Recent update

Subscribe to RSS feed

Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК, докладчик съдията Евелина Стоянова

април 22nd, 2010 by victory_77

Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК, докладчик съдията Евелина Стоянова

Председател: Гроздан Илиев. Председатели на отделения: Елияна Карагьозова, Савка Стоянова, Ивaн Недев. Членове: Пламен Томов, Елена Величкова, Лидия Стоянова, Евелина Стоянова, Лиляна Методиева, Саша Раданова, Борислав Ангелов, Юрий Кръстев, Красимир Харалампиев, Ружена Керанова, Фиданка Пенева, Елена Авдева, Ивета Анадолска, Кети Маркова, Татяна Кънчева, Николай Дърмонски, Цветинка Пашкунова, Блага Иванова, Павлина Панова, Жанина Начева, Севдалин Мавров, Теодора Стамболова.

чл. 94, ал. 1 НПК

чл. 189, ал. 3 НПК

чл. 6, т. 3, б. “с” ЕКЗПЧОС

Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.

Председателят на Висшия адвокатски съвет е направил искане до Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд за издаване на тълкувателно решение по въпросите:

1. Следва ли подсъдимият, който е признат за виновен, да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ (НБПП) на основание чл. 189, ал. 3 НПК, във връзка с чл. 2 и чл. 4 от Закона за правна помощ (ЗПП)?

2. Ако подсъдимият дължи заплащане на това възнаграждение, отнася ли се това до всички хипотези на чл. 94, ал. 1 НПК или само до някои от тях?

В искането се посочва, че по тези въпроси съдебната практика е противоречива. Някои съдилища на основание чл. 189, ал. 3 НПК ангажират отговорността на осъдения подсъдим за разноските за служебен защитник, като присъждат същите в полза на НБПП, а други считат, че тъй като според чл. 2 ЗПП правната помощ се финансира от държавата, подсъдимият не дължи направените разноски и съдът не следва да ги присъжда в полза на бюрото за правна помощ.

Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, като съобрази становищата на участващите по делото лица по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт, намери за правилно разбирането, че чл. 189, ал. 3 НПК е приложим във всички случаи, когато подсъдимият е признат за виновен и следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение, и другите разноски за служебно назначения защитник.

Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия, макар и по други поводи, е взел отношение по приложението на правилата на чл. 169 - 170 НПК (отменен с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на НПК, обн. в Дв., бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), аналогични с тези по чл. 189, ал. 1, 3, 4 и чл. 190 НПК (в сила от 29.04.2006 г.). В тълкувателните решения № № 3/85 г. и 36/90 г. на ОСНК са дадени указания за императивността на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК и водещото значение на разпоредбите относно разноските, съдържащи се в общата част на НПК. Липсват основания, в частност и ЗПП не е такова, за промяна или изоставяне на указанията, дадени с цитираните решения.

НПК предвижда различните хипотези за служебно назначаване на защитник, не само в чл. 94, ал. 1 НПК, но и в други случаи, като тези по чл. 372, ал. 2, чл. 381, ал. 1, чл. 384, ал. 2 и др. Независимо от конкретното основание за назначаване на служебен защитник, чл. 189, ал. 3 НПК не предвижда други разрешения на случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен, освен да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения защитник.

Незаконосъобразно е становището, че чл. 189, ал. 3 НПК е неприложим, когато служебната защита се основава на Закона за правната помощ. Вярно е, че в чл. 2 и 4 от този закон се казва, че правната помощ се финансира от държавата и средствата се осигуряват от републиканския бюджет. Цитираните текстове не означават, че държавата е лишена от право да търси направените от нея разходи за служебна защита и че подсъдимият, който е признат за виновен, е освободен от задължението да възстанови същите разходи. Тъкмо защото държавата поначало има такова право, дори общия закон само го предпоставя и предвижда конкретната му уредба в специалните закони - аргумент от § 5 и § 7 от неговите преходни и заключителни разпоредби, както и това, че те не засягат НПК, в частност чл. 189, ал. 3 НПК. ЗПП не внася промени в правилата за разноските по НПК, а още по-малко стеснява приложното им поле. Обратното становище, се основава на очевидно погрешното определяне на съотношението между НПК и ЗПП като между общ и специален. След влизането в сила на ЗПП, назначаването на служебен защитник задължително протича по реда и при условията на същия закон. Регламентираният в ЗПП ред - за предоставяне на правна помощ, определяне на адвокат, и неговото назначаване, контрол и проверка на извършената работа, определяне на конкретния хонорар, другите разноски и изплащането им, няма аналог в който и да е друг нормативен акт и е задължителен както за наказателните, така и за гражданските и административните дела. В този смисъл ЗПП се явява общ закон. НПК урежда една по-тясна, специална хипотеза - назначаването на служебен защитник и разноските, свързани с това, но само по наказателните дела. Поради това той се явява специален закон по отношение на общия ЗПП и при противоречие между норми от двата закона, приложим се явява специалният.

Няма никакво основание да се поддържа, че чл. 189, ал. 3 НПК противоречи на чл. 6, т. 3, б. “с” от Конвенцията за защита на човешките права и основни свободи. Доколкото Конвенцията трябва да се прилага от националните органи в смисъла, в който тя е тълкувана от Европейския съд по правата на човека, следва да бъде посочено решението от 25 септември 1992 г. по делото CROISSANT срещу Германия, където изрично е подчертано, че разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл. 6, т. 3, б. “с” КЗПЧОС.

С оглед на изложеното и на основание чл. 124, ал. 4 от Закона за съдебната власт, Върховният касационен съд, Общото събрание на наказателната колегия,

РЕШИ:

Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдиите Б. А., К. Х., Р. К., Т. К., Ж. Н., С. М. и Т. С.

Изразяваме цялостното си несъгласие с решението на мнозинството по поставения проблем.

По наше мнение, за да може да се даде отговор на въпроса, по начина, по който е зададен според искането на председателя на Висшия адвокатски съвет, на първо място трябва да се изясни съотношението между Закона за правната помощ /ЗПрП/ и Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и дали разпоредби на двата нормативни акта са в колизия помежду си.

Няма съмнение, че НПК е израз на правотворчество, при което е осигурено системно нормативно регламентиране на определен вид обществени отношения чрез издаване на единен, юридически и логически цялостен, вътрешно съгласуван нормативен акт, изразяващ съдържанието и юридическата специфика на структурно обособено подразделение на системата на правото - в случая наказателно-процесуалното такова. Това е акт, издаден от органа на законодателна власт - Народното събрание, също както и ЗПрП. Според чл. 4, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, правилата, относими за законите, се прилагат и за кодексите. Т. е., кодексът и законът са нормативни актове с еднакъв ранг, като разликата е, че първият урежда обществени отношения на цял клон на правната система или на обособен негов дял /чл. 4, ал. 1 ЗНА/, а вторият - първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения /чл. 3, ал. 1 ЗНА/.

При установяване на несъответствие между разпоредби на двата нормативни акта, подходът на тълкуване следва да бъде на основа специфика на уредени обществени отношения, с дължима преценка на времето на издаване на акта. ЗПрП е публикуван в бр. 79 на Държавен вестник на 04.10.05 г. и е влязъл в сила на 01.01.06 г. Промените на закона след неговото влизане в сила, не касаят обсъжданите въпроси. Новият НПК е в сила от 29.04.06 г. Следователно, за времето от 01.01.06 г. до 29.04.06 г. ЗПрП се явява нов закон по отношение на отменения НПК от 1974 г. След това е стар по отношение на новия НПК. Трябва да се отбележи, че нормата на чл. 169, ал. 2, съотнесена към чл. 70, ал. 1 от стария НПК се преценява буквално както нормата на чл. 189, ал. 3 към чл. 94, ал. 1 НПК. В този смисъл няма практическо значение общото правило при тълкуване нормите на правото, че при несъответствие между актове, издадени от един орган в различно време, предимство има по-новият акт - “Lex posterior derogat priori”.

