Iustus

Какво е Тибет? Поредната екзотична далекоизточна дестинация за религиозен туризъм - вероятно това е стандартната представа за тази далечна страна. Когато преди известно време близък роднина ми сподели, че неговата и на приятелката му мечта е да отидат в Тибет, се усъмних планираното изживяване да е приятно с оглед на китайската окупация там. Съображенията ми бяха отхвърлени категорично със заявлението, че Тибет била свободна страна, даже република (!) и че нямало никакви ограничения в пътуването дотам. Скорошните събития там обаче - насилствено потушаване на протести с цената на жертви, за броя на които комунистически Китай така и не даде достоверна информация, потвърдиха мнението ми, но това не ме направи особено радостен. По-скоро си дадох сметка, че нищо кой знае какво не знам за тази далечна страна и нейната култура …

Малко география, малко история

Тибет е географска област в Централна Азия, разположена на Цинхай-Тибетското плато и в една от най-високите планински вериги - Хималаите. Не случайно е наричан „Покрива на света“. Тук се намират едни от най-високите планински върхове: Джомолунгма (Еверест) - 8848 м; Анапурна - 8078 м; Лхотце - 8501 м. и много други. Средната надморска височина в Тибет надхвърля 4000 м. (в различни източници се сочат данни от 4000 до 4900 м.) Тибет е трудно достъпна област, тъй като е обградена отвсякъде с високи планински вериги - на юг/югозапад от Памир-Хималаи, на север Кунлун и Алтънтаг заедно с предшестващи пустини, на изток - обширни блата и планина с 6000 м. надморска височина. Тибет е характерен със суров климат с ниски температури през цялата година и 6-месечна зима.

В различни периоди от историята Тибет е бил независима държава включително империя в периода 7-9 в., част от Монголската империя или васална област на Китай. Зависимостта от Китай се запазва до началото на 20 век. От 1907 нататък отношенията между двете страни биват дефинирани с понятието “сюзеренитет” - външнополитическа доминация на една държава върху друга формално суверенна държава. Отношенията с Китай винаги са се разбирали, с изключение на периода след 1949 г., на такива между „духовник-покровител“, като тя не се опира на подчинение на единия пред другия. След срива на китайската империя Лхаса обявява през 1913 своята независимост с Декларация за независимост на 13-ия Далай Лама. Тибетските емигранти и духовният глава Далай Лама се позовават днес преди всичко на тази декларация за независимост, докато Пекин твърди, че независим Тибет не е бил признат като такъв нито от Китай, нито от която и да било друга държава. В международно отношение статутът на Тибет е оспорван, но тибетци отдавна са спечелили борбата за общественото мнение в света, което до голяма степен е заслуга на така популярния Далай Лама.

Китайската народна република (КНР) не признава тази независимост и през 1949 г. Тибет е окупиран от войски на КНР. През 1951 година между окупаторите и правителството на Тибет е подписано споразумение, наречено “Споразумение за мирното освобождение на Тибет“, което определя взаимоотношенията между Тибет и КНР. В днешни дни територията на историческата област Тибет е включена в няколко китайските провинции, а останалата част представлява Тибетски автономен регион (ТАР), която заема по-малко от половината от историческите земи на областта. Населението на ТАР съставлява едва една трета от населението на Тибет. Столица и най-голям град на Тибет е Лхаса (или „Ласа“). Всъщност за наличие на република изобщо не може да се говори, има относителна автономия при пълно доминиране на китайци в управленческите органи, т.е. на практика няма никаква автономност при държавното управление на Тибет.

