва върху тези възнаградителни лихви е установен от изслушаната и приета по делото икономическа експертиза, неоспорена от страните по делото.

4) Основното оплакване на касатора, релевирано в касационната жалба, се свежда до това, че освен законната лихва върху главницата и лихвата при просрочие на задължението те да бъдат върнати от заемателя по договора за банков кредит (ДБК) се дължи и договорената надбавка върху лихвата по ДБК .

Въпрос: какво трябва да бъде решението на ВКС?

Нормативен материал: чл.432, ал.1, т.1-4 ТЗ

Ето и отговора:

Изследването на текста на казуса ни въвежда в една интересна ситуация, при която налице са конкретни взаимоотношения между кредитираща институция и кредитополучател, който очевидно е имал проблеми с погасяването на своя кредит от търговската банка.
В случая очевидно е била осъществена от банката т.нар. „предсрочна изискуемост“, която се урежда по силата на чл. 432, ал.1 от ТЗ, където се посочва, че търговската банка има право да иска предсрочно изплащане на цялата сума на кредита, когато са надлежно установени нарушения на кредитополучателя, като:
използване не по предназначение на средства от кредита;
представяне на неверни сведения;
налице е недостатъчност на обезпечението и неосигуряването му в срок от страна на кредитополучателя, след покана на банката;
кредитополучателят не е в състояние да върне други заеми към банката, поради влошаване на финансовото му състояние.
Предвид едно от тези нарушения, търговската банка е изискала изпълнителен лист срещу „Х“ ЕООД и е получила правото да върне обратно оставащата част от кредита, който е бил отпуснат на съответното юридическо лице.
Търговската банка обаче изисква взимането не само на законно признатите лихви, но и на договорената надбавка върху лихвата по договорения банков кредит (ДБК) – нещо, което апелативният съд не е приел в своето решение и тя обжалва това пред касационния съд.
Разглеждайки фактите в този казус определено трябва да посочим, че съществуват някои установени и неоспорвани моменти, свързани с разрешаването на юридическия проблем. На първо място, трябва да отбележим, че съдът е определил точно дължимите лихви, които са установени и от експерти, съставили икономическа експертиза по делото. Освен, че законно дължимата, според апелативния съд лихва, е потвърдена от икономическа експертиза и експерти – тя също така не е обжалвана от търговската банка, т.е. към момента на предоставяне на информация каква лихва следва тя да получи за горницата над 25 698,95 лв. до 58 445,28 лв. банката не е протестирала и е приела тази сума като оценка на задължението към нея на „Х“ ЕООД.
Следователно, щом търговската банка веднъж се е съгласила с определението на апелативния съд за законно дължимата лихва и след като тя е приела икономическата експертиза по делото – то не би следвало касационният съд да вземе друго решение и трябва да откаже на жалбата на банката. Банката трябва да се съобрази с експертната оценка на законово дължимите лихви от „Х“ ЕООД от нея и да на търси изплащането на допълнителната договорена надбавка в ДБК. Ако банката не беше приела икономическата експертиза на експертите от апелативния съд – то тогава може да има основание да обжалва.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
Търговски закон
Граждански процесуален кодекс

Моите поздравления, Митко, за това че поставяйки казуса предлагате решение. Забелязал съм, че малцина го правят.
Без да се меся, ще се опитам да Ви дам няколко "жокера" /според мен/:

Проверете дали през 1994г. в ТЗ е имало чл. 432.
Не споменавате дали се касае за деноминирани или неденоминирани левове.

...чисто практически - немислимо е банката да не възрази за изтекла давност...