Оттук нататък въпросът следва да се решава на плоскостта на предмета и субектите на уредените отношения. ЗПрП се отнася за правна помощ по наказателни, граждански и административни дела пред всички съдебни инстанции, както и по международни спорове по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции /чл. 1, чл. 41 ЗПрП/, защото целта на закона е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ /чл. 3 ЗПрП/. Докато НПК визира и урежда правоотношенията само между субектите на наказателно-процесуални отношения. Същевременно, чл. 2 ЗПрП предвижда осъществяване на правна помощ от адвокати по финансиран от държавата начин, а чл. 4 - осигуряване на средствата от републиканския бюджет.

Предвид казаното, ние приемаме, че преценката на характеристиката на уредените в ЗПрП обществени отношения, в частта касателно разноските за адвокатско възнаграждение, води до извод, че ЗПрП се явява специален по отношение на чл. 189, ал. 3 НПК, защото урежда специални правила за финансиране и изплащане на адвокатски възнаграждения при служебно предвидена правна помощ. Правилото “Lex specialis derogat generali” изисква дерогиране на общата от специалната норма.

На второ място, като допълнителни аргументи към становището ни, не може да се подмине задължителното участие на защитник в едно наказателно производство. Такава задължителна защита е оповестена в нормите на чл. 94, ал. 1, чл. 70, ал. 1, чл. 281, ал. 3, чл. 372, ал. 2, чл. 381, ал. 1 НПК. Като изключим възможността за условна задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 4 и 5 вр. ал. 2 и въведеното в съответствие с чл. 6, т. 3 /с/ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ правило на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК за предоставяне на служебна защита, когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и нуждите на правосъдието изискват това, във всички останали случаи защитата е абсолютно задължителна. Тя не предпоставя нито финансовото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито пък му предоставя право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен защитник. Иначе казано, законодателят е решил, че в тези случаи нуждите на правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален защитник, ако обвиняемият сам не си ангажира адвокат.

В този ред на мисли не може да се сподели виждане, че ако при осъдителна присъда подсъдим /респ. обвиняем/, не бъде осъден да заплати разноските за назначения му служебен защитник, това би се противопоставило на правата на останалите граждани, формиращи чрез своите данъци бюджета, от който се финансира правната помощ по ЗПрП и би компрометирало принципа за социална справедливост. Разсъждения за социална справедливост нямат място при прогласяване на по-висша според законодателя цел - всеки обвинен в извършване на престъпление, при определени, безалтернативно решени от законодателя, условия, да може да се ползува от квалифицирана правна помощ, за сметка на държавата.

В контекста на последното казано, в останалите случаи - по чл. 94, ал. 1, т. 4 и 5 и т. 9 НПК - когато защитата е условно задължителна или се базира действително на социални аргументи с оглед равен достъп до правосъдие, ако се приеме тезата, че след постановяване на осъдителен съдебен акт срещу лицата, следва и осъждане за разноските за служебен защитник, защото нормата на чл. 189, ал. 3 НПК е императивна по въпроса и се дължи нейното приложение, най-малко може да се влезе в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 6 ЕКЗПЧОС за честен и справедлив процес. И това е така, тъй като би била налична хипотезата обвиняемите да обмислят възможността дали да пожелаят назначаване на служебен защитник, изправени пред възможността да дължат пари за това, ако бъдат осъдени. По този начин е застрашен принципът за равен достъп до правосъдие, който се съдържа в разпоредбата за честен и справедлив процес.

На трето място, питането по искането на Председателя на Висшия Адвокатски Съвет е отправено конкретно за осъждане на осъдения обвиняем за изплащане на възнаграждение за служебния защитник, в полза на НБПП. В ЗПрП не е предвидена възможност за възстановяване на разходите на държавата и за изискване за събиране на разноски от страна на Националното бюро по правна помощ /НБПП/. Последното е юридическо лице, на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието - чл. 6, ал. 3 ЗПрП. Първостепенният разпоредител от своя страна не отправя искане за възстановяване на сумите от осъдените подсъдими, ползували служебна защита.

Единствено изключение е прогласено в текста на чл. 27, ал. 3 ЗПрП, която хипотеза може да бъде отнесена например към нормата на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК. За неговото реализиране обаче има определена, визирана в самия закон, процедура.

Поради изложените съображения, ние намираме, че признатият за виновен подсъдим не може да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение за служебен защитник в полза на НБПП, на основание чл. 189, ал. 3 вр. чл. 2 и чл. 4 ЗПрП. Затова подписваме тълкувателно решение № 4/2009 г. на наказателната колегия на ВКС с особено мнение.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдиите П. Т., Е. В., Ф. П. и Е. А.

Не споделяме становището на мнозинството, че подсъдимият, който е признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник и в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. Разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК е реплика на чл. 6, § 3 (с) от Европейката конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, поради което следва да се тълкува като част от минималните гаранции, които са предоставени на обвиняемия в контекста на правото на справедлив съдебен процес. Адвокатската защита, предоставена при условията на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС, е безплатна без ограничения във времето. Цитираното от мнозинството дело на Европейския съд по правата на човека Croissant v. Germany избягва отговор на въпроса дали присъждането на разноски за адвокатска защита след края на съдебна фаза би съответствало на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС, ако назначаването й е било обусловено от липсата на средства. Съдът е бил сезиран с казус от национално законодателство, в което въпросът за финансовото състояние на подсъдимия не е сред факторите, обсъждани при назначаване на задължителна защита, а е предмет на разглеждане в изпълнителното производство, което следва окончателното решение. В текста на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, както и на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧО С обаче финансовото положение на обвиняемия присъства като кумулативна предпоставка за назначаване на служебен защитник. Разликата е достатъчно съществена, за да допусне противоположен на приетия от мнозинството коментар за съответствието на задължението за заплащане на разноските и в случаите на задължителна защита по чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК със стандарта на чл. 6, § 3 (с) от ЕКЗПЧОС. Задължението да се заплатят разноските за служебно назначения защитник може да се отрази възпиращо върху решението на подсъдимия, който не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, да поиска служебна защита, а това неминуемо води до накърняване на справедливостта на процеса. Чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК включа социален елемент сред предпоставките за задължително участие на защитник в наказателното производство. Неговото действие не бива да търпи времеви ограничения с отпадането на значението му след постановяване на осъдителна присъда, тъй като се базира на фактически констатации за имущественото състояние на лицето по всяко конкретно дело. Вероятността в хода на проведено в разумен срок наказателно производство имотният статус на подсъдимия да се подобри и въпреки това той да продължи да ползва служебна защита е пренебрежимо малка в сравнение с негативния ефект върху справедливостта на процеса от отказа от защита поради липса на средства. В ценностната система на едно демократично общество правото на справедливо правораздаване има приоритетна важност пред нуждите на фиска.

Поради тези съображения считаме, че разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК е неприложима по отношение на адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначен защитник на осъдено лице, което не е било в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, пожелало е да има защитник и интересите на правосъдието са изисквали това.

