мечо

щуротии мечешки

Къде е мечешката сила?

Публикувано в: мечови размисли — януари 28, 2008 @ 11:59 pm

Хубавото е че мечките не знаят отговора на този въпрос. Това ги прави по-любознателни и склонни на експерименти.

? Тежък физически труд - проявяват ентусиазъм, но само в първите 5 мин., след това много уморени присядат на най-близкия пън. Обяснението според тях - толкова са им силите. Логичното обяснение - не са тренирали достатъчно в гимнастическия салон (вероятно защото са спали).

? Домакинство - мечките го приемат за тежък физически труд (в.ж. по-горе) и това обяснение им е достатъчно. Не защото не са опитвали, а защото всичките им опити завършват или с нелогични покупки на несъвместими хранителни продукти, или крайният резултат от готварските им опити е винаги с цвят на кафява пихтия (тук поне са постоянни), или трудно се справят с многобройните копчета на уредите, които им напомнят на пулт на космически кораб, а понякога с голяма лекота, водени от характерното за тях любопитство, разглобяват вещите и след това винаги остават излишни части.

? Пеене и танци - мисля си, че малобройните читатели на хаотичните мечешки мисли, сами разбират, че мечките по подразбиране са лишени от тия два таланта. За радост на околните. И за радост на самите мечки (чувстват се щастливи, че радват другите).

? Четене - обичат четенето. Но в никакъв случай на големи и тежки над 1.5 кг. книги, или на такива, които съдържат думата “право” в заглавието си. Харесват им книги за други мечки, или книги със сюжет от 20-те год. на 20 век, особено им допада да четат сценарии, написани от особено скъпи и близки на мечоците хора. Обичат и хайку - макар не винаги да разбират всичко. Но го харесват - защото е кратко, а казва много (или поне те така си мислят). Предпочитат четенето пред филмите. Защото книгите им дават възможност сами да видят историята, не им налагат чужди представи за сюжета.

? Писане - сложна работа. А толкова искат да могат да напишат всичко, което им се върти в главата. И то точно както си го представят. Е не успяват. Особено неуспешни са опитите им в писанията, в които доминира думата “право”. Не могат да се пречупят и това е. Загубят ли интерес към нещо, трудно се убеждават.

? Отглеждане на животни и растения - няма цвете, което да остане жизнено повече от два дни, след като веднъж е попаднало в мечешките лапи. Опитите с други животни засега са само мечта. Биха искали да се грижат за малки сиви котки, с къс косъм, но не се знае какво би станало, ако някой ден се окажат много гладни. А и котките имат лошия навик да порастват (хубави са докато са малки).

? Изобретения, открития - много искат да изобретят нещо (робот, космически кораб) или да открият (нов вид мечка), но засега всички модери на изобретения са само в главите им, или претворени в оригами. Макар да нямат успех с откритията на нови животински или растителни видове, могат да надушат блокче шоколад в радиус от 50 метра.

? Спорт - противно на очакванията мечките спортуват. Макар да не го правят често, когато тръгнат на пътешествие винаги са свръхекипирани. Обичат да ходят пеша, да се катерят и промъкват в тъмни пещери. Но най-много обичат да карат колело. Не като в цирка. А по стръмни места. Често те или някой от придружаващите ги трошат крайници. Но понасят болката стоически.

? Събиране на информация - информацията означава много за тях. Дава им свобода и ги прави независими. Понякога срещат проблем в обработването на информацията, но се стараят да напредват, макар и с малки стъпки. Любимите източници на информация - чистите, които им дават възможност сами да преценят какво е полезно и нужно да запомнят, как да го подредят, за да го открият, когато им е необходимо.

? Социализация - сложноо. Срамежливи от малки, понякога изпитват панически страх от срещите с хора. Трудно установяват контакти. Трудно споделят. Но пък и смятат, че е не нужно всеки да знае всичко за тях. Не могат да бърборят глупости с часове, макар че сред много близки приятели често побърборват.

Дотук с мечешките изследвания. Макар и неуспешни понякога, опитите продължават. Защото мечките вярват, че повечето от гореизброените неща ще им се случат - дали случайно или с повече старание - ще разберем в следващите постинги.

Колко е важно да бъдеш сериозен

Публикувано в: мечешки лудории — януари 7, 2008 @ 12:02 am

За правото слово или слово за правото

Приказки за мечките

Публикувано в: мечешки лудории — януари 6, 2008 @ 10:04 pm

Странни животни са това мечките. Не съвсем мили (като зайчетата), нито вкусни (като прасетата), нито гальовни (като котките), нито сърдити (като магаретата). Но и мечките си имат чар. Особено белите. И не заради това че пият много кока-кола. Скорошни проучвания показаха, че мечките са доста притеснителни (въпреки внушителните си размери), но и че могат да са отговорни. Учените откриха, че противно на досегашните изследвания, мечките били чувствителни. Но с мярка. Достатъчно открити, палави и игриви, но пред животни, които са като тях.

7 неща, които мечките обичат:

1. Други мечки (плюшени); 2. Интернет; 3. Шоколад; 4. Колела; 5. Кока-кола; 6. Следните животни (прасета, котки, зайци, кенгура, пилета, понита, магарета, тигри и мармоти); 7. Филми и книги за 20-те год. на 20 век

7 неща, които мечките НЕ обичат:

1. Мързеливи животни; 2. Нахални животни; 3. Истерици; 4. Да липсват някои от нещата, които обичат; 5. Грубияни; 6. Да е студено; 7. Твърде артистични и експресивни животни;

Има още много неща, които радват и ядосват мечките, но като разумни живи твари те ще ги разкажат в следващата приказка…

Календари и дървета какво е общото между тях?

Публикувано в: мечешки лудории — декември 30, 2007 @ 8:16 pm

Оказа се, че връзката между календарите и дърветата не е само права - “дърво - хартия - календар”. Обратната връзка календар - пари - дърво вече е възможна. Как точно става - вижте.

А календарите наистина са хубави. Купете. Въздухът е полезен.

Как празнуваме НГ или как пукотевицата храни

Публикувано в: мечешки лудории — декември 30, 2007 @ 7:55 pm

Обратното броене започна - още 28 часа до празничната новогодишна канонада. Седмици преди 31.12 тълпи от хора, наглед нормални, се впускат в бясно пазаруване на всевъзможни произвеждащи гръмливи и стряскащи звуци артикули. На всеки ъгъл мустакати чичовци и лели, с възможно най-убедителни трели, се опитват да пробутат зелени пиратки, червени бенгалски огньове, картечници, ракети и мигащи космически кораби. А хората купуват, не си играят. Дори просяците - събират стотинки и тичат към заветния ъгъл.
Едно не ми е ясно. Къде е удоволствието във всичко това. Гърмящите чудовища нямат цвят, светлини или вкус. Само отвратителен шум. Вървиш и нещо гръмва в най-добрия случай в краката ти. Спиш друго такова нещо гръмва и те стряска. Стряска те, че освен деца го правят и възрастни. Даже с още по-голям хъс. Организирано, на групи. Явно пръсти на тези хора не им трябват.
Но на мен ми трябват. Аз искам да празнувам спокойно.

Мечките не се предават

Публикувано в: сериозно по мечешки — декември 28, 2007 @ 4:32 pm

Мечето реши да излезе от хралупата си въпреки студения вятър. Облече си дебелия кожух, взе си гърне с лаптоп за из път, и се запъти по слабо осветената горска пътека. Горските трамваи тракаха, прелитаха тролеи, а мечето се чудеше, защо хората все искат да се возят в тях, като я имаше горската пътека. Повървя, повървя и уморено влезе в горската страноприемница. Хубаво беше там - топло, с аромат на маслини и приглушени светлини. Седна мечето на стола и си поръча огромна чаша с бяла медовина. Със сламка. Заслуша се разговорите на другите горски посетители. А те говореха. За себе си, за другите, за делата си. Отричаха, обзалагаха се и все за бонбони. А мечето обичаше бонбони и му се искаше и то да се обзаложи с някого. Докосваха се хората, тайно под масите, усмихваха се - стори му се, че се усмихват на него. Усмихваше се и мечето с тях, защото му беше уютно. И така докато реши да се върне обратно в хралупата си. Стана му тъжно, че ще се раздели със светлинките, че няма да слуша хорските разговори, но се сети нещо умно, защото понякога и мечетата имат умни мисли. Ще общува с хората. Нали си има лаптоп в чантата. А и интернет се намираше тук там из гората. Ще пише, а хората ще четат. Така мечето ще има приятели.

Вкусна маслинова вечер. Привличане. Може. Може

Чайна за мечки

Публикувано в: щури мечки — декември 28, 2007 @ 12:50 am

Откри я. Доста време му отне, но все пак успя. Не без чужда помощ разбира се. В стара фабрика. На центъра на София. Със синя врата, оранжеви стени и меки дивани. Чаят - Йоги Детокс. Без мед. Мечките не обичат да си развалят чая с мед. Те не обичат мед, в нито едно от агрегатните му състояния. И торта хапна - много вкусна. Без сметана. Мечките и сметана не ядат. Капризни са. Диванът мек. Седи си мечето, не му се тръгва. Тръгна си. Вкъщи го чака нещо хубаво - lex.bg.

Мечка от зима не се бои

Публикувано в: мечешки лудории — декември 26, 2007 @ 7:24 pm

Капанът на зимата щракна. Зимата нарисува цъфнали вишни със скреж по стъклото на мечешката хралупа. Мечето не спеше. Броеше. Но не овце. А магарета. И им пееше. Не беше музикално мечето. Но беше щастливо. Опитваха се да му пречат. Но то пак се радваше. Имаше си лекс. Нов лекс. Хубав беше. Донесе му го дядо коледа. Мечето вярваше в него, не че беше слушало през годината. И си мислеше. Дядо коледа е като мечетата - палав, когато трябва, но и отговорен, щом става въпрос за подаръци. Мечешки работи. Коледни.

Пее мечето. Усмихва се. Снежец вали. Нежно.

Мечо и коледа

Публикувано в: мечови размисли — декември 26, 2007 @ 6:51 pm

Коледа е! Весело ми е на сърцето!
Лекс има нов дизайн!
Аз имам неизпълнени желания!

Хубавото е, че има кой да ми ги изпълни.
Днес той ще ме сънува ……..

Ех, хубаво е да си мече на Коледа.
Да му мислят прасетата.

Неделя вечер

Публикувано в: мечови размисли — декември 16, 2007 @ 10:08 pm

Усмивка, смях. Не ги пази! Раздавай! За да усетиш!