Тибетската опозиция и целият демократичен свят определят политиката на комунистически Китай в Тибет като „етнически геноцид” над тибетския народ. По приблизителни данни по време на окупацията в Тибет са убити над 1 милион души и то само за периода 1951-1983 г. На практика изчезват цели етнически групи като нгологите в районите Кхам и Амдо. През целия период на окупация и особено по време на т.нар. „културна революция” на хунвейбините са разрушени 6 000 будистки манастира - запазват се едва 10-ина манастира, на практика е изличена цялата тибетска култура под формата на ръкописи, картини, предмети на изкуството, дърворезби - всичко свързано с традиционната религия; в днешно време са запазени единствено предмети, съхранени от тибетските изселници. 14-ият Далай Лама - Тендзин Гяцо, духовен и политически ръководител на Тибет, е принуден да напусне страната си през 1959 г. Последван е от около 100 000 души, установява се и в днешни дни пребивава в Дхарамсала, северна Индия, където се намира тибетското правителство в изгнание. През 2002 г. той се отказва от задълженията си на глава на правителството и понастоящем тибетското правителство в изгнание се ръководи от премиер-министъра Самдонг Ринпоче. Тибетците в изгнание наброяват приблизително около 134 000 души. Понастоящем населението на Тибет наброява около 6,1 милиона тибетци (според Дхарамсала), а според официално преброяване от 1990 г. - 4,59 млн., които заедно с китайските заселници надхвърлят 7 милиона. Целенасоченото насилие, упражнявано повече от 50 години от окупаторите, е довело до демографския срив в полза на китайците за сметка на местното тибетско население. По думите на Далай Лама във връзка със скорошните насилствено потушени протести Китай иска с насилие да наложи мир в тибетския регион и че ако режимът не промени политиката си скоро би могло да има още повече жертви.Тибетски организации в Индия съобщават за поне 100 жертви след започналите сблъсъци между демонстранти - будистки монаси и китайската армия в столицата на Тибет. По официални данни на Пекин загиналите са само 10 “невинни граждани”, ранени били 325 души.

Местният език е тибетски, принадлежащ към тибетско-бирманската езикова група. От момента на влизането на Тибет в състава на КНР официалния език е китайски. Обучението в началните класове се извършва на тибетски и с преминаване към горните класове преминава на китайски. Тибетците се занимават основно с животновъдство и селско стопанство, а на живеещите на територията китайски заселници е предоставено упражняването на по-важните дейности в управленческия сектор, търговията и услугите. Образователната политика на комунистически Китай, разпределението на обществените функции в полза на китайските заселници и подтискането на традиционната религия е в подкрепа на твърдението на Далай Лама за „културен геноцид” спрямо Тибет. На пресконференция в Дхарамсала Далай Лама заявява: “Дали преднамерено или не в Тибет е в ход  културен геноцид“. Далай Лама пледира за международно разследване, но продължава да поддържа помирителния тон и негова дългосрочна политика, заявявайки, че в никакъв случай не желае откъсване на Тибет от Китай - обвинение към него, което постоянно отправя китайското правителство. Духовният водач на Тибет подчертава, че иска единствено повече автономия за региона (ТАР) и че в никакъв случай не е против китайското домакинство на Олимпийските игри, но че международната общност има моралната отговорност да напомни на Китай, че трябва бъде един добър домакин. “Не прибягвайте до насилие, това е лошо. Насилието е противно на човешката природа. Насилието е почти самоубийство. Дори и хиляда тибетци да пожертват живота си, това няма да промени нищо“, каза той и прикани тибетци и китайци да съжителстват заедно. Носителят на Нобелова награда за мир подчерта, че се е отказал да иска независимост на Тибет и е възприел подход, наречен “среден път“, изразяващ се в културна автономия за страната му.

Религия

Традиционните религиозни системи в Тибет са тибетския будизъм (неправилно наричан още „ламаизъм”) и религията бон. Религиозната система „бон” е близка до анимистките вярвания и шаманизма. Последователите му по подобие на манихейската ерес си представяли сътворението на света като битка между боговете и демоните. От това следва и религиозната практика на търсене да се спечели благоразположението на боговете в битката срещу демоните. Според древните тибетци Вселената била обитавана от 3 големи семейства богове: въздушните (най-висши) - лха (lha), подземните - лу (klu) и божества от междинния свят - цен (btsan). Сътворението на света и в частност произхода на тибетци се обяснява със съчетанието между 2 бодхисатви - едното състрадателно същество с мъжка природа във формата на маймуна - Авалокитешвара, а другото зло същество - демон с женска природа - Тара. Оттам са и разбиранията за проявленията в характера на самите тибетци - състрадателност и агресивност.
В периода 7-11 век навлиза и се налага будизма като постепенно древните божества и култове към различни духове са приобщени към пантеона на индийските божества и индуските ритуали. Тибетският будизъм произлиза от индийския будизъм, който се разделя на 3 основни школи: Хинаяна (монашеско учение за строга нравственост), Махаяна (учение за миряни и монаси, което се основава на съчувствието) и Ваджраяна (клон на Махаяна - езотеричен будизъм който ползва алтруизма на Махаяна и етиката на Хинаяна). Тибетският будизъм е от школата на Ваджраяна, която се характеризира и със сложните психофизиологични техника като йога. Това обаче не пречи в ученията да се отчита и признава взаимното допълване на трите школи. През вековете в Тибет са се обособили и различни будистки духовни течения, които имат и политическо влияние и участие във властта, а именно школите: Нингмапа (Древните), Кагюпа (Устното предание), Сакяпа (Хора от сивата земя) - трите наричани заради ритуалните шапки „червени шапки“, и Гелугпа (Добродетелните) - наричани „жълтите шапки“. Гелугпа е и последно оформилата се школа, която отдава особено значение на монашеската институция. Въпреки различията тибетският будизъм и бон имат един общ ритуал - шаманския транс, който се практикува от официални гадатели като Оракула на държавата - Нечунг, който участва в откриване на превъплъщенията на Далай Ламите, както и се произнася по държавни въпроси в състояние на транс.