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Край на разговорите с предплатени карти с неустановен титуляр до три месеца

ноември 10th, 2009 by victory_77

На 15.09.09г. в ДВ бр. беше публикувана Наредба, съгласно която от догодина няма да бъдат продавани от мобилните оператори предплатини карти на неустановени лица.Съгласно промените до края на настоящата година всички лица, които се ползват от предплатини карти следва да заявят кой е титуляра на съответния номер като представят лична карта.

Вероятно целта на България е свързана от една страна с покриване на европейски стандарти, а от друга до намаляване на злоупотребата с подобни номера.

Опашки от народ ще залеят мобилните оператори, за да регистрират предплатените си карти. Това е изискване на закона и трябва да се случи в 3-месечен срок - от октомври до 31 декември 2009 г. Над 4 млн. са предплатените карти, чиито собственици трябва да обявят личните си данни.
Мярката беше наложена от МВР, за да се противодейства на престъпността, в частност - срещу взривни устройства, които се активират с GSM-и с предплатени СИМ-карти. Сега картите се продават свободно и не може да се проследи собственикът им. Законът предвижда от 2010 г. всеки нов клиент да купува карта срещу лични данни, както и всички настоящи да се регистрират при мобилните оператори. Това означава няколко милиона души да се редят на опашки, алармират операторите. Те очакват много абонати да се откажат от картите си. Хората от селата ще трябва да пътуват до най-близките градове, където телекомите имат офиси и това ще създаде неудобства за тях.
Удължаване на срока за регистриране на картите поискаха от “Мобилтел” и “Глобул”. Срокът за бъде до края на 2011 г., предлага най-големият оператор, както е в Испания. До края на 2010 г. пък е предложението на “Глобул”. Ако притежателите на карти не се регистрират в срок, операторите са длъжни да им спрат телефона. Така се нарушават правата на клиентите, които предварително са платили услугата, гласи становището на “Мобилтел”, внесено в КРС вчера. Правилата са в разрез с интереса на клиентите, смятат телекомите. Регистрацията трябва да става само лично. Това предполага посещение в обект на оператора и загуба на време. От “Мобилтел” предлагат да се предвиди и регистрация по електронен път.

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Моите аргументи против облагането с ДДС на процесуалното представителство

ноември 10th, 2009 by victory_77

България обаче е заплашена от наказателна процедура, ако процесуалното представителство не се облага с данък
Моята позиция:ДДС ни беше наложено ,макар и по косвен път.На първо място намалиха признатите нормативни разходи на адвокатите от 35 процента на 25 процента, а не на последно място заложиха и облагане при източника на дохода с още 10 процента, който се отнася за всички български граждани.

Това на практика доведе до намаляване на доходите на всички български граждани и плащане на високи данъци.Да не коментирам и въпроса с минамалната заплата за 2010г., която става 420лв., върху които следва минимално да се осигуряват, всички, които са самоосигуряващи се лица.Ако добавим и 20 процента върху процесуалното представителство, то положението става КАТАСТРОФАЛНО, защото на практика това ще доведе до ограничаване на правата на гражданите, тъй като те ще са поставени в невъзможност да ползват адвокатски услуги, от друга страна стои НБПП, което забавя с месеци плащането на служебните защити.

Е, питам в този случай как ще се осъщесвява на практика ефективната и своевременна защита на правата на гражданите,а и на нашите права като техни представители?

Облагането на адвокатските услуги с ДДС ще утежни положението на клиентите и ще затрудни достъпа до правосъдие. За това алармираха от Висшия адвокатски съвет в обръщение до ръководството на Народното събрание и шефовете на парламентарните партии, подписано от председателя на съвета Даниела Доковска.
Адвокатската гилдия настоява да не се приема предложението за промяна в Закона за ДДС, според която процесуалното представителство за упражняване правото на защита на физически лица ще бъде извадено от категорията на т. нар. освободени доставки и ще се облага с ДДС. Корекцията мина на първо четене, но още не е приета окончателно от парламента.
Данъкът на практика ще вдигне тарифата на адвокатите с 20%. “В състояние на световна икономическа и финансова криза ще се утежни финансовото състояние на гражданите в България, тъй като ще се оскъпи с 20% правната помощ и защита по съдебните дела, както и във всички други процедури, в които се осъществява процесуално представителство”, предупреждават адвокатите. Те напомнят, че ако проектът стане факт, ще трябва да се предвиди увеличение най-малко с 20% и за държавната субсидия за правна помощ. Парите за това не стигат всяка година, а включването в тях допълнително и на 20% за ДДС ще доведе до по-голямо намаляване и невъзможност да се осигури служебна защита. В същото време заради увеличението по все повече дела ще се назначава служебен защитник. Трудностите при осигуряване на служебна защита според адвокатите ще станат причина за нови осъдителни процедури срещу държавата за нарушени права.
Адвокатите обясняват и че хонорарите за служебна защита винаги се изплащат с голямо закъснение, а задължението да внасят ДДС ще идва дори и да не са получили плащане и така ще ангажират лични средства. “Доверието като основен принцип в отношенията между адвокат и клиент, ще бъде изместено от фискални съображения при избора на адвокат”, опасяват се юристите.
Идея за облагане на процесуалното представителство с ДДС имаше и преди три години. Тогава обаче надделяха аргументите на адвокатите и заплахите им, че са готови и да стачкуват. Сега обаче мотивът на финансовото министерство е и това, че ЕК ни заплашва с наказателна процедура заради освобождаването на процесуалното представителство от ДДС. Освобождаването на представителството от косвения данък е в разрез със задълженията на страната ни по пълно хармонизиране на закона с Директива 2006/112/ ЕО.

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Опасности, които крие професията”адвокат”, дискредитиране или подбуждане към лъжесвидетелстване е случая с адвокат Ивайло Йорданов

юни 15th, 2009 by victory_77

“Боже, боже, докъде я докарахме! Учен човек, адвокат да подучва внучката ми да лъже като дърта циганка!”, хваща се за главата 66-годишната Елка Василева от Шумен. Тя е баба на Кремена Стефанова (19 г.) - момичето, което адвокатът Ивайло Йорданов подбуди към лъжесвидетелстване в полза на сводник. Заради това престъпление известният в Шумен юрист беше осъден, а кариерата му в правото и политиката претърпя провал.

Делото

Районният съд в Асеновград даде едногодишната условна присъда на 40-годишния Йорданов. Преди дни наказанието бе потвърдено и от окръжните магистрати в Пловдив. Делото срещу Йорданов стартирало, след като Кремена, която била проститутка в Асеновград, споделила, че била принуждавана да даде лъжливи показания в полза на сводника си Ангел Киров. Той бил арестуван в края на 2004 г. заедно с авера му Стефан Демерджиев за трафик на жени и склоняване към проституция. Първото дело срещу двамата било на 29 март 2005 г. в Асеновград. Роднините на Ангел били наели за адвокат Ивайло Йорданов. И тутакси се свързали с Кремена и я призовали за свидетел. Поискали да я заведат в кантората на юриста.

“Адвокатът ми предложи да говоря различни работи от истинските, за да оневинят сводника и да го освободят. Дори направихме театър, репетирахме, все едно сме в съда - той задаваше въпроси, аз отговарях неща, каквито бяха правилни според него”, споделила Кремена.

“Не е вярно, не съм уговарял това момиче какво да говори. Тя изобщо не беше свидетел по делото, прокуратурата я поиска. Хора я доведоха при мен, защото нямала лична карта и се чудеха как ще се яви пред съда. Обясних й само как трябва да говори - ясно, точно и кратко”, опроверга Ивайло Йорданов, който доскоро бе зам.-шеф на общинския съвет на БСП в Шумен.

Изненадата

Заради историята с показанията на проститутката, юристът няма да бъде сред червените кандидати за депутати от Шумен. Заличен е и от Адвокатската колегия в града. “Свързвали сме името му само с добри перспективи, беше етичен, не сме имали съмнения. Случилото се е изненада за нас”, казва Елена Христофорова, председателка на Адвокатския съвет.

“Има Господ, който гледа кой е крив и кой прав, но очите си изплаках по внучката. Още като беше на 13 години, един ром я излъга, че ще я прави певица, а я продаде във Варна”, допълва Елка. Жената твърди, че Кремена е била принуждавана да продава тялото си и не го е правила доброволно. Това станало през 2003 г., когато тийнейджърката се запознала с Ангел Киров от Шумен. Сводникът я завел няколко пъти на заведение, а тя се влюбила в него. “Искам да ми станеш приятелка и да живееш при мен”, предложил Киров. Но вместо да се оженят, Киров всеки ден я извеждал да проституира. При хайка на шуменските полицаи Кремена е била задържана. Бил й направен предупредителен протокол, но понеже била само на 14 г., я отвели в интернат. По-късно тя се върнала при Ангел. След дни той я закарал в Асеновград и я настанил в дома на приятеля си Стефан Демерджиев.

“В къщата имаше още едно момиче - Емилия, водиха ни двете заедно да предлагаме секс”, признала по-късно Кремена. Майка й обаче я обявила за издирване. “Един ден през есента на 2004 г. се обадиха от полицията, че я намерили в Асеновград”, каза баба й Елка. Тогава започнало разследване срещу Демерджиев и Ангел Киров. Между двете заседания Кремена се срещнала с адвокат Йорданов. “Той ми предложи да обясня, че познавам Ангел от братовчедка си. А в Асеновград съм дошла с автобус, защото съм скарана с майка. Искаше да заявя, че познавам Демерджиев отдавна и не съм предлагала секс срещу пари. Емилия пък била негова жена и се обичали”, обяснява Кремена.

Без истина

Тийнейджърката се прибрала вкъщи, казала на майка си, че няма да сподели истината пред съда за Ангел. “Двете са скараха, а внучката пак избяга”, спомня си баба й Елка. Тя отишла при роднините на Киров, а на другия ден - 4 май 2005 г., пристигнали на делото в Асеновград. Йорданов я повикал в кафене, където пак разиграли въпросите и отговорите. На заседанието Кремена дала лъжливите показания. Като се върнала в Шумен, роднините на Киров пак я пуснали да проституира. След това Кремена избягала от дома си и се скрила в село Вехтово. Полицията я открила, а при разпит при дознател от Шумен признала, че е била принудена да излъже в съда.

На 9 август 2005 г. било насрочено ново съдебно заседание срещу Ангел и Стефан, където Кремена разказала истината. Йорданов не отрекъл за срещата в кантората, но я нарекъл “козметична”, защото й обяснил само как да се изразява. Магистратите неса приели версията, а присъдата е влязла в сила и копие от нея било изпратено до Адвокатската колегия в Шумен. Йорданов възнамерявал да подаде молба до Върховния касационен съд и очаква да бъде образувано производство за отмяна на наказанието.

Ангел Киров пък е осъден на 15 г. затвор и глоба от 100 000 лева за трафик на хора и склоняване към проституция, а неговият съратник Стефан Демерджиев е наказан на 10 г. затвор и 100 000 лева глоба.

Боряна ДИМИТРОВА Цветелина ГЕОРГИЕВА               

в.ТРУД-новини от 15.06.09г.

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Тълкувателно решение Nr.1 гр.София, 7 май 2009 година/относно престъпление по чл.255 от НК/

май 18th, 2009 by victory_77

Тълкувателно решение Nr.1
гр.София, 7 май 2009 година

 

Върховният касационен съд на Република България, ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:

БОЙКА ПОПОВА,  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА, САВКА СТОЯНОВА

  

ЧЛЕНОВЕ:

Гроздан Илиев Ружена Керанова
Пламен Томов Фиданка Пенева
Иван Недев Елена Авдева
Елена Величкова Ивета Анадолска
Лидия Стоянова Капка Костова
Евелина Стоянова Татяна Кънчева
Лиляна Методиева Цветинка Пашкунова
Саша Раданова Биляна Чочева
Вероника Имова Блага Иванова
Борислав Ангелов Павлина Панова
Юрий Кръстев Жанина Начева
Красимир Харалампиев Севдалин Мавров

 

с участието на  секретаря Румяна Виденова

сложи на  разглеждане тълкувателно дело № 1 по описа за 2009 година, докладвано от съдията КАПКА КОСТОВА

Главният прокурор на Република България е направил искане до Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд за издаванена тълкувателно решение по някои противоречиви становища на съдилищата, свързани с приложението на чл. 255 от НК (чл. 255 – 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година), като отговори на следните въпроси:

1. Извършването на данъчна ревизия и издаването на данъчен ревизионен акт безусловно необходима предпоставка ли е за определяне на дължимото данъчно задължение – предмет на престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 – 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/97 година) и ако не е издаден данъчен ревизионен акт (респективно ако същият не е влязъл в сила) следва ли да се приеме, че не е налице дължимо данъчно задължение?

2. Продължено или продължавано е престъплението по чл. 255 от НК (чл. 255 – 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/97 година), когато има за предмет данъчни задължения в големи или особено големи размери, дължими през непродължителен период от време от един и същи деец (в частност данък добавена стойност по ЗДДС) и когато са налице предпоставките на чл. 26 от НК?

3. За всеки определен от конкретния данъчен закон данъчен период ли е налице извършено престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 – 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/97 година), когато са осъществени елементите на състава на посоченото престъпление?

Въпросите, поставени в искането за издаване на тълкувателно решение, се отнасят за изменени (чл. 255 и чл. 256 от НК) и отменени (чл. 257 от НК) правни норми, както и за материя от областта на данъчното право – материално и процесуално. Правният интерес и допустимостта на искането за тълкуване на норми, част от които вече не са действащо право, се обуславя освен от установената противоречива съдебна практика по приложението им, също и от общите правила за пределите на действие на нормите на Наказателния кодекс, чието прилагане е обвързано с времето на извършване на престъпленията (чл. 2, ал. 1 от НК) и с преценката за по-благоприятния закон (чл. 2, ал. 2 от НК). Това предполага действието на посочените в искането за тълкуване норми понастоящем и за бъдещ период от време – до приключване на наказателните производства за извършени при действието им престъпления, до изтичане на погасителна давност и пр.

Конкретно формулираните в искането на Главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение въпроси, дават основание за следните изводи относно предмета и рамката на исканото тълкуване:

Първо: принципно становище за установеността на конкретните данъчни задължения във връзка със значението на ревизионното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за ангажиране на наказателната отговорност на извършителите на престъпления по посочените норми на закона, независимо дали конкретното деяние предпоставя прилагането им в настоящата или предходната им редакции.

Второ: взаимно обвързано тълкуване в отговор на останалите два въпроса за формата на усложнена престъпна дейност, когато един и същи деец извършва две и повече деяния, през непродължителен период от време, вкл. и когато някои от тях имат за предмет укриване на данъци в размери, които не покриват категориите „големи” и „особено големи” размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК, и са налице предпоставките на чл. 26 от НК.

Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България, като съобрази становищата на участващите по делото лица по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от Закона за съдебната власт и за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Поставените въпроси са отнесени към конкретно посочени престъпления от Особената част на НК, представляващи част от групата на т. нар. данъчни престъпления, при които избягването на плащане на данъчни задължения е обективен признак от състава на престъплението (по чл. 255 от НК – редакция ДВ, бр. 62/1997 година и редакция ДВ, бр. 75/2006 година) или негова специална цел (по чл. 256 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година). Извършването на тези престъпления засяга обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразното функциониране на данъчната система, като пряко се въздейства върху конституционно закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените със закони данъци.

Понятието „данък” не е изрично законодателно дефинирано, но е несъмнено, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество. Несъмнени са, от друга страна, различията между данък, акциз, мита, задължителни осигурителни вноски и такси. Затова следва да се приеме, че „укритите данъци”, предмет на визираните в искането престъпления, са именно и само данъците – данък върху добавената стойност, данък върху дохода, данък върху печалбата, акцизът като вид косвен данък, местните данъци.

Една от основните характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг – за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи. Задължението за плащане на данъци обаче възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация.

У нас към момента липсва кодифициращ материалните данъчни задължения закон, а всеки вид данък е определен в отделен закон, който е източник на подробна регламентация за неговото основание, за данъчното събитие, данъчния период, данъчно задължените лица, задълженията за деклариране, плащане, сроковете за това и пр. Тази регламентация в преобладаващата си част е действащо право от 01. 01. 2007 година - Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Процесуалното данъчно право и данъчният изпълнителен процес са кодифицирани с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 105/29. 12. 2005 година, в сила от 01. 01. 2006 година).

За целите на исканото тълкуване относно взаимната обвързаност и отношение на административноправни и наказателноправни институти и норми, е необходимо да се коментира данъчното правоотношение като вид административно правоотношение, което възниква и се развива между държавата (в лицето на компетентния данъчен орган) и физическите или юридическите лица. То обхваща определянето на данъчната основа, издаването на данъчен акт, конкретизирането на размера на данъка и изпълнението на ликвидното и изискуемо данъчно вземане. Следва да се отбележи, че кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на обсъжданите данъчни престъпления. Данъчно задължени лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества, а както е известно, наказателното ни право не регламентира корпоративна наказателна отговорност. Освен това, субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно задълженото лице, т. е. с платеца и вносителя на данъка и това е особено характерно при косвените данъци. Всъщност, данъчно задължени лица са тези, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание.

Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, напр. – чрез подаване на данъчна декларация при облагането с корпоративен данък по ЗКПО (чл. 92 и сл.), с данък върху дохода по ЗДДФЛ (чл. 50 и сл.), чрез подаване на периодични справки-декларации при облагане с данък върху добавената стойност по ЗДДС (чл. 125 и сл.) и пр. Това е дейност на гражданите и съответните лица от търговските дружества, а не на данъчните органи. Последните упражняват по-скоро контрол върху правилното прилагане на данъчноправната норма и това е видно от начина, по който са очертани правомощията им в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, а регламентът, имащ за последица издаване на ревизионен акт, се съдържа в Глава ХV на ДОПК, озаглавена „Данъчно-осигурителен контрол”.

Действащият ДОПК не съдържа понятието „данъчен ревизионен акт” (както е назован в искането). Законът борави с термина „ревизионен акт” (чл. 118), който се издава след изрично възложено и проведено ревизионно производство за изтекъл данъчен период, по реда на Глава ХV от ДОПК. По същността си то представлява контрол за точното изпълнение на данъчно-правните норми. Извън него, данъчната администрация издава редица други актове, които нямат характер на ревизионни, като: акт по чл. 106 от ДОПК при установени несъответствия в подадената данъчна декларация относно данъчната основа или размера на данъчното задължение, акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване размера на данъчното задължение въз основа на подадена от данъчно задълженото лице декларация, протоколи за извършена проверка по чл. 110 от ДОПК, решения във връзка с административното обслужване (Глава ХІІ от ДОПК) и т. н.

От изложеното следва, че данъчните задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия (чл. 112 и сл. от ДОПК), като една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите, наред с данъчната проверка. Данъчната ревизия се провежда по инициатива на данъчен орган и без подадена данъчна декларация, напр. когато декларацията не е подадена в срок, при наличие на данни за укриване на доходи, при използване в счетоводството на неистински или с невярно съдържание документи, при липса на счетоводна отчетност и др. (чл. 122 от ДОПК). Тази оперативна самостоятелност на данъчните органи е от особено значение за установяване на факти и обстоятелства от значение за съответния данъчен фактически състав, но по повод определянето на самия данък тези органи действат при условията на обвързана компетентност, съобразно регламента в съответния данъчен закон.

Вероятно, по тези съображения относно правната същност на ревизионния акт, ДОПК е изоставил легалната дефиниция на понятието „данъчни актове”, дадено в чл. 26 от Данъчния процесуален кодекс (отм.), като „…актове на данъчната администрация, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на данъчните субекти…”. По-прецизно е да се каже, че с данъчния акт, в частност с ревизионния акт, се признават права или задължения, регламентирани в закона по общ начин като основания, размери и субекти, а не се създават такива. Той визира винаги конкретно задължение на конкретно данъчно задължено лице и представлява по правната си същност индивидуален административен акт, издаван от компетентния орган по приходите, който има само декларативно, а не конститутивно действие, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо – чрез утвърждаване на заявеното от данъчно задълженото лице или чрез някои от формите на контрол и намеса, регламентирани в ДОПК, в случаите на констатирани несъответствия, липса на декларация, на документация и пр. Данъчните задължения са определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони, т. е. те винаги са определяеми (ликвидни) и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми. А когато едно ликвидно и изискуемо данъчно задължение не бъде изпълнено доброволно, то може да бъде събрано по принудителен ред. Следователно, основната функция на ревизионния акт като правен инструмент е да послужи като изпълнителен титул и в този смисъл не би могъл да се третира и като юридически факт по отношение на данъчното задължение. С него се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение, което се установява и с акт по чл. 106 - 107 от ДОПК на основание подадена от данъчно задълженото лице декларация, или дори със самата декларация, когато по силата на закон лицето само изчислява данъчната основа и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК).

Същественото е, че принципът при всички посочени случаи е един и същ – данъчното задължение възниква въз основа на конкретен данъчен закон, поради което ревизионният акт, декларацията, актовете по чл. 106 - 107 от ДОПК, наред с постановлението на митническите органи за принудително събиране, влязлото в сила наказателно постановление, влезлите в сила решения, присъди и определения на съд и пр., са изпълнителни основания съгласно чл. 209 от ДОПК.

От изложеното несъмнено следва констатация за автономност и независимост на административното и наказателното производства в областта на данъчните правоотношения. Резултатите от проведено административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки: дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното – при установени по административен ред такива задължения, те да не представляват престъпление.

Възможно е по някаква причина (изтекъл срок по чл. 109 от ДОПК, невъзможност да се открие лицето и пр.) да не може да се извърши ревизия и да се издаде ревизионен акт, респ. такъв по чл. 106 - 107 от ДОПК, възможно е лицето да не е подало данъчна декларация или да е подало такава с невярно съдържание, възможно е сделка, която сама по себе си изглежда законосъобразна и прецизна от гледна точка на данъчноправните норми, при разследването й във връзка и с останалите обвързани сделки да се окаже елемент от престъпна схема за избягване установяването и плащането на данъчни задължения и т. н. Ако се приеме обвързаност на действията на данъчната администрация и на разследващите органи, то би могло да се стигне до ситуация на избягване разкриването на престъпен замисъл и ангажиране на наказателна отговорност, а също и на практическо освобождаване от законовото задължение за плащане на данъци, което е неприемливо. За да се избегне това, в данъчното процесуално право е предвидено спиране на производството при образувано наказателно или друго съдебно производство, от значение за изхода му (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК), както и спиране на петгодишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, „…когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.” (ал. 2).

Спецификата на инкриминираната дейност – укриване на данъчни задължения, по необходимост свързва доказателствената съвкупност в наказателното производство с ревизионната дейност на данъчната администрация. В разрез с основни принципи на наказателното производство обаче би било да се допусне смесване на обстоятелствата, предмет на доказване по обвинението, с относимите към данъчния деликт обстоятелства, които са основа за ангажиране на административна отговорност. Съдът изследва обстоятелствата от кръга на подлежащите на доказване по чл. 102 от НПК единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална доказателствена сила на заключенията на данъчните органи, както не би могъл да направи това и по отношение на което и да било друго доказателство или доказателствено средство (чл. 14, ал. 2 от НПК).

2. Прилагането на правната норма винаги предполага установен конкретен фактически състав като елемент от дадено правоотношение.

Продължаваното престъпление като форма на престъпна дейност може да съществува при всички престъпления, стига да са налице предпоставките за това.

Посочените в искането за тълкуване престъпления засягат обществените отношения, свързани с данъчните задължения на гражданите, конституционно закрепени в чл. 60 от КРБ. Субекти на тези престъпления са данъчно задължените по силата на съответния данъчен закон лица, които следва да заплащат определен от този закон данък по реда и в сроковете, предвидени в него. Нарушенията на тези задължения, когато разкриват определена степен на обществена опасност, са криминализирани чрез посочените наказателноправни норми.

Основният състав на чл. 255, ал. 1 от НК (редакция ДВ, бр. 75/2006 година) предвижда няколко форми на изпълнителното деяние, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на нормата. Предходните редакции на чл. 255 и чл. 256 от НК (ДВ, бр. 62/1997 година) съдържат форми на изпълнителното деяние, възпроизведени дословно (т. 1 и т. 2) или смислово (т. 6) в настоящата редакция на чл. 255, ал. 1 от НК. Отделните действия/бездействия могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации помежду си. Някои от тях се изразяват в извършване на правно забранена дейност (по т. т. 2, 4, 5, 6, 7), а други – в пропускане да се извърши правно вменена дейност (по т. т. 1, 3). Във всички случаи обаче е необходимо настъпването на посочения в нормата определен престъпен резултат – избягване установяването или плащането на данъчни задължения в големи или особено големи размери, който резултат настъпва с изтичането на предвидения в съответния закон срок за внасяне на дължимия данък. Само тогава би имало довършено престъпление по тази норма на закона. Ако деецът извърши някое/някои от посочените в нормата деяния (действия или бездействия), но в предвидения в съответния данъчен закон срок плати надлежно и в точния размер своите данъци, той няма да извърши данъчно престъпление по чл. 255 от НК.

Предвидените в закона форми на изпълнително деяние на основния състав на данъчното престъпление сочат несъмнено на усложнена престъпна дейност, като отделните престъпления могат да са типични двуактни (напр. по т. 1) или нетипични такива (напр. по т. 2). Характерно за всички тях обаче е, че правно регламентираното задължение за извършване на определени действия (подаване на данъчна декларация, при това с вярно съдържание) или правната забрана за извършване на такива действия (унищожаване, укриване и пр. на счетоводни документи, водене на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство и т. н.), са дадени не в наказателния закон, а извън него. Отделните данъчни закони регламентират конкретни задължения за данъчните субекти, които се осъществяват по определен ред и в определени срокове. С изтичането на всеки отделен данъчен период данъчно задълженото лице дължи определено поведение, свързано, най-общо казано, със съобщаване на правно значими за съответния данъчен фактически състав обстоятелства и това става чрез подаване на декларация (справка-декларация по ЗДДС) с резултата за конкретния период - ежемесечно (по ЗДДС), ежегодно (по ЗДДФЛ, ЗКПО) или при настъпване на посочено в закона събитие (по Закона за акцизите и данъчните складове, по Закона за местните данъци и такси и пр.).

Когато данъчно задължено лице неколкократно нарушава по някой от посочените в чл. 255 от НК начини законоустановените си задължения към фиска, то осъществява през известни периоди от време един и същ престъпен състав при постигане на един и същ престъпен резултат – избягване установяването и плащането на данъци. Налице е единство на увреденото правно благо, при еднородност на начина на извършване и обвързаност по време. При осъществяване на инкриминираните в нормата действия/бездействия, деецът има едни и същи фактическо положение и трайно отношение към предмета и обекта на посегателство – защитените от закона обществени отношения, които той засяга, както и еднакво психическо отношение към общественоопасните последици на деянията си, което не е нищо друго, освен „еднородност на вината”.

Затова, когато избягва установяването или плащането на данъчни задължения чрез някое/някои от посочените в нормата на чл. 255, ал. 1 от НК действия или бездействия, деецът извършва продължавано престъпление, което следва да се преценява с оглед причинения общ престъпен резултат, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от НК. При констатирана обективна и субективна еднородност в посочения по-горе смисъл, отделните деяния следва да се третират не като самостоятелни престъпления, а като едно продължавано престъпление, независимо дали нарушават законовите изисквания за обявяване и плащане на данъци по един, няколко или всички данъчни закони, чрез едно или повече нарушения в рамките на едно данъчно правоотношение.

Тази обективна даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма на закона. Обективната и субективната връзка между отделните деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност като отделни престъпления. Това е така и ако отделните деяния сами по себе си не са престъпни, напр. поради своята малозначителност, но преценени като цяло не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление.

Изложеното съответства на застъпеното становище в правната доктрина (Н. Долапчиев, Наказателно право, издание на БАН, 1994 година, стр. 442, Ив. Ненов, Наказателно право – Обща част, издание на „Наука и изкуство”, 1972 година, стр. 415), както и на принципните постановки в Тълкувателно решение № 3/1971 година (Сборник „Постановления и тълкувателни решения на Върховния съд, Наказателна колегия - 1953-1990 година”, стр. 37) по въпросите на продължаваното престъпление, които не са изоставени и няма причини това да бъде направено. Така че продължаваното данъчно престъпление по чл. 255 от НК обхваща всички деяния, които са извършени през непродължителен период от време и при една и съща обстановка и нарушават регламентираните в отделните данъчни закони изисквания към данъчно задължените лица за установяване и плащане на данъци, когато са извършени при предварително взето решение за това и целят постигане на общ резултат, който като стойностно изражение удовлетворява изискванията на чл. 93, т. 14 от НК.

Аналогична е била правната конструкция на престъплението по чл. 250 от НК (отм., ДВ, бр. 10/1993 година), при което въпросите за вида на следващото се наказание и реда за неговото налагане са били решени на плоскостта на степента на обществена опасност на деянието, а критерият за разграничението също е бил стойностен, т. е. деяния с предмет до определен от закона размер са били наказуеми с глоба в троен размер на стойността на предмета на деянието, а след 1982 година (ДВ. бр. 28/1982 година) – и налагана по административен ред. Безпротиворечивата и постоянна съдебна практика по чл. 250 от НК при случаите, когато са били извършени две или повече деяния, нарушаващи разпоредби на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол (отм. ДВ, бр. 83/1999 година, в сила от 01. 01. 2000 година) или актовете по приложението му, съдържа винаги преценка по прилагането на закона с оглед именно на настъпилия общ престъпен резултат. В крайна сметка, това виждане е било и законово закрепено в разпоредбата на ал. 3 на чл. 250 от НК, в редакцията й от 1982 година, според която се ангажира наказателната, а не административно-наказателната отговорност, „…когато деецът…в продължение на една година е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над петстотин лева.”.

Оценката на периода от време, през който са осъществени отделните деяния, като „непродължителен” по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, винаги е конкретна за всеки отделен случай. Практиката е наложила разбирането за продължителност на този период около една година, в рамките на който се извършва преценката за „непродължителност”, ако са налице и останалите законови изисквания и най-вече - дали всяко от отделните деяния от общата продължавана престъпна дейност се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При престъпленията по чл. 255 от НК (255 – 257 от НК в редакцията им до 13. 10. 2006 година) някои от деянията могат обективно да са отдалечени помежду си от едногодишен период от време, което е свързано с фиксирания в част от данъчните закони едногодишен данъчен период (ЗКПО, ЗДДФЛ). Това обстоятелство не повлиява оценката за „непродължителност” на периода от време в рамките на продължаваната престъпна дейност, при наличие и на останалите законови характеристики на тази дейност. И това е така, защото обективно отделните деяния биха могли да бъдат осъществени само през такъв период от време, без обаче да се разкъсва обективната и субективната еднородност на цялостната престъпна дейност и нейният общ престъпен резултат.

Извън обсъдените хипотези, всяко деяние, извършено в рамките на един данъчен период и осъществяващо елементите от състава на престъплението по чл. 255 от НК, представлява самостоятелно престъпление по този текст на закона. То е довършено с настъпването на визирания престъпен резултат – избягването на установяването и плащането на данъците, а това е обвързано с настъпването на тяхната изискуемост, т. е. с настъпването на срока, посочен във всеки материален данъчен закон.

По изложените съображения и на основание чл. 124, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 130 от Закона за съдебната власт, Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд

Р Е Ш И :

Извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ. влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на данъчното задължение по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година) и за ангажиране на наказателната отговорност по тези норми на закона.

Престъплението по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година), когато има за предмет данъчни задължения в големи или особено големи размери (в частност данък върху добавената стойност по ЗДДС), дължими през непродължителни периоди от време от един и същи деец, е продължавано престъпление, когато са налице предпоставките по чл. 26 от НК.

Обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година) не се нарушава, когато някои или всички от отделните данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери.

Установеният с данъчните закони (ЗКПО, ЗДДФЛ) едногодишен данъчен период съответства на признака „непродължителен период от време” по смисъла на чл. 26 от НК.

За всеки конкретен данъчен период, определен от данъчен закон, е налице извършено престъпление по чл. 255 от НК (чл. 255 - 257 от НК, редакция ДВ, бр. 62/1997 година), когато деянието самостоятелно осъществява елементите от състава на престъплението.                                

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РУМЕН НЕНКОВ (подпис)

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ: 

          БОЙКА  ПОПОВА (подпис)      ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА (подпис)     САВКА СТОЯНОВА (подпис)

ЧЛЕНОВЕ:

  Гроздан Илиев (подпис) Ружена Керанова (подпис)
  Пламен Томов (подпис) Фиданка Пенева (подпис)
  Иван Недев (подпис) Елена Авдева (подпис)
  Елена Величкова (подпис) Ивета Анадолска (подпис)
  Лидия Стоянова (подпис) Капка Костова (подпис)
  Евелина Стоянова(подпис) Татяна Кънчева (подпис)
  Лиляна Методиева (подпис) Цветинка Пашкунова (подпис)
  САША РАДАНОВА (подпис) Биляна Чочева (подпис)
  Вероника Имова (подпис) Блага Иванова (подпис)
  Борислав Ангелов (подпис) ПАВЛИНА ПАНОВА (подпис)
  Юрий Кръстев (подпис) ЖАНИНА НАЧЕВА (подпис)
  Красимир Харалампиев (подпис) СЕВДАЛИН МАВРОВ (подпис)

 

                                                                   


Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Старчески дом или място за изтезания на възрастни и болни хора

декември 16th, 2008 by victory_77

82-годишна жена, живяла в частен старчески дом около месец, е прибрана от роднините си с две счупени ребра и синини. От дома завяха, че нараняванията са получени, след като жената е била взета от семейството си за лекарски преглед.

С договор преди двайсетина дни баба Йотка отива да живее в старчески дом в Горна баня. В петък от дома звънят на близките й и казват, че на бабата й е зле.

- Оказа се, че има две счупени ребра и цялата е синя, разказа Марио Асенов
- Как е паднала като е неподвижна?
- Не мога да ви кажа. Само казваше, че много са я били.

Според д-р Лачкова от Четвърта градска болница, която е прегледала бабата в петък, жената има стари синини по гърба и огромни по-нови кръвонасядания по главата, краката и гърдите. Късно в петък обаче, поради края на работното време, близките не могли да извадят медицинско от Съдебна медицина.

Бабата е нощем на диазепам и разтривки с ракия, които не помагат, разказват близките й. Страх я е и не може да спи.

След като видяхме огромните синини по тялото на баба Йотка отиваме в старческия дом в Горна баня.

- Държите ги заключени ли?
- Да, те не могат сами да се справят.

Директорката на дома ни допуска вътре, където живеят десетина възрастни със сериозни психически и физически недъзи. Жената, която е обслужвала баба Йовка, обаче бяга от камерата.

Питаме и директорката Радка Кашева:

- Кога започна да се оплаква от болки в корема?
- Още от началото. Като седне да яде и повръща.

Оказва се, че баба Йотка много цапала…а според директорката синините били отпреди това…за счупени ребра тя не знае нищо и така до миналия петък, когато дошли близките да водят бабата на лекар.

“Те я взеха сутринта. Къпахме ги сутринта, тя нямаше нищо синьо”.

Питаме защо тогава старата жена е синя по брадата.

“Като си държи цял ден юмруците под брадата как няма да е синя”.

За натъртванията по тялото директорката има друго обяснение, че бабата може да е паднала и да се ударила на леглото.

У нас в момента има 16 частни дома за стари хора,

като получаването на разрешително за доставка на социални услуги, каквато е формулировката за отваряне на старчески дом, е лесно. Необходими са само молба до Агенцията за социално подпомагане и регистрация в съда.

Разрешителни за функциониране на старчески домове се отнемат много рядко, последното отнето е от 2006 г. Оказва се, че до момента не е подавана жалба за дома в Горна баня, който работи от близо 5 години.

А иначе за проверките във всички старчески домове отговаря инспекторатът към Агенцията за социално подпомагане и процедурата е една и съща.

“Всяка година инспектората подготвя планов график и се извършва проверка на социалната услуга, като се извършва и интервю с потребителите”, обясни Татяна Тодорова.

Извън графика “по веднъж в годината” старчески домове се проверяват само по конкретен сигнал.
Сега предстои проверка в горнобанския дом, като междувременно от семейството на пострадалата жена са подали жалба и в полицията.

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Амнистия- за и против

ноември 20th, 2008 by victory_77

Предлагат амнистия за 3300 затворници

20.11.2008 / 14:38

В момента в местата за лишаване от свобода има около 12 хил. души, посочи министър Тачева

Източник: БТА

Амнистия за осъдените за леки престъпления, частично опрощаване на вече наложени наказания “лишаване от свобода” и изравняване на наказанията, наложени за еднакви престъпления, но при различни разпоредби на Наказателния кодекс, предвижда правителствен законопроект за амнистия. Това съобщи пред журналисти днес министърът на правосъдието Миглена Тачева.

Целта на амнистията е да се облекчи съдебната система от дела за дребни престъпления, които завършват с административно наказание, а така също и да се разтоварят органите по изпълнение на наказанията. Амнистията има също стимулиращо въздействие върху осъдените лица, посочи Тачева.

Мярката ще засегне около 3300 души

В момента в местата за лишаване от свобода има около 12 000 души, посочи Тачева. На амнистиране, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, ще подлежат лицата, извършили престъпления до 1 юли, за които по закон се предвиждат до три години лишаване от свобода при умишлено деяние и до пет години - при деяние, извършено по непредпазливост. Разпоредбата обаче няма да се отнася за деяния, извършени в пияно състояние или причинили тежка телесна повреда или смърт.

В тази категория амнистирани ще попаднат много хора, тъй като в НК има над 300 престъпления, които се наказват с до 5 г. затвор, повечето от тях - автотранспортни. За тези престъпления се предвижда да приключват по административен ред, с налагане на предвидената в закона глоба (1000-5000 лв.). По този начин съдебната система ще се разтовари, като нарушенията не остават ненаказани, каза министърката.

С проекта се предлага също от затворите да бъдат освободени лишените от свобода, които не са рецидивисти и на които им остава по-малко от една година от излежаването на присъдата. За рецидивистите остатъкът от наказанието трябва да е до шест месеца.

Предлага се от изтърпяване на последните пет години от наказанието лишаване от свобода да бъдат освободени осъдени, които фактически са изтърпели 15 или повече години, а две години да бъдат опростени на лежалите от 10 до 15 години. Фактически изтърпяно наказание се изчислява в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитане на работните дни.

Намаляване на присъдите ще има

и за две категории осъдени, на които е наложено наказание по стари разпоредби от НК, значително по-строги от сега действащите. Едната категория са осъдените при условията на действалия от август 1997 г. до септември 2002 г. чл. 26 на НК.

Според него ако един човек извърши съвкупности от престъпления, той изтърпява всяко от наложените наказания. Действащата разпоредба предвижда друго - да се налага присъда за всяко наказание, но да се лежи най-тежкото, увеличено с една втора. В резултат на това в затворите има лишени от свобода за 70-80 години и други, осъдени за същите или подобни престъпления, но с максимални присъди от 10-20 г.

Предложението в законопроекта на правителството е осъдените по стария текст на чл. 26 да изтърпяват наказание равно по размер на лишаването от свобода с най-дълъг срок, увеличено с една втора, но не повече от сбора на отделните наказания, т. е. да се възприеме сегашната практика.

Отново уеднаквяване на наказанията е мотивът и за другото предложение, свързано с наложените присъди за притежаване на единични дози наркотици. За тези престъпления до октомври 2006 г. НК предвиждаше лишаване от свобода до 15 или 20 г., а след 2006 г. - затвор до 8 или до 12 г. Предложението на
правителството е осъдените преди 2006 г. да изтърпяват наказанието си съгласно сегашните норми на НК, като по този начин ще бъдат премахнати големите и несправедливи разлики между присъди за едни и същи деяния, посочи Тачева.

Законопроектът за амнистия е изготвен от работна група, назначена със заповед на министъра на правосъдието Миглена Тачева, и е мотивиран с честването през 2009 г. на 130-годишнината от създаването на Министерството на правосъдието. Той е съгласуван с прокуратурата, с Висшия съдебен съвет и с всички заинтересувани институции.

От края на Втората световна война до сега в България са направени 15 амнистии, като последната е от 1990 г., когато от затворите са освободени около 3800 лица. От тогава са издавани само индивидуални укази за помилване на осъдени, припомниха от пресцентъра на Министерския съвет.

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

Държавата рекетьор или родина

август 19th, 2008 by victory_77

В последните дни отново се заговори за прословутото паркиране в синя зона.Държа да отбележа, че  аз може би аз съм от малкото, които нямат кола и поради това този проблем не ме засяга пряко.Той засяга много хора, работещи в идеалния център, но също така и тези ,който имат щастието или нещастието, зависи от гледната точка,  живеят в центъра на София.

За мен недоумение буди факта, че Столичния общински съвет е взел решение ,с което живущите в центъра от есента ще плащат по 70 лева на година за да паркират колите си.Намирам същото за крайно несправедливо, тъй като всеки собственик на жилище съответно има право и на паркинг не някъде другаде, разбира се, но пред входа на блока си.Смятам, че с това решение собствениците на недвижими имоти в центъра са поставени в по-неизгодно положение от тези живеещи в други райони на гр.София.

Предложението ми към уважаемите господа съветници е в по-различана насока.В случай, че някой живущ е собственик или ползвател на повече от едно МПС, то той да заплаща за всеки следващ автомобил като всички останали за синя зона.

Все по-често си задавам въпроса дали живеем в собствената си държава или на територия на държава, която всячески/чрез всички възможни методи и средства/ се опитва да ни манипулира и ежедневно да усложнява и без това нелекия живот на обикновения българин.Обикновен ли? Дали въобще някой се сеща за него?Едва ли.

Posted in Сериозно за правото | | 2 Коментари

Арестувана е деловодителка на СРС

май 24th, 2008 by victory_77

21 Май 2008г.

Деловодителката в т.нар. “Стара архива” на Софийския районен съд Даниела Малинова е арестувана във вторник от служители на “Икономическа полиция” към Четвърто РПУ-София, съобщи БТА. Тя е задържана по подозрение за участие в схема за придобиване на недвижими имоти с…

Деловодителката в т.нар. “Стара архива” на Софийския районен съд Даниела Малинова е арестувана във вторник от служители на “Икономическа полиция” към Четвърто РПУ-София, съобщи БТА. Тя е задържана по подозрение за участие в схема за придобиване на недвижими имоти с фалшиви нотариални актове.

Разследването по случая е започнало преди време срещу други лица, но впоследствие е установено, че измамите не е било възможно да бъдат осъществявани без служител от съда. Малинова е задържана за 24 часа и се очаква прокуратурата да реши дали да поиска задържането й за 72 часа.

в.Позвънете

Posted in Сериозно за правото | | 4 Коментари

Разследват вратар на Реал Мадрид за изнасилване на малолетни момичета

май 24th, 2008 by victory_77

Дата: 24-05-2008 10:23
 

Вратарят на Валенсия Сантиаго Канисарес е разследван за изнасилване, съобщава испанският вестник „Ел Мундо Депортиво”.

 

 

Той е привикан от съдия в Ибиза, за да даде показания по случая. 39-годишният футболист е един от обвинените в изнасилване на 15 момичета на възраст между 11 и 22 години. Една от жертвите е дала показания, в които споменава, че той е бил част от насилниците, с което е започнало разследването срещу него. Канисарес вече 10 години пази на Валенсия, след като премина в тима от Реал (Мадрид).

 

Afera.bg

 

Posted in Сериозно за правото | | 0 Comments

« Previous Entries