forum.lex.bg

Колеги, според вас възможно ли е прехвърляне на 100% от дружествените дялове на българско ЕООД, едноличният собственик на което е чуждестранно дружество, а приобретателят също е чуждестранно дружество, с договор по чл. 129 ТЗ, заверен нотариално от чуждестранен нотариус? В смисъл, възможно ли е сделката да се изповяда в чужбина или е необходимо това да стане в България, от български нотариус?

Според мен не е възможно сделката да стане в чужбина!
Може да се помисли вариант с консулските заверки, но считам, че заверка от чужд нотариус е недопустима.

Аз също смятам, че не може. Може или сделката да се изповяда пред българския консул в чужбина, или да се изготви пълномощно, което да се завери от българския консул и пълномощника вече да се яви пред български нотариус

Spored men - moje. No triabva da ima apostil i saotvetna legalizacia.

Колеги, отново се обръщам към вас за съвет. Благодаря на отзовалите се при първоначалната ми публикация във форума. След това, което колегите написаха, и това, което прочетох от различни източници, все още не мога да формирам категорично решение на този казус. А то ми е необходимо, понеже в противен случай ще има разход на време и средства докато пробвам различните варианти. Общо взето се оформиха 3 варианта на поведение:
1. Представители на прехвърлителя и приобретателя идват в България и подписват договора тук, пред български нотариус. - по този вариант колебания няма, само че страните искат да избегнат пътуването по някакви си причини (може би финансови).
2. Сделката се изповядва пред консула и подписите се заверяват от него. - само че според чл. 84 ЗННД не може да се заверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които подлежат на вписване, какъвто е един такъв договор. Освен ако това ограничение, описано в изречение първо на чл. 84 и касаещо подписи на български граждани, не се отнася за подписите на чужди граждани, които според изречение второ на чл. 84 се заверяват само ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България. Но това са тълкувания.
3. Договорът се легализира с apostille - за да се легализира по този начин, той трябва да бъде предварително заверен от чуждестранен нотариус. Апостилът сам по себе си гарантира автентичността на подписа не на частното лице, а на органа с властнически функции, който е удостоверил автентичността на подписа на частното лице. Някои от колегите не допускат обаче нотариална заверка на чуждестранен нотариус в този случай, въпреки че Търговският закон не посочва изрично български нотариус.
И така, какво да правя? Някой от вас не е ли имал подобен случай в практиката?
Благодаря ви!

Категорично третият вариант. Договорът се подписва в чужбина, пред нотариус, заверява се с апостил. Всичко това се превежда /текста + апостила/, а подписът на преводача се удостоверява или от МВнР, дирекция Консулски отношения, или от съответното наше посолство /консулска служба/ в чужбина. Разбира се, в съда представяте и оригинала и превода.

На същото мнение съм. Аз лично съм представяла в съда (фирмено отделение) пълномощно, заверено от чужд нотариус с апостил и съответно леглизирано и преведено и не съм имала проблеми.

Mnoo iasno...