В религиозния живот на Тибет особено важна е ролята на манастирите и монасите. Смята се, че в началото на 20-ти век един на всеки четирима е живял в манастир. Преди китайската окупация е имало около 6 000 манастира, отшелнически обители и места за поклонение. Манастирите буквално са били градове с молитвена функция. Почти всички семейства са изпращали деца в манастирите, които са имали както образователна роля, така и чисто икономическа - грижели са се за прехраната на монасите вместо семействата им.

ДАЛАЙ ЛАМА е висшият духовен водач в тибетския будизъм. До 1959 г., когато Китай поема контрола върху Тибет, той също така е оглавявал и правителството. Традиционно новият висш духовник се избира от върховните лами от монашеската школа Гелугпа и правителството. Ламите търсят момче, родено приблизително по същото време, когато е починал предишният Далай Лама, и притежаващо сходни черти с него, което може да отнеме години. Съществуват различни методи за откриване на подходящото дете. То може да се присъни на някой от върховните лами или пък образът на къщата му да се появи в свещеното езеро на пророчеството “Лхамо Лахтсо“. Също така правилната посока може да покаже и пушекът от кремираните останки на предишния Далай Лама. Когато върховните лами открият подходящото дете, те му показват редица предмети, част от които са принадлежали на предишния висш духовник. Ако момчето избере неговите принадлежности, това се смята за един от ключовите признаци, че то е прероденият Далай Лама. Търсенето на настоящия духовен лидер е отнело повече от две години, а той е поел висшия сан на петгодишна възраст. Сегашният Далай Лама обаче е на път да се откаже от идеята за реинкарнацията. Тибетският духовен лидер заяви, че може директно да посочи свой наследник или да проведе избори чрез свикването на събрание от висши тибетски духовници за определянето му преди смъртта си вместо да разчита на традиционната за будизма реинкарнация (според японският в. “Санкей шимбун”). Решението му е продиктувано най-вече от започналата наскоро кампания на китайските власти за по-строг контрол върху будизма и неговите практики в Тибет. От 1 септември в сила влязъл закон, съгласно който тибетските духовници, известни още като “живи буди” (или “тулку“) трябва да искат разрешително от Пекин преди да се преродят. (!)  В противен случай реинкарнацията им ще се смята за незаконна. Проблемите се задълбочават и с избора на Панчен Лама, който Китай контролират и не допускат избрания от страна на тибетските духовници (последният изчезва при мистериозни обстоятелства!). “Хората в Тибет няма да подкрепят нов Далай Лама, насаден от Пекин след смъртта ми“, заяви той, като допълни: “Ако тибетското население иска да запази системата с ламите, един от възможните варианти би бил новият духовен водач да бъде избран докато аз все още съм жив.”

Тибет и олимпийски Китай
(или защо ръководителите на международния олимпизъм са така безразлични за кризата в Тибет?)

Протестите на тибетците срещу китайската окупация и насилствените действия на китайските власти срещу демонстриращите будистки монаси предизвикаха протести по цял свят и разпалиха световна дискусия около възможния бойкот на олимпийските игри в Пекин.
„Щафетата с олимпийския огън като СИМВОЛ НА ХАРМОНИЯТА“, „Олимпиадата в Китай като МЕЧТА ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ” - това са част от лозунгите, издигани от китайските организатори. Същите звучат нелепо като се имат предвид последните събития в Тибет: насилие упражнено от редовна китайска армия срещу тибетци повечето от които монаси, жестоко смазване на протестите, все повече нови и нови искания за бойкотиране на Олимпиадата, затварянето на Тибет за чуждестранните журналисти и туристи. Скандали съпътстваха и церемонията по предаване на олимпийския огън - с цензурирани кадри и снимки, спрян Интернет в КНР. “Свещеният огън е символ на олимпийския дух“, каза шефът на организационния комитет Лю Ци пред събралото се множество при пристигане на огъня в КНР. “Той превъплъщава надеждите и мечтите, светлината и радостта, ПРИЯТЕЛСТВОТО И МИРА“(?). Тибетски активисти обаче настояват същия да не минава през Тибет и населени с тибетци провинции. Интересно какво ще се получи с преминаването на огъня през Еверест …

Комунистическата китайска пропаганда представя съобщенията в западните не-китайски медии за целенасочена анти-китайска пропагандна кампания. Тези настроения обаче срещат обществен отзвук в Китай, защото подбуждат комплексите за малоценност сред обикновения китайски народ, смесени с националистически чувства, характерни за населения в тоталитарни държави като КНР. Анализаторите считат, че ако действително се стигне до олимпийски бойкот, тези чувства вероятно ще бъдат подбудени още по-силно. А това не би била добра вест за света, защото икономически Китай стана твърде важен, за да може да се мисли за изолирането на страната.

Естествено, Международният олимпийски комитет (МОК) се изказва против бойкота, очевидно заради това, че игрите са сделка за милиарди, от които се ползва същата организация. Концерни като Фолксваген, Кока Кола и Адидас, които се инвестирали в Олимпиадата крупни средства, се опасяват сега, че това ще навреди на имиджа им. “Не можем да се отдръпнем. Китайците никога няма да ни простят това“, казва един Пи Ар- мениджър, като описва голямата европейска дилема с думите:  ”Не можем обаче и да рискуваме някой в чужбина да призове към бойкот на нашите продукти.” Въпросът е дали спортът не се е превърнал вече в търговска дейност и бизнес начинание, отколкото е съвкупност от игри със състезателен характер. Какво е всъщност посланието на спортистите - да печелим състезания и титли за слава и пари на всяка цена, или да развиваме чрез спортуване „здрав дух в здраво тяло”?! Същевременно, вярно е също така, че бойкотите през 1980 и 1984 г. не са предизвикали положителни резултати. Това се показа ясно и в България като бивша комунистическа страна - не настъпиха никакви политически промени от това, единствено спортистите не получиха възможност за световна изява (като се изключат участията в т.нар. Игри на добра воля). От това може да се предположи, че резултатът няма да е по-различен при един бойкот през 2008 г. Това би засилило само национализма и изолацията на Китай, без да помогне на нито един тибетец. Въпреки това се налага усещането, че МОК прави необясним компромис със собствените и общите олимпийски принципи, а именно това, че олимпийските игри са предоставени на КНР предвид уверенията, че положението с правата на човека в Китай ще се подобри.

Проблемите на комунистически Китай обаче не свършват само с Тибет. С приближаването на олимпийските игри активисти и движения за човешки права изкарват все по-често на дневен ред проблемите в комунистически Китай, свързани с неспазване на елементарни човешки права, прикривани след събитията от началото на 90-те и смазването на протестите на пл.Тянанмън, както от страна на властите, така и поощрявани от „затварянето на очи” на световната общественост, наложено от бизнес интереси на корпорации от цял свят. Пример за такива нарушения е излязлата наскоро информация за наличието и функционирането на т.нар. „превъзпитателни трудови лагери“. Същите са създадени от печално известния комунистически лидер Мао Дзедун с цел разправа с политически противници. Системата която се нарича „превъзпитаване чрез труд” -”laojiao“, сега позволява на полицията да изпраща ЗАПОДОЗРЕНИ лица за извършване на дребни престъпления като кражби или други нарушения, в затвор за срок до 4 години. В случая, задържаните в лагерите са само заподозрени, а не осъдени; по всеки 1 донос на всяко лице всеки може да бъде изпратен от полицията в трудов лагер. Съдебно разглеждане се предвижда едва след като се излежи срока в този лагер. Заради олимпийските игри в Пекин, Китай обмислял реформа на лагерите-щели да ги пренаименоват на „корекционни центрове” и срока на задържане да е до 18 месеца. Реформаторските действия обаче се ограничили в това, че задържали в такъв трудов лагер, именно авторката на петиция срещу точно тези лагери. Всъщност системата не е новаторска, а е директно взета като модел от СССР - т.нар. от Ал.Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ”. Освен затварянето, респ. възпиране физически или унищожаването при нечовешки условия, на всякакви политически противници и неудобни хора, системата има и много важна икономическа функция. Тя генерира огромен приход, който се базира на практически робски труд.

Източници: „История на Тибет” - Лоран Дее, Wikipedia, DW, Epoch Times, Netinfo, Дневник
Снимки: Reuters, DW, Internet