dfani написа:Относно въпрос № 17 за придобиване на недв. имот по време на фактическа раздяла , смятам че верния отговор е А. Ето и ТР 35 от 1971г.ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 35 ОТ 14.06.1971 Г., ОСГК НА ВС
[Препратки от практика]
Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1991, стр. 104, пор. № 31
ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 13, АЛ. 2 СК (ОТМ.) В СЛУЧАИТЕ НА ПРИДОБИТО ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ПРЕЗ ВРЕМЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА РАЗДЯЛА
Чл. 13 СК (отм.)
Министърът на правосъдието на основание чл. 212 ГПК е сезирал Общото събрание на гражданската колегия да издаде тълкувателно решение по въпроса: влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества през време на фактическата им раздяла, като изтъква, че този въпрос не се разрешава еднакво от съдилищата.
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид:
Съгласно чл. 13 СК (*1) недвижимите и движимите вещи, придобити през време на брака от съпрузите, стават общи на двамата, независимо от това на чие име са придобити, а законът изрично предвижда кои имущества, придобити през време на брака, се изключват от семейната имуществена общност, а именно имуществата, придобити от единия съпруг по дарение и наследство, както и тези, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на занаят. Идеята, от която изхожда тази разпоредба, за да обяви за общо имуществото, придобито през време на брака от съпрузите, освен тези, придобити по наследство и дарение и които служат за обикновено лично ползване и упражняване на занаят, е, че придобиването им е резултат на общите усилия на двамата, като набавянето на парични средства, труд за създаването на имуществата, труд в домакинството или друг начин.
Че такава е била идеята на законодателя, е явно и от разпоредбата на чл. 14, ал. 4, изр. 2 СК (*1), съгласно която при изключителни случаи при развод единият съпруг, чийто принос за придобиването на общото имущество значително надхвърля приноса на другия, може да иска при делба на същото съдът да му определи по-голям дял. Явно е, че законодателят, като е дал възможност за създаване на неравенство в дяловете на съпрузите при делба на общото им имущество, е изхождал от идеята за съвместно допринасяне на двамата за придобитите от тях през време на брака имущества, макар да не е посочил същото като условие за възникване на семейната имуществена общност, а да се е задоволил само с формалното изискване имуществата да са придобити през време на брака.
Изразът "през време на брака", употребен в чл. 13 СК, означава, че се касае за придобиване през времето от датата на сключване на брака до неговото прекратяване с влязло в сила решение в случаите на развод и обявяване брака за недействителен или с факта на смъртта на единия от съпрузите. Това е според граматическото тълкуване на текста на чл. 13 СК. Според него времето на фактическата раздяла между съпрузите преди прекратяване на брака им се включва в този период и следователно придобитите имущества през време на фактическата раздяла извън хипотезите на чл. 13, ал. 2 СК (*2) се включват в семейната имуществена общност. Но такова разрешение ще бъде в съответствие със справедливостта и общия дух и смисъл на чл. 13 СК само в случаите на краткотрайни фактически раздели, при които не всякога би могло да се отрече приносът на единия от съпрузите в придобиванията на името на другия. Когато обаче се касае до продължителна фактическа раздяла, при която е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите и вследствие на това е станало невъзможно за придобитото през това време имущество от някой от съпрузите другият съпруг да има какъвто и да било принос за придобиването му, разрешението, дадено по-горе, за имуществата, придобити през време на краткотрайните и прекъсвани фактически раздели, ако се приложи и за имуществата, придобити от съпрузите по време на продължителната фактическа раздяла, няма да бъде в съгласие с изискванията на справедливостта и основната идея на чл. 13 СК, че придобитото през време на брака имущество е резултат на усилията на двамата съпрузи.
От всичко това следва, че чл. 13, ал. 1 СК има предвид имуществата, придобити през време на нормалните бракове, браковете, характеризиращи се със съвместно живеене на съпрузите и общи усилия от двамата за осигуряване благополучие на семейството. Продължителната фактическа раздяла на съпрузите обаче се характеризира с прекъсването на физическата духовна и икономическа връзка между тях, в резултат на което е изключена всякаква възможност за придобитите имущества от някой от съпрузите другият съпруг да има принос. Ето защо при дълга фактическа раздяла между съпрузите, макар и да се включва в рамките на началния и краен срок на понятието "през време на брака", не може да се приеме, че има нормален брак между съпрузите, че придобитите от тях имущества са резултат на съвместните им усилия. Въпросът за собствеността на тези имущества, придобити от съпрузите, не е уреден ясно от чл. 13 или друг текст на СК, поради което и на основание чл. 2 ЗЗД и чл. 13 СК на поставения въпрос - влизат ли в семейната имуществена общност придобитите от съпрузите имущества, през време на дългата фактическа раздяла, за придобиването на които другият съпруг няма никакъв принос, следва да се отговори, че за тези имущества всеки от съпрузите може да предяви против другия съпруг установителен иск, за да докаже, че те не са общо имущество, а лично негово. Това тълкуване на чл. 13, ал. 1 СК се приема от ОСГК за най-правилно, защото то отговаря на духа и смисъла на закона.
Затова и на основание чл. 212 ГПК ОСГК на Върховния съд
РЕШИ:
1. Недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи, придобити през време на брака до прекратяването му, освен вещите, придобити по наследство и дарение и вещите за лично ползване и упражняване на занаят, стават общи на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и в случаите, когато те са придобити през време на фактическа раздяла на съпрузите.
2. Когато обаче фактическата раздяла е прекъснала всякакви духовни, физически и икономически връзки между съпрузите и е изключен какъвто и да било принос в придобиванията на единия съпруг от страна на другия, съпругът, на чието име са придобити, може с установителен иск по чл. 97 ГПК да установи, че тези имущества не са общи по смисъла на чл. 13, ал. 1 СК, че те принадлежат лично на него.
-----------------
(*1) Сега чл. 28, ал. 3 СК от 1985 г.
(*2) Сега чл. 20 СК от 1985 г.
Точно това решение говори за отговор